Р Е Ш Е Н И Е
№ 260130 30.10.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На четиринадесети октомври 2020 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1713 по описа за 2020 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове – искове за установяване на вземане – за незаплатени далекосъобщителни услуги и за установяване на вземане за неустойка, по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с издадена заповед по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 858/2019г. по описа на РСТ и осъдителен иск – за незаплатени лизингови вноски, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД..
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 498/17.05.2019г. по Ч.гр.д. № 858/2019г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника /ответника/ да заплати на ищеца: сумата от 187.16 лв.- главница, от която 57.98 лв., неизплатени месечни абонаментни такси, сумата от 129.18 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, сумата от 6.97 лв., представляваща лихва за забава от 10.02.2018 г. до 18.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.1-5 от ГПК.
Между длъжника /ответника/ и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги от 21.09.2016г., във връзка с който ответникът е абонат с клиентски № ********* и титуляр на предпочетен мобилен № ххххххххх с избрана абонаментна програма Интернет 3500 14,99лв, с уговорен срок на действие за 24 месеца до 21.09.2018г.. При възползване от преференциални условия на оператора абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата 21.09.2016г., по силата на който е взел мобилно устройство Tablet модел Prestigio Wize 3508 4 GB 8 на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.00лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
На осн. чл. 26 от ОУ за потребените от абоната-ответник услуги за периода от 25.09.2017 г. до 24.01.2018 г. „Теленор България“ ЕАД е издал следните фактури с абонатен номер № *********:
-Фактура №**********/25.10.2017г. за отчетения период на потребление 25.09.2017- 24.10.3017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 17,98лв. /с ДДС . о т .които: 12,49лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Интернет 3500 14,99лв., и 3,00лв. за месечна лизингова вноска. Дължимата сума е платима в срок 09.11.2017г.
-Фактура №**********/25.11.2017г. за отчетения период на потребление 25.10.2017-24.11.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 17,99лв. /с ДДС/от които: 12,49лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Интернет 3500 14,99лв., и 3,00лв. за месечна лизингова вноска. Дължимата сума е платима в срок 10.12.2017г.
За следващият отчетен период е издадено Кредитно известие № **********/25.12.2017г. за извършена корекция на дълга, като е сторнирана сумата в размер на -4,99лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е дължимата лизингова вноска в размер на 3,00лв., е отразен незаплатения баланс в размер на 35,97лв., за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 33.98 лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 33,98лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника В.А.С. за ползвания абонамент и е издал по абонатен номер № ********* крайна фактура № **********/25.01.2018г. с начислена обща сума за плащане в размер на 187.16лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 15.12.2017г., която е автоматично генерирана при нерегистрирано плащане в крайния срок. По този начин абонатът не е спазил договорения с ищеца срок за ползване на всеки от процесиите мобилни номера. Предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, преди изтичането на договорените крайни срокове за ползване на предпочетените абонаменти, е обусловило правото на мобилния оператор да начисли неустойка , съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги. Претендиралата неустойка в размер на 129,18лв. представлява стойността на 3-месечни абонаменти такси на ползваната програма за ползвания мобилен номер. Новата клауза гласи още, че в случай, че към абонаментен план е предоставено устройство за ползване на услуги, абонатът ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент / съгласно ценова листа действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена. В случая абонатът е ползвал абонаментен план Интернет 3500 14,99лв, за които е начислена неустойка, както следва: - абонаментен план Интернет 3500 14,99лв и съответно начислена неустойка в, размер на 37.47лв. и към абонаментен план Интернет 3500 14,99лв е начислена и неустойка за устройство за ползване на услуги в размер на 91,71лв.., представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, която абонатът следва да заплати по уговорен погасителен план за ползване на устройство Tablet модел Prestigio Wize 3508 4 GB 8.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство Tablet модел Prestigio Wize 3508 4 GB 8, ca обявени за предсрочно изискуеми, дължими след месец 01.2018г. , когато е издадена крайна фактура № **********/25.01.2018г., съгласно уговорения погасителен план, както следва: дължи се цената в размер на 24 лв. след месец 01.2018г. . Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е от м.01.2018г. до м.08.2018г.
Ответникът е подписал договор за услуги и договори за лизинг с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер ххххххххх и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги и лизингови вноски, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да уважи така предявените обективно съединени искове:
1.За установяване на вземане в размер на 33.98 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които е издадена заповед № 498/17.05.2019г. по Ч.гр.д. № 858/2019г. по описа на РСТ, за абонатен № ********* за периода от 25.09.2017г. до 24.01.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда – 16.05.2019г. до окончателното изплащане.;
2. За установяване на вземане в размер на 129.18 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и за лизинг;
3. Осъдителен иск за
сума в размер на 24 лв. – дължими
лизингови вноски, по Договор за лизинг от 21.09.2016г. с
абонатен номер № *********, за мобилно устройство Tablet модел Prestigio Wize 3508 4 GB 8, за периода от м.01/2018г. до м.08/2018г.
Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. С писмена молба-становище Вх.№ 261673/13.10.2020г. поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, която му е връчена по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК . В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК и ЗПП особен процесуален представител на ответника – адв. К.П. ***. Счита , че исковете са допустими, но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Възразява, че : -Фактурите и кредитното известие не доказват, че потребителят е получил услугите; те не съдържат подпис на ответника; няма данни за получаването им.; -Не е доказано изпълнение от страна на ответника по договора – че е предоставил мобилни услуги, тъй като фактурите и кредитното известие имат формална доказателствена сила по чл.180 ГПК /направено изявление от определено лице-подписалият ги издател/.; - Клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което е неравноправни и нищожна и не се дължи.; След като целта на посочената неустойка е само да санкционира неизправната страна, то чрез нея операторът цели при неизпълнение да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва.; -Досежно лизинговите вноски: Няма доказателства, че мобилното устройство – таблетът действително е предаден на ответника и той го е получил. Договорът за лизинг е изписан с твърде дребен шрифт , много по-малък от изисквания и допустим от закона; не е четивен, неразбран е, поради което и е нищожен. Нарушена е разпоредбата на чл.147 от ЗЗП, съгласно която клаузите на договорите трябва да са съставени по ясен и недвусмислен начин, да не създават неяснота и съмнение относно смисъла на определено условие. Редовно призован в открито заседание се яви назначеният процесуален представител на ответника, който заяви, че с оглед становището на ищеца и заключението на СИЕ не поддържа възражението си във връзка с фактурите и следователно иска за установяване на вземане за незаплатени такси за потребление на мобилни услуги е основателен, но поддържа възраженията си за неоснователност на претенцията за неустойка и за лизингови вноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 498/17.05.2019г. по Ч.гр.д. № 858/2019г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника – В.А.С. да заплати на кредитора – „Теленор България“ ЕАД: сумата от 187.16 лв.- главница, от която 57.98 лв., неизплатени месечни абонаментни такси, сумата от 129.18 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, сумата от 6.97 лв., представляваща лихва за забава от 10.02.2018 г. до 18.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.1-5 от ГПК и на кредитора е указано с определение № 1489/02.09.2019г., получено от него на 10.09.2019г. да предяви иск по реда на чл.415 ГПК. Ищецът е подал искова молба на 08.10.2020г., като е посочил в титулната и част, че исковете са : по иск с основание чл.422 ГПК във вр. чл.79 ЗЗД за 33.98 лв.-дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; по иск с основание чл.79 ЗЗД във вр.чл.92 ЗЗД за 129.18 лв.-неустойка и по иск с основание чл.79 от ЗЗД за 24 лв. –лизингови вноски. Препис от исковата молба е представен по ч.гр.д. № 858/2019г. по описа на РСТ и с определение № 1731/08.10.2019г. в заповедното производство е обезсилена процесната заповед за изпълнение № 489/17.05.2019г. , в частта за сумата над 33.98 лв. до 57.98 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси; сумата от 6.97 лв., представляваща лихва за забава и сумата от 129.18 лв., представляваща неустойка, на осн. чл.415 ал.5 от ГПК. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
След подаване на исковата молба, съдът в исковото производство с разпореждане № 3737/09.10.2019г. по гр.д. № 1713/2019г. остави без движение по реда на чл.129 ал.2 от ГПК исковата молба, като указа на ищеца да уточни петитума досежно иска за сумата от 129.19 лв. – за неустойка – установителен ли е по реда на чл.422 от ГПК осъдителен по чл.79 ЗЗД във вр. чл.92 ЗЗД, както е посочено в титулната част. С молба от 23.10.2019г. ищецът уточнява и настоява, че искът за сумата в размер на 129.18 лв. – за неустойка е установителен /погрешно в исковата молба не било посочено в титулната част като основание чл.422 ГПК/ и моли да се признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане в размер на 129.18 лв., представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договори, така както е посочено и в петитума на исковата молба. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът не направи процесуално искане по реда на чл.214 ал.1 изр.3-то предлож.2-ро ГПК да премине от установителен към осъдителен иск. Доколкото заповедта за изпълнение е обезсилена с влязло в сила определение, то ищецът няма правен интерес да води установителен иск за сумата от 129.18 лв. – за неустойка, като при липса на правен интерес, който е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за водене на иска, същият установителен иск се явява недопустим, поради което и съдът не следва да го разглежда и обсъжда, а да прекрати исковото производство в тази част.
Ищецът има правен интерес от воденото на иск за установяване съществуването на вземане против ответника за сумата от 33.98 лв. – за незаплатени месечни абонаментни такси, за които има издадена заповед по чл.410 от ГПК, поради което и тоз иск е допустим. Допустимо е и предявяването на кумулативно съединения с него осъдителен иск за сумата в размер на 24 лв.- за дължими лизингови вноски, явяваща се разликата между претендираната с установителния иск сума от 33.98 лв. и пълния размер на главницата от 57.98 лв. за заповедта.
Безспорно е, че между ищеца-„Теленор България“ ЕАД, като оператор, и ответника – В.А.С., като потребител, е сключен договор за мобилни услуги от 21.09.2016г., във връзка с който ответникът е абонат с абонатен № ********* и титуляр на мобилен № ххххххххх с избрана абонаментна програма Интернет 3500 -14.99лв. с първоначален уговорен срок на действие на програмата – 24 месеца, считано от 21.09.2016г. до 21.09.2018г. Съгласно декларация-съгласие от 21.09.2016г., потребителят получил от представител на оператора екземпляр от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласен е с тях и се е задължил да ги спазва, като същите са приложими за всички СИМ карти/номера ползвани от потребителя към момента на подписване на същата декларация, както и за бъдещи такива. Съгласието на потребителя с ОУ е удостоверено с неговия подпис. След като са му били предоставени и е изразил писмено съгласие с тях, ОУ обвързват потребителя, на осн. чл.147а от ЗЗП. Освен екземпляр от ОУ потребителят е получил и ценова листа за абонаментните планове на частни лице.
Във връзка със същия мобилен номер и в същия ден на сключване на договора за мобилни услуги, страните сключили и договор за лизинг от 21.09.2016г. , като „Теленор България“ ЕАД като лизингодател е предоставил на В.А.С. като лизингополучател мобилно устройство – Tablet модел Prestigio Wize 3508 4 GB 8 на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.00лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Лизингополучателят е декларирал писмено на 22.08.2016г., че е получил, запознат е изцяло, приема Общите условия на договора за лизинг за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство, както и ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги.
В договора за мобилни услуги от 21.09.2016г. е уговорено, че в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя с посочения мобилен номер, през срока на действие договора, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на този срок. Във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената от него цена при предоставянето му от оператора цена в брой. След изтичане на 24-месечния срок на действие на договора за мобилни услуги, съответно допълнителното споразумение, същият се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време. Правото на оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор за мобилни услуги е регламентирано в раздел ІІІ. „Индивидуални договори“, чл.19б. от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги , а правото за разваляне на договора и предсрочна изискуемост на лизинговите вноски са уредени в чл.12 от ОУ на договора за лизинг на устройство.
На осн. чл. 26 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, потребените от абоната-ответник услуги за мобилен № ххххххххх за периода от 25.09.2017 г. до 24.01.2018 г. „Теленор България“ ЕАД е издал следните 2 бр. фактури с абонатен номер № *********: -Фактура №**********/25.10.2017г. за отчетения период на потребление 25.09.2017- 24.10.3017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 17,98лв. /с ДДС . о т .които: 12,49лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Интернет 3500 14,99лв., и 3,00лв. за месечна лизингова вноска. Дължимата сума е платима в срок 09.11.2017г. ; и –Фактура №**********/25.11.2017г. за отчетения период на потребление 25.10.2017-4.11.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 17,99лв. /с ДДС/от които: 12,49лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Интернет 3500 14,99лв., и 3,00лв. за месечна лизингова вноска. Дължимата сума е платима в срок 10.12.2017г. Към всяка от фактурите е показано като приложение- общо потребление за мобилен/фиксиран номер. За следващият отчетен период е издадено Кредитно известие № **********/25.12.2017г. за извършена корекция на дълга, като е сторнирана сумата в размер на -4,99лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е дължимата лизингова вноска в размер на 3,00лв., е отразен незаплатения баланс в размер на 35,97лв., за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 33.98 лв. Съгласно чл.27 от ОУ плащането на посочената сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. Няма доказателства от ответника, че изобщо е платил посочената сума в указания срок или дори и след това, и към настоящия момент.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 134,19лв., на основание чл. 75. вр.с чл. 19б., б.“в“ от ОУ мобилния оператор за взаимоотношенията с потребители на мобилни телефонни услуги, „Теленор България“ЕАД се е възползвал от правото си да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника за ползвания абонамент, поради това, че потребителят – не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуални договор, съответно ОУ. Операторът е издал по абонатен номер № ********* на дата 25.01.2018г. крайна фактура № **********/25.01.2018г. с начислена обща сума за плащане в размер на 187.16лв., представляваща сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 33.98лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди; начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 129.18лв., както и незаплатени лизингови вноски в размер на 24.00лв. Тази крайна фактура е със срок за плащане на сумите до 09.02.2018г. Ищецът твърди, че датата на деактивация на процесния абонамент е 15.12.2017г., като същата е генерирана автоматично по вградената електронна система на оператора. Доколкото потребителят не е спазил крайния срок за ползване на мобилните услуги-до 21.09.2018г. по силата на договора., то съгласно т.11 от договора за мобилни услуги, той дължи неустойка за предсрочното прекратяване на абонамента. По делото няма писмени доказателства, че потребителят е уведомен за едностранното прекратяване на договора от оператора, нито за сочената деактивация.
Съгласно чл.12 ал.2 от ОУ на договора за лизинг, месечните вноски и други дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договор/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания. Предвид прекратяването на договора за мобилни услуги на потребителя, лизингодателят обявил за предсрочно изискуеми месечните лизингови вноски от м.01.2018г. до м.08.2018г. за предоставеното на лизингополучателя устройство – Tablet модел Prestigio Wize 3508 4 GB 8, дължими след м.01.2018г., когато е издадена крайна фактура № **********/25.01.2018г., за цената в размер на 24 лв.
От писменото заключение по съдебна икономическа експертиза, потвърдено в открито заседание от вещото лице Е. В. се установи следното: 1. Дължимите суми за мобилни услуги за периода от 25.09.2017г. до 24.01.2018г. за месечни абонаменти по процесните фактури е в размер на 33.98 лв. ; 2. Неустойката за предсрочна прекратяване на договори е в размер на общо 129.18 лв., като неустойката за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги е 37.47 лв., а неустойката за предсрочно прекратяване на договора за лизинг е 91.71 лв.; 3. Размерът на лизинговите вноски , дължими за цената на устройството Tablet модел Prestigio Wize 3508 4 GB 8, за периода от 01.2018г. до 08.2018г. е в общо размер 21 лв./7вноски х 3 лв./, а с последната вноска от 3 лв., която е допълнителна сума по чл.1 ал.3 във вр. ал.2 от договора за лизинг-при сключване на договор за изкупуване на устройството или ако заяви изрично в писмена форма, че не желае да закупи устройството, сумата е общо 24 лв..; 4. Срокът за изпълнение на паричните задължения на абоната са посочени в табличен вид и той е изтекъл преди подаване на заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК-16.05.2019г.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основателността на предявения иск за установяване задължението на ответника да заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 33.98 лв. за абонатен № ********* за периода от 25.09.2017г. до 24.01.2018г., се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума; настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Представените договор за мобилни услуги от 21.09.2016г. и ОУ към него съставляват и установяват юридическия факт, породил облигационни правоотношения между страните, които са срочни и валидни за срок до 21.09.2018г. В този смисъл за претендирания от ищеца период: от 25.09.2017г. до 24.01.2018г. , отразен във фактурите, страните са били обвързани от облигационно правоотношение. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано. За да е елемент от правоотношението задължението на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщетелни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за процесния период. Представените данъчни фактури и кредитни известия не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСчет., даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК. Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса и с оглед всички обстоятелства по делото, в т.ч. и заключение по СИЕ, съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им. По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднала в забава, съгласно т. 26 от Общите условия, след изтичане на 18-дневния срок за плащане, след датата на издаването на съответната фактура, откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите претенции са с настъпила изискуемост. Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия състав, обуславящ основателността на претенцията на ищеца, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, елемент от което е задължение за заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и потребени от ответника чрез далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на последното, са налице, което обуславя извод за доказаност на иска за установяване на вземането за стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 33.98 лв. за абонатен № ********* за периода от 25.09.2017г. до 24.01.2018г., за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК.
Досежно осъдителния иск за заплащане на сума в размер на 24 лв. – дължими лизингови вноски, за периода от м.01.2018г. до м.08.2018г. по договор за лизинг от 21.09.2016г. за устройство Tablet модел Prestigio Wize 3508 4 GB 8, взето във връзка с мобилен номер ********** с абонатен № *********: Ищецът следва да докаже по иска с правна квалификация чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД: извършена двустранна правна сделка – сключен договор за лизинг, изпълнение на задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя и настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски. Безспорно е, че страните са сключили договор за лизинг от 21.09.2016г., който ведно с ОУ на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство, е източник на облигационно правоотношение със съдържание задължението на лизингодателя да предостави за ползване движима вещ посоченото устройство във връзка с мобилен номер на лизингополучателя срещу задължението на последния да заплаща лизингови вноски, съгласно уговорен погасителен план. Изискуемостта на задължението за заплащане на лизингови вноски е настъпила, тъй като същото е уговорено като срочно, като покана от страна на кредитора не е необходима. Доказано е и предаването на лизинговата вещ - с подписване на договора, лизингополучателят декларирал, че лизингодателят му е предал устройството, предмет на договора. Съгласно чл.4 от договора за лизинг, с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектуван с цялата документация, включително гаранционна карта. Съдът, съобразявайки, че към момента на предявяване на иска - 08.10.2019г. всички лизингови вноски по договора са с настъпил падеж /последната лизингова вноска е с падеж – 21.08.2018г.. /, още повече че не се твърди лизингополучателят да е върнал лизинговата вещ - предмет на договора, намира, че предявеният иск е доказан за процесния период от м.01.2018г. до м.08.2018г. , като задължението на ответника възлиза на сумата 21 лв./ 7 месечни вноски по 3 лв.всяка/ . Не е доказано наличие на предпоставките по чл. 1 ал.3 във вр. ал.2 от договора за лизинг, за възникване на задължение за заплащане на „неустойка респ. допълнителна сума в размер на 3.00 лева“. Ето защо, искът е основателен и следва да бъде уважен до размера от 21 лева, като за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 24 лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Доколкото ищецът е предявил установителен иск само за част от вземанията по издадената по ч. гр. д. № 1971/2018 г. по описа на РСТ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, то направените по делото разноски в заповедното производство следва да се разпределят съобразно правилата на чл. 78, ал. 1, ал.3 и ал. 4 ГПК. В заповедното производство доказаните разноски представляват внесена държавна такса в размер от 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв., от които ищецът има право на 58.05 лв., на осн. чл.78 ал.1 , ал.3 и ал.4 от ГПК. В исковото производство доказаните разноски на ищеца са довнесена държавна такса-125 лв.; адвокатско възнаграждение-180 лв., депозит за назначаване на особен представител на ответника -300 лева и депозит за вещо лице по СИЕ – 120 лв. или общо 755 лв. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 212.97 лв., съобразно уважената част от исковете, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., действащи чрез пълномощник – адв.В.П.Г. от САК, съдебен адрес:***2 против В.А.С., ЕГН **********,*** , представляван по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – адв. К.П. ***, съдебен адрес:*** за сумата: 33.98 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 21.09.2016г., за абонатен № *********, за периода от 25.09.2017г. до 24.01.2018г., на осн. чл.79 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда – 16.05.2019г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 498/17.05.2019г. по Ч.гр.д. № 858/2019г. по описа на РС-Търговище.
ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН **********,*** , представляван по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – адв. К.П. ***, съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., действащи чрез пълномощник – адв.В.П.Г. от САК, съдебен адрес:***2, сумата от 21 лв. - дължими лизингови вноски, за периода от м.01.2018г. до м.08.2018г. по договор за лизинг от 21.09.2016г. за устройство – Tablet модел Prestigio Wize 3508 4 GB 8, взето във връзка с мобилен номер ********** с абонатен № *********, на осн. чл.79 ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за размера над 21лв. до пълния претендиран размер от 24 лв. за дължими лизингови вноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявен по реда на чл.422 от ГПК във вр. Чл.410 от ГПК от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., действащи чрез пълномощник – адв.В.П.Г. от САК, съдебен адрес:***2 против В.А.С., ЕГН **********,***, представляван по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – адв. К.П. ***, съдебен адрес:***, иск за установяване съществуване на вземане за сумата от 129.18 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и за лизинг, като НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН **********,*** , представляван по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – адв. К.П. ***, съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., действащи чрез пълномощник – адв.В.П.Г. от САК, съдебен адрес:***2, сумата от 58.05 лв., представляваща направени в заповедното производство разноски по Ч.гр.д. № 858/2019г. по описа на РСТ и сумата от 212.97 лв., представляваща направени в исковото производство разноски по гр.д. № 1713/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, имаща действие на определение за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на иска – подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: