МОТИВИ към Присъда № 3, постановена на 16.02.2016 г. по
НЧХД № 471 по описа на Районен
съд – П. за 2015 г.
Производството по делото е образувано по повод на подадена тъжба
от П.А.П. ЕГН **********,***. Ц.Т.К. *** е обвинен за това, че в жалба,
заведена под № ***/****2014 г. по описа на РУП П. се съдържат клеветнически
твърдения срещу П.А.П., които му приписват няколко различни по вид и извършени
от него в качеството му на длъжностно лице /**** на с. М./ при и по повод на изпълнение на службата и
функцията му престъпления, а именно: престъпления по чл.290, чл.195, чл.216,
ал.1 и чл.146 НК. В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че в
депозираната от Ц.К. жалба последният твърди, че „срещу П.А.П. *** така като
прокуратурата не си вършите работата той постоянно е ненаказан закрилян
лъжесвидетел щатен в полиция и прокуратура, съд става още по обигран..."; „влиза
в частни къщи например на ******, орязва всички дървета с
автомобил ********** няма значение че къщата е
празна..."; „не само че се явява като лъжесвидетел в съда обикаля нощно
време по нивите ми и дворовете наряза или накара някои да ми нареже гумите на
ремарке защото го бях дал за лъжесвидетелство..." като в края на жалбата
си се обръща към Прокуратурата с призив „предупредете С. И. С. И. Д. и
П.П. да спрат с беззаконията обиди
престъпленията срещу мен влизането в частна собственост и заплахите че ще
вършат престъпления в собствеността ми че ако ги хвана ...". С оглед на
така посочените в жалбата твърдения тъжителя счита, че подсъдимия му е приписал
извършването на посочените по – горе престъпления. Излага се, че тъй като на
няколко места в жалбата К. е наблягал на факта, че П. е ****
на селото, то прави извод, че същият е смятал, че всичко това е извършено от
него в това му качество, при осъществяване на функцията и службата си, или най
малкото защото е улеснен от служебното си положение. Твърди се, че въпреки че тези оплаквания са били депозирани чрез
инкриминираната жалба до Прокуратурата и полицията, поради явно изтичане на
информация, написаното в нея е станало достояние не само на длъжностните лица,
натоварени с изясняване на случая, а и на трети лица и като цяло на обществото,
както в гр. П., където П. е добре известен, така и сред хората на населеното
място, на което той е ****. Сочи се, че независимо от неоснователността на
жалбата, която е намерила израз в постановения отказ на ПРП за образуване на
наказателно производство поради липсата на данни за извършено от П. каквото и
да е престъпление, с оглед очевидно изтеклата информация, големината на
цитираните две населени места, манталитета на голяма част от народа,
твърденията на К. са били подети от част от хората, били разпространявани като
слухове и клюки, разбира се „доукрасявани" в
негативен смисъл на думата, особено от лица, негласували за и несъгласни с
извършваните от П. като *** действия, като в резултат на
това са възникнали съмнения в законността, честността и правомерността на
дейността на П., сериозно бил подкопан авторитета му като личност и като ***
на селото, засегнати били честта, достойнството му и доброто му име. Твърди се, че всичко това е довело, освен до
посочените обективни резултати, и до преживяване на изключително негативни,
стресиращи емоции от страна на П. от това, че било опетнено доброто му име,
били всети съмнения в моралните му качества, и че бил всъщност в значителна
степен злепоставен сред обществеността, особено в населеното място, където е ****
и към момента. Тъжителят квалифицира деянието като такова по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр.чл.147,
ал.1, пр.2 от НК.
В наказателното производство е допуснат за разглеждане и граждански иск, с
който тъжителят претендира обезщетение за претърпените от него вследствие на
деянието неимуществени вреди в размер на 5000 лева.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание повереника на тъжителя адв. Б. твърди, че изложените обстоятелства в тъжбата са категорично
доказани, поради което моли същата да бъде уважена. Описва подробно
фактическата обстановка посочена в тъжбата, като счита, че въз основа на
доказателствата по делото може да се направи извод, че К. е преписал доверителя
му в няколко вида престъпления: 1. престъпление по чл. 290 от НК –
лъжесвидетелстване. Счита, че като контрапункт на твърдението, че доверителят
му е постоянен лъжесвидетел е обстоятелство, че няма образувано производство
срещу него и няма каквото и да е произнасяне в такава насока, поради което и
приема, че в тази форма приписаното изпълнително деяние, не е опровергано от К..
2. по отношение на приписаното
престъпление по чл.195 НК, както и за повредата на чуждото имущество твърди, че
не са се събирали доказателства, които да оневиняват К. и това е така, защото
въпросната къща е общинска собственост, а не частна, както и, че е била проведена
санитарна сеч, която е била по разпореждане П., било поради пречене на някои
дървета на електропровод, било поради това, че някои са заблатявали определени
участъци от селото, поради което се е наложило отрязването им, което е станало със
санкцията на Община – ***. Излага, че
именно по този повод е водена прокурорска преписка, която е завършила с отказ
на РП - П., който и не е обжалван, поради което счита и, че приписаното с
жалбата престъпление е недоказано.
Твърди, че не са събрани и доказателства, че П. е „наряза или накара
някой да ми нареже гумите….”, тъй като К. не знае какво е станало, а това може
да е негово предположение или чиста клевета в класическата форма. Навежда
доводи, че в заключителната част на жалбата си К. призовава прокуратурата да
вземе мерки, да се спре П. с неговите заплахи, които според него съдържат
клеветнически твърдения и приписвания на престъпления по чл. 195, чл. 290,
чл.216 от НК, евентуално по чл. 146 и чл. 144 от НК – заплахи, закани и т.
нататък, от обективна страна. Твърди, че не става въпрос за сигнализиране на
прокуратурата от К., като част от сигналната функция на гражданите, които като
видят, че се върши нещо следва да сезират съответните органи. Сочи, че К. не е
станал свидетел на каквото и да е от тези твърдени неща, а единствената му цел била
да злепостави П.П., с който отношенията му не били
добри, да го злепостави по начин така, че да му се образува срещу него някакво
производство.Излага, че тъй като П. е сравнително малък град и хората се
познават, било поради изтичане на информация или поради това, че са викани и
други лица да дават обяснения, но тези неща са се разчули в обществеността, още
повече и, че К. сам на всеослушание се е хвалил, че е писал жалби против ****. По отношение на длъжностното качеството на
тъжителя счита, че това е безспорен факт, който не се оспорва дори и от
подсъдимия. С оглед на изложеното моли съда да приеме, че повдигнатото в
тъжбата обвинение е доказано, относно приписаните на тъжителя престъпления,
като наложи на подсъдимия съответните наказания, които се предвиждат съобразно
изискванията на закона. Поддържа и
предявения граждански иск. Навежда подробни доводи относно засягането на
доброто име на тъжителя. С оглед на изложеното моли съда да приеме, че тъжбата
е доказана и да наложи наказание, каквото е предвидено в специалната част на
закона, съобразено с общата част и да уважи гражданския иск в размерите, в който
е предявен същия със законните последици от момента на увреждането до
окончателното изплащане на сумата и да уважи искането за присъждане на
направени разноски по делото.
Подсъдимият
твърди, че със всичките си действия е сезирал ПРП и не е нарушил закона. Моли
съда да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия адв. Т. счита, че обвинението се
базира на изразеното от подзащитния му становище, обективирано в жалба до РП – П.. Твърди, че подзащитният му няма как да бъде винен за обстоятелството,
че е пресъздал негови лични възприятия за някакви нередности и нарушения, които
е изложил до компетентен орган в лицето на РП и, с които по – скоро е целял да
провокира прокуратурата да се намеси и да извърши някаква по - обстойна
проверка по изнесеното в други преписки, и да се активизира в общи линии за изнесени
случаи на неправомерни деяния. Счита, че изваждането от контекста на самата
жалба на определени изрази, които впоследствие са интерпретирани от частния
тъжител за не следва да бъдат преценявани, като извършване на престъпления от
страна на К., а именно клеветнически твърдения под формата на приписване на
престъпление. Твърди, че подзащитният му, чрез други
действия, освен въпросната жалба, не е разпространявал из обществото унизяващи
за частния тъжител факти, обстоятелства и твърдения. Навежда доводи, че жалбите
и обясненията на Ц.К., представляват негова собствена правна преценка за
действията на П.А.П.. Сочи, че от субективна страна престъплението набедяване,
може да бъде извършено с пряк или евентуален умисъл, както и, че поради липсата
на умисъл ПРП е счела, че не е налице престъпление по чл. 286 от НК. Излага, че
в подадения сигнал не се съдържат твърдения за факти и обстоятелства, уточнени
по време и място, които да са позорни за честта и достойнството за частният
тъжител, и които да могат да бъдат потвърдени или опровергани в процеса. Сочи, че практиката на Европейския съд по
правата на човека, неотклонно следва прогласената в чл. 10 от ЕКПЧОС свободата
на словото и мнението на индивида. Твърди, че както ВС, така ВКС приема, че
предмет на престъплението „клевета” могат да бъдат единствено твърдения с
конкретно съдържание, което носят информация за конкретно обстоятелство или
конкретизирано явление, което да предизвика безусловно отрицателна оценка на
обществото, като инкриминираните с тъжбата изрази, не се съдържат твърдения за
позорящи честта и достойнството на тъжителя обстоятелства, тъй като те са
мисловен израз на личната оценка и личната позиция в обсега на правото на изразяване на личността. Навежда
доводи, че подсъдимия е упражнил правата си гарантирани от Конституцията да се
изкаже и да сигнализира компетентните органи за констатирани от него нередности,
поради което не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна
състава на престъплението „клевета”. Отново сочи, че тъй като клеветата може да
се осъществи само при форма на вина умисъл – пряк или косвен, то по делото не
са налице доказателства, че със съставянето на жалбата си К. е допускал да
уведоми обществеността и да увреди доброто име на тъжителя. Сочи и, че дори да
се приеме като съставомерно по смисъла на чл. 148,
ал.2 от НК деяние, то на подсъдимия не може да бъде търсена отговорност за това
негово действие, че е уведомил компетентен орган, като е целял единствено да
подпомогне при извършването на проверката. С оглед на изложеното моли съда да
приеме, че Ц.К. не е извършил престъпление по чл. 148, ал.2 във вр. с чл. 147 от НК и да го оправдае, като невиновен в това
престъпление.
В дадената му
последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски
показания, дадени са обяснения от подсъдимия.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
По
делото е представена служебна карта № ****, издадена от
Община ****, от която е видно, че тъжителят е „****” в **** с.М., общ.*** и е избран за
мандат в периода от *** г. до *** г.
На ***.08.2014
г. подсъдимият Ц.Т.К. е подал жалба до ПРП срещу П.А.П., в която сочи, че
тъжителят: „е лъжесвидетел щатен в полицията”; „влиза в различни къщи, например
на **** орязва всички дървета с автомобил **** няма значение, че къщата е празна и тя има
наследници; „ че е нарязъл или е накарал някой да му
нареже гумите на ремаркето, защото го дал за лъжествидетелстване”.
В същата жалба подсъдимият търси съдействие от полицията П. П. да спре с
„беззаконията, обидите и престъпленията срещу него”.
С постановление от ***.02.2015 г. по преписка № ***/2014
/ образувано по повод на подаден сигнал на И. Б.,
в който се твърди, че *** на с. М. е разпоредил
извършването на незаконна сеч на 100 броя дървета/, обединена с преписка №***/2014 г. РП П. / образувана по жалба на Ц. К., в
която се излагат данни за незаконна сеч и транспортиране на дървета – общинска
собственост/ е отказано да се образува ДП, поради липса на данни за извършено
престъпление от общ характер. За да постанови своя акт представителя на
държавното обвинение е приел, че извършването на санитарната сеч на дървета
общинска собственост в с. М. са спазени
изискванията на Наредба за изграждане и
опазване на зелената територия на община ***,
като за същата е издадено разрешително и била извършена под контрола на
служители на община ****.
Постановлението на ПРП е обжалвано и потвърдено от ОП В. Т.
С постановление от ***.07.2014 г. по
преписка № ***/2014 г. ПРП е отказала да образува ДП по жалба на К.
във връзка със спукани гуми, тъй като имало образувано ДП срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.216 НК.
От приложеното по делото постановление за прекратяване на преписка № ***/2015 г. по описа на РУП П. се установява, че ПРП е
отказала да образува ДП по жалба на П.П. идентична с
настоящата тъжба. В обстоятелствената част на постановлението за прекратяване
се сочи, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер, а именно такова по чл.286 НК.
От представения по делото Акт № ***/****2014 г. за
частна общинска собственост се установява, че УПИ ***,
/ПИ №***/, кв. ***, представляващ
застроен урегулиран поземлен имот с площ от 1250 кв.м., ведно с построените в
него жилищна сграда, второстепенни постройки и навес, находящ
се в с. М., община *** е частна
общинска собственост. От представения разписен лист се установява, че същият е
имот е записан на И. Д. К.
По делото са представени и
протоколи от проведените по АНД № **/2014 г. и АНД №***/2013 г. по описа на РС П. открити съдебни
заседания. От протокола от о.с.з. от **.11.2013 г. по
АНД №***/2013 г. се установява, че тъжителя е бил свидетел
по делото, като същото е било образувано по повод на жалба на подсъдимия срещу
акт на РУП П.. В разпита си като свидетел П. разказва, че бил свидетел по
връчването на самия акт, като подробно описва ситуацията по връчването му.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимия не е осъждан към настоящия момент.
По делото са разпитани
и свидетели – С. С., И. Д., И. Б., С. В. и В. П., чиито показания съдът кредитира в частта отнасяща
се до релевантните по делото факти.
Свидетелят С. С. /*** пол. инспектор, отговарящ за района на с. М. и с. М. свидетелства,
че познава както тъжителя, така и подсъдимия. Разказва, че от негови колеги знае,
че през 2104 г.
е имало полицейски проверки във връзка с жалба срещу ***
на с. М. от К., най – вече за лъжесвидетелстване, за
неправомерни действия – влизане в къщи, за сеч на дърва. Впоследствие уточнява, че тази информация не
е му е станала известна по повод на работата му, а като шушукане от гражданите
на селото. Разказва, че е правил проверки по преписки, подадени и срещу П. и
срещу К.. Сочи, че той не е участвал в тези проверки, а единствено е помагал да
се призовават свидетелите, както и, че му е
известно, че от П. са снемани обяснения, като не знае тъжителя да е бил обвинен
в нещо. Сочи, че проверките са станали достояние и в гр. П., тъй като
населените места са малки и се разчуват нещата. Описва, че имало негативни
отзиви срещу **** на селото като самият жалбоподател му е споделил,
че не му е приятно, че го „плюят и храчат”, зад гърба му и да говорят неверни
неща. По отношение на извършената сеч на дървета свидетелства, че е бил подаден
сигнал в РУ П., поради което и дежурният го изпратил в селото да провери, като
при самата проверка се установило, че сечта е била по разпореждане на кмета на
Община – ****. Твърди, че още на следващия ден след рязането на
дърветата имало измислици за действията на ****.
Разказва, че К. не му е разказвал за нещата, които пише в жалбата, както и че
не е бил свидетел да говори за тях. По отношение на инцидента с нарязаните гуми
на подсъдимия сочи, че както той, така и Д.
са били обвинени за извършване на това престъпление. Сочи и, че както той, така
и тъжителя са били свидетели по съставяне на акт на подсъдимия по делото.
Свидетелят И. Д. свидетелства,
че познава и подсъдимия и тъжителя, както и, че знае, че същите имат
недоразумения помежду си. Разказва, че К. бил говорил, че П.А. е сякъл дървета
от частни имоти, че е крадец, мошеник и че ще влезе в затвора. Твърди, че знае
за подадени от К. жалби за рязани дървета и гуми, както и, че същият разказва из селото, че П. му е нарязал
гумите, че има нещо общо с това. Твърди, че не знае дали П. е правил нещо от
нещата, които твърди К., нито, че знае нещо да е доказано от полицията. Твърди,
че К. казвал навсякъде, че е пускал жалби против П.П.,
че краде, и че ще влезе в затвора, че му е нарязал гумите.
Свидетелят И. Б. свидетелства,
че познава както тъжителя, така и подсъдимия. Разказва подробно за случая с
рязането на дърветата от момента, в който е разбрал за него, до обаждането до
кмета на гр. *** и еколога за проверка дали
има разрешение, както и за идването на П.П.. Сочи, че
К. тогава е пуснал жалба до Районна прокуратура П., за да се установи, дали
сечта е законна. Твърди, че не е бил свидетел на разговори, в които К. да
конкретизира „какво е, що е“. Разказва
за случай, в който някой бил стоварил две ремаркета с пръст и боклук на улицата
пред К. и той му казал – да пита *** какво е, защото
мислил, че той ги е стоварил, но не бил сигурен. Твърди, че в селото имало всякакви мнения и
положителни и отрицателни, както към единия, така и към другия. По отношение на
извършената санитарна сеч сочи, че отзивите са негативни, защото хората са си
ги сели сами дърветата нищо, че са на общинска земя. Сочи, че къщата, за която става въпрос е на Н. К., която имала
далечни наследници, като един от тях била жената на П..
Свидетелят С. В. свидетелства че
познава и двамата и подсъдимия и тъжителя.
Разказва за сигнал, подаден от К.
до Прокуратурата и общината по отношение на крупна сеч на дървета в с. М., които се оказали, че са собственост на ОП, а не на
Кметство М. Разказва подробно за това кои институции са сезирали и какви
проверки са искали да се направят. Излага, че доколкото му е известно
проверката за дървесината и изсечените дърва още не е приключила. Твърди, че с Ц.К. *** с печата на Общината,
които маркирали дърветата без присъствието на еколог и без присъствието на държавен служител от
Общината, като това било заснето и предадено на полицията. По отношение на
нарязаните гуми разказва, че и от него са искали обяснения, като дори
кварталния намекнал, че „аз имам пръст в тази работа“. Разказва, че се поинтересувал
и се чуло, че *** на с. М. си отмъщавал на
К., за това, че той пишел жалби. Сочи, че точно това се коментирало из селото,
а именно, че лично **** ги е нарязал. Твърди,
че в селото се носило мълва, че П.А. – ****
на селото му отмъстил по този начин за това, че пише жалби срещу него и редовно
се бил занимавал с писане на жалби. Сочи, че е наясно с особените отношения
между К. и П., тъй като Ц.К. *** жалби за нередовности,
които той е извършил до прокуратура, МВР и полиция, за да се установи доколко
това е редно и нередно. Твърди, че за
подадената жалбата знае лично от К., когато е била сечта, а за гумите научил,
когато то извикали в полицията.
Свидетелката В. П., съпруга на
тъжителя свидетелства, че К. постоянно
пишел жалби срещу съпругът й, както в ПРП, така и до съда за разни измислени
неща и по този начин много го стресирал, поради което П. започнал да пие
лекарства, два пъти влизал в Интензивно отделение имал проблеми със сърцето и
високото кръвно. Сочи, че К. постоянно пишел срещу П., поради което той се,
чувствал се стресиран и не можел да спи. Твърди, че в кръчмата от хората се
чувало, че К. разказал, че искал да разхожда П., за да не е
спокоен. Разказва, че П. бил осъден от Б., и това също го изживял и му се отразило много зле.
Въз основа на установената фактическа обстановка на база
на събраните доказателства съдът констатира от правна страна, че с поведението
си Ц. Т.К. е осъществил
от субективна и обективна страна престъпление по чл.148, ал.2, вр.
ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр.чл.147, ал.1, пр.2 от НК като на ***.08.2014 г. подал жалба до ПРП срещу П.А.П., в която твърдял,
че тъжителят: „влиза в различни къщи, например на **** орязва всички дървета с автомобил ********, като няма значение, че къщата е празна и тя има
наследници; „ че е нарязъл или е накарал някой да му нареже гумите на
ремаркето, защото го дал за лъжествидетелстване”.
По делото не се спори, а и се установи
от събраните доказателства, че П.П. има качеството
длъжностно лице, поради което и правната квалификация на деянието е по
квалифицирания, а не по основния текст на престъплението клевета.
За да формира изложените правни констатации, съдът
съобрази, че въз основа на събраните в
хода на производството доказателства безспорно
се установи, че с поведението си –подаване на жалба до ПРП, подсъдимият
действително е осъществил съставът на
престъплението клевета във втората му хипотеза,
като е приписал престъпления на тъжителя, за които
престъпления по делото не се събраха доказателства, че са извършени от П.П..
Константната съдебна практика приема, че за да е налице приписване на
престъпление се изисква то да е за общественоопасно деяние, достатъчно
конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, без дори
да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. За
съставомерността на деянието е небоходимо престъплението да не е извършено от
пострадалия и това да е съзнавано от клеветящия, или най – малкото да допуска
неистиността им, вкл. и авторството, т.е уличаването може да не е само пряко,
но и косвено, и не само с пряк, но и с евентуален умисъл. / Решение № 17 от 17.02.2011 г. на ВКС по к.н.
д. № 641/2010 г.,
I н. о./.
Съдът
счита, че в жалбата на подсъдимия, депозирана
пред ПРП се съдържа достатъчно конретна информция, която да сочи евентулното
участие на тъжителя в осъществяване на приписаните му престъпления по чл.195, ал.1, т.4 НК и
чл.216, ал.1, НК, а именно: „влиза в частни
къщи например на *******, орязва всички дървета с
автомобил ********* няма значение че къщата е
празна..."; „не само че се явява като лъжесвидетел в съда обикаля нощно
време по нивите ми и дворовете наряза или накара някои да ми нареже гумите на
ремаркето защото го бях дал за лъжесвидетелство...". И в двата случая пресъпленията са достатъчно
конкретизирани, като за адресата на информацията става ясно какво точно се
приписва на тъжителя, а именно, че е изършил престъпления по чл.195, ал.1, т.4 НК – кражба, чрез използване на
МПС и, по чл.216, ал.1. НК – унищожаване на чужда движима вещ. Съдът
счита, че следва да отбележи, че в инкриминираните с тъжбата изрази, които
подсъдимият е употребил „влиза в различни къщи, например на ******** орязва всички дървета с автомобил *********, като няма значение, че къщата е празна и тя има
наследници; „ че е нарязъл или е накарал някой да му нареже гумите на
ремаркето, защото го дал за лъжествидетелстване” не се съдържат оценъчни
съждение на подсъдимия, а твърдения за определени обстоятелства, свързани с
личността на тъжителя, поради което с тях обективно би могло да се припише извършване на престъпление. Доколкото в
случая не става въпрос за лична оценка на подсъдимия за действия на тъжителя,
които биха могли да доведат до интерпретация в един или друг смисъл, не е
налице оценъчно съждение, а разгласяване на факт.
В хода на съдебното производство подсъдимият
не успя да докаже по безспорен начин участието на тъжителя в извършването на
приписваните деяния по чл.195, ал.1, т.4 НК и чл.216, ал.1. НК Въз основа на събраните по
делото доказателства – гласни и писмени такива съдът приема за установено, че
при подаване на жалбата подсъдимият е знаел или поне предполагал, че тъжителя
не е автор на инкриминираните деяния. От показанията на свидетеля Б., С., Д. и В. се установява,
че всички те са били „ обвиняеми“ за случая с нарязаните гуми, което води до
извод, че подсъдимият не е бил наясно кой точно е нарязал гумите на ремаркето
му, но въпреки това е обвинил тъжителя в извършването на това престъпление. По
отношение на рязането на дърветата от къщата на „********” въз основа на
приетите по делото доказателства се установи, че тази къщата е частна общинска
собственост, по отношение, на която като такава не се изисква разрешение от наследниците
й за рязането на дърветата там. П
Тъй
като по делото не се представиха доказателства, от които да се установи по категоричен
начин, че тъжителят е автор на инкриминираните в жалбата на подсъдимия деяния, съдът
счита, че последният не може да се ползва от привилегията на чл. 147, ал. 2 от НК. Поради изложеното настоящия състав на съда приема, че с действията си К. е
осъществил състава на престъплението клевета, като е преписал на длъжностно
лице престъпления по чл.195, ал.1 НК и чл.216, ал.1 НК.
За неоснователно
съдът приема твърдението на защитника на подсъдимия, че чрез тъжбата същия е осъществил
свое право като гражданин да сезира съответните органи с оплакване за
неправомерно поведение. Действително в практиката се приема, че сезиране на
контролни органи със сигнали съдържащи данни за евентуални нарушения не
съставлява клевета по смисъла на чл. 147, ал.1 от НК, но излагането на
неистински обстоятелства, с негативен характер за тъжителя не се обхваща от
посочената хипотеза. В тази връзка е и съдебната практика, според която конституцинно прогласеното право на
гражданите да изказват мнение и да разпространяват информация, съотв.
да подават жалби не е
абсолютно и неограничено, а ограничителното
основание по чл. 10, т. 2 от ЕКПЧОС и чл. 39 ал.2 от Конституцията изисква това право да не се използва, за
да накърнява честта, достойнството
и доброто име на
другиго / Решение № 17 от 17.02.2011 г. на ВКС по к.н. д. № 641/2010 г., I н. о, /.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обективните признаци на деянието и обществено-опасните
последици от осъществяването му, целял е настъпването на престъпния резултат.
Обществената
опасност на подсъдимия е ниска - не е осъждан, работи, няма противообществени
прояви.
Отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.
Тъй
като подсъдимият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК и за извършеното от него деяние е предвидено наказание до 15
000лв. глоба и обществено порицание, са налице предпоставките на чл.78а, ал.1
от НК. С оглед императивното приложение на тази норма К. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание “глоба”. При отчитане изложените по-горе обстоятелства съдът е
намерил, че за постигане целите на наказанието и най-вече на превъзпитателната
функция, следва размерът на глобата да бъде в размер - 1000 лева.
За да постанови оправдателната част на присъдата си съдът приема, че
описаното в жалбата на К. твърдение, че „срещу П.А.П. ***
така като прокуратурата не си вършите работата той постоянно е ненаказан
закрилян лъжесвидетел щатен в полиция и прокуратура съд става още по
обигран..." не разкрива признаците
на престъплението клевета, в частта му относно приписване на престъпление. Както
вече беше посочено, за да е
налице приписване на престъпление се изисква то да е за обществено опасно
деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на
извършване, без дори да е напълно конкретизирано, например относно целта на
дееца, т.е да за да е налице клевета е необходимо приписваното
деяние да е достатъчно конкретно по време, място и начин на извършване. Действително
в жабата се сочи, че тъжителят е лъжесвидетел щатен, но изложеното не съдържа информация
за това кога, къде и как евентуално П. е
извършил приписваното му престъпление. Настоящият състав на съда счита, че
доколкото в жалбата не е конкретизирано престъплението, то не може да се
установи безспорно какво точно му се приписва, че е извършил, т.е. къде е лъжествидетелствал. Употребените изрази по – скоро представляват оценка, която подсъдимият
е дал по отношение на тъжителя.
По
отношение на твърдяното в жалбата приписване на престъплението по чл.146 НК,
изразяващо се в „предупредете
С. И. С.,
И. Д. и П.П. да спрат с беззаконията, обиди, престъпленията срещу
мен влизането в частна собственост и заплахите че ще вършат престъпления в
собствеността ми че ако ги хвана ... съдът счита, че същото не разкрива
признаците на престъплението клевета. Твърдяното приписано престъпление не е
достатъчно конкретизирано по време, място и начин на извършване. Изложеното не
съдържа информация кои са беззаконията, обидите и престъпленията, които
евентуално П. е извършил приписваното му престъпление.
По гражданския
иск: Предявен е за сумата от 5 000 лева. С оглед безспорното установяване
на извършеното деяние, авторството и вината на подсъдимия, последният носи
отговорност за причинените от това деяние неимуществени вреди. Досежно размера на дължимото обезщетение съдът отчита
характера и тежестта на клеветата във формата й приписване на престъпление,
публичността, която същата е придобила и определя същото по справедливост в
размер на 300 лева. За разликата до 5 000 лева искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан. Върху размера на обезщетението подсъдимият
дължи законната лихва, считано от деня на увредата –***.08.2014 г. до окончателното изплащане.
Воден
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.П.