П Р О
Т О К О Л
Град София, 24.03.2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 34-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. С.С.
2. А.С.
Секретар:
Димитрина Д.
Прокурор:
Йордан П.сложи за разглеждане докладваното от съдия Щерева НОХД № 184 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10.15 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ К.В.Р., редовно призован, се явява.
За
него се явяват упълномощените му защитници - адв. Д.Я.
и адв. Б.Х..
ПОСТРАДАЛИТЕ:
Д.И.Д.,
редовно призован, не се явява.
И.Д.Д., редовно призован, не се явява.
А.Д.Д., редовно призован, не се явява.
Д.И.Д.,
редовно призован, не се явява.
Я.И.Д.,
редовно призован, не се явява.
За
пострадалите се явява упълномощеният им повереник адв. Е.Б..
АДВ.
Б.: Представям заявления от пострадалия Д.Д., който е
син на И.Д., в което той заявява, че е уведомен, че има право да се конституира
като ГИ и ЧО, но не желае да участва като страна по делото. Изрично Ви посочвам,
че той е пълнолетен, а не малолетен, както сте посочили в разпореждането за
насрочване. Също така представям и заявление от двамата родители на малолетния
пострадал Я.Д. – И. П.и П.Ш., в което двамата заявяват, че не желаят синът им
да участва като страна по делото, въпреки че им е известно правото му да се конституира
като ГИ и ЧО, към това заявление сме приложили и удостоверението му за раждане.
ПОДСЪДИМИЯТ
Р.: Получил съм препис от ОА и разпореждането на съда преди повече от 7 дни.
АДВ.
Б.: Ние с моите доверители своевременно сме получили препис от ОА и
разпореждането на съда.
ПРОКУРОРЪТ:
Прокуратурата е уведомена своевременно.
ЗАЩИТНИЦИТЕ
/поотделно/: Уведомени сме своевременно за разпоредителното заседание и сме
получили съдебните книжа.
АДВ.
Б.: Поддържам молбите, които съм представила по делото за конституирането на доверителите
ми Д.Д. – съпруг на покойната, а не внука й, както и И.Д.
и А.Д. – синовете на починалата, единствено като частни обвинители.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА самоличност на подсъдимия по представена лична карта №********, издадена на ****** г. от МВР- Кюстендил:
К.В.Р.
- роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи в производството на фирма „К.Е.“,
осъждан, с постоянен адрес ***, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на подсъдимия Р. правата му в разпоредителното
заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Разбрах правата си. Няма да правя отводи на състава на съда, секретаря и
прокурора.
СЪДЪТ ПРИКАНИ страните да вземат отношение по въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК
ПРОКУРОРЪТ:
Настоящото дело е местно и родово подсъдно на СГС. Не е налице основание за
спиране или прекратяване на наказателното производство. Не са допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия или пострадалите. Не е налице основание за
разглеждане на делото при закрити врати, за привличане на резервен съдия или
съдебен заседател. Не се налага привличането на допълнително вещо лице,
преводач, тълковник, както и извършване на съдебни
действия по делегация. Считам, че молбите за конституиране на страни от
пострадалите следва да бъдат уважени. Споразумение в това производство е
недопустимо, но евентуално би било допустимо съкратено съдебно следствие, ако
защитата и подсъдимият поискат това. Считам обаче, че са налице основания съдът
да обсъди налагане на мярка за процесуална принуда „временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС“ на обвиняемия. Това може да стане по реда на чл. 69а, ал.
7 от НПК. Обвинението е по чл. 343 от НК, попада в обхвата на разпоредбата и
предвид тежестта на самото обвинение, считам че следва да бъде наложена такава
мярка. Нямам искания за събиране на нови доказателства към настоящия момент,
макар да смятам, че ще се нуждаем от допълнителна АТЕ.
АДВ.
Б.: Считам, че делото е подсъдно на този съд. Не е налице основание за спиране
или прекратяване на наказателното производство. Не са допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права
на обвиняемия или пострадалите. По т. 4, само и единствено от волята на
защитата и подсъдимия, ще зависи дали делото ще се разгледа по реда на
съкратено съдебно следствие по т.2 на чл. 371 от НПК. Заявявам още от сега, че
не давам съгласие, ако има изявления от тяхна страна за разглеждане на делото по
реда на чл. 371, т. 1 НПК. Не са налице основанията по т. 5 на чл. 248 от НПК.
Не е наложена на ДП мярка за неотклонение, поради което правя искане за
налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Видно от материалите
по делото на подсъдимия няма как, ако бъде признат за виновен, да не му бъде
наложено и ефективно изтърпяване на наказанието, което е предпоставка за негово
желание съответно да се укрие. От всички доказателства по делото, както от
административните нарушения, така и от присъдата, която има за управление на
МПС след употребата на наркотични вещества, е ясно, че са налице достатъчно
основания да предположим, че същият може да извърши и друго престъпление. В
тази връзка съм направила искане пред прокуратурата, което не беше уважено. На
основание чл. 69а, ал. 7 от НПК, в случай, че не наложите „задържане под стража“
или алтернативно „домашен арест“, то моля да наложите мярка „лишаване от правоуправление
на МПС“ до влизане на присъдата в сила, когато всъщност тази мярка ще отпадне
като необходимост. На този етап нямам искания за събиране на нови
доказателства, но ако преминем към разглеждане на делото по общия ред, ще държа
да гледаме лично видеозаписа, който е приложен по делото.
АДВ.
Я.: Делото е подсъдно на СГС. Няма основание за спиране
или прекратяване на наказателното производство. По отношение на т. 3, считам,
че са допуснати съществени, но отстраними, нарушения
на процесуалните правила и при самото предявяване, и при последното ни искане до
СГП, съм направил искане за назначаване на допълнителна АТЕ. Нуждата от
допълнителна АТЕ е налице, тъй като на първо място вещите лица са посочили
всички факти за маркировка, схема от Столична община и въз основа на какво
констатира, че ограничението е от 30 км/час. От личен опит, не знам защо
продължава тази практика, вещите лица да работят единствено по протокола от
оглед. Абсолютно задължително е преди изготвяне на експертиза да посетят местопроизшествието
и да направят фотоалбум и измервания. Това категорично не се прави, включително
и в настоящия случай. Освен това, не са посочили дали това е участък, в който е
разрешено или не е разрешено изпреварването. Непрекъснатата линия е само в
продължение на 30 метра преди пешеходната пътека. Не е ясно дали в района на
пешеходната пътека има осветление, дали има поставен знак за пешеходна пътека.
Направили сме редици възражения във връзка с показанията на единствения
очевидец, за това сме поискали и допълнителен разпит и провеждане на следствени
действия. Няма да повтарям всички искания, те са в папките на ДП, там
сме изложили какви факти сме искали да бъдат установени чрез допълнителни
експертизи. Считам, че неуважаването на искането е отстранимо
съществено процесуално нарушение, защото с тези събрани доказателства не считам,
че е изяснена фактическата обстановка по делото, а неустановяването на
посочените факти имат съществено значение за делото, като няма да ни позволят
да се възползваме от възможността за разглеждане на делото по реда на особените
правила, а именно да се възползваме от възможността по чл. 371, т. 2 от НПК. За
това считам, че тези нарушения са съществени, но отстраними.
Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдебен
заседател или съдия. Не се налага привличането на допълнително вещо лице,
преводач, тълковник, както и извършване на съдебни
действия по делегация. Категорично не се налага изменение на мярката за
неотклонение. Има определен такава на нашия подзащитен
и той по никакъв начин не я е нарушил. Нямам искания за събиране на нови
доказателства. Във връзка с допуснатите според нас отстраними
съществени нарушения, моля да прекратите производството и да върнете делото на
СГП. По отношение на искането от прокуратурата за вземане на мярка „лишаване от
право да управлява МПС“, моля да не бъде уважавано. Деянието е извършено по
непредпазливост. Считам, че молбите от пострадалите са своевременно предявени,
от заинтересовани лица и следва да бъдат уважени.
АДВ.
Х.: Присъединявам се изцяло към казаното от колегата. Относно допуснатите
съществени нарушения смятам, че те са поправими на ДП, тъй като считам, че са
нарушени правата на нашия доверител. Относно искането за изменение на мярката
за неотклонение, моля да не се уважава. През цялото време подзащитният
ни е имал изрядно процесуално поведение. Молбите, подадени от пострадалите, са
своевременно предявени и моля да бъдат уважени.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Изцяло се придържам към казаното от адвоката си.
ПРОКУРОРЪТ:
Аз считам, че няма основание за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокуратурата. В чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК са ясно
изписани основанията, които могат да доведат до връщане на делото. Считам, че
искането на защитата евентуално може да доведе до недоказаност на обвинението или
на части от него, но това по никакъв начин не попада в някоя от хипотезите,
които законът изисква. Също така отбелязвам, че разпоредбите на съкратено
съдебно следствие не предвиждат основание за връщане на делото, ако не са
налице основанията за провеждане на такова съкратено съдебно следствие. Т.е.
това, че защитата твърди, че не може да се възползва от поощрителните
разпоредби на чл. 371 НПК, поради несъгласие с някакви части от обвинението, според мен не може по никакъв начин да
обоснове връщането на делото на прокуратурата. Прокуратурата ясно е посочила
кои са фактическите обстоятелства по делото и за какво се повдига обвинение.
Това нещо подлежи на доказване, което представлява разглеждане на делото по
същество в съдебното следствие и тогава следва да бъде взето отношение по тези
въпроси. Аз считам, че няма основание за вземане на мярка за неотклонение, а
съдебната практика е ясна – когато прокуратурата не е взела такава мярка, за да
бъде взета, следва да са налице основанията за изменение на мярка за
неотклонение, което на практика означава обвиняемият или подсъдимият да не се
яви в съдебно заседание. Това към настоящия момент не е налице, така че няма
как да бъде взета на формални основания мярка за неотклонение.
АДВ.
Б.: В чл. 249, ал. 4 от НПК изрично е посочено кога са налице допуснати на ДП
нарушения, и още по-важен е чл. 248, ал. 4 от НПК, в която изрично е казано, че
в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускане,
събиране, проверка и оценка на доказателства и доказателствени
средства. Исканията на защитата бяха точно това – несъгласие със събиране на
доказателствата.
АДВ.
Я.: Само да уточня, спор по основния факт няма. Считаме, че неизясняването на
тези факти няма да ни позволят да се възползваме от гарантирани от закона права
за провеждане на следствието по диференцираните процедури, а не по общия ред.
За това правя това искане. Не се спори по основния факт – дали има
местопроизшествие и къде е настъпило то.
Съдът
се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, като обсъди материалите по делото и въпросите по чл.
248, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
Съобразно
повдигнатото срещу подсъдимия К.Р. обвинение, делото е родово и местно подсъдно
на СГС.
Не
се установяват законовите основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
По
отношение на т. 3 на чл. 248, ал. 1 от НПК, настоящият съдебен състав намери,
че в хода на ДП са допуснати съществени нарушения на процесуалните права на
обвиняемия, които са му попречили да организира своята защита адекватно, отстраними са на фазата на ДП и поради това трябва да бъде
прекратено съдебното производство по делото и то да се върне на СГП за отстраняване
на нарушенията.
На
първо място, съдът ще посочи, че не споделя становището на защитниците, че допуснатото
съществено процесуално нарушение може да е свързано със събирането или не на
доказателства или доказателствени средства. Както
правилно посочи повереникът, в разпоредителното
заседание не могат да бъдат обсъждани нарушения, които са свързани със
събирането на доказателства в досъдебната фаза на процеса, както предвижда
разпоредбата на чл. 248, ал. 4 от НПК и в това законодателно решение има здрава
логика, тъй като съдебната фаза на процеса е съществената, основната фаза и в
нея могат да се събират всички доказателства и доказателствени
средства, така че да се проведе пълно, всестранно и обективно следствие, а
преценката какви доказателства да се събират в досъдебното производство е
изцяло предоставена на прокурора и не може да бъде контролирана от съда в нито
един етап. Събирането или не на достатъчно доказателства, които и да установят
действителната фактическа обстановка, и
да позволяват да се направят верни правни изводи, не накърняват правото
на защита на обвиняемия от гледна точка на възможността му за възползване от
разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като съобразно цитирания текст от
закона, подсъдимият има право да признае фактите, описани в ОА, ако
действително според него те са настъпили по тази начин в обективната
действителност, ако не – в такъв случай, той не е длъжен да се възползва от
възможността по чл. 371, т. 2 от НПК и може да иска делото да се разглежда по
общия ред, включително и да предприеме процесуално поведение, което би довело
до облекчаване на правното му положение при постановяване на осъдителна
присъда. Поради това съдът прие, че не трябва да сподели мнението на защитниците
за допуснати съществени процесуални нарушения на основанието, което беше
изтъкнато от тях.
Съдебният
състав обаче самостоятелно при служебната проверка на обвинителния акт констатира,
че той не отговаря на стандартите, които законодателно са заложени като
изискване към този основен процесуален документ, който очертава предмета на
обвинението. В него не са описани всички обстоятелства, които е необходимо да
бъдат изложени, с оглед направената правна квалификация на твърдяното престъпление
от Р.. При съпоставката между обстоятелствената част на ОА и неговата правна страна,
съдът констатира, че в обстоятелствената част прокурорът, който е изготвил ОА, не
е описал елементи, които са съставомерни, а именно на
първо място – дали и къде в района на твърдяното произшествие е имало поставени
пътни знаци, в частност, видно от правата квалификация на деянието, се твърди там
да е имало знаци „Д17“ и „В36“, каквото твърдение в обстоятелствената част
няма. Не е ясно от обстоятелствената част дали са били поставени, къде са били
поставени, дали те са обвързвали подсъдимия с някакво задължение за поведение.
Такива изводи има единствено в правната част.
Освен
това, съдът констатира и пропуск при описание на причинно-следствената връзка
между настъпилото ПТП и настъпилата смърт на пешеходката Д.. Съгласно обстоятелствената
част, между превозното средство и пешеходката е настъпил удар, с предна дясна
част на автомобила, в лявата част на тялото на пострадалата, при който били
получени травматични увреждания по външната повърхност на левия долен крайник и
таза в ляво. В последствие, в правната страна, прокурорът е посочил, че смъртта
е настъпила заради тежка съчетана травма с увреждане на вътрешните органи и
анатомични структури, несъвместими с живота. Подобна травма във фактическата
обстановка не е описана.
Не
е посочено в обстоятелствената част на ОА и друг елемент от обективната
действителност, който според съдебният състав има важно отношение към преценката
за съставомерността на деянието на Р., а именно не е
описано къде по ширината на платното се е намирала пешеходката в момента, в
който е настъпил ударът. Подобни факти, прокурорът е посочил в ОА като
преразказ на заключение на експертиза. Такъв подход настоящият съдебен състав не
възприема като адекватен за изложение в ОА. Напротив, в него, за да бъде извън
всякакво съмнение, какви са фактите, които са настъпили в обективната
действителност, както от гледна точка на конкретната пътна обстановка,
включително, предвид на обвинението, и с описание на поставените на мястото
пътни знаци, какви са били конкретните действия на обвиняемия и на пешеходката,
как са били разположени върху пътното платно ППС-то и покойната вече госпожа Д.,
в кой момент е възникнала тя самата като опасност за водача на ППС, какви точно
травматични увреждания са й причинени, кое от тях е причинило нейната смърт.
Всички тези обстоятелства трябва да бъдат посочени в обстоятелствената част на
ОА като ясни и недвусмислени твърдения на прокуратурата, а не частично да
трябва да се извеждат от кратък преразказ на доказателства, за които има данни
от ДП.
Такъв
ОА, какъвто в момента е представен на вниманието на съдебния състав, не може да
гарантира пълноценно упражняване на правото на защита от страна на Р., тъй като
с него не съм му предявени всички съставомерни факти.
Ето защо съдебното производство трябва да бъде прекратено и делото да се върне
на прокуратурата, която да отстрани всички пропуски в съдържанието на ОА и след
това, ако прецени, отново да сезира СГС с него.
При
положение, че съдът приема наличие на основания по чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т.
3 от НПК счита, че не следва да се произнася по нито един от останалите въпроси
по чл. 248, ал. 1 от НПК, включително и по въпроса за мярка за процесуална
принуда, който може да бъде решен от прокуратурата, ако бъде потвърдено прекратителното определение, или от съдебният състав при
ново разпоредително заседание.
Ето
защо,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 184/2021 г. по описа
на СГС, НО, 34 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на описаните в обстоятелствената част
на определението съществени процесуални нарушения.
Определението
може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред САС по реда на
глава 22 от НПК.
АДВ.
Я. и АДВ. Б. /поотделно/: Молим да ни изпратите препис от протокола от днешното
съдебно заседание по имейл.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, приключило в 11:50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
СЕКРЕТАР: