Решение по дело №2461/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.459 от Изборния кодекс.

Делото е образувано по жалбата на Д.Х.Н. чрез адв. Д.П. срещу решение № 260/30.10.2023г. на Общинската избирателна комисия (ОИК) гр.Варна за обявяване на резултатите за избора и разпределението на мандатите за общински съветници от листата на Местна коалиция (МК) „Български гласъ“ (Съюз на свободните демократи, Земеделски народен съюз, Обединен блок на труда български лейбъристи, Социалдемократическа партия).

Жалбоподателят намира решението в частта на листата на МК „Български гласъ“ за незаконосъобразно, тъй като е класиран едва на осмо място. За коалицията са били подадени 9492 гласа, което е предопределило 5 общински съветници. В съдебното заседание на 13 ноември 2023г. Д.Н. чрез адв. П. смята, че за него са подадени 751 гласа с предпочитания /преференции/ за бюлетина с номер 108, но са били отчетени едва 615 гласа, като смята, че за него не са били отчетени 136 гласа валидни предпочитания /преференции/ в следните избирателни секции: №58, №78, №387, №84, №280, №67, №77, №116, №121, №369, №378, №211, №68, №360, №181, №281, №338, №372, №226 и №229. Иска обявяване за недействителен избора на А.Х.А., който е класиран на №3 в кандидатската листа и е получил 563 преференциални гласа, като претендира да бъде обявен действителния резултат за избор за Д. Н. като общински съветник. Оспорва като неправилен и извода на ОИК – Варна за 7732 броя недействителни бюлетини.

В съдебното заседание на 13 ноември 2023г. жалбоподателя чрез адв. П. подчертава, че оспорва резултатите от кандидатската листа на МК „Български гласъ“ само по отношение на А.А., който е класиран под №3 в списъка. Уточнява, че за тези 136 гласа са били подадени като действителни бюлетини с преференции, които не са били отчетени за Д.Н.. В същото съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. П. пояснява, че не оспорва недействителните бюлетини и не оспорва автентичността на протокола на ОИК – Варна по отношение подписите на членовете на комисията. Оспорва съдържанието на протоколите на секционните избирателни комисии, и съответно съдържанието на протокола на ОИК в частта на гласовете за МК „Български гласъ“ като смята, че не са отчетени 136 преференции за Д.Н.. Уточнява, че това са преференциални гласа, които не са били отчетени изобщо като такива, и подчертава, че не твърди, че тези гласове са били отчетени за други кандидати от списъка на МК „Български гласъ“. В хода на съдебното дирене, жалбоподателят чрез своя пълномощник адв. П. заяви, че не оспорва недействителните бюлетини (в жалбата погрешно се твърди, че са 7732 бр., докато в протокола на ОИК – Варна от 30.10.2023г. недействителните бюлетини са 7332 бр.). В тази връзка жалбоподателят заедно с останалите страни по делото се съгласи да бъде прието за безспорно между тях обстоятелството, че в местните избори 2023г. за избор на общински съветници са отчетени от ОИК – Варна 7332 броя недействителни бюлетини и тяхната недействителност не се оспорва в настоящото съдебно производство, поради което е отпадна необходимостта от преброяването им.

Ответникът – Общинска избирателна комисия гр. Варна, представлявана от нейния председател В.М.Ж. (удостоверение № 1 от 01.09.2023г. на Централната избирателна комисия – стр. 296 от делото) чрез адв. Е.С. и адв. П. Б. оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното отхвърляне. В писмени бележки с.д. №16431/17.11.2023г. чрез адв. Е.С. изтъква, че от прегледа на видеозаписите се установи само един преброен, но неотчетен преференциален глас за жалбоподателя. Ответникът сочи, че за да може резултатът от получените преференциални гласове за определен кандидат от кандидатската листа на МК „Български гласъ“ да бъде преподредена е необходимо жалбоподателят да получи поне 7% (законоустановен минимум) от всички подадени за коалицията гласове. За МК „Български гласъ“ са подадени 9492 гласа и 7% върху тях се равняват на 665 преференциални гласа, който минимум трябва да получи кандидатът, за да се промени регистрираният от МК „Български гласъ“ партиен списък. Жалбоподателят е получил 615 преференциални гласа и не му достигат още 50 преференциални гласа. Ответникът подчертава, че твърденията на жалбоподателят са опровергани от доказателствата по делото и видеозаписите, тъй като не се установиха неотчетени за него преференциални гласове с изключение на един-единствен. Сочи се, че самите протоколи на секционните избирателни комисии не съдържат възражения и спорове между членовете, няма подадени жалби, като същото се потвърди и от видеозаснемането. Смята, че в производството по чл.193 от ГПК не беше оборена материалната доказателствена сила на протоколите на секционните избирателни комисии от посочените в жалбата избирателни секции и оспорения административен акт е законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила.

Заинтересованото лице А.Х.А. чрез адв. А. А. оспорва жалбата като неоснователна. Иска нейното отхвърляне. В писмени бележки с.д. №16505/20.11.2023г. уточнява, че на жалбоподателя не достигат 49 гласа, тъй като за него са подадени 616 преференциални гласа, т.е. с 1 глас повече от твърдените от него 615 преференциални гласа. Смята, че в нито секционните комисия в посочените от жалбоподателя изборни секции, нито ОИК – Варна са допуснали съществени нарушения, които да доведат до промяна на класирането на кандидатите за общински съветници на МК „Български гласъ“, което се прави по реда, регистрираният от коалицията списък. Оспорващият Н. не е получил 665 преференциални гласа, за да може да се класира в избора за общински съветници от МК „Български гласъ“. Заинтересованата страна чрез своя пълномощник адв. А. се позовава на решение № 13/28.11.2013г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конст. дело № 14/2013г. относно понятието „съществено нарушение“ на изборния процес. Иска се потвърждаване на оспореното решение на ОИК – Варна и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

По допустимостта на оспорването:

Видно от удостоверение на Общинската избирателна комисия – Варна по чл.87 ал.1 т.14 от ИК с № 9/05.10.2023г. за регистрация на кандидат за общински съветник, жалбоподателят Д.Х.Н. е издигнат за кандидат за общински съветник от листата на МК „Български гласъ“ в местните избори на 29 октомври 2023г. с решение №107/23.09.2023г. Следователно, жалбоподателят има правен интерес от оспорване на решение №260/30.10.2023г. на ОИК гр.Варна.

Съгласно чл.459 ал.1 от ИК, оспорването може да се извърши в 7-дневен срок от обявяване на решението, което в случая е издадено на 30 октомври 2023г., а жалбата е подадена на 6 ноември 2023г., което означава, че оспорването е в срок, ако се приеме, че решението е било обявено на най-рано на датата на издаването му - 30 октомври 2023г.

Обхват на съдебния контрол:

Според чл.459 ал.7 от Изборния кодекс, съдът се произнася по законосъобразността на решението на общинската избирателна комисия, като разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата. Жалбоподателят оспорва единствено класирането на кандидата А.А. под №3 от партийната листа на МК „Български гласъ“ за общински съветници. Изрично заяви чрез адв. П., че не оспорва избора на останалите класирани за общински съветници.

Съдът прецени с оглед на горецитираната разпоредба и оплакванията на жалбоподателя, че единствено А.Х.А. следва да бъде конституиран като заинтересовано лице по делото.

От уточненията, направени в съдебното заседание на 13 ноември 2023г. става ясно, че Д.Н. оспорва чрез адв. Д.П. отчетените в посочените в жалбата избирателни секции преференциални гласове, като твърди, че е получил 751 гласа с предпочитания, но са били отчетени за него само 615 преференциални гласа. Подчертава, че са били подадени още 136 преференциални гласа, които не са били отчетени за него, като не твърди, че са били придадени към други кандидати. Оспорва съдържанието на протоколите на следните секционни избирателни комисии: №58, №78, №387, №84, №280, №67, №77, №116, №121, №369, №378, №211, №68, №360, №181, №281, №338, №372, №226 и №229, както и съдържанието на протокола на ОИК – Варна с № 0306000000810001 от 30.10.2023г. досежно преференциалните гласове за кандидат Д.Х.Н. с бюлетина № 108 от списъка на МК „Български гласъ“. Жалбоподателят подчерта, че не оспорва автентичността /авторството/ на подписите, поставени от лицата, посочени като членове на секционните избирателни комисии и на Общинската избирателна комисия.

С протоколно определение от единственото проведено открито съдебно заседание, поради оттегляне на оспорването в частта на недействителните бюлетини и със съгласието на всички страни по делото включително и на жалбоподателя, съдът прие за безспорно установено между тях, че в местните избори през 2023г. за избор на общински съветници са отчетени от ОИК гр.Варна 7332 гласа недействителни бюлетини. Тяхната недействителност не се оспорва от жалбоподателя, поради което съдът обяви на страните, че не следва да се събират доказателства за този безспорен факт и отпадна необходимостта от преброяване на недействителните бюлетини.

Според документите от административната преписка:

Въз основа на решение от 16.09.2023г. е образувана Местна коалиция „Български гласъ“ (стр.249 от делото) от представители на ПП „Съюз на свободните демократи“, ПП „Земеделски народен съюз“, ПП „Обединен блок на труда български лейбъристи“ и ПП „Социалдемократическа партия“.

На основание чл.87 ал.1 т.13 от ИК, и подадено по реда на чл.148 от ИК заявление за регистрация на местна коалиция с вх.№ 55/16.09.2023г. (стр. 247 от делото) е регистрирана Местна коалиция „Български гласъ“ (Съюз на свободните демократи, Земеделски народен съюз, Обединен блок на труда български лейбъристи, Социалдемократическа партия) за участие в изборите за общински съветници и кметове, проведени в община Варна на 29 октомври 2023г., съгласно решение № 54/16.09.2023г. на ОИК – Варна (стр.236 от делото), поправено с решение № 110/23.09.2023г. на ОИК – Варна (стр.237 от делото).

Направено е предложение вх.№ 124/23.09.2023г. (стр. 240 от делото) от МК „Български гласъ“ до ОИК – Варна за регистрация на кандидатска листа за общински съветници при провеждане на изборите за общински съветници и за кметове на 29.10.2023г. в община Варна, като в него подреждането на кандидатите за общински съветници е както следва: под №1 е С. К. З., под №2 е М. Ж.З., под №3 е А.Х.А., под № 8 е жалбоподателят Д.Х.Н., под №11 е А Ж И и под №45 е С. Ю. Т..

На основание чл.87 ал.1 т.14 от ИК, с решение №107/23.09.2023г. на ОИК – Варна (стр.238 от делото), е регистрирана кандидатската листа за общински съветници от МК „Български гласъ“ с бюлетина №69 за участие в изборите за общински съветници и кметове, проведени на 29.10.2023г. в община Варна, като под № 1 е заявен С. К. З. с бюлетина № 101, под №2 е заявен М. Ж.З. с бюлетина №102, под № 3 е заявен А.Х.А. с бюлетина №103, под №45 е заявен С. Ю. Т. с бюлетина №145 и под № 11 е заявен А Ж И с бюлетина №111, а жалбоподателят Д.Х.Н. е заявен под № 11 с бюлетина № 108.

С решение №146/26.09.2023г. на ОИК, по заявление на МК „Български гласъ“ е заличен в кандидатската листа Н. И. Н.по негово заявление и на негово място е регистриран К. И.Н. по негово заявление. Това решение е неотносимо към предмета на спора.

Видно от протокол на ОИК – Варна с № 0306000000810001/30.10.2023г. (стр.16 от делото) за МК „Български гласъ“ са били подадени 9492 гласа, от които 530 гласа без преференции, като за жалбоподателя с №108 са били подадени 615 преференциални гласа. Класирането се извършва първо по реда определен в списъка на партията или коалицията/местната коалиция и ако има кандидати, които са получили необходимия минимален брой преференциални гласове, тогава те се включват и се класират в избора.

На основание чл.454 ал.2 от ИК, „предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малко от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа“. Иначе казано, необходими са 7% от броя на подадените за съответната партия или коалиция/местна коалиция гласове в съответния местен избирателен район, за да настъпи промяна в регистрираната кандидатска листа за общински съветници. В случая за МК „Български гласъ“ за подадени 9492 гласа и 7% от 9492 гласа са 664.44 гласа, или закръглено на 665 преференциални гласа. Съдът като взе предвид публично достъпната информация в сайта на Централната избирателна комисия и в сайта на Общинска избирателна комисия – гр.Варна за номерата на бюлетините на партии и коалициите и съответно за номерата на бюлетините на техните кандидати за общински съветници и кметове, установи, че под №1 от кандидатската листа за общински съветници на МК „Български гласъ“ е заявен С. К. З. с бюлетина № 101, който според протокола на ОИК – Варна е получил 479 преференциални гласа. Под №2 е заявен М. Ж.З. с бюлетина №102, който според протокола на ОИК – Варна е получил 249 преференциални гласа. Под № 3 е заявен А.Х.А. с бюлетина №103, който според протокола на ОИК – Варна е получил 563 преференциални гласа. Под №45 е заявен С. Ю. Т. с бюлетина №145, който според протокола на ОИК – Варна е получил 997 преференциални гласа (т.е. над минимума от 665 преференциални гласа) и под № 11 е заявен А Ж И с бюлетина №111, който според протокола на ОИК – Варна е получил 692 преференциални гласа (също над минимума от 665 преференциални гласа). Тоест, от останалите кандидати в регистрираната листа на МК „Български гласъ“ единствено С. Ю. Т. и А Ж И са получили над минимума от 665 преференциални гласа и макар да са били вписани съответно под №45 и под №11 в регистрираната кандидатска лист, същите са класирани за общински съветници в получените пет мандата на въпросната местна коалиция.

С решение №260/ 30.10.2023г. на Общинската избирателна комисия гр.Варна (стр.284 от делото) от общия брой от 51 общински съветници на Общински съвет гр.Варна, са разпределени мандати за 5 общински съветници от МК „Български гласъ“, като класираните кандидати от заявената листа на тази коалиция са в следната поредност: С. К. З. (№1 от кандидатската листа), М. Ж.З. (№2 от кандидатската листа), А.Х.А. (№3 от кандидатската листа), С. Ю. Т.(получил 997 преференциални гласа) и А Ж И (получил 692 преференциални гласа).

Следващият поред по брой преференциални гласа е Д.Х.Н. с бюлетина №108, който е получил според протокола на ОИК – Варна 615 преференциални гласа. Ако жалбоподателят е получил твърдените от него 751 преференциални гласа, ще бъде третия с над минималния брой от 665 преференциални гласа, и тогава ще измести в класирането единствено А.Х.А., който е на трета позиция от регистрираната кандидатска листа на МК „Български гласъ“ и който е получил 563 преференциални гласа (които са под минималния брой от 665 преференции). По тази причина, Д.Н. оспорва класирането за общински съветник именно на А.А., който беше конституиран като заинтересовано лице от съда.

Извършените от съда процесуални действия и фактически установявания:

Материалната доказателствена сила е свързана със съдържанието на документа. Законът в чл. 179 от ГПК предоставя такава сила единствено за официалните свидетелстващи документи – тези, които удостоверяват определени правно-релевантни факти. В случая, официални свидетелстващи документи са протоколите на секционните избирателни комисии от изброените в жалбата избирателни секции и протокола на ОИК – Варна с № 0306000000810001 от 30.10.2023г. Според разпоредбата на чл.179 от ГПК, съдът е длъжен да приеме за доказани тези изявления или действия, които са направени от или пред длъжностно лице и са удостоверени в официален документ освен ако тяхната вярност не бъде оспорена по реда на чл.193 от ГПК.

Съгласно чл.447 от ИК, общинската избирателна комисия отчита резултатите от гласуването в изборния район и съставя протоколи за всеки вид избор въз основа на данните от протоколите на секционните избирателни комисии. Предвид това, че жалбоподателят оспори верността на съдържанието на протоколите от изброените в жалбата му избирателни секции и съдържанието на протокола на ОИК – Варна с № 0306000000810001 от 30.10.2023г. с определение № 3181/09.11.2023г. съдът откри по искане на Д.Н., заявено чрез адв. П. производство по чл.193 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, като взе предвид изричното уточнение на жалбоподателя, че не оспорва автентичността/авторството им по отношение на положените подписи за членове на комисиите.

В хода на съдебното дирене, съдът предяви на страните и техните процесуални представители протоколите на секционните избирателни комисии от спорните в жалбата избирателни секции: №58, №78, №387, №84, №280, №67, №77, №116, №121, №369, №378, №211, №68, №360, №181, №281, №338, №372, №226 и №229 и установи следното след допълнителните уточнения на Д.Н., направени от пълномощника му адв. П. в съдебното заседание на 13 ноември 2023г.:

В протокола за избирателна секция № 58 за бюлетина с № 69 (МК „Български гласъ“) има подадени 34 гласа и съответно за бюлетина с № 108 (Д.Н.) няма отчетени преференции, като за цялата коалиция има отчетена една преференция за първия в листата под № 101. Жалбоподателят твърди, че 6 преференции е трябвало да бъдат отчетени за него от 33 гласа без преференции. В протокола е поправен брой на гласовете без преференции на 33 и поправката е подписана.

В протокола за избирателна секция № 78 за бюлетина с № 69 (МК „Български гласъ“) са отчетени 45 гласа, от които 21 гласа без преференции, а останалите 24 с преференции. В протокола броя на гласовете без преференции е поправен от 20 на 21, което заедно с 24 преференциални гласа отговаря на общия брой от 45 гласа за местната коалиция. За Д.Н. има отчетени два гласа с преференции. Жалбоподателят твърди, че има още 6 преференции, които са отчетени, че са без преференции, а са преференции за него. Смята, че без преференции трябва да бъдат не 21 гласа, а 15 гласа и съответно за него трябва да има общо 8 преференции.

В протокола за избирателна секция № 387 за бюлетина с № 69 (МК „Български гласъ“) има отразени подадени 69 гласа. В графа 69 за бюлетина с № 108 (Д.Н.) има отчетени 2 преференции. Без преференции са посочени 16 гласа. В графа 69 и за №108 в протокола няма зачерквания. Жалбоподателят твърди, че за него е трябвало да бъдат отчетени още 4 преференции в тази избирателна секция.

В протокола за избирателна секция № 84 за бюлетина с № 69 са подадени 43 гласа. В графа 69 на МК „Български гласъ“ за бюлетина с № 108 на Д.Н. е отчетена една преференция. Гласове без преференции няма отчетени. Няма зачерквания в протокола. Жалбоподателят твърди, че в тази избирателна секция трябва да има 7 преференции за него от останалите 42 гласа.

В протокола за избирателна секция № 280 за бюлетина с № 69 са отчетени 19 гласа. В графа 69 на МК „Български гласъ“ за бюлетината на жалбоподателя с № 108 няма отчетен глас. Без преференции са 8 гласа. Това което е отбелязано като промяна не касаят преференциите на жалбоподателя, както и гласовете, които са отчетени без преференции. Жалбоподателят твърди, че 5 броя преференции са за него, които смята, че са в бройката на 8 гласа, които са без преференции.

В протокола за избирателна секция № 67 за бюлетина с № 69 на МК „Български гласъ“ са отчетени 28 гласа. За бюлетина с № 108 има 4 отчетени преференции. Без преференции са 7 гласа. Няма зачерквания в протокола. Жалбоподателят твърди, че от тези 7 гласа, 6 гласа са преференции за него.

В протокола за избирателна секция № 77 за бюлетина с № 69 са отчетени 32 гласа. За бюлетина с №108 няма отчетени преференции, а за коалицията има отчетени 6 гласа без преференции. В жалбата си Д.Н. твърди, че за него е трябвало да бъдат отчетени 5 гласа с предпочитания.

В протокола за избирателна секция №116 за бюлетина с №69 са отчетени 30 гласа, а за бюлетина с №108 са отчетени 3 гласа с предпочитания. За МК „Български гласъ“ са отчетени 6 гласа без преференции. В жалбата си Д.Н. твърди, че в тази изборна секция за него е трябвало да бъдат отчетени 5 преференциални гласа.

В протокола за избирателна секция № 121 за бюлетина с № 69 са отчетени 29 гласа, от които 6 без преференции, а за бюлетина с №108 има отчетени 3 преференциални гласа. В жалбата се твърди, че 4 гласа от общо 6-те без преференции са били за Д.Н..

В протокола за избирателна секция № 369 за бюлетина с № 69 са подадени 23 гласа. В графа 69 на МК „Български гласъ“ за бюлетина с № 108 няма отчетени преференции. Отразени са 6 гласа без преференции. Жалбоподателят твърди, че от тези 6 гласа без преференции - 5 гласа са преференции за него.

В протокола за избирателна секция № 378 за бюлетина с №69 са отчетени 71 гласа, от които 6 без преференции, а за бюлетина № 108 има отчетени 4 гласа с предпочитания. В жалбата се твърди, че 5 гласа с преференции е трябвало да бъдат отчетени за Д.Н. от шестте гласа без преференции.

В протокола за избирателна секция № 211 за бюлетина с № 69 са отчетени 22 гласа, от които без преференции са 6 гласа, а за бюлетина с №108 има отчетен един глас с предпочитание. В жалбата се твърди, че за жалбоподателя е трябвало да бъдат отчетени 11 гласа с преференции.

В протокола за избирателна секция №68 за бюлетина с №69 са отчетени 49 гласа, от които 8 без преференции и за бюлетина с №108 не са отчетени преференции. В жалбата се твърди, че 7 гласа от осемте без преференции е трябвало да бъдат отчетени с предпочитание за Д.Н..

В протокола за избирателна секция № 360 за бюлетина с № 69 (МК „Български гласъ“) са подадени 22 гласа, като за бюлетината на жалбоподателя с №108 няма отчетени преференции. Отчетени са без преференции 5 гласа. В протокола няма зачерквания в графата на №69 МК „Български гласъ“. Жалбоподателят твърди, че отчетени без преференции гласове са гласове с предпочитание за него.

В протокола за избирателна секция № 181 за бюлетина с № 69 са отчетени 20 гласа. В графа 69 за бюлетина с № 108 е отчетена една преференция за жалбоподателя, като без преференции са отчетени 5 гласа. В протокола няма зачерквания. Жалбоподателят смята, че за него е трябвало да бъдат отчетени общо 6 преференциални гласа, т.е. твърди, че петте гласа без преференции са всъщност 5 гласа с предпочитание за него.

В протокола за избирателна секция № 281 бюлетина с № 69 са отчетени 34 гласа. В графа 69 на МК „Български гласъ“ за бюлетина № 108 има 0 преференции, като без преференции са отчетени 5 гласа. Няма зачерквания в протокола. Жалбоподателят твърди, че 5 гласа без преференции са преференции за него.

В протокола за избирателна секция № 338 за бюлетина с № 69 са отчетени 18 гласа. В графа 69 на МК „Български гласъ“ за бюлетина с № 108 няма отчетени преференции. Като без преференции са отчетени 4 гласа. Няма зачерквания в протокола. Жалбоподателят твърди, тези 4 гласа без преференции са преференции за него, които не са били отчетени.

В протокола за избирателна секция № 372 за бюлетина с № 69 са отчетени 11 гласа, а за бюлетина с № 108 няма отчетена преференция. Без преференции са 4 гласа. Няма зачерквания в протокола. Жалбоподателят твърди, че тези 4 гласа без преференции са преференции за него.

В протокола за избирателна секция № 226 за бюлетина с № 69 са отчетени 47 гласа. За бюлетина с № 108 има 2 гласа преференции и без преференции са отчетени 4 гласа. В протокола няма зачерквания. Жалбоподателят твърди, че 4-те гласа без преференциите са всъщност преференции за него.

В протокола за избирателна секция № 229 за бюлетина с № 69 са отчетени 20 гласа. За Д.Н. с бюлетина № 108 няма отчетена преференции. Без преференции са отчетени 4 гласа. В протокола няма зачерквания. Жалбоподателят твърди, че в тази секция е трябвало да има 5 преференциални гласа за него.

Видно от разпоредбите на Изборния кодекс, касаещи видеонаблюдението по време на изборите, а именно: чл.54 ал.3, чл.57 ал.1 т.34, чл.272, чл.288а, чл.431, чл.446а, видеозаснемането и видеоизлъчването имат за цел да визуализират преброяването на гласовете и съставянето на протоколи, при спазване изискванията за защита на личните данни и да осигурят прозрачност в работата на избирателните комисии (секционни, общински и централна).

С разпореждане №9619/10.11.2023г. съдът поиска от жалбоподателя с оглед на неговия правен интерес да посочи времевия период от всеки от видеозаписите, който касае именно преброяването на гласовете за МК „Български гласъ“ с бюлетина №69. В откритото съдебно заседание на 13 ноември 2023г. в присъствието на страните и техните процесуални представители във връзка с доказателственото искане на Д.Н. бяха прегледани видеозаписите, находящи се в сайта на Централната избирателна комисия за местен избирателен район 0306 – община Варна в следните от посочените в жалбата избирателни секции: №78, №387, №84, №280, №67, №360, №281, №338, №372, №226 и №229. В съдебното заседание, адв. П. от името на жалбоподателя се отказа от преглеждането на видеозаписите за останалите, посочени в жалбата избирателни секции. Във видеозаписа за избирателна секция № 78 с посочения от жалбоподателя времеви диапазон 1:53:20 – 1:55:26 се установи, че за Д.Н. са отчетени три преференции, а не както е отразено в протокола – два преференциални гласа. На видеозаписа за избирателна секция №387 в посочения от жалбоподателя интервал от 1:55 до 1:60 не се установи отчитане на резултати за МК „Български гласъ“ под № 69 и съответно за жалбоподателя под № 108. На видеозаписа за избирателна секция №360 в посочения от жалбоподателя времеви диапазон от 1:50:42 до 1:52:57 се вижда, че за Д.Н. няма нито една отчетена преференция. Бюлетините, които бяха показани на записващото устройство, без отчетени преференции ясно се видя, че върху тях няма зачерквания за преференциални гласове за нито един от кандидатите в бюлетина с № 69 на МК „Български гласъ“. На видеозаписа за избирателна секция №229 с посочен от жалбоподателя времеви диапазон 1:37:30 до 1:39:28 се видя, че за жалбоподателя с № 108 няма отчетени преференции, така, както е отразено в протокола. От видеозаписа за избирателна секция № 226 в посочения жалбоподателя времеви диапазон 48:55 до 56:20 се видя, че за № 69 са отчетени 47 гласа, както е отразено в протокола. За № 108 са отчетени 2 гласа и четири гласа са без преференции, също както е отразено в протокола. На видеозаписа за избирателна секция № 372 във времеви диапазон 1:36:15 до 1:40, посочен от жалбоподателя се видя, че в графа 69 на МК „Български гласъ“, за бюлетина с № 108 няма отчетени преференции така, както е записано в протокола. Във видеозаписа за избирателна секция № 84 с посочен времеви диапазон 1:40:15 до 1:45:20 няма заснето броене на бюлетините за № 69 в това число и за кандидат № 108, под който номер е кандидатурата на жалбоподателя. На видеозаписа за избирателна секция №280 с посочения от жалбоподателя времеви диапазон 1:22:00 до 1:26:00 за МК „Български гласъ“ под № 69 се видя, че са отброени 19 гласа. В посочения времеви диапазон не е заснето отчитане на преференции за бюлетина с № 108. На видеозаписа за избирателна секция № 67 с посочен времеви диапазон 1:15:00 до 1:20:00 се видя, че 4 гласа бяха отброени за бюлетина с № 108, а 7 бяха без преференции, така, както е посочено в протокол за същата избирателна секция. От видеозаписа за избирателна секция № 281 с посочен от жалбоподателя времеви диапазон от 1:39 до 1:42 се констатира, че този запис трябва да се изгледа целия, защото броенето е бюлетина по бюлетина, а не е по номерация на партиите. От видеозаписа на избирателна секция №338 с посочен от жалбоподателя времеви диапазон от 1:52 до 1:55 се констатира, че в посочения времеви интервал няма изброяване на гласове за бюлетина с № 69 на МК „Български гласъ“, нито за бюлетина с № 108 на Д.Н..

При съпоставяне на резултатите от протоколите и видеозаписите се установи, че: единствено във видеозаписа от избирателна секция №78 се вижда, че са изброени 3 преференциални гласа за Д.Н., но в протокола са отчетени 2 гласа с предпочитания за него. Жалбоподателят не доказа, че за него е трябвало да бъдат отброени 6 преференциални гласа. За избирателна секция №387, жалбоподателят не доказа, че за него е трябвало да бъдат отчетени 4 преференциални гласа, вместо посочените два в протокола. За избирателна секция №360, жалбоподателят не доказа, че за него не са били отчетени 5 преференциални гласа и се потвърди липсата на такива, съгласно протокола. За избирателна секция №229, жалбоподателят не успя да докаже, че за него е трябвало да бъдат отчетени 4 преференциални гласа (след уточнението в съдебното заседание) и липсата на такива гласове за Д.Н., както е отразено в протокола не беше оборена. За избирателна секция № 226, жалбоподателят не успя да докаже, че за него е трябвало да бъдат отчетени 4 преференциални гласа (предвид уточнението в съдебното заседание) и се потвърди отразеното в протокола – 2 преференции за него. За избирателна секция № 372, жалбоподателят не доказа, че за него е имало неотразени 4 преференциални гласа и се потвърди лисата на такива, отразена в протокола. За избирателна секция № 84, жалбоподателят не доказа, че за него е трябвало да бъдат отразени 7 преференциални гласа и се потвърди отразения в протокола резултат – един глас за Д.Н.. За избирателна секция № 280, жалбоподателят не доказа, че за него е трябвало да бъдат отразени 5 броя гласа с предпочитания и се потвърди липсата на такива съгласно протокола. За избирателна секция № 67, жалбоподателят не доказа, че за него не са били отразени 6 гласа с предпочитания и се потвърди посоченото в протокола – 4 гласа за Д.Н.. За избирателна секция № 281, жалбоподателят не успя да оспори записването в протокола – нула гласа за него и твърдението му за 6 гласа с предпочитания за него е неоснователно и недоказано. За избирателна секция № 338, жалбоподателят не доказа твърдението си, че за него е трябвало да бъдат отчетени 4 гласа с предпочитания и се потвърди лисата на такива, както е посочено в протокола.

В обобщение от прегледаните видеозаписи съпоставени към записаното в оспорените протоколи и твърденията на жалбоподателя, съдът установи следното: За избирателна секция №78 във видеозаписа има отброени 3 гласа, вместо записаните 2 гласа в протокола, т.е. налице е разлика от един глас в полза на жалбоподателя, но той не успя да докаже още три гласа, които смята, че е получил от общо твърдените от него 6 преференциални гласа в тази избирателна секция. За избирателна секция № 387, жалбоподателят не доказа, че за него е трябвало да бъдат записан 4 гласа вместо отбелязаните в протокола 2 гласа и е налична разлика от 2 гласа, която той не можа да докаже. В избирателна секция № 360 жалбоподателят не доказа, че за него е трябвало да бъдат отчетени 5 гласа. В избирателна секция № 229, жалбоподателят не доказа наличието на 5 гласа за него. В избирателна секция № 226, жалбоподателят твърди, че за него е имало 5 гласа, но са били отчетени 2 гласа, поради което разликата от 3 гласа не беше доказана. В избирателна секция № 372, жалбоподателят не установи, че за него не са били отчетени 4 броя гласове. В избирателна секция № 84, жалбоподателят твърди, че за него не са били отчетени 7 гласа, но в протокола е отбелязан един глас за Д.Н., т.е. разликата от 6 гласа не беше доказана от жалбоподателя. За избирателна секция № 280, жалбоподателят твърди, че за него не са били отчетени 5 гласа, но не успя да докаже това свое твърдение. В избирателна секция № 67, жалбоподателят не доказа разликата от 2 гласа между твърдените от него 6 гласа с преференции и отразените в протокола 4 гласа. В избирателна секция № 281, жалбоподателят не доказа, че за него не са отразени 5 гласа с предпочитание. В избирателна секция № 338, жалбоподателят не доказа, че за него не са отразени 5 броя преференциални гласове. Следователно, от горепосочените протоколи, чиито видеозаписи бяха изгледани се получава сбор от 42 гласа плюс 3 глас от избирателна секция № 78, което се явява разликата между твърдените от него 6 гласа и получените в действителност 3 гласа, т.е. 45 гласа за които жалбоподателя не успя да докаже, че е трябвало да бъдат отчетени за него. Но тези гласове са по-малко от нужната разлика от 50 гласа между отразените в протокола за жалбоподателя 615 гласа и минимума от 665 гласа, за да влезе в класацията за общински съветници от МК „Български гласъ“.

По отношение на останалите протоколи, чиито видеозаписи не бяха прегледани, съдът като събра претендираните от жалбоподателя гласове по тях и описаните в протоколите, установи следното: В избирателна секция №58, жалбоподателят оспорва липсата на гласове с предпочитания за него и твърди, че не са отразени 6 преференциални гласа. В избирателна секция № 77, жалбоподателят твърди 5 гласа за себе си и оспорва липсата на такива в протокола. В избирателна секция №116, жалбоподателят твърди за себе си 5 гласа, но в протокола са записани 3 гласа с предпочитания за Д.Н., което означава, че разликата е 2 гласа с преференции за него, която той може да претендира. В избирателна секция №121, жалбоподателят твърди, че 4 преференции е трябвало да бъдат отчетени за него вместо посочените 3 гласа в протокола, т.е. налице е един глас разлика между твърдяното и отбелязаното от секционната избирателна комисия, който може да бъде претендиран. В избирателна секция № 369, жалбоподателят твърди, че за него не са отчетени 5 гласа, и оспорва липсата на такива в протокола. В избирателна секция №378, жалбоподателят твърди, че 5 гласа е трябвало да бъдат отчетени за него, вместо 4-те гласа отразени в протокола, което означава, че е налице разлика от един глас, за който жалбоподателят може да има претенции. В избирателна секция №211, без преференции в протокола са отразени 6 гласа, а за бюлетина с №108 има отчетен един глас с предпочитание. Въпреки, че в жалбата се твърди, че за жалбоподателя е трябвало да бъдат отчетени 11 гласа с преференции, реално той би могъл да претендира само 6 гласа с предпочитание за него от шестте, отразени като такива без преференции. В избирателна секция № 68, жалбоподателят претендира 7 гласа за себе си и оспорва липсата на такива. В избирателна секция №181, жалбоподателят смята, че е трябвало за него да бъдат отразени 5 гласа, вместо посочения един глас в протокола, т.е. налице е разлика от 4 гласа, която може да бъде прибавена към гласовете за Д.Н., посочени в протокола на ОИК - Варна.

Следователно, като бъдат събрани претендираните от жалбоподателя гласове в горепосочените избирателни секции (ИС), чиито видеозаписи не бяха прегледани се получава следния сбор: ИС с №58 – 6 гласа, ИС с № 77 – 5 гласа, ИС с №116 – 2 гласа разлика, ИС с №121 – 1 глас разлика, ИС с №369 – 5 гласа, ИС с № 378 – 1 глас разлика, ИС с № 211 – 6 гласа, ИС с №68 – 7 гласа и ИС с №181 – 4 гласа разлика и се получават общо 37 гласа, за които претендира жалбоподателя и като се прибавят към тях един глас от изборна секция №78, където вместо 3 гласа /от видеозаписа/ са отчетени в протокола 2 гласа за Д.Н. се получават общо 38 гласа, които като бъдат прибавени към посочените 615 гласа за Д.Н. *** се получават 653 гласа, което е под минимума от 665 гласа необходими, за да се промени класацията на кандидатите за общински съветници от МК „Български гласъ“. Тоест, ако се предположи, че не са отчетени 38 гласа за Д.Н., това е под 50 гласа, които не му достигат, за да получи 7% гласове от подадените за МК „Български гласъ“ и да получи мандат за общински съветник.

В обобщение, от прегледаните видеозаписи не се доказа неотразяването на минимум 50 гласа за Д.Н.. Също така, от непрегледаните видеозаписи, гласовете претендирани от жалбоподателя са 38 броя, което не му позволява да премине седем процентовата законова бариера.

Във връзка с горепосочения резултат, съдът с протоколно определение от откритото съдебно заседание на 13 ноември 2023г. е отхвърлил искането на жалбоподателя за преброяването на действителните бюлетини в изброените в жалбата му секции, а именно в избирателни секции №№ 58, 78, 387, 84, 280, 67, 77, 116, 121, 369, 378, 211, 68, 360, 181, 281, 338, 372, 226 и 229 за избор на общински съветници и в тази връзка е отменил своите актове, свързани с това доказателствено искане: определение № 3181/9.11.2023г. в частта, свързана с осигуряване на достъп до запечатаните помещения, където се съхраняват изборните книжа и материали и определение № 3197/10.11.2023г., с което ответникът е задължен да представи бюлетините от изброените избирателни секции.

Правни изводи относно законосъобразността на оспореното решение на общинската избирателна комисия:

Съгласно чл.10 от Конституцията на Република България, изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Това конституционно правило е пресъздадено в чл. 3 ал.1 от Изборния кодекс, който гласи: „Изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите.“.

Конституционният съд на Република България в свое решение № 9 от 26 ноември 2009 г. по конституционно дело № 8 от 2009 г., съдия докладчик Евгени Танчев (Обн., ДВ, бр. 97 от 08.12.2009 г.), което касае оспорване на изборите през 2009г. за народни представители от 41-то Народно събрание, но дадените насоки имат приложение по всички изборни дела: „Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. От всички проверени протоколи в изброените общини, в нито един от тях не е поставен под съмнение изборният резултат и нито един член на секционна избирателна комисия не е подписал секционен протокол с възражение или особено мнение. Съдът не счита, че е оправдано извършване на проверка на съответствието на обявените за недействителни бюлетини с изискванията на избирателния закон и методическите указания на ЦИК, както и относно правомерността на дописани и допуснати до гласуване избиратели, съобразно закона извън включените в първоначалния избирателен списък, доколкото не са регистрирани възражения, жалби и подписване с особени мнения от страна на членовете на комисиите в протоколите на СИК и РИК.“.

В решение № 2 от 16 февруари 2010 г. по конституционно дело № 10 от 2009 г., съдия докладчик Благовест Пунев (Обн., ДВ, бр. 14 от 19.02.2010 г.), Конституционният съд на Република България изтъква, че за да може съда да осъществи контрол с търсените последици е необходимо да се установи не само наличието на изборни нарушения, но и тяхната връзка с получените мандати, оспорени като незаконни от жалбоподателя. Конституционните съдии добавят в цитираното решение: „При преценката на основателността на искането за касиране на този избор е необходимо да се установи, от една страна, наличието на връзка между изборни нарушения и опорочаване на вота на избирателите, а от друга, как последното се отразява на подадените за всяка парламентарно представена партия или коалиция действителни гласове, т.е. как те се разпределят по нов начин между политическите субекти, като съответно обуславят ново разпределение на мандати между тях.“. Тоест, приложено към настоящия съдебен казус, горепосоченото конституционно решение би означавало, че е необходимо да се установи освен съществени нарушения на изборния процес, които биха могли да променят изборния резултат, но трябва да бъде доказано наличието на връзка между изборните нарушения и опорочаване на вота на избирателите до степен да предизвика ново разпределение на мандатите между класираните по реда, посочен в регистрирания списък на МК „Български гласъ“, като бъдат класирани тези кандидати от същия списък, които са получили най-много преференциални гласове, но не по-малко от 665 гласа.

В решение № 5 от 9 юли 2013 по конституционно дело № 13 от 2013г., съдия докладчик Д. Т. (Обн., ДВ, бр. 63 от 16.07.2013 г.), Конституционният съд на Република България подчертава, че: „Незаконността на изборите може да бъде обусловена само от нарушения с особено съществен характер, когато Конституционният съд констатира, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване – чл. 10 от Конституцията), които са в такава степен тежки и повсеместни, че опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите…“. По-нататък в мотивите е обяснено, че: „Според Конституционния съд до подобен резултат би се стигнало например, когато не са разкрити избирателни секции, когато достъпът на избирателите до секциите е бил ограничаван, когато не са били взети мерки за запазване на тайната на вота, когато бъде извършена подмяна на бюлетини или на избирателните списъци в деня на изборите, ограничаваща избирателите в правото им да гласуват, когато е упражнена тежка форма на принуда, която да застави избирателите да не гласуват или да гласуват против волята им.“.

Същата правна логика е повторена от Конституционния съд на Република България в решение № 13 от 28 ноември 2013 г. конституционно дело № 14 от 2013г., съдии-докладчици Б. П. и П. К. (обн., ДВ, бр. 105 от 6.12.2013 г.), в което отново се обясняват съществените нарушения на изборния процес, като се сочи: „Незаконността на изборите може да бъде обоснована на първо място само от особено тежки нарушения, когато се констатира, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване – чл. 10 от Конституцията). Тези нарушения, на второ място, трябва да са в такава степен тежки и повсеместни, че да опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите…“. По-нататък в същото решение на Конституционния съд се отбелязва, че: „За да бъдат изцяло обявени за незаконни изборите за народни представители, Конституционният съд трябва да констатира, че са едновременно налице две предпоставки – съществени нарушения на изборния процес, относими към конституционните принципи, и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите.“. Добавено е в горецитираното конституционно решение, че за да се докажат нарушения в неправилното отчитане на действителните и съответно на недействителните бюлетини от страна на СИК при определянето на резултатите от гласуването в отделните секции, в проверените протоколи на СИК трябва да са отразени забележки, свързани с определянето на действителните и недействителните гласове, както и да са направени възражения за извършени нарушения от членове на СИК или от трети лица.

В решение № 9 от 2 юли 2021 г. по конституционно дело № 9/2021 г., докладвано от съдия Ф. Д. (Обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2021 г.), Конституционният съд е обяснил, че прозрачността на изборния процес е същностна характеристика на изборите в демократичното общество и гласуването е в контролирана среда – избирателни секции под контрола на изборната администрация. В същото свое решение, конституционните съдии изразяват следните съждения: „Действащата българска Конституция, като следва постиженията на съвременния демократичен конституционализъм, прокламира принципите на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване (чл. 10 от Конституцията). Основният закон не урежда вида на изборната система (Решение № 8/1993 г. по к. д. № 5/1993 г.), реда и условията за упражняване на избирателното право, както и условията, организацията и реда за произвеждане на изборите в Република България – „дейност, която представлява администриране и организация на изборния процес с цел да се осигури свободно и безпрепятствено във всяко отношение упражняване на избирателното право на всеки гражданин и не допуска създаване на ограничения (извън установените на конституционно ниво) за неговото упражняване.“ (Решение № 3/2017 г. по к. д. № 11/2016 г.). Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 изрично възлага на законодателя да определи със закон организацията и реда за произвеждане на избори. Разпоредбата на чл. 10 от Основния закон закрепва принципи, които трябва да бъдат следвани при законодателната уредба на очертания на конституционно равнище кръг обществени отношения. Принципите, заложени в чл.10, се въплъщават в подробната уредба, възложена на законодателния орган с чл. 42, ал. 2 (Решение № 12/2011 г. по к. д. № 11/2011 г., Решение № 9/2016 г. по к. д. № 8/2016 г.). С това конституционният законодател се вмества в установеното за съвременния конституционализъм положение, че основните начала на изборния процес трябва да се регламентират в Конституцията, а условията, организацията и редът за произвеждане на изборите – в закони и други актове. Основният закон предоставя преценката за подходящата система на гласоподаване на дискрецията на законодателя, чиято правна уредба следва да е съобразена с принципите, установени в чл. 10.

Конституционният съд е последователен в своята практика относно същностните характеристики на избирателното право. В обобщен вид те са изведени в мотивите на решение № 3 от 23.2.2017 г. по к. д. № 11/2016 г., в които се посочва, че: „според действащата конституционна уредба избирателното право на гражданите се характеризира като политическо по съдържание, основно субективно право, което пряко произтича от народния суверенитет. То се явява основно средство за реализиране на демократичното управление – чрез неговото упражняване се конституират най-важните структури на държавната власт и се осъществява политически контрол над тяхната дейност. Принципите, въз основа на които се формира това основно право, са установени в чл. 10 от Конституцията – „всеобщо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване“.

Избирателното право е „общо“. Като постижение на модерния конституционализъм избирателното право е „всеобщо“ – негов носител е всеки гражданин на държавата, независимо от пол, раса, език, имущество, професия, обществено положение, образование, религия или политически убеждения. Този принцип не се накърнява от възприетите в демократичните държави изисквания за упражняването на избирателното право – достигане на определена възраст, гражданство, местоживеене, правоспособност и дееспособност. Всеобщото избирателно право е предпоставка за равното избирателно право: всички граждани, отговарящи на определени изисквания, притежават избирателни права. Оспорените разпоредби на ИК не накърняват този принцип.

Избирателното право е „равно”. Всеки избирател има право на един глас, равен по тежест на гласа на всеки друг избирател в конкретния изборен процес (съгласно максимата „Един човек – един глас – една тежест!“). Конституционният съд поддържа в своята практика, че „равенството в избирателното право е един от съществените елементи на конституционния принцип, че цялата държавна власт, която произтича от народа, се осъществява от него чрез органите, предвидени в Конституцията (чл. 1, ал. 1). Равенството в избирателното право изисква всеки избирател да има равни права при упражняване правото си на избор“ (Решение № 1/2009 г. по к. д. № 5/2009 г.).“.

В решение № 9 от 2 юли 2021 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 9/2021 г. е подчертано, че законодателят е създал правна рамка, която да осигурява прозрачността на изборния процес при отчитането на резултата от гласуването. Съгласно чл. 273, ал. 1 ИК „секционната избирателна комисия установява резултатите от гласуването с хартиените бюлетини и от машинното гласуване и съставя протокол“, а съгласно чл. 282, ал. 1 ИК „протоколът на секционната избирателна комисия след съставянето му се подписва от всички членове на комисията. След подписването председателят обявява резултатите от гласуването по партии, коалиции и независими кандидати, както и броя на предпочитанията (преференциите) за всеки кандидат на партия и коалиция.“. Членовете на секционната избирателна комисия са именно „човешкият фактор“, който осъществява контрол и в процеса на отчитане на резултата от гласуването с бюлетини за машинното гласуване, който контрол се обективира в подписването на протокола на секционната избирателна комисия. Прозрачността на този процес се гарантира и от осигуреното участие на посочените в чл. 272 ИК и чл. 288а ИК лица, както и от възможността за видеозаснемане или видеоизлъчване в реално време при спазване изискванията за защита на личните данни.

В оспорените от Д.Н. протоколи на секционните избирателни комисии отговарят на изискванията на чл.273 от ИК и са подписани съгласно чл.282 ал.1 от ИК. Предвид чл.447 от ИК, въз основа на данните от протоколите на секционните избирателни комисии общинската избирателна комисия отчита резултатите от гласуването в изборния район и съставя протоколи за всеки вид избор. Оспореният протокол на ОИК – Варна досежно резултата за бюлетина №108, съдът установи, че този протокол отговаря на изискванията на чл.449 ал.4 от ИК, чл.450 от ИК, и е подписан от всички членове на комисията, съгласно правилото на чл.451 от ИК. Във всички оспорени протоколи, както тези на секционните избирателни комисии, така и този на Общинската избирателна комисия – Варна липсват забележки и възражения, особени мнения или други оспорвания на отчетения резултат. Няма данни за регистрирани жалби и сигнали за нарушения в изборния ден в изрично посочените в жалбата избирателни секции.

По делото, оплакванията на жалбоподателя не бяха доказани и не бяха установени нарушения, които да окажат решаващо влияние върху изборния резултат на класираните кандидати за петте мандата на общински съветници от листата на МК „Български гласъ“. Прегледаните видеозаписи потвърждават верността на отразените резултати в съответните протоколи на секционните избирателни комисии. Отчетените гласове с предпочитания за Д.Н. са отразени правилно в оспорените протоколи с изключение на протокол от избирателна секция №78, в който са вписани два гласа за жалбоподателя вместо преброените 3 гласа за него. Този един глас разлика, обаче, не може да повлияе върху изборния резултат на Д.Н., който би могъл да бъде променен с допълнителни 49 гласа с предпочитания за него при необходимия минимум от 50 гласа, за да бъде постигнат резултат от 665 гласа за класиране като общински съветник от МК „Български гласъ“ в Общински съвет при община Варна. Следователно, нарушението допуснато в протокола на секционната избирателна комисия секция №78 не е съществено, съгласно горецитираните решения на Конституционния съд на Република България.

От проведеното производство по чл.193 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК се потвърди верността на съдържанието на протоколите на секционните избирателни комисии в посочените в жалбата избирателни секции: №58, №387, №84, №280, №67, №77, №116, №121, №369, №378, №211, №68, №360, №181, №281, №338, №372, №226 и №229 в частта на отчетените преференциални гласове за бюлетина с № 108 от МК „Български гласъ“. Потвърди се верността и на съдържанието на протокола на ОИК – Варна с № 0306000000810001 от 30.10.2023г. досежно преференциалните гласове за кандидат Д.Х.Н. с № 108 от списъка на МК „Български гласъ“ с изключение на единия глас с предпочитание за Д.Н., който прибавен към неговите 615 гласа, не допринася за преминаване на минимума от 665 преференциални гласа. Изложеното обосновава извода, че е неоснователно оспорването на жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК на верността на съдържанието на горепосочените избирателни протоколи и тяхната обвързваща съда материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи не беше оборена. Същите следва да бъдат взети предвид от съда при формиране на фактическите и правните изводи във връзка с решаване на правния спор.

С оглед на задължителната практика на Върховния касационен съд по чл.290 от ГПК, който настоящия съдебен състав споделя, а именно: решение №270/19.02.2015г. на ВКС, ІV-то Г.О. по гражд. дело № 7175/2013г., в което е прието, че: „Оспорването на писмен документ по чл.193 от ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, но не е самостоятелна искова претенция, за да могат да се прилагат по аналогия указанията на Върховния съд, дадени в ТР №87-1954-ОСГК, ВС на РБ за произнасяне по оспорването в диспозитива на съдебното решение. Целта на производството по чл.193-194 от ГПК е, във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждането на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено, като неистинско от доказателствения материал. Определението по чл.194 ал.2 от ГПК е от същество за доказването. Ако не се е произнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражения в диспозитива на акта по същество. В чл.236 от ГПК е определено съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване.“.

Според чл.194 ал.3 от ГПК, съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. Но в чл.172а от АПК не е предвидено в диспозитива на решението да фигурира определение, свързано с изключването или не на доказателства и доказателствени средства, и подобни определения не подлежат на самостоятелно обжалване по правилата на АПК. В този ред на мисли, съдът счита, че не дължи в диспозитива на решението си произнасяне с определение относно потвърждаването верността на съдържанието на оспорените изборни протоколи. Достатъчно е, че този въпрос е обсъден в настоящите мотиви на решението.

Верността на протоколите на изрично посочените от жалбоподателя избирателни секции и верността на протокола на ОИК – Варна, в който са обобщени техните резултати обуславя законосъобразността на решение №260/30.10.2023г. на Общинската избирателна комисия гр.Варна в частта за обявяване на резултатите за избора и разпределението на мандатите за общински съветници от листата на Местна коалиция „Български гласъ“, което отговаря на условията по чл.453 ал.5 от ИК и чл.454 от ИК.

Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и недоказана. Оспореното с нея решение на ОИК – Варна е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид този изход на делото, ответникът и заинтересованата страна имат право на присъждане на разноски, но това е поискано само от А.А. чрез адв. А.. В договор за правна защита и съдействие № 82/10.11.2023г. е посочено, че А.А. е заплатил 1000 лева адвокатско възнаграждение на адв. А. А., чийто размер не е оспорен от жалбоподателя и следва да се възстанови от него в претендирания размер.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 459 ал. 10 от ИК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260/30.10.2023г. на Общинската избирателна комисия гр.Варна в частта за обявяване на резултатите за избора и разпределението на мандатите за общински съветници от листата на Местна коалиция „Български гласъ“ (Съюз на свободните демократи, Земеделски народен съюз, Обединен блок на труда български лейбъристи, Социалдемократическа партия).

ОСЪЖДА Д.Х.Н. с ЕГН ********** да заплати на А.Х.А. съдебни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева.

На основание чл.459 ал. 8 от Изборния кодекс, решението може да бъде оспорено пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: