Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито
заседание на първи
март, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Румяна Аврамова,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 10725 по описа на състава за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226 от КЗ/отм/
и чл. 86, вр. с чл.84 ЗЗД.
Ищцата Я.Й.Р.поддържа твърдение, че претърпяла
значителни неимуществени вреди, в резултат на описаното в исковата молба травматично
увреждане (множество фрактури на дясната подбедрица), което било причинено
поради неправомерното поведение на водача на лек автомобил „Опел Кадет” с рег.
№ *******, при пътно- транспортното
произшествие, настъпило на 23.11.2015г. в гр Шумен, на бул. „Славянски“, в
което ищцата участвала като пешеходец. Вредоносните последици намерили
проявление в болките и страданията, които били претърпени от ищцата в следствие
на травмите, както и в създадените за нея значителни битови и социални неудобства
и по време на лечебния и възстановителен период. Независимо от изложеното, на
13.11.2015г. ищцата била принудена да заплати лично сумата от 1560 лева,
представляваща цена на медицинско изделие /имплант/, които разходи не били
покрити от НЗОК, но били наложителни поради естеството на получената травма и
спецификата на приложеното лечение. Като твърди, че гражданската отговорност на водача на процесния автомобил „Опел
Кадет” с рег. № ******* била застрахована от ответното дружество, ищцата
претендира за осъждане на ответника да й заплати застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност” в размер на сумата от 60 000 лева, заедно със
законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от датата на причиняването
на вредите - 23.11.2015г., до деня на окончателното плащане на присъденото
обезщетение и сумата от 1560 лева, представляваща имуществени вреди, заедно със
законната лихва в размер на 127, 22 лева, изчислени върху посочената сума,
считано от деня на извършването на разхода на 13.11.2015г. до предявяването на
иска на 31.08.2016г. (уточнителна молба с вх. № 16928/09.02.2017г.) и законната
лихва върху същата сума, считано от датата на предявяването на иска до деня на
окончателното плащане. С оглед твърдението за основателността на иска, ищцата
претендира да бъде осъден ответника да й заплати и направените съдебни разноски
за настоящия процес. Процесуалният представител на ищцата моли да му бъде
присъдено и възнаграждение за процесуално представителство по чл. 38 от ЗАдв.
Ответникът в процеса З. „Б.и.“ АД оспорва предявените
искове. Без да оспорва изрично наличието на валидно застрахователно
правоотношение с водача на лекия автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ******* - чрез
процесуалния си представител, ответникът не оспорва твърдението за настъпилия удар и за понесените от
ищцата телесни увреждания, но изразява становище, че те не били резултат от
виновно неправомерно поведение на водача, а резултат от случайно събитие, която
изключвало отговорността на водача и респективно- собствената на ответника
надлежна пасивна материална легитимация като застраховател на този водач. Поддържа твърдение, че било налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, поради допуснато нарушение
на чл.113 от ЗДвП – пресичането било осъществено на пешеходна пътека, но по
начин, който не е съобразен с посоката и скоростта на приближаващите автомобили.
Ответникът оспорва фактическите твърдения относно вида и обема на действително
причинените неимуществени вреди, доколкото поддържа твърдение, че те са по-
малки по обем и вид в сравнение с посочените в исковата молба. Оспорва размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като твърди той да е
прекомерен и несъобразен с принципа на справедливост. Не оспорва твърдението,
че ищцата е направила посочения в исковата молба разход за закупуване на
имплант, нито причинно- следствената връзка между този разход и необходимостта
от лечение на причинената при настъпването на този инцидент травма на дясната
подбедрица.
По изложените
съображения, ответника моли за отхвърлени на исковете или евентоално- при
установяване на основание те да бъдат уважени – за определяне на по- малък от
претендирания от ищцата размер на обезщетението. С оглед очаквания благоприятен
за него изход от процеса, ответникът претендира за осъждане на ищцата да му
заплати направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство Протокол за оглед на ПТП
№ 1610354 на ОДМВР Шумен, установява констатациите на разследващите органи за настъпване
на процесното пътно произшествие, при което е пострадала ищцата, за участниците
в него и механизма на неговото настъпване. В протокола се съдържат данни за
това, че на 23.11.2015г. в гр Шумен, на бул. „Славянски“ лекият автомобил „Опел
Кадет“ с рег. № ******* е ударил пресичащата на пешеходна пътека Я.Й. Р..
Приетият като доказателство препис от Протокола от
открито съдебно заседание от 13.10.2016г. по НОХД 2463/2016г. съгласно описа на
ШРС установява обективираното в него споразумение по чл. 383 от НПК, по силата
на което П.Й.Х.се признава за виновен в това, че на 23.11.2015г. в гр. Шумен,
на бул. „Славянски“, в качеството на
водач на лекият автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ******* е ударил пресичащата на
пешеходна пътека Я.Й. Р., с което е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП и така е причинил престъпление по чл.343, ал.3 пр. последно б. „а“ пр.
второ НК във вр. с ал.1, б. „б“, пр. второ, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Споразумението има правните последици на влязла в сила присъда на наказателния
съд и поради това обвързва доказателствените изводи на настоящия съд за
посочените в чл.300 от ГПК и подлежащи на доказване юридически факти.
Заключението на изслушаната съдебна авто-
техническа експертиза, което е изготвено въз основа на данните за огледа на
процесното местопроизшествие, от вещо лице Х.И. (технология и безопасност в
автомобилния транспорт), анализира механизма на настъпване на произшествието и
предлага следните отговори на подлежащите на установяване факти:
·
След анализ
на данните от протокола за оглед и останалите данни от досъдебното
производство, експертизата приема, че процесния лек автомобил е ударил
пресичащата пътното платно пешеходка (ищцата), която е предприела пресичане на
пътното платно от дясно- на ляво, отчитано по посоката на движение на
автомобила.
·
Пресичането е
осъществено на регламентирано за целта място- пешеходна пътека, очертана на
бул. „Славянски” в гр. Шумен.
·
Скоростта на
автомобила преди удара може да се характеризира условно като сравнително ниска.
Вещото лице е категорично в преценката си, според която определя тази скорост
приблизително на 9-10 км/ч., мотивирайки се с факта, че по корпуса на
автомобила след удара не са установени никакви (дори минимални) деформации.
·
Според
изчисленията на вещото лице при тази
скорост, ударът с пешеходката е бил предотвратим за водача на автомобила, независимо
дали при навлизане на пешеходната пътека, пострадалата се е движила с бавен или
бърз ход. За да достигне до този извод, вещото лице е съобразило видимостта
на конкретния пътен участък (ясна видимост), скоростта на движение на
автомобила (около 9-10 км/ч.), опасната зона на спиране и мястото върху пътното
платно, където е бил реализиран сблъсъкът (местопроизшествието е било запазено
до извършване на огледа).
·
От техническа
гледна точка, пешеходката е могла да избегне сблъсъка с автомобила, единствено
в хипотезата, при която би преустановила пресичането в момента, в който
възприеме приближаващите се към пешеходната пътека автомобили.
Като доказателства по делото са приети приложените
към делото медицински документи, които са обект на анализ от допуснатата
съдебно–медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната съдебно- медицинска
експертиза, която е изготвена от
д-р Д.К. (ортопедия и травматология) анализира данните за здравословното
състояние на ищцата след настъпване на произшествието и предлага следните
отговори на подлежащите на установяване факти:
·
Обективните
данни от приложената медицинска документация установява, че в следствие на
претърпяното пътно – транспортно произшествие, ищцата е получила раздробена
фрактура на средната трета на двете кости на подбедрицата с разместване на
фрагментите.
·
Посоченото
увреждане е типична последица от удар на пешеходец в бронята на лек автомобил
(т.нар. „бампер фрактура“) и причината й кореспондира пряко с конкретния
механизъм на настъпване на процесното ПТП. Според вещото лице, за да настъпи
посочения резултат, ударът следва да е бил силен т.е. МПС да се е движило със
скорост по- висока от 9-10 км/ч или ударът да е с по- слаба интензивност, но
пострадалата да е страдала от костно заболяване, чиито последици
благоприятстват по- слаба съпротивителна сила на костта при удар.
·
След
настъпване на процесното ПТП пострадалата е била подложена на оперативно
лечение поради т.нар. разместено счупване, с необходимо поставяне на укрепващ
имплант. Имплантът дефинитивно подлежи на отстраняване след зарастване на
фрактурата.
·
Според
становището на вещото лице, общата продължителност на лечебния и
възстановителен период на всички травми е около
и не повече от 6 месеца. Състоянието на пострадалата е напълно
възстановено, без данни според медицинските документи за настъпването на някакви
усложнения.
Заключението на изслушаната допълнителна съдебно-
медицинска експертиза, която е изготвена от д-р Б.Б. (ортопедия и
травматология) анализира данните за здравословното състояние на ищцата след
настъпване на произшествието и предлага следните отговори на следните подлежащи
на установяване факти:
·
Поради
полученото в следствие на ПТП закрито диафазарно счупване на костите на дясната
подбедрица, пострадалата е претърпяла две оперативни интервенции - на
26.11.2015г. и на 13.06.2017г. Извършени са били костни операции за задравяване
на раздробената кост при удара, настъпил в момента на процесното ПТП. След
втората операция по премахване на импланта, ищцата преминала през курс на
рехабилитация и е претърпяла допълнително болки и страдания в продължение на
около 30 дни.
·
От деня на
причиняване на травмата, до деня на изготвяне на експертното заключение е
преминал период от около 3 години. Здравословното състояние на пострадалата е
стабилизирано и лечебно- възстановителния период е приключил успешно. Ищцата се
предвижва спокойно, самостоятелно и с нормална походка. В горната част на
дясната подбедрица са останали оперативни козметични белези, които обаче са от
такова естествои местоположение, че според преценката на вещото лице не се
налага да бъдат коригирани с козметична операция.
В дадените пред съда (по делегация) показания,
свидетелят Г.Г.С.заявява, че е съпруг на ищцата и очевидец на настъпването на
ПТП. Свидетелят живее с ищцата в едно домакинство, поради което възприел
непосредствено и трайно състоянието й както непосредствено след настъпване на пътния
инцидент и по време на лечебния и възстановителен период. Свидетелят възприел,
че след настъпване на произшествието, съпругата му се оплаквала от силни болки
(когато била повелане на платното започнала да „реве и ридае“). Пътният
инцидент се отразил много негативно на здравословното състояние, на социалните
ангажименти и на психологическия статус
на пострадалата, която променила навиците си. Не могла да се обслъжва сама
първоначално, а в последствие прехвърлила обичайните си битовите задължение по
поддържане на жилището на съпруга си и друг член на домакинството. Споделяла,
че изпитва затруднения в работата си, престанала да се движи активно, да
спортува, проявявала обективно необосновани признаци на силно безпокойство и
страх, при пресичане на пътното платно, както и при пътуване в автомобил. Към
момента на показанията според свидетеля
съпругата му продължавала „да се оплаква“ от спорадични болки в крака и да
сънува кошмари.
Приетият като доказателство разходно- оправдателен
документ- фактура № **********/25.11.2015г. (на стр.31 от делото) установява
твърдението на ищцата, че е заплатила за имплант сума от 1560 лева. Съдържанието
на фактурата, така и приложения фискален касов бон по ЗДДС обаче посочват
недвусмислено факта, че сумата е била заплатена на 25.11.2015г., а не на 13.11.2015г., както се твърди в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
По
предявения иск с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./;
Съдът е сезиран с иск, който се основава на твърдението,
че при наличие на предпоставките по чл. 226 КЗ, ответникът - в качество на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” е длъжен да покрие имуществената (деликтна) отговорност на
причинителя на вредите, като заплати на пострадалата пешеходка (ищцата) застрахователно
обезщетение, което е съответно на причинените й вреди.
Предпоставките за основателност на иска са: първо-
наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане/
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинно - следствена връзка
помежду им/, както и второ- наличие на застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност” на собственика/ водача на МПС, с което е било
причинено увреждането.
Съдържанието
на постановения и влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд, който установява по обвързващ начин визираните
от чл. 300 ГПК факти, както и заключението на изслушаната съдебна авто-
техническа експертиза мотивират категоричния извод, че именно поведението на водача
на лекият автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ******* преди и по време на
настъпване на произшествието е станало причина за неговото настъпване.
В хипотезата на чл. 300 от ГПК съдът е обвързан да
приеме, че на 23.11.2015г. в гр Шумен, на бул.
„Славянски“, водачът на лекия автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ******* П.Й.Х.е нарушил
установените в чл. 119, ал.1 от ЗДвП правила за движение и като не е
осигурил безопасно пресичане на пострадалата пешеходка на пътното платно, на регламентирано
за целта място - пешеходна пътека, така е причинил ПТП с произтичащи за ищцата физически
травми: болки, страдания, негативни психологически преживявания, а при това е
предизвикал и необходимост от заплащане на непредизвикани от пострадалата, но необходими
за възстановяване на травмата медицински разходи за лечение.
Доводите на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца
(понеже не се била съобразила с разстоянията на приближаващите автомобили и
скоростта им на движение, предприела внезапно пресичане и удължила ненужно
престоя си на пътното платно) останаха
недоказани, поради което няма как да бъдат възприети.
Нещо повече - с оглед категорично и ясно установения
механизъм на настъпване на процесното произшествие – споменатите доводи на
ответника са категорично опровергани. До този извод съдът достигна, като
съобрази, самият механизъм на настъпване на произшествието и поведението на участниците
в него. При установения
механизъм и на точното място на сблъсъка между тялото на пешеходката и корпуса
на автомобила – считано от десния край на пътното платно по посока на
движението - съдът напълно споделя извода на вещото лице И., че водачът на
автомобила във всеки случай е могъл да възприеме своевременно пресичащите и да
осъществи ефективно аварийно спиране, така че да
избегне инцидента.
Не само категоричните изводи на изслушаната и приета съдебна
авто- техническа експертиза, която е разгледала всички елементи от поведението
на участниците в ПТП, дори възможни варианти на скорост на придвижване при
конкретната пътна обстановка, но и изводите, които
могат да бъдат направени от опитните правила от практиката, които всеки водач
притежава, изключва релевираното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Уместно е в тази насока да се отбележи, че настоящия
състав на съда има принципно преки впечатления от самото място на настъпване на
ПТП в централната част на гр. Шумен и разположената
върху този пътен участък пешеходна пътека. Без всяко съмнение, при дневна
светлина, прав пътен участък и видимост от 150 метра, за водача на автомобила е била налице обективна възможност преди
преминаването през очертанията на пешеходната пътека да предвиди принципно възможността
за пресичане на пешеходци и реагира адекватно, като намали скоростта до колкото
е необходимо, за да има възможност и да спре ефективно при всякаква
необходимост и да осигури безопасността на пресичащите пешеходци.
Пешеходката в действителност също е могла да
пропусне преминаването на автомобила, който е могла да възприеме преди на
навлезе върху пешеходната пътека, но не е била длъжна да направи това.
Поведението на пешеходката е нормативно и житейски обосновано, доколкото към
пешеходната пътека има ясна видимост и е било налице обоснованото правно
очакване, че водачите на МПС ще се съобразят със задълженията си по чл.119,
ал.1 от ЗДвП и ще осигурят предимство при пресичане на пътното платно върху
пешеходната пътека на всеки пешеходец.
Като кредитира заключението на приетата съдебно-
медицинска експертиза, съдът достигна до извода, че ищцата е претърпяла телесни
увреждания, които се намират в пряка причинно – следствена връзка с виновното
противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Опел Кадет“ с рег. № *******.
Събраните по делото доказателствени средства –
писмени и гласни установяват телесното увреждане, което е претърпяла ищцата в
следствие на процесното ПТП, както и последиците от него. Ищцата е получила
многофрагметно счупване на костите на дясната подбедрица, за чието
възстановяване е претърпяла две операции, а лечебно възстановителния период е
траял около шест месеца (с допълнителен срок от около 30 дни след втората
операция). Лечението е завършило напълно успешно, без неблагоприятни последици
за здравето на пострадалата.
Понеже, при това ответникът не оспорва
съществуването на застрахователно правоотношение между него и водача на лекия
автомобил „Опел Кадет“ с рег. № *******, което се установи с приет като
доказателство препис от застрахователна полиза и справка в ИЦ на ГФ - съдът
намира за установени предпоставките, които определят надлежната пасивна
материална легитимация на страните в процеса.
По
претенцията за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди;
Събраните доказателства установиха, че ищцата в
действителност е понесла неимуществени вреди, в следствие на причинените от
застрахования водач травматични увреждания, както и лични негативни
преживявания, поради което е легитимирана да получи застрахователно обезщетение.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда, по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). А в конкретния случай, за да прецени
справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази преди всичко характера на
преживените от увреденото лице негативни емоции, болки и страдания от съпровождащи
лечението. При това с помощта на използваните специални знания съдът установи,
че лечебно- възстановителният период е
приключил до изтичане на среден по продължителност срок от около шест месеца, с
тенденция към намаляване на болките и страданията към края на периода.
Експертното заключение на допълнителната съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от д-р Б. след личен преглед на пострадалата, категорично
отрече наличието на усложнения за здравето или за двигателната функция, но
сочи, че пострадалата е напълно възстановена.
Като се има предвид, че пострадалата е жена в
активна възраст - съдът отчита, че през споменатия период от около шест месеца,
физическата активност на пострадалата и нейната социална ангажираност са били
засегнати в негативен план. Необходимо е при определяне на справедливия размер
на обезщетението да се отчитат също и негативните емоционални последици, които травмата
е оставила у пострадалата, предвид нейната възраст, както и наличието на
козметични белези.
Експертното заключение на допълнителната съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от д-р Б. след
личен преглед на пострадалата, категорично посочи, че двигателната функция
на пострадалата вече е напълно възстановена и категорично отрече наличието на
усложнения за здравето.
С оглед адекватно прилагане на принципа на
справедливостта, като отчете комплексно изложените по- горе обстоятелства и съобрази
социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен стандарт,
към момента на настъпване на процесното ПТП през 2015г. съдът приема, че
компенсирането в пълен обем на всички удоказани вредни последици (неимуществени
вреди) от причинените травми е справедливо оценимо на сумата от 25 000 лева.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието
за справедливост има не само разгледаните по- горе субективни, но и обективни икономически
измерения, съобразени със средния жизнен стандарт в страната. Показателен за
този стандарт е на първо място размерът на минималната работна заплата за
страната, към момента на настъпването на вредите (380 лева, съгласно ПМС № 419/17.12.2014г.),
размерът на средната работна заплата за страната за същия период, по официални
данни на НОИ (които са общодостъпни на www.noi.bg), а не на последно
място и нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за съответния период.
След внимателна преценка
на комплекса от обективни фактори, които повлияват на оценката за справедлив
размер на обезщетението, съдът счита, че за горницата – над вече посочения справедлив размер на обезщетение от 25 000
лева и до размер на сумата от 60 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Ето защо, съдът приема за основателно възражението
на ответната страна – относно за прекомерност на претендираното застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, като се отчита характера и обема на
действително претърпяните (доказани) вреди.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм/,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху
присъдената сума на обезщетението, за периода - считано от датата на
причиняването на вредите, до деня на окончателното изплащане на сумата.
По
претенцията за застрахователно обезщетение за имуществени вреди;
Претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди следва
да бъде уважена изцяло. По същество - ответникът не оспорва нито факта, че
ищцата е направила разход в размер на сумата от 1560 лева, нито извода, че този
разход е извършен в пряка причинно- следствена връзка с необходимото лечение за
възстановяване на травмата (както се вижда от изявленията на неговия
процесуален представител). Следователно, при наличие на останалите предпоставки
за ангажиране на гражданската отговорност на причинителя на вредата и на
задължението на неговия застраховател (ответника), които бяха обсъдени вече в мотивите
на настоящото решение - предявеният иск за изплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1560 лева следва да бъде
уважен изцяло, точно така, както е предявен.
Приетият като доказателство разходно- оправдателен
документ- фактура № **********/25.11.2015г. установява твърдението на ищцата,
че споменатата сума от 1560 лева е била заплатена от нея, но съдържанието на фактурата и на
приложения фискален касов бон по ЗДДС посочват недвусмислено факта, че сумата е
била заплатена на 25.11.2015г., а не
на 13.11.2015г., както се твърди в исковата молба.
Тъй като делинквентът дължи да възстанови тази
вреда, а основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД следва да се приеме, той е изпаднал в
забава в деня на извършване на разхода т.е. на 25.11.2015г. – то по артумент от
чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм/, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата на законната лихва върху присъдената сума на обезщетението от 1560 лева,
изчислена за периода - считано от датата на причиняването на вредите на
25.11.2015г., до предявяването на иска на 31.08.2016г. По изчисление на съда,
направено с електронен калкулатор, тази сума възлиза на 122, 01 лева. До този размер, претенцията за лихва следва да бъде
уважена, а за разликата до пълния претендиран размер (уточнителна молба с вх. №
16928/09.02.2017г.) от 127, 22 лева и за периода от 13.11.2015г. до
25.11.2015г. същата претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и законната лихва върху дължимата сума на присъденото обезщетение за
имуществени вреди, считано от деня на предявяването на иска - на 31.08.2016г.
до деня на окончателното изплащане на сумата.
По
претенцията за разноски;
С оглед изхода на спора при условията на чл. 78,
ал.1 от ГПК съдът намира, че ищцата има право да получи направените от нея
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Но доколкото ищцата е правила само
частични разходи, внасяйки част от дължимата държавна такса и част от
разноските за събиране на доказателства, от чието внасяне е била освободена – разноските
следва да бъдат изчислени на база действително направените разходи, които са
посочени в списъка за разноските. Те възлизат на сумата от 170 лева. На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК -
ответникъкт следва да бъде осъден да заплати разликата до пълния размер на
държавната такса и съдебните разноски, съразмерно с уважената част от иска,
които първоначално са били понесени за сметка на бюджета на съда и възлизат на
670 лева за съдебни разноски и 950 лева за държавна такса по претенцията за
неимуществени вреди (ищцата е внесла по този иск сумата от 100 лева, но тя
отсъства от списъка на разноските, поради което съдът не би могъл да я присъди
служебно). Общият размер на сумата, която ответникът следва да бъде осъден да
заплати на това основание възлиза на 1620 лева.
На основание чл. 38 от ЗА, ответникът е длъжен да
заплати на процесуалния представител на ищцата - адв. Н. Н.Д., сумата от 1580 лева.
Настоящият състав на
съда обаче, намира за неоснователно искането за присъждане на данък добавена
стойност /ДДС/ върху все още незаплатеното възнаграждение, което е присъдил на
основание чл. 38 от ЗА, тъй като такъв
данък върху разноските за процесуално представителство все още не е нито
начислен, нито внесен. Именно в това се състои съществената разлика между претенциите за присъждане на ДДС върху
адвокатския хонорар на процесуалните представители на ищеца и на ответника
(последният установява начисляване и внасяне на данъка).
Данъкът върху добавената
стойност е косвен данък, с който се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или
услуга /чл.2,
т.1 от ЗДДС/. Данъчно задължено лице, което е длъжно да начисли данъка и да издаде данъчен
документ е доставчикът, а не
съдът. Самият механизъм на данъчното
облагане предполага данъкът да се начислява в момента на плащането и точно по
тази причина, съдът не е оправомощен да изменя данъчния механизъм, осъждайки
една от страните да заплати неначислен и неотчетен със съответен документ ДДС –
това е очевидно, като се има предвид, че
при постановяване на настоящото решение, възнаграждение по чл. 38 от ЗА не
е начислено нито е отчетено и заплатено.
Съдът не би могъл да
„присъди“ все още неначислен ДДС, мотивиран от хипотетично правно очакване, че
този данък ще бъде заплатен и отчетен по предвидения в закона ред - с издаване
на данъчна фактура или касов бон за облагане с ДДС. Вече издаден данъчен документ за начислен ДДС не е бил
представен за сумата адвокатския хонорар.
Съдът не възприема
аргументите на адв. Д., с позоваване на §2а от ПЗР на НМРАВ, тъй като счита, че
тази наредба е издадена от Висшия адвокатски съвет, в несъответствие с
нормативен акт от по- висок ранг, а именно: специалния ЗДДС, който не предвижда изрично посочената в §2а
от ПЗР на НМРАВ възможност да се „присъжда“ неначислен и незаплатен ДДС. Съдът
счита, че е длъжен да основава решенията си преди всичко на Закона за данъка
върху добавената стойност, а не върху тълкуване на подзаконови нормативни
актове, регламентиращи по принцип друга материя, поради което намира, че размерът на адвокатския хонорар
трябва да бъде определен и присъден, но с изрично отбелязване, че записаната
сума е без включен ДДС. Уместно е да се посочи, че с това разрешение, съдът не
желае да накърнява правата и интересите на процесуалния представител на ищцата,
нито пък отрича принципната възможност да се породи в един бъдещ момент
задължение за начисляване на ДДС, но понастоящем, такова не е налице и ДДС няма
как да бъде присъден.
Ответното дружество също
има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска – на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая, размерът на
разноските, които е направил ответника, според представените списъци по чл. 80
от ГПК (на стр. 78 и стр. 110 от делото) възлиза общо на 5 300 лева, тъй като
включва сумата от 300 лева, представляващи разноски за събиране на
доказателства и сумата от 5 000 лева с ДДС, представляваща направени разноски
за процесуално представителство от
упълномощен адвокат. Извършването на претендираните разноски от ответника бе
надлежно доказано, но преди да присъди разноските, съдът дължи произнасяне по
възражението на ищцата за прекомерност на претендираното от ответника
възнаграждение за процесуално представителство (с молба от 10.04.2017г.).
Релевираното от ищеца
възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно, тъй като счита,
че заплатеният от ответника адвокатски хонорар преминава в известна степен
разумните граници. Броят на проведените съдебни заседания, количеството на
събраните доказателствени средства включително и експертни заключения сочат
множеството въпроси, които бяха предмет на спора и които процесуалните
представители бяха длъжни да обсъждат. Отделно от това, следва да се отчита, че
материалния интерес, определен от ищцата определя минимум според НМРАВ в размер на 2640 лева, а доколкото се твърди,
че хонорарът подлежи на облагане с ДДС, то размерът на възнаграждението, което
следва да бъде присъдено по мининума би възлизало на около 3200 лева.
Претендира се сумата от 5000 лева без начислен ДДС, която включва уговорено и
заплатено възнаграждение по средни пазарни цени на адвокатския труд. На съда е
известно, че стойността на адвокатския труд много рядко се уговаря според
минималните изисквания на НМРАВ, поради което, след редукция по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът приема, че разноските за процесуално представителство на ответника
следва да бъдат приети в разумен размер на 4500 лева.
Съдът не би могъл да „присъди“ претендирания от ответника ДДС, мотивиран единствено
от хипотетично правно очакване, че този данък ще бъде заплатен и отчетен по
предвидения в закона ред - понеже
данъчен документ за начислен ДДС не е бил представен за сумата адвокатския
хонорар.
В заключение, съразмерно с
отхвърлената част от иска, представените списъци на разноските и приложената
редукция по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът намира, че ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника общо сумата 2784
лева съдебни разноски за процесуално представителство (без включен ДДС) и
за събиране на доказателства.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД с ЕИК ********и със седалище ***, да
заплати на Я.Й.Р.с ЕГН ********** и съдебен адресат - адвокат
Н.Д.,***, на основание чл. 226 КЗ /отм/ – сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Опел
Кадет“ с рег. № *******, за причинени неимуществени
вреди, в следствие на причинените телесни увреди при ПТП от 23.11.2015г., заедно
със законната лихва, считано от датата на причиняването на вредоносния резултат
- 23.11.2015г. до окончателното плащане, като
отхвърля претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в частта за
горницата - над присъдената сума до пълния претендиран размер на
обезщетението от 60 000 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД с ЕИК ********и със седалище ***, да
заплати на Я.Й.Р.с ЕГН ********** и съдебен адресат - адвокат
Н.Д.,***, на основание чл. 226 КЗ /отм/ – сумата от 1560 лева (хиляда петстотин и шестдесет лева), представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил
„Опел Кадет“ с рег. № *******, за причинени имуществени вреди, в следствие на причинените телесни увреди при
ПТП от 23.11.2015г. и на основание чл.
86 от ЗЗД вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД - сумата от 122, 01 лева (сто двадесет
и два лева и една ст.), представляваща
лихва за забава, изчислена за периода от настъпването на вредата на
25.11.2015г. до предявяването на иска на 31.08.2016г. както и законната лихва,
считано от датата на предявяването на иска до окончателното плащане, като отхвърля претенцията за присъждане на лихва в частта за горницата
- над присъдената сума до пълния претендиран размер от 127, 22 лева и съответно
за периода от 13.11.2015г. до 25.11.2015г.
Задължението може да бъде платено
доброволно по банкова сметка ***: ***, открита
на името на ищеца при „Б.П.Б.“ АД.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да заплати на Я.Й. Р., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 72 лева (седемдесет и два лева) за съдебни разноски пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.”
АД да заплати на адвокат Н. Н.Д. от ШАК с ЕГН **********
и адрес-***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 1580 лева (хиляда петстотин и
осемдесет лева), която е посочена без ДДС и представлява възнаграждение за процесуално
представителство на Я.Й.Р.пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Я.Й.Р.да заплати на З. „Б.и.“ АД - на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8
от ГПК - сумата от 2784 лева (две
хиляди седемстотин осемдесет и четири лева),
представляваща съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да заплати по сметката на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 1620 лева (хиляда
шестстотин и двадесет лева) за
държавна такса и съдебни разноски, от заплащането на която ищцата е била
освободена.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Апелативен съд, с
жалба, която следва да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис
от него.
СЪДИЯ: