Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. Е. ГЕНЕВА
2. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
при
участието на секретаря Даниела А., като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. дело № 76 по описа на Софийски окръжен съд за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 294, ал. 1, вр. чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение №
18/30.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1 294/2019 г. по описа на ВКС, I ГО, е обезсилено решение № 391/27.11.2017 г. по в. гр. д. № 774/2016 г. по
описа на СОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
окръжния съд при отстраняване недостатъците на исковата молба.
В изпълнение на указанията на касационната инстанция с определение №
126/18.02.2020 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без движение
исковата молба, като е указал на ищците в 2 – седмичен срок от съобщението да
уточнят следните обстоятелства: да
конкретизират петитума на исковата молба, като
уточнят дали искат да бъдат признати за собственици спрямо ответниците
на останалата реална част с площ от 1 339 кв.м. от имот № .., с обща площ 2839 кв.м.; да уточнят дали нотариалният им акт от 1975 г. се
отнася само за УПИ ..-.. /като се има предвид, че площта на имота не е негов решаващ
индивидуализиращ белег/ или заедно с това и за един от съседните УПИ .-.. и УПИ …-.. или части от тях; да уточнят имота по нотариалния акт от 1975 г. спрямо
действащия кадастрален регулационен план от 1987 г., т.е. да посочат актуалния
регулационен статут на имота; да представят скица, на която да бъде отразен
имотът, за който претендират да са собственици чрез посочване на неговите
граници с цифрово или буквено означение.
В изпълнение на тези указания ищците, действащи чрез адв.
М., са депозирали молба, именувана „допълнителна искова молба“, с която
указанията на съда не са изпълнени – в тази молба се преповтарят дословно
твърденията в исковата молба.
В рамките на предоставения срок ищците, които са предупредени за негативните
последици при неизпълнени указанията на съда, не са отстранили недостатъците на
исковата молба, поради което първоинстанционното решение
следва да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати.
Съгласно
т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК, в хипотезата на нередовност на исковата молба (вън от случаите на нередовност поради
противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи
на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице) постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на
ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК - въззивният съд,
макар и при условията на ограничен въззив, продължава
да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на
указания за поправяне на нередовностите на исковата
молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на
спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното
решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати.
Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е, че аналогично на разпоредбата
на чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.), чл. 270 ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ не
предвижда обезсилване на първоинстанционното решение
и връщане на делото за ново разглеждане при нередовност на исковата молба,
откъдето следва, че въззивният съд сам следва да
приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, като при неизпълнение на указанията
да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в
изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК.
С оглед изхода на делото ищците
следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплатят следните
суми: на ответника Г.И.Г. сумата от 589. 31 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред районния съд, на
държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80. 00 лева; а по
сметка на Софийския окръжен съд - възнаграждение за особените представители на А.Г.Ф.,
В.Г.Д. и А.Г.Г. във въззивните
производства в размер на общо 1 200.00 лева, както възнаграждение за
особените представители на Л.Г., В.Й.Й. и Е.Г. в
размер на общо 300.00 лева (в полза на
особените представители на А.Ф. /адв. Б./, В.Д. /адв. А./ и А.Г. /адв. Д./ следва да се определи възнаграждение по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК и да се осъдят ищците да го внесат по сметка на СОС в
размер на общо 1 200,00 лева, по 400,00 лева за всеки от особените
представители, а в полза на особените представители на Л.Г. /адв. П. Р./, В.Й.Й. /адв. В. Б./ и Е.Г. /адв. А.А./ следва да се определи възнаграждение в размер на от по
100 лева, общо 300 лева, като ищците следва да бъдат осъдени да заплатят тези
суми по сметка на СОС).
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 36/08.07.2016 г., постановено по гр. д. № 101/2014 г. по описа на
РС – гр. Етрополе, и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищците Р.П.Г.
с ЕГН: **********,***, Д.В.С. с ЕГН: **********,***, Р.В.Р. с ЕГН: **********,***,
и П.В.Р. с ЕГН: **********,***-Б, да заплатят по сметка на Софийския окръжен съд
възнаграждение за особените представители на
А.Г.Ф., В.Г.Д., А.Г.Г., Л.С.Г., В.Й.Й. и Е.Г. във въззивните
производства в размер на общо 1 500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищците Р.П.Г. с
ЕГН: **********,***, Д.В.С. с ЕГН: **********,***, Р.В.Р. с ЕГН: **********,***,
и П.В.Р. с ЕГН: **********,***-Б, да
заплатят държавата, представлявана
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80. 00 (осемдесет) лева, а на ответника Г.И.Г. - сумата от 589. 31
лева (петстотин осемдесет и девет лева и 31 ст.), – разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.