Решение по дело №5937/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5412
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 16 юли 2019 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20191100505937
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, ……2019 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

Председател: Георги Иванов

       Членове: Валерия Банкова

 Десислава Зисова

 

като разгледа докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №5937/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

            Образувано е по жалба от И.В.Н. – длъжник по изп.д. №20198280400088 срещу постановление на съдебния изпълнител от 28.03.2019 г. за разноските.

            Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е незаконосъобразно, а определеното юрисконсултско възнаграждение на взискателя – прекомерно.

            Взискателят не взема становище по жалбата.

            В мотивите си съдебния изпълнител сочи, че постановлението за разноските, определени общо в размер от 238 лв., е правилно, като същите са разпределени както следва:

100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,

24 лв. с ДДС – такса по т.1 от ТТР към ЗЧСИ

24 лв. с ДДС – такса по т.3 от ТТР към ЗЧСИ

24 лв. с ДДС – такса от т.5 от ТТР към ЗЧСИ

54 лв. с ДДС – три такси по т.9 от ТТР към ЗЧСИ

12 лв. с ДДД – пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

           

Въззивният съд намира следното:

1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По силата на чл.78, ал.8 ГПК размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който максимален размер за изпълнителното производство съгласно чл.27 от Наредба за заплащането на правната помощ е 100 лв. В следствие на изпълнителните действия, извършени с образуване на делото, вземането е събрано. От тук следва, че други действия по делото не се налага да бъдат извършени и правната помощ, предоставена от юрисконсулта, се е изчерпала с образуване на делото и възлагане на частния съдебен изпълнител по чл.18 ЗЧСИ да извършва изпълнителни действия по своя преценка. Вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното производство, е законна лихва в размер на 27,90 лв. Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се присъди юрисконсултското възнаграждение в размер на 10 лв. Поради това обжалваното постановление, в частта относно юрисконсултското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.

 

2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно определените такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ са частично основателни. Съгласно чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на случаите на прекратено изпълнително производство или изоставяне на изпълнителните действия, съответно – неприложени изпълнителни способи. От съдържащите се в изпълнителното производство сметки, определените от съдебния изпълнител такси, дължими от длъжника, са както следва:

24 лв. с ДДС – такса по т.1 от ТТР към ЗЧСИ

24 лв. с ДДС – такса по т.3 от ТТР към ЗЧСИ

24 лв. с ДДС – такса от т.5 от ТТР към ЗЧСИ

54 лв. с ДДС – три такси по т.9 от ТТР към ЗЧСИ

12 лв. с ДДД – пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Таксата по т.1 от ТТР към ЗЧСИ е проста такса, размерът й с начислено ДДС е 24 лв. и същата е правилно определена.

Таксата по т.3 от ТТР към ЗЧСИ е за извършване на справки за длъжника и неговото имущество – в размер на 5 лв. Съдебния изпълнител е определил такса в размер на 24 лв. с ДДС за четири справки. За да прецени дължимостта на сумата следва да се изследва какви действия е извършил съдебния изпълнител в рамките на делото – какви справки са изготвени за длъжника. Видно от приложените документи, единствената направена справка е тази на л.11 – с писмо до НАП относно имущество и доходи на длъжника. Другите разпечатки, съдържащи информация за длъжника, са от информационни системи, до които съдебния изпълнител има отдалечен достъп, поради което не могат да се квалифицират като справки по смисъла на т.3 от ТТР към ЗЧСИ. Ето защо дължимата от длъжника такса по чл.3 от ТТР към ЗЧСИ е в размер на 6 лв. с ДДС. Обжалваното постановление, в частта относно таксите по т.3, следва да се отмени за разликата над тази сума.

Таксата по т.5 от ТТР към ЗЧСИ – за връчване на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, е във връзка с връченото на длъжника съобщение за образувано изпълнително дело, размерът й с начислено ДДС е 24 лв. и същата е правилно определена.

Таксата по т.9 от ТТР към ЗЧСИ е за налагане на запор без извършване на опис - в размер на 15 лв. Съдебният изпълнител е определил такси в размер на 54 лв. с ДДС за три наложени запора. По делото се установява, че запорни съобщения са изпратени до две банки, в които длъжникът има разкрити банкови сметки и до работодателя му – Невексис ООД. След получаване на запорното съобщение, Невексис ООД с платежно нареждане е превел по сметка на съдебния изпълнител сумата от 265,90 лв., която е удържана от трудовото възнаграждение на длъжника. С това задължението, за което е образувано изпълнителното производство, е събрано изцяло. Както бе посочено по-горе, съгласно чл.79 ГПК разноските за неприложени изпълнителни способи не се възлагат в тежест на длъжника. Ето защо длъжникът следва да понесе само разноските за запора, довел до събиране на вземането, но не и за останалите два, въз основа на които не са постъпили суми по делото. Дължимата от длъжника такса по чл.9 от ТТР към ЗЧСИ е в размер на 18 лв. с ДДС. Обжалваното постановление, в частта относно таксите по т.3, следва да се отмени за разликата над тази сума.

Таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е определена съобразно размера на задължението (27,90 лв.), размерът й с начислено ДДС е 12 лв. и същата е правилно определена.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление на съдебния изпълнител от 28.03.2019 г. по изп.д. №20198280400088, в частта за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя над сумата от 10 лв. до определения размер от 100 лв., в частта за определяне на таксата по т.3 ТТРЗЧСИ над сумата от 6 лв. до определения размер от 24 лв., в частта за определяне на таксата по т.9 ТТРЗЧСИ над сумата от 18 лв. до определения размер от 54 лв. като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение - за сумата от 10 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по т.3 ТТРЗЧСИ - за сумата от 6 лв. с ДДС.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по т.9 ТТРЗЧСИ - за сумата от 18 лв. с ДДС,

като ОПРЕДЕЛЯ общ размер на разноските за изпълнителното производство в размер на 94 лв.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                                Членове: 1.

 

      2.