№…………………………….2019г.,
гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав в открито
заседание, проведено на четиринадесети ноември 2019 г., в следния състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА
ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина
Владимирова и с участието на прокурор СИЛВИЯН ИВАНОВ от Варненска окръжна
прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Марияна Бахчеван касационно административно-наказателно дело №2160
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Делото е образувано въз основа на
касационна жалба на Териториална дирекция /ТД/ Северна Морска в агенция
„Митници“ срещу решение № 67/14.06.2019г. на Провадийския районен съд /ПРС/,
постановено по НАХД №81/2018 г., с което
отменено наказателното постановление № 281/2017/ от 06.02.2018г. на заместник началника на Митница Варна, в
частта с която на основание чл.126 т.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/ на П. Стоичков Т. е наложена глоба в размер на 6448.02 лева.
Касаторът обжалва решението като
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че при
проверката са били изискани документи, удостоверяващи заплатен акциз за
намереното количество спиртни напитки, но такива не са били представени. Смята,
че представените по-късно документи са в „нечетлив, частични и в доста
неподдържан вид“, поради което
неправилно са били ценени от съда и изведен въз основа на тях извода за липса
на нарушение. Иска решението да бъде отменено и наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Ответната страна – П. С. Т. чрез адв. С. М.
оспорва касационната жалба като
неоснователна. Подчертава, че в експертизата на назначеното от съда вещо лице
се сочи, че изследваната спиртна напитка не е била обозначена по начин, който
да не остава съмнение, че е иззета при проверката, направена в дома на П.Т. на
15.11.2017г. Иска решението на ПРС да
бъде оставено в сила.
Представителят на контролиращата страна –
ВОП намира касационната жалба за основателна. Смята, че не са били събрани
доказателства, че е бил платен акциз за въпросната стока – предмет на
нарушението. Иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното
постановление.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от
страна в административно-наказателното производство, за които решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като постановено
в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден
на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Провадия, като първа съдебна
инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно
правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил
надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
Провадийският районен съд е приел за установено, че наказаното
лице не е извършило вмененото му нарушение по чл.126 ал.1 от ЗАДС, тъй като в
хода на съдебното производство са били представени акцизни данъчни документи,
касови бонове и справки декларации за
дестилация на намереното и иззето количество алкохол. РС – Провадия се е
съобразил с показанията на свидетеля А. Т., че още при проверката са поискали
да предадат на митническите органи наличните акцизни документи, но им е било
отказано тяхното приемане. Отбелязано е, че при изготвяне на допусната съдебна
експертизата вещото лице посетило склада
не е могло да разбере дали предоставените от Митница Варна съдове се отнасят за
целта, за която е назначена експертизата, тъй като лепенките върху съдовете са
били нечетливи, не са били етикирани, нито пломбирани, нямало информация за
вида на субстанцията, датата на която са запечатани съдовете, имената на
извършителя на запечатването и пр. данни, които се изискват по силата на закона
за обезпечаване на доказателствата.
Административен съд-Варна, като разгледа
делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание
чл.218 от АПК служебна проверка за
валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния
закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира
същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правилно въззивния съд се е позовал на
представените в съдебното заседание на 12.02.2019г. доказателства, които макар
и да са в захабен вид, са четливи: четири броя справки декларация на А. Т. /син
на наказаното лице, с което живеят в едно домакинство/ всяка за дестилация на 150 кг плодове, като към две
от тях са приложени касови бонове за платен акциз на стойност 42.60 лева и на
стойност 47 лева; акцизен данъчен документ №0036, издаден от ЕТ „Деница“ от
27.08.2014г.; акцизен данъчен документ
№00054, издаден от ЕТ „Деница“ от
22.11.2015г.; акцизен данъчен документ
№000013, издаден от ЕТ „Деница“ от 09.11.2013г. с касов бон; акцизен данъчен
документ №000047, издаден от ЕТ „Деница“ от 16.08.2015г.; акцизен данъчен
документ №000201, издаден от ЕТ „Деница“ от 25.08.2013г. Тези писмени
доказателства съответстват на обясненията, дадени от П.Т. на 15.11.2017г., че
той и двамата му сина са събирали ракията от години. Състоянието и датите в
представените документи показват, че същите не са създадени за целите на
съдебното производство. Правдоподобно звучат и показанията на свидетеля Антон Т.,
че са били представени на митническите
органи, които са отказали приемането им.
В тежест на административно-наказващия
орган е да докаже извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, което не е било сторено по безспорен начин, както изисква
разпоредбата на чл.53 ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания. Констатациите в акта и наказателното постановление са останали непотвърдени от допуснатата от съда
химическа експертиза, по която вещото лице е посочило в заключението си, че при
огледа на тубите и бидоните, съхранявани от митническите органи в склад на
„Кинтекст“, е било невъзможно да се разбере дали тези съдове се отнасят точно
за целта, за която вещото лице е посетило склада, защото не са били етикирани,
не са били пломбирани, нямало информация за вида на субстанцията, датата на
която са били запечатани, имената на митническите служители, които са извършили
запечатването, което от своя страна е било извършено с хартиени лепенки с
нечетлив текст.
Следователно, правилна е преценката на
предходната съдебна инстанция, че е недоказано от обективна и субективна страна
деянието на П.Т. за това, че на
15.11.2017г. в частен имот в с. Белоградец е държал акцизни стоки – общо 613
литра течност с мирис а ракия /етилов алкохол/ съдържащи се в 39 броя ПВЦ туби
и 2 бр. ПВЦ бидони без да притежава за акцизните стоки данъчен документ по
ЗАДС, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Наказателното
постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон и с
отмяната му в оспорената част – наложената на П. Стоичков Т. глоба в размер на
6448.02 лева, РС-Провадия е постановил правилно решение, което трябва да бъде
оставено в сила.
По изложените съображения на основание
чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63
ал.1 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 67/14.06.2019г. на Районен съд – гр.Провадия, постановено по НАХД №81/ 2018 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.