Р Е Ш Е Н И Е №51
04.01.2019 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на трети
декември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11684 по описа на същия съд за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Отрицателен установителен иск на И.А.Б. , ЕГН
**********,***, против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, бул. Шести септември № 250, по
смисъла на чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от същия кодекс.
Според изложеното в исковата молба, ответното
дружество имало , по силата на договор при общи условия , вземане против ищеца
за доставена до негов имот питейна вода и отвеждане и пречистване на канална
такава, за което си вземане се снабдило през 2011г. със заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК, по частното
гражданско дело № 17148 по описа на ПРС за същата година. Листа
бил издаден за следните суми: 2171.52 лева- неплатена вода, доставена за
периода от 11.03.2002г до 01.09.2011г , 472.65 лева – обезщетение за забава в
плащането на главницата за същия период, ведно със законната лихва върху
главницата от дата 06.10.2011г до окончателното плащане на вземането , и разноски
по делото в общ размер от 352.88 лева ,
от които: 52.88 лева държавна такса и 300 лева хонорар на юрисконсулт, тъй като
против издадената заповед ищецът не подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК
.
Възоснова така издадения изпълнителен лист,
през 2016г било образувано изпълнително дело *******по описа на *******при ПОС;
твърди се обаче , че по това дело липсват извършени изпълнителни действия, то
следвало да се счита прекратено поради непоискване на изпълнителни действия от
взискателя в продължение на две години, а вземането на ответното дружество се
било погасило с изтичането на погасителна давност; в тази връзка , ищецът се
позовава на кратката такава, с довод , че се касае за периодични плащания по
смисъла на чл. 111 буква „в „ от Закона за задълженията и договорите .
Затова се иска да се постанови от съда
решение, по силата на което съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
изпълнение на посочените по – горе суми.
Ответното дружество оспорва иска, в
своевременно подаден отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Отрича изтичане на
давността за вземането , като твърди, че е имало прекъсване и спиране на срока,
представляващ бездействие на кредитора. Моли се иска да бъде отхвърлен. И двете
страни претендират разноските, които са сторили по производството.
Искът
е допустим като установителен, при очевиден интерес от исканото установяване, и
при образувано изпълнително производство за вземането.
По съществото на спора:
Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК ( отм.) , сега чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като
притезание ( срв. решение № 101 от
1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). По наличието на изпълнителна сила
касателно влязлата в сила заповед за плащане не се спори , а ищецът не отрича
съществуването на изпълняемото право , въвеждайки от своя страна като факт в
спора единствено новонастъпило – след стабилизирането на заповедта –
обстоятелство, под формата на изтекла давност.
Затова и съдът приема , че между страните съществува ( валидно е
възникнало) договорно облигационно правоотношение , като източник на
задължението на ищеца.
Вземането на ответното дружество е за
периодични плащания, тъй като тези за доставена питейна вода попадат под
дефиницията на чл. 111 буква „в„ от Закона за задълженията и договорите и
Тълкувателно решение № 3/2011
г.,
ОСГК. По делото е представено копие от общите условия на
водоснабдителното дружество с крайните му абонати; по силата на чл. 32 ал. 1 от
същите , потребителите са длъжни да заплащат стойността на доставеното в срок
от тридесет дни от датата на фактурирането на същата, което следва да се случва
ежемесечно. Доколкото последната дата на доставката се твърди да е 01.09.2011г., то на-
късно на 03.10.2011г е започнал да тече тригодишния давностен срок за вземането
на ответното дружество в пълен размер. Следователно, към 04.10.2014г вземането
е погасено по давност, и това се е случило
още преди образуването на изпълнителното производство на дата 26.05.2016г ,
като се има предвид , че заповедта за изпълнение не препятства изтичането на
тази давност. Дори да се приеме
обратното обаче – че давността е прекъсната с подаването на заявление за
издаване на заповед за плащане , то от датата на уважаването на заявлението с
издаването на заповед, , а при липса на данни за тази дата – най- късно от
датата на издаването на изпълнителния лист, тече нова тригодишна давност.
Изпълнителния лист по частното дело №
17148/11 е издаден на 16.01.2012г. и дори в тази хипотеза, давността за
вземането е изтекла отново преди образуване на изпълнителното производство. И в
двата коментирани по – горе случая , евентуалното прекратяване на
изпълнителното производство по реда на чл. 422 ал. 1 т . 8 от ГПК е неотносимо
към изтичането на давността.
Горното
е достатъчно на съда да формира извод за основателност на иска.
На следващо място , по образуваното
изпълнително дело е извършено едно –
единствено изпълнително действие – наложен е запор върху вземанията на Б.
срещу държавата за пенсия , находящи се на влог в банка. Доколкото обаче
размера на тази пенсия е бил под несеквестируемия минимум , посочен в чл. 446
от ГПК, то изпълнителното действие не е законосъобразно извършено и не води до
прекъсването на давността. Същото се отнася и до поисканото от взискателя с
молбата за образуване на производството насочване на изпълнението срещу движими
вещи на длъжника в жилището му, тъй като опис на такива не е предприет. Липсва
основание изпълнителното производство да
бъде прекратено по реда на чл. 433 ал. 1 т.
от ГПК , тъй като кредитора не бездейства в него – има искания за
извършване на последващи действия, но това не препятства изтичането на
давността по аргумент от противното от чл. 116 буква „в” от ЗЗД , тъй като единственото предприето действие няма годен
обект – секвестируемо имущество.
Затова
и съдът приема иска за основателен .
Разноските се присъждат в тежест на ответника ,
по списък.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено в отношенията между
страните , че И.А.Б., ЕГН **********,***, не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, бул. Шести септември №
250, принудително изпълнение и плащане
на следните суми , за които са издадени заповед за плащане и изпълнителен лист
по частното гражданско дело № 17148/11, и е образувано изпълнително дело *******по
описа на *******при ПОС: 2171.52 лева- неплатена вода, доставена за периода от
11.03.2002г до 01.09.2011г , 472.65 лева – обезщетение за забава в плащането на
главницата за същия период, ведно със законната лихва върху главницата от дата
06.10.2011г до окончателното плащане на вземането , и разноски по делото в общ
размер от 352.88 лева , от които: 52.88
лева държавна такса и 300 лева хонорар на юрисконсулт.
Осъжда
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, бул. Шести септември № 250, да заплати на И.А.Б., ЕГН **********,***,
сумата от 570 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ