Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 218
гр. Пловдив, 11.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Славка Иванова като разгледа
докладваното от съдията АНД № 8027/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на
подадена жалба от Г.А.У.- Н., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №
19-0273-000768 от 12.11.2019г., издадено от
Началника на РУ- Хисар, при ОД на МВР- Пловдив, с което за нарушаване състава
на чл. 145, ал. 2 ЗДвП, на Г.А.У.- Н., ЕГН **********, на основание чл. 177,
ал. 6, пр. 2 ЗДвП й е наложена глоба в размер от 200 / двеста / лв.
В жалбата се навеждат
конкретни съображения в насока незаконосъобразност на атакувано наказателно
постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са
допуснати съществени нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Изтъква се, че фактическата обстановка, касаеща нарушението е
поднесена съвсем бланкетно, както в АУАН, така и в атакуваното НП. Поддържа се,
че е неясно от кой момент органът приема, че тече месечният срок за регистрация
на МПС, съответно кога изтича същият. Акцентира се върху факта, че за да
отговаря на изискванията на ЗАНН, както в АУАН, така и в НП е следвало да се
посочи датата, на която е придобито МПС с рег. № ******, тъй като именно от нея
ще се отброява месечният срок за неговата регистрация. Излагат се и съображения
в насока маловажност на процесното нарушение. Моли се, атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с упълномощен процесуален
представител. Поддържа така депозираната жалба. Излага становище по съществото
на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на атакуваното НП,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните
изисквания досежно съдържанието и по- конкретно на изискванията, разписани в
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.
В АУАН и НП е приета за
установена и описана следната фактическа обстановка: на 21.10.2019г. около
10.44ч. в с. Долна Махала, ул. „2- ра” до № 45, св. Д. ( **** при ОД на МВР-
Пловдив) спрял за рутинна проверка МПС с рег. № ******. Посоченото МПС било
управлявано от жалбоподателката Г.А.У.- Н.. Св. Д. извършил проверка в
системата на с-р „Пътна полиция” и установил, че Н., в качеството си на
приобретател на регистрирано ППС, не е представила същото за регистрация в срок
от един месец в службата за регистрация на МПС, по постоянен адрес. Предвид
това, бил съставен АУАН бл. № 25984 от 21.10.2019г.
Така описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка, касаеща нарушението по смисъла на чл. 145, ал. 2 ЗДвП е
поднесена съвсем бланкетно, като на практика, както актосъставителят, така и
административнонаказващият орган дават само едно заключение, без да отразяват
всички релевантни за описаното нарушение факти. По този начин се ограничава,
както правото на защита на жалбоподателя, така и възможността на съда да
упражни контрол за законосъобразност върху наказателното постановление. Конкретните
съображения за това са следните: разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН изискват пълно и точно описание на нарушението и всички
обстоятелства, при които е извършено. Същевременно, правилото за поведение,
разписано в чл. 145, ал. 2 ЗДвП е свързано с извършването на определено
действие в предварително зададен от закона месечен срок. За да бъде извършена
преценка за срочността на това действие, то в конкретния случай, следва
задължително да се посочи началният момент, от който се отброява този месечен
срок. Тоест, следвало е в АУАН и НП да се посочи датата и договорът, по силата
на който жалбоподателката е придобила МПС с рег. № ****** ( доколкото съобразно
разпоредбата на чл. 144, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, регистрирани МПС се прехвърлят с
писмен договор, с нотариална заверка на подписите ). Датата на придобивния акт,
с който се прехвърля собствеността върху посоченото МПС, ще бъде и началният
момент, от който ще се отброява разписаният в чл. 145, ал. 2 ЗДвП месечен срок
за представяне на МПС за регистрация. След като нито в АУАН, нито в атакуваното
НП е посочена дата, на която е придобито МПС, то е невъзможно съдът да упражни
какъвто и да било контрол за материална законосъобразност по отношение на
атакуваното наказателно постановление. Посочването на датата на придобиване на
МПС е ключово не само за преценката за съставомерност на процесното деяние, но
и за проследяване за спазване на сроковете, разписани в чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Този
пропуск на актосъставителя и на наказващия орган, несъмнено накърнява правото
на защита на жалбоподателя, доколкото на същия не са предявени всички
съставомерни за нарушението факти. Същевременно, недопустимо от
процесуалноправна гледна точка би било, съдът за пръв път да изследва факта,
касаещ датата на придобиване на МПС и да го предяви на нарушителя.
Доколкото установените пропуски в
съдържанието на АУАН и НП се явяват съществени и винаги водят до отмяна на
атакуваното наказателно постановление, то безпредметно е по- нататъшното
обсъждане на казуса, включително и досежно обстоятелството съставлява ли
процесното нарушение маловажен случай.
Предвид гореизложеното, атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в
своята цялост.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по
реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният
акт е отменен. Процесният случай е именно такъв, предвид което и съобразно
изхода по делото, ОД на МВР- Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателката Г.А.У.- Н. сума в размер от 500 лв., представляваща сторени от
последната разноски за процесуално представителство ( за същите е представен и
оправдателен документ- л. 11 от съд. пр.).
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0273-000768 от
12.11.2019г., издадено от Началника на
РУ- Хисар, при ОД на МВР- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 145,
ал. 2 ЗДвП, на Г.А.У.- Н., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2 ЗДвП й е наложена глоба в размер от 200 / двеста / лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- гр. Пловдив, да заплати на Г.А.У.-
Н., ЕГН ********** сума в размер от 500 /петстотин / лева, представляваща
сторени от последната разноски за процесуално представителство в рамките на
настоящото дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
Вярно с
оригинала.
Т. К.