Решение по дело №44097/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13573
Дата: 27 ноември 2022 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20221110144097
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 13573
гр. София, 27.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110144097 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от
537,49 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 15.08.2021 г., и разноски за
определянето му, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването.
Ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ ЕАД твърди, че в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования при него автомобил – лек автомобил с рег. № Е8586МК. Поддържа, че
вредите са на стойност 522,49 лева, в който размер е изплатил застрахователно
обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в
размер на 15 лева. Твърди, че ответникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
делинквента – водач на лек автомобил с рег. № поради което в полза на ищеца
възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по
определянето му. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил дължимата сума,
поради което претендира същата. Претендира разноски.
Ответникът оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на противоправно
поведение и вина на застрахования при него водач, оспорва наличието на причинна
връзка между събитието и обезщетените от ищеца вреди. В условията на евентуалност,
твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на МПС, застраховано при
ищеца, поради което моли обезщетението да се намали. Счита, че платеното от ищеца
обезщетение надхвърля размера на действителните вреди и е заплатено за
възстановяване на части, които не са в причинна връзка с процесното ПТП.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 09.09.2022 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 10.11.2022 г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
са отделени фактите: че на посочените в исковата молба дата и място, между МПС,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско на МПС”, и МПС, застраховано при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което
представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер, както и че преди
подаването на исковата молба ответникът е получил регресна покана.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на
водачите, налице ли е съпричиняване, както и размера на вредата.
Относно механизма на ПТП в производството са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на водачите на двата автомобила, участвали в ПТП.
От показанията и на двамата свидетели - В. Г. Х. – водач на застрахования при
ищеца лек автомобил „Рено“, модел „Меган“ с рег. № и Б. И. А. – водач на
застрахования при ответника лек автомобил „Шкода“, модел „Карок“ с рег. се
установява, че процесното ПТП настъпило на улицата, намираща се пред Терминал 2
на летище София. Свидетелката Х. била паркирала, като се подготвяла да потегля, а
свидетелят А. правил маневра за пракиране на свободно място пред нея. Единственото
противоречие между показанията на свидетелите е дали В. Х. е изчакала водача на лек
автомобил „Шкода“, модел „Карок“, преди да предприеме маневра за включване в
движението наляво, като нейният лек автомобил „Рено“, модел „Меган“ бил ударен от
другия автомобил, или е предприела маневрата, без да изчака водача на другия
автомобил да довърши маневрата за паркиране.
В тази част съдът кредитира показанията на свидетелката Х., като съобрази
съставените от водачите двустранни констативни протоколи. По делото са приети два
попълнени от водачите протокола за процесния инцидент, като свидетелят А. в
показанията си е посочил, че всеки от тях попълнил протокол, който бил подписан и от
двамата водачи. Видно е и от двата протокола, попълнени поотделно и от двамата
водачи /л. 12 и л. 52 от делото/, че в Раздел 12 /обстоятелства при настъпване на ПТП/ и
двамата са отбелязали относно управлявания от свидетелката Х. автомобил „Рено“,
2
модел „Меган“, че е бил в паркирано/в спряло състояние – т. 1. В нито един от
протоколите не е отбелязана т. 2 – при тръгване на автомобила. Ето защо, съдът
намира, че ПТП е настъпило, докато управляваният от свидетелката Х. автомобил е
бил в паркирало състояние – преди да е предприела маневрата за включване в
движението. Такъв извод е направен и от вещото лице по приетата САТЕ /отговор на
шеста задача/, като сочи, че с оглед отбелязаното и в двата протокола обстоятелство, че
лек автомобил „Рено“, модел „Меган“ е бил в паркирало/спряло състояние, то неговият
водач по никакъв начин не е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
така описаният механизъм на ПТП съответства на събраните по делото доказателства –
свидетелки показания и протокол за ПТП с начертана схема на увреждането. Съгласно
заключението описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил
съответстват на механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността,
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 714,24 лева.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно
изготвено.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен
да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна
връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения
автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.
Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на
такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или
бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо
за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и
увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането.
В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от
31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290
ГПК.
В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на
получените по него увреждания. Ответникът твърди, че водачът на лек автомобил
„Рено Меган“ е бил паркирал неправилно превозното средство по начин, препятстващ
свободното движение и паркиране на останалите участници в движението. Така
направеното твърдение не се установи от събраните по делото доказателства.
Направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно,
поради което не следва да бъде уважено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
извършеното плащане – 522,49 лв., като към нея се прибави и сумата от 15 лева като
размер на обичайни разноски за приключване на застрахователната щета по смисъла на
чл. 411 КЗ. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде
уважен в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаването на исковата молба до погасяването.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
3
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищцовото дружество в размер на 100,00
лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 410,00 лева, представляваща разноски по делото, а именно: заплатена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице, усвоен депозит за призован свидетел и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: ********* сумите, както следва:
- 537,49 лева на осн. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща регресно
вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско на МПС” обезщетение за вреди
на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № причинени от застрахователно
събитие, настъпило на 15.08.2021 г. в района на летище София, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.08.2022 г. до погасяване на задължението;
- 410,00 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски в
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4