№ 1908
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502425 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
жалба вх. №292345/28.06.2021г. от „ТОЛИНИ – ВАРНА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ген.
Паренсов” № 28, ет. 3, ап. 23 срещу решение №261924/11.06.2021г.,
постановено по гр.дело № 5993/2020г. на Варненския районен съд в частта, в
която е осъден въззивника да заплати на Н. АЛ. К., ЕГН **********, с адрес
гр. ****************************, сумата от 979,80лв., представляваща
неустойка, дължима на основание раздел т. 6.1 от Предварителен договор за
покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 22.10.2018 г. за
периода 30.12.2019 г. – 02.04.2020 г.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва се, че неправилно
първоинстанционният съд е сложил знак за равенство между завършване на
строителството като фактическо действие и „въвеждане на сградата в
експлоатация“, което е документално установяване на фактическото
действие. Поддържа се твърдението, че сградата е довършена фактически към
1
датата посочена в договора – 30.12.2019г. Неправилно също са кредитирани
показанията на част от свидетелите, като са игнорирани тези на св. Колев,
който е полагал асансьорните уредби в сградата. Аргументира се, че
сертификатът за контрол на асансьора е от 19.12.2019г., като предвид
технологията на поставянето на тези уредби изисква вече довършени общи
части. На следващо място се посочва, че завършването на строителството е
установено с писмени доказателства за „закриване на строителните
дейности“, които изрично са посочения в протокол обр.15.
Изложени са възражения за начина на определяне на дължимата
неустойка. Излага, че липсват мотиви как съдът е формирал стойността на
незавършените строително монтажни работи в общ размер от 11708.36лв.,
въпреки, че е посочил, че се дължи неустойка от 16.33лв. на ден. От това
следва, че крайната сума, за която е уважен иска е невярна. Допълните се
въвежда довод, че при евентуално изчисляване на неустойката следва да се
вземе стойността само недовършените общи части на ищеца – 6.2767%, на
които той е собственик.
Изложените аргументи в посока на твърдението, че дори и дружеството
да е било в забава, тя не се дължи по негова вина.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения
иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата Н. АЛ. К., в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност
на атакуваното решение.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Съдът е сезиран и с въззивна жалба вх. №294648/20.07.2021г. от
„ТОЛИНИ – ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Ген. Паренсов” № 28, ет. 3, ап. 23 срещу решение
№262121/29.06.2021г., с което е допуснато поправка на очевидна фактическа
грешка в решение №261924/11.06.2021г., постановено по гр.дело №
5993/2020г. на Варненския районен съд като след „за периода 30.12.2019г. –
02.04.2020г.“ да се чете „в размер на 0.1% от стойността на незавършената
2
част от строителството в размер на 16328.35лв. за всеки ден забава в периода
30.12.2019г. до 27.02.2020г.“.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че поправяне е
извършено на записаната в мотивите на решението сума от 11708.36лв. на
16328.35лв. Отделно от това съгласно новият диспозитив са налице вече два
периода на неустойката, която е присъдена.
По изложените съображения се моли въззивният съд да отмени
решението за допускане на очевидна фактическа грешка.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа
подадената жалба. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва
жалба, моли за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадените въззивни жалби са депозирани от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявен от Н. АЛ. К. срещу „Толини – Варна“ ЕООД
иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да
заплати сумата от 1938.40лв., частичен иск от 9192лв., представляваща
неустойка по предварителен договор за покупко – продажба и строителство
равняваща се на 10% от стойността на договора в размер на 91924.00лв.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 22.10.2018г. между
страните е сключен предварителен договор за покупко – продажба и
строителство, по силата на който ответникът е следвало да прехвърли
собствеността и завърши строителството на апартамент №12, ет.6, на ул. „Хан
Малабир“ №2А. По този договор ищецът заплатил продажна цена в размер на
91924.00лв. на съответните вноски. Сочи се, че съгласно договора срокът за
завършване на строителните работи и въвеждане на сградата в експлоатация
е бил 30.12.2019г. Удостоверението за въвеждане на цялата сграда в
експлоатация е 02.04.2020г. Предвид забавата на ответника се твърди, че е
влязла в сила неустоечната клауза на чл.6.1, съгласно която при неспазване на
крайният срок за завършване на строителството на имота, предмет на
настоящия договор изпълнителят дължи неустойка в размер на 0.1% от
стойността на незавършената част от строителството за всеки ден забава, но
3
не повече от 10% от общата цена на договора.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде осъден
ответникът да заплати неустойка, изчислена като 10 % от стойността на
договора.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК от ответника, в който оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди се, че процесният предварителен договор, на който се позовава ищеца
е прекратил своето действие между страните на 22.01.20189г., когато е
изповядвана по нотариален ред сделката за покупко – продажбата на правото
на строеж за посочения имот.
На следващо място се оспорва обстоятелството, че към 30.12.2019г. има
незавършено строителство, доколкото уговорената неустойка по чл.6.1 се
определя като процент от стойността му. Строителството към тази посочена
дата е било завършено. Получаването удостоверението за въвеждане в
експлоатация не е обвързано с неустойката.
Дори и да се приеме, че довършването на строителството е
удостоверено с констативен акт обр. 15, с който се предава строежа от
строителя на възложителя към 28.02.2020г., отново следва да се установи
какъв е бил обема на неизвършените СМР за да се определи стойността им, а
от там и дължимата неустойка.
На последно място са наведени доводи, че забава за въвеждане на
сграда в експлоатация не по вина на ответника, а поради действията на трето
лице. Договорът с „Електроразпределение Север“ АД е сключен на
04.09.2018г., но въпреки това разрешението за ползване на външното кабелно
захранване е едва от 02.04.2020г.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
С протоколно определение от 21.01.2021г. по гр. дело №5993/2020г. е
допуснато изменение на размера на предявения иск с правно основание чл.92,
ал.1 от ЗЗД , като същият да се счита предявен като окончателен за сумата от
1838.40лв. и производството по делото е прекратено за разликата над тази
сума до 1938.40лв.
Решение №261924/11.06.2021г., постановено по гр.дело № 5993/2020г.
на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск с
правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за разликата над 979.80лв. до пълния
4
предявен размер от 1838.40лв. е влязло в законна сила, като необжалвано.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
От представения предварителен договор за покупко – продажба и
строителство на недвижим имот от 22.10.2018г. се установява, че е сключен
такъв по силата, на който „Толини – Варна“ ЕООД в качеството на
изпълнител и продавач се задължава да построи и продаде на Н. АЛ. К.
недвижим имот – апартамент №12, находящ се в жилищна сграда, строяща се
в поземлен имот с идентификатор №10135.1501.568, с административен адрес
гр. Варна, ул. „Хан Маламир“ №2а, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата за сумата от 47000. 00 евро. В чл.1.4 е възложено на
изпълнителя да извърши груб строеж, довършителни работи и инсталации на
обекта, както и да го въведе в експлоатация. Срокът за завършване на
строителните работи и въвеждане на сградата в експлоатация с разрешение за
ползване е 30.12.2019г.
В чл.4.1.8 от договора е разписано, че обектът следва да се предаде на
възложителя с извършени: подове: замазка; стени: шпакловка; врати: външна
блиндирана, вътрешни интериорни; прозорци: ПВЦ, ел. инсталация: ел.
табло, на тапа; водопроводна инсталация: на тапа; балкони: под гранитогрес;
комплектовка на сградата: домофонна-звънчева уредба с електрическа
ключалка на входа на сградата, стълбищна клетка, монтиран асансьор,
пощенски кутии, монтирани на партера според проекта.
В чл.6.1 от предварителния договор страните са уговорили, че при
неспазване на крайния срок за завършване на строителството на имота, което
не се дължи на форсмажорни обстоятелства, изпълнителят дължи неустойка в
размер на 0.1% от стойността на незавършената част от строителството за
всеки ден забава, но общо не повече от 10% от цената на договора.
По делото е приет акт обр.12 за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закриване по отношение на водопроводно и канализационно
отклонения за жилищна сграда, находяща се в УПИ VII-7, по плана на 9-ти
5
микрорайон, с административен адрес гр. Варна, ул. „Хан Маламир“ №2а с
дата 03.10.2019г.
С акт обр.12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване от 15.11.2019г. е установено полагането на топлоизолация на
жилищната сграда.
Съгласно приложения по делото договор за присъединяване на обект на
клиент на електроразпределителната мрежа от 04.09.2019г., е сключен такъв с
„Електроразпределение Север“ АД за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на обект: жилищна сграда находяща се в
УПИ VII-7, по плана на 9-ти микрорайон, с административен адрес гр. Варна,
ул. „Хан Маламир“ №2а. Договорът е изменян с две споразумения от
01.08.2019г. и от 09.10.2019г.
Построената сграда на находяща се в УПИ VII-7, по плана на 9-ти
микрорайон, с административен адрес гр. Варна, ул. „Хан Маламир“ №2а е
въведена в експлоатация, съгласно удостоверение №51/02.04.2020г.
За процесната сграда е съставен констативен акт обр.15 за установяване
годността за приемане на строежа от 28.02.2020г., подписан от
възложителите, в това число и от Н.К., строителите, проектантите,
строителния надзор. Според вписването в същия строежът е изпълнен
съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по
чл.169, ал.1, т.9 от ЗУТ, условията на договора. Посочено е, че сградата е с
положена ПВЦ дограма, остъкляването е с двупластов стъклопакет, изградена
звънчева система, монтиран асансьор, поставени са външна и вътрешни
врати. В част пожарна безопасност е вписано, че подовото покритие е от
керамика/гранитогрес и ламиниран паркет. Външното покритие на сградата е
изпълнено с полимерна мазилка. Изпълнени са ВиК – външни връзки и
вътрешни инсталации, както и ел. захранване и вътрешни ел. инсталации.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели.
Разпитан в съдебно заседание св. Петров излага, че познава ищеца, тъй
като му е бил адвокат. Посещавал е жилището, което си е купил в гр. Варна.
За първи път го е посетил през м. декември 2019г. На входа на кооперацията
нямало врата, а поставено строително платно. Има впечатления, че е нямало
шпакловка, кабелите стърчали, нямало асансьор. Нямало врата на
апартамента, както и на другите апартаменти. През месец април 2020г. като
6
ходил свидетеля видял, че е направена шпакловка и започнато полагане на
теракот.
От свидетелските показания на св. Стефанов се установява, че посетил
строящата се сграда през м. декември 2019г. Асансьорът не е бил готов, не
работил. Не били завършени общите части, същите били без шпакловка.
Нямало врати на апартаментите. Стълбищата били на бетон. Имало парапет.
Разпитан св. М. излага, че притежава два апартамента и един магазин в
процесната сграда. Спомня си състоянието на сградата в края на 2019г. Тя
била завършена фасадно, вътрешните дейности също били довършени,
неговите апартаменти били готови и измазани вътре. Кооперацията имала
входна врата. На входа на първия етаж нямало настилка, на горните етажи е
имало парапет и частично положен теракот. Стените в общите части били
довършени, шпакловани, както и в неговите апартаменти. Имало асансьор в
сградата. Апартаментите имали входни врати. Няма обаче преки впечатления
за шестия етаж на сградата, където се намира обекта на ищеца.
От свидетелските показания на св. Коев се установява, че собственик и
управител на „Хюрон“ ООД, фирмата произвела и монтирала асансьорната
уредба на сградата на адрес ул. „Хан Маламир“. Обяснява технологията за
монтаж. Посочва, че за да могат да бъдат монтирани вратите на пътническия
асансьор трябва стълбищните площадки да готови, за да е ясно нивото, за да
бъде обезопасено съоръжението и шахтата. Трябва вратите да са подзидани,
подмазани, обърнати. За да бъде машинното помещение годно за
експлоатация трябва да бъде да бъде с подова настилка, осветено боядисано,
захранено и заключено. Асансьорът е могъл да бъде монтиран изцяло, ако
обаче площадката не е завършена до настилка нямало да има врата на
асансьора на същия етаж. Има спомен, че съоръжението е било доставено в
началото на м. ноември 2019г., като монтажът му трае около 25-35 дни.
Свидетелят е свикал комисия за краен контрол на 10.12.2019г. и е налице
сертификат за краен контрол на 19.12.2019г., пуснат в експлоатация на
14.01.2020г. Има спомен, че е имало входни врати на отделните апартаменти.
Стълбищните площадки били шпакловани и боядисани. Има спомен за
нарушена мазилка.
От заключението на вещото лице Г. по допусната съдебно техническа
експертиза се установява, че с оглед съставените строителни книжа и
7
документи, актове и протоколи в жилищната сграда не е имало незавършена
част. От строителна гледна точка сградата е била завършена към 30.12.2019г.
В съдебно заседание обяснява, че за извършване на бояджийските работи, за
полагането на настилки, парапети и други подобни не се подписват
документи и актове. Технологично би следвало да бъдат изпълнени в
следната последователност: шпакловка на стените, боядисване и полагане на
плочки. От сертификатите, които са представени за осветяване, означава, че
са били положени ключове и контакти по стените, които следва да са били
боядисани и завършени. Не може да даде категорично отговор дали подовата
настилка е била завършена.
По делото е изготвено и заключение по допълнителната задача на
съдебно техническата експертиза. Там вещото лице е остойностило
незавършените работи, съгласно показанията на всеки един от свидетелите.
Общата стойност на незавършените СМР са както слеедва: съобразно
показанията на св. Колев – 23265.00лв., според показанията на св. Стефанов –
25405.00лв., според показанията на св. М. – 5162.44лв.
При така установените факти съдът пристъпва към разглеждане на
правната страна по спора.
Според нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да е основателен искът
за неустойка следва да се установи, че между страните е сключен договор,
пораждащ облигационна връзка между тях, наличие на пълно или частично
неизпълнение на договора, както и съществуваща валидна уговорка за
плащане на неустойка за това неизпълнение. Страната, която търси
неустойката, трябва да е изправна, за да може да ангажира отговорността на
неизправната такава.
При така очертания фактически състав съдът пристъпва към
разглеждане на визираните предпоставки.
Страните не спорят, че са сключили договор със смесен характер.
Същият обективира предварителен договор за продажбата на апартамент и
договор за строителството на посочения обект. Ответникът се задължил да
изгради сградата, ведно с апартамента на ищеца, който е следвало да бъде
предаден във вида посочен в. 4.1.8 от договора и описан по – горе във
8
фактическата обстановка.
По този договор ищецът е заплатил уговорените вноски на съответните
падежи, поради което следва да се заключи, че е изправна страна.
Категорично от доказателствата се установява, че ответникът е бил в
забава по отношение на въвеждането на процесната сграда в експлоатация.
Падежът на неговото задължение е било 30.12.2019г., а удостоверението за
въвеждане в експлоатация е от 02.04.2020г.
Съдът намира, обаче, уговорената неустойка в чл.6.1 от договора не
обезпечава вредите от забавата на изпълнителя досежно въвеждане на
сградата в експлоатация, а само вредите от забавата за фактическото й
довършване.
Изрично в текста на чл.6.1 е вписано, че неусточната клауза се прилага
само при неспазване на крайният срок за завършване на строителството на
имота. Именно защото се касае за фактическото завършване на сградата
дължимата неустойка се определя като процент от стойността на
незавършеното строителство. Ако няма незавършено строителство към
определения падеж, неустойка съгласно тази уговорка между страните не се
дължи. Тя в този случай не може и да бъде математически изчислена при
нулева стойност на незавършеното строителство.
Следователно в тежест на ищеца доколкото се позовава на тази
неустоечна клауза е да установи при условията на пълно и главно доказване,
какъв е обема, вида и стойността на незавършените СМР – та към 30.12.2019г.
От анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства се
налага извода, че към тази дата не се доказва по категоричен и несъмнен
начин, че е имало недовършени СМР – та. Напротив от кореспондиращите по
между си писмени и гласни доказателства се установява противното.
За процесната сграда са съставени и подписани всички актове по
НАРЕДБА № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време
на строителството. С подписването им участниците в строителството
удостоверяват, че са спазени одобрените инвестиционни проекти и
изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ. С полагането на
подпис на акт. обр.15 въззиваемата страна К. е признал, че описаните
документи за съответните части на строителството съществуват и са с
посочената в тях дата. Същите удостоверяват етапите във времево отношение
9
на извършените СМР – та. На база тези актове вещото лице по съдебно
техническата е заключило, че към 30.12.2019г. от строителната гледна точка е
била завършена.
Това се потвърждава и от свидетелските показания на свидетеля Коев,
който е бил управител и собственик на дружеството доставило и монтирало
асансьорната уредба в сградата. Същият има преки впечатления, че към
момента на монтажа на асансьора, стените на общите части са били
шпакловани, измазани и боядисани. Имало е поставени парапети и входни
врати. Асансьорът е бил монтиран и със сертификат за контрол към
19.12.2019г. В същия смисъл са и показанията на св. М., който е собственик
на три обекта в сградата.
Издадените сертификати за осветеност предполагат поставени ключове
и контакти по стените, съгласно разясненията на вещото лице. Тяхното
поставяне обаче технологично се предхожда от шпакловане и боядисване, т. е
. стените е следвало да бъдат завършени. Актовете, протоколите и
сертификатите, описани в част : ел. захранване и вътрешни инсталации на акт
обр.15 са от дати 29.07.2019г. и 28.11.2019г. Т.е към тези дати следва да се
заключи, че стените са били завършени.
Следва да бъдат кредитирани като достоверни показанията на св. Коев и
в частта им за положени плочки /гранитогрес/ на стълбищните и етажните
площадки му показания. Технологично да бъде монтиран асансьора с вратите
си на съответният етаж е било необходимо те да бъдат завършени до
настилка, за да бъде ясно точното ниво и обезопасено съоръжението и
шахтата. В противен случай е невъзможно да бъдат поставени вратите на
асансьора. След като асансьорът е бил монтиран и със сертификат за контрол
към 19.12.2019г. логически следва, че тези предшестващи и необходими
работи са били вече изпълнени.
Впечатления, че през месец декември 2019г. е имало положени плочки
по общите части, макар и частично има и свидетелят М..
Съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св.
Колев и св. Стефанов досежно липсата на входни врати, шпакловка,
боядисване на стените, полагане на плочките по стълбищните и етажните
площадки. Същите логически не кореспондират нито на показанията на
другите двама свидетели и на писмените доказателства, които съдът
10
коментира по – горе, нито на разясненията на вещото лице в каква
технологична последователност следва да бъдат направени строителните
работи, и кои за да бъдат осъществени предполагат вече извършени такива.
По делото не се установи недовършени строителни работи и в
конкретния обект на ищеца – апартамент №12, който според чл. 4.1.8 от
договора е следвало да бъде предаден със замазка на пода и шпакловани стени
и таван. Дори св. Колев, чийто показания, съдът прие да не кредитира, като
нелогични и некореспондиращи с останалия доказателствен материал,
посочва, че апартаментът на ищеца е бил шпаклован.
Горните изводи налагат крайният такъв за липса на незавършено
строителство към 30.12.2019г. и забава на ответника, която да бъде
санкционирана с клаузата за неустойка по чл.6.1 от процесния договор.
Предвид изложеното се предявеният иск с правно основание чл.92, ал.1
от ЗЗД е неоснователен, което обуславя неговото отхвърляне, а
първоинстанционният акт постановил същият резултат следва да бъде
отменен.
По решението за допускане на очевидна фактическа грешка въззивният
съд намира следното:
Съгласно чл. 247 от ГПК, съдът по свой почин или по молба на страните,
може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. Съгласно правната теория, явна фактическа грешка е всяко
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на диспозитивната част на решението.
В случая няма несъответствие между формираната воля на съда за
размера, в който следва да бъде уважен предявения иск в мотивната част и
изразената воля в диспозитива. С атакуваното решение фактически
първоинстанционният съд е направил опит да поправи допусната
математическа грешка в мотивите си, което е недопустимо да бъде
извършвано по този ред.
По изложените съображения решението за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
По разноските:
На въззивника се следват разноски в размер на 447.69лв., адвокатско
възнаграждение за първа инстанция /неприсъдената част от определеното
възнаграждение в размер на 840.00лв./ и 50.00лв., съдебни разноски
/държавни такси/ за въззивна инстанция, съгласно представените
доказателства.
Воден от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261924/11.06.2021г., постановено по гр.дело №
5993/2020г. на Варненския районен съд, поправено с решение
№262121/29.06.2021г.
В ЧАСТТА, в която е осъдено „ТОЛИНИ – ВАРНА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ген.
Паренсов” № 28, ет. 3, ап. 23 да заплати на Н. АЛ. К., ЕГН **********, с
адрес гр. ****************************, сумата от 979.80лв.,
представляваща неустойка, дължима на основание раздел т. 6.1 от
Предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим
имот от 22.10.2018г. за периода 30.12.2019 г. – 02.04.2020 г.
В ЧАСТТА, с която са присъдени разноски на ищеца в размер на
540.18лв.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. АЛ. К., ЕГН **********, с адрес гр.
**************************** иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД да
бъде осъден ответникът „ТОЛИНИ – ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ген. Паренсов” № 28, ет. 3,
ап. 23 да заплати сумата от 979.80лв., представляваща неустойка, дължима на
основание раздел т. 6.1 от Предварителен договор за покупко-продажба и
строителство на недвижим имот от 22.10.2018г. за периода 30.12.2019г. –
02.04.2020г.
ОТМЕНЯ решение №262121/29.06.2021г., с което е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в решение №261924/11.06.2021г.,
постановено по гр.дело № 5993/2020г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА Н. АЛ. К., ЕГН **********, с адрес гр.
**************************** ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОЛИНИ – ВАРНА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Ген. Паренсов” № 28, ет. 3, ап. 23 сумата от 497.69лв./четиристотин
деветдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/, от които 447.69лв.,
адвокатско възнаграждение за първа инстанция и 50.00лв., държавни такси за
въззивна инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
12
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13