№ 460
гр. Горна Оряховица, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120100691 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД вр. с чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ" ЕООД твърди, че БТК ЕАД сключил с ответника Т. АТ. АТ. Договор
за мобилни услуги с индивидуален клиентски номер №********** от 21.07.2017г.Издадени
са фактури.Абонатът не е заплатил ползвани мобилни услуги, което е обусловило правото
на оператора да прекрати едностранно договора.Датата на деактивация-
19.12.2017г.Генерирана е неустойка, уговорена в договора- формирана като сбор от
абонаментни такси.Налице е неплатен остатък от лизингови вноски.
По силата на договор за цесия БТК ЕАД е прехвърлил на „С.Г.Гру“ООД, с който
вземането е прехвърлено, впоследствие прехвърлено от „С.Г.Груп“ООД на ЮБЦ" ЕООД.
Претендират се разноски.
Ответникът не депозира писмен отговор.В съдебно заседание ответникът признава
исковите претенции.
На 28.09.2021г. по делото е постъпило писмено становище от процесуалния
представител на ищцовата страна – адв. Г., с което заявява, че поддържа предявения иск,
като на основание чл.237, ал.1 ГПК моли съда да постанови решение, основаващо се на
признанието на иска от страна на ответника.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено следното: Предявените искове са с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, имащи за предмет установяване на вземанията на
ищеца, предмет на издадената заповед по чл.410 ГПК, досежно твърдяна парична претенция
за главница.
1
В съдебно заседание на 04.10.2021г. ответникът се явява лично и признава исковата
претенция.
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като ответникът е направил изявление, че признава
иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като признатото право
не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да
се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за
основателни доказани.
На основание ТР № 4/16.06.2014г. на ОСТГК на ВКС при пълно или частично
уважаване на искове с правно основание чл.422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за
разноските на заявителя по заповедното производство с осъдителен диспозитив, поради
което претенцията за присъждане на направените разноски в заповедното производство се
явява основателна-25.00лв. – заплатена д.т и 180 лева –адв.възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото
дружество и направените разноски по исковото производство в размер на 25.00 лв. –
заплатена д.т и 180 лева –адв.възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. АТ. АТ. , ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес град Д.О., община Г.О., област В.Т., улица *** ДЪЛЖИ НА „ЮБЦ"
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.
„България" № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц. сумата от 54,51 лв. (петдесет и
четири лева и петдесет и една стотинки), представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер ********** от 21.07.2017г., сключен между
длъжника Т. АТ. АТ., ЕГН **********, и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД,
ЕИК ********, за което е издадена фактура № **********/03.01.2018 г. за периода от
03.12.2017 г. до 02.01.2018 г., което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп" ЕАД, ЕИК
**********, с договор за цесия от дата 16.10.2018г. , а „С. Г. Груп" ЕАД, ЕИК **********
прехвърлило вземането на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ******** с договор за цесия от 01.10.2019 г.
ОСЪЖДА Т. АТ. АТ. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес град Д.О.,
община Г.О., област В.Т., улица *** да заплати на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „България" № 81, вх. В, ет.
8, представлявано от Ю.Б.Ц., направените разноски по ч.гр.д.№ 1851/2020г. по описа на
ГОРС в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляващи заплатена държавна
такса и 180,00 лв. (сто и осемдесет лева), представляващи адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Т. АТ. АТ. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес град Д.О.,
2
община Г.О., област В.Т., улица *** да заплати на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „България" № 81, вх. В, ет.
8, представлявано от Ю.Б.Ц., направените разноски по настоящото производство в размер на
25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляващи заплатена държавна такса и 180,00 лв.
(сто и осемдесет лева), представляващи адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВТОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
3