№ …………..
………………………. г. , гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, ХХV състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на четиринадесети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Галина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2297/2021 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци
и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на Х.В.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, подадена чрез адв. И.З. – САК, срещу Акт за установяване на задължения по
декларация (АУЗД) № 26 от 12.12.2019 г.,
издаден от мл. експерт в Дирекция „Общински приходи, бюджет и счетоводство“ при
Община Бяла, мълчаливо потвърден от Директора на
Дирекция „Общински приходи, бюджет и счетоводство“ при Община Бяла. С процесния
АУЗД е установена дължимостта и размерът на задължения на оспорващия за данък
върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за три поземлени
имоти, собственост на жалбоподателя, за периода 2017 г., в общ размер 718,84
лв., от които ДНИ - 498,44 лв. главница и лихви за просрочие - 126,64 лв. и ТБО
- 74,76 лв. и лихви - 19 лв.
С жалбата се настоява, че неправилно е изчислена данъчната оценка на имота,
както и размерът на ДНИ и ТБО и че имотите не попадат в райони, в които Община
Бяла е организирала сметосъбиране и сметоизвозване. На следващо място се
твърди, че липсват мотиви за начина на начисляване и за изчисляването на ТБО за
трите му компонента. Според оспорващия решенията за промяна предназначението на
имотите са влезли в сила, съответно изтекъл е и 6-годишният срок от влизането
им в сила за изграждане на обектите в имотите, водещо до последица – загубване
на правното им действие и възстановяване на статута на земеделските земи, за
които не се дължи ДНИ. Искането е да се отмени оспорваният АУЗД. С молба с.д.
9303/14.06.2022 г. оспорващият претендира присъждането на разноски, като прави
и евентуално възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуално
представителство на ответника и моли същото да бъда намалено до съответния
минимум.
Ответникът – Директорът на Дирекция „Канцелария,
административно-правно и информационно обслужване“ при Община Бяла (Дирекция
КАПИО, правоприемник на Директора на Дирекция „Общински приходи, бюджет и
счетоводство“ при Община Бяла), чрез адв. В.М., поддържа становище за
неоснователност на жалбата и отправя искане същата да бъде оставена без
уважение. Изтъква се, че от писмените доказателства и от заключението на вещото
лице по назначената експертиза от съда се установява, че изчисленията в АУЗД са
правилни. Сочи се, ТБО е начислена само за услугата поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, като са представени доказателства за
изпълнението и реализирането на същата. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски – адвокатски хонорар.
Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл. 145 и
чл. 149 ДОПК и като подадена от лице с правен интерес – адресат на акта.
Обжалването на АУЗД пред съда е предприето след оспорването му по задължителния
административен ред, като по аргумент от чл. 156, ал. 4 ДОПК, във вр. с чл. 4 ЗМДТ, е налице мълчаливото му потвърждаване, предвид непроизнасянето на
решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК.
С определение от открито съдебно заседание, проведено на 28.04.2022 г. (л.
183, гръб от делото) съдът отхвърли възражението на ответника за недопустимост
на жалбата поради просрочие, като е изложил мотиви защо приема, че оспорването
не е просрочено.
Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните
и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, както и с
оглед на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Позовавайки се на подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/07.03.2007
г. (л. 7-8 от адм. преписка), вх. № **********/15.05.2007 г. (л. 16-19 от адм.
преписка) и вх. № **********/15.05.2007 г. (л. 11-14 от адм. преписка), и на
обстоятелството, че не са внесени дължимите суми за ДНИ и ТБО, с оспорения АУЗД
М.Ц. на длъжност мл. експерт ОПБС при Община Бяла е установила дължимостта и
размера на задълженията за ДНИ и ТБО за 2017 г. за следните имоти, декларирани
от лицето в качеството на собственик:
– имот с
партиден № -------, в гр. Бяла, квартал Аян Плай, УПИ -------,
представляващ земя с площ 8740 кв.м, с данъчна оценка 239 519,70 лв.; - имот с
партиден № -------, в гр. Бяла, квартал Аян Орман, УПИ -------, представляващ
земя с площ 8066 кв.м., с данъчна оценка 254 079,00 лв.;
- имот с
партиден № -------, в гр. Бяла, УПИ -------, представляващ земя с площ 8065
кв.м, с данъчна оценка 245 047,50 лв.
Установените задължения с оспорвания АУЗД за 2017 г. са както следва:
-
за имот с партиден № -------
– ДНИ 159,68 лв. и лихва 40,57 лв. и
ТБО 23,95 лв. и лихва 6,09 лв.;
-
за имот с партиден № -------
– ДНИ 169,39 лв. и лихва 43,04 лв. и
ТБО
25,41 лв. и лихва 6,46 лв.;
-
за имот с партиден № -------
– ДНИ 159,68 лв. и лихва 40,57 лв. и
ТБО
25,40 лв. и лихва 6,45 лв.
Оспорващият е собственик на първия имот съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № -------г. С Решение № 11/13.12.2006 г. на
Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ при Областна дирекция „Земеделие и гори“
гр. Варна, на основание чл. 22, ал. 1 ЗОЗЗ и чл. 32, ал. 1 ППЗОЗЗ, е утвърдена
площадка за проектиране на обекти върху 8740 кв.м земеделска земя от VІ
категория, собственост на Х.Д., и на основание чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ и чл. 41, ал.
1 ППЗОЗЗ, е променено предназначението на посочената земеделската земя за
изграждане на обект „Жилищни сгради“ в землището на гр. Бяла, местност „Аян
Орман“, имот № -----, при граници и съседи, посочени в приложена скица и влязъл
в сила ПУП-ПЗ на УПИ -----, който е извадка от одобрен ПУП-ПР на ЗВКО „Аян
Плай“, гр. Бяла.
С Декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № …156/15.05.2007 г. оспорващият
декларира притежанието, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № -------г.,
на имот -----, находящ се в землището на гр. Бяла, местност „Аян Плай“, с площ
8 066 кв.м (предвид нотариалния акт имотът е част от нива с площ 16,131
дка, четвърта категория, представляваща парцел № 32 от масив 108, с данъчна
оценка 1387,20 лв.) С Решение № 2/22.02.2007 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1,
т. 1 ЗОЗЗ при Областна дирекция „Земеделие и гори“ гр. Варна е утвърдена
площадка за проектиране на обекти върху 8066 кв.м. земеделска земя от ІV
категория, собственост на Х.Д., както и е променено предназначението на
земеделската земя за изграждане на обект „Жилищни сгради“ в землището на гр.
Бяла, местност „Аян Орман“, имот № -----, при граници и съседи, посочени в
приложена скица и влязъл в сила ПУП-ПЗ на УПИ -----, който е извадка от одобрен
ПУП-ПР на ЗВСО „Аян Плай“, гр. Бяла
Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № -------г. оспорващият
е собственик на на имот -----, находящ се в землището на гр. Бяла, местност
„Аян Плай“, с площ 8 065 кв.м, (предвид нотариалния акт имотът е част от
нива с площ 16,131 дка, четвърта категория, представляваща парцел № 32 от масив
108, с данъчна оценка 1387,20 лв.) С Решение № 2/22.02.2007 г. на Комисията по
чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ при Областна дирекция „Земеделие и гори“ гр. Варна е
утвърдена площадка за проектиране на обекти върху 8065 кв.м земеделска земя от
ІV категория, собственост на Х.Д., както и е променено предназначението на
земеделската земя за изграждане на обект „Жилищни сгради“ в землището на гр.
Бяла, местност „Аян Орман“, имот № -----, при граници и съседи, посочени в
приложена скица и влязъл в сила ПУП-ПЗ на УПИ -------, който е извадка от
одобрен ПУП-ПР на ЗВСО „Аян Плай“, гр. Бяла.
Посочените Решение № 11/13.12.2006 г., т. 74, и Решение № 2/22.02.2007 г.,
т.82 и т.83 на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на
предназначението на земеделската земя, са влезли в сила (предвид заплащането на
таксата по чл. 30 ЗОЗЗ), като същите са изгубили правно действие, тъй като няма
започнато строителство в 6-годишния срок по § 27, ал. 3, т. 2 от ПРЗ на ЗИД на
ЗОЗЗ, т.е. до 25.05.2017 г., предвид Удостоверение с изх. №
АУ-42-316-1/12.09.2018 г., издадено от Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – Варна (л. 76 от делото).
За процесните имоти е налице одобрен с Решение № 42-640/30.06.2006 г.
подробен устройствен план (ПУП), с отреждане „Зона за вилен и курортен отдих“, предвид
представените Удостоверение с изх. № РД 1100-357/03.12.2019 г., констативен
протокол от 16.05.2006 г. за липса на постъпили жалби срещу решението, с което
е одобрен ПУП и обяснителната записка към ПУП (л. 70-74 от делото).
Ответникът заявява с отговора по жалбата с.д. 8/04.01.2022 г. (л. 44 от
делото), че задълженията на оспорващия са изчислени в АУЗД до 31.05.2017 г.,
когато решенията за промяна предназначението за трите имота са изгубили
правното си действие, като след тази дата партидите на имота не са активни. По
отношение на ТБО ответникът сочи, че същата е начислена само за компонентна
„чистота“. От приложената справка за начина на изчисление на ДНИ и ТБО за трите
имота (л. 167 и 168 от делото) се установява, че действително, че с АУЗД е
начислена ТБО само за компонента „поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“.
Размерът на ДНИ за 2017 г. е определен с Решение № 46-262 от 19.12.2013 г.
на Общински съвет – Бяла (л. 89 от делото), с което е изменена Наредбата за
определянето на местните данъци на Община Бяла, като е приет нов текст на чл.
15, според който ДНИ е 1,4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имот
на физическите лице.
Размерът на ТБО на територията на Община Бяла е определен с Решение № 6-20
от 28.12.2015 г. (л. 87 от делото) и е 1,6 ‰.
Ответникът представя удостоверения за данъчните оценки на трите имота (л.
169-171 от делото), които данъчни оценки са в размери, както са посочени в
АУЗД.
Във връзка с оспорване от страна на жалбоподателя на определените данъчни
оценки, съдът допусна извършването на съдебна експертиза, според заключението
на която посочените в АУЗД данъчни оценки са съответни на изчислените от вещото
лице. Оспорването на заключението на вещото лице от жалбоподателя с възражения
за неяснота ползваните от вещото лице да определяне на данъчните оценки
коефициенти въз основа на какви актове на Община Бяла са определени, съдът
намира за напълно несъстоятелно. Както и вещото лице изрично разясни при
изслушването му от съда ползваните коефициенти са от Приложените към ЗМДТ
„Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти“.
Във връзка с указания на съда до ответника, че не сочи доказателства за
реалното предоставяне на услугите, за които е начислена ТБО с оспорения АУЗД, ответникът
представя следните доказателства във връзка с предоставянето на услугата
поддържане на местата за обществено ползване за 2017 г., за която само е
начислена ТБО, както следва:
Трудови договора, сключени между Община Бяла и три физически лица, две от
които на длъжност общ работник с място на работа дейност „Чистота“ и едното
лице на длъжност „Озеленяване“ (л. 172, 174 и 176 от делото). Трудовите
договори с № 12/01.06.2006 г. и с № 37/11.07.2014 г. са с лица, назначени на
длъжност „общ работник“, с вменени задължения, според длъжностната
характеристика да почистват и хигиенизиране на улици, тротоари, зелени площи и
дворни площи, извършване на косене на тревни площи и други дейности, свързани с
поддържането на местата за обществено ползване, са извършвали такива дейности
през 2017 г. Третият договор е с лице, назначено на длъжност „работник
поддръжка“, дейност „Озеленяване“, и е за неопределено време, поради което
следва да се приеме, че реално е предоставяна услугата поддържане местата за
обществено ползване, за която е начислена ТБО.
Ответникът представя и Договор между Община Бяла и „Пътищата и мостове“
ЕООД, сключен на 10.11.2016 г., с предмет „Зимно поддържане и снегопочистване
на ІV-класната пътна мрежа и улици в чертите на населените места на територията
на община Бяла, включително платната за движение по републикански път в
границите на град Бяла за експлоатационен сезон 2016/2017 год.“, както и
експедиционни бележки за сол морска за пътища и пясък, пътни листи,
товарителници, дневни актове за извършената работа, фактури, протоколи за
установяване завършването и за заплащане на натурални видове работи и
количествена сметка за месец януари 2017 г., във връзка с изпълнението на
договора. От така представените доказателства се установява фактическото предоставяне през 2017 г. от общината на услугата по поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания.
Със Заповед № РД0700-108/11.03.2013 г. (л. 25 от преписката) Кметът на
Община Бяла, на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, във връзка с чл. 4 ЗМДТ е
определил М.И.Ц. за служител от общинската администрация с права и задължения
на орган по приходите, който да установява, обезпечава и събира местните данъци
по реда на ДОПК, като в изпълнение на своите правомощия съставя АУЗД, съгласно
чл. 107, ал. 3 ДОПК.
По правото:
Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания - чл.
162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, вр. с чл. 1, ал.1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, б. „а“ ЗМДТ. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК за публичните общински вземания
- данъци и такси, следва да се определят и лихвите за забава на плащането им.
Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон (чл. 166, ал. 1 ДОПК), като приложимият ред
относно вземанията за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК, предвид препращащите
разпоредби на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК, обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според
нормата на чл. 4, ал. 3, вр. с ал. 4 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите
на общинската администрация, определени със заповед на кмета имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено че ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на
териториален директор, вкл. предвидените в чл. 107, ал. 4 ДОПК.
Редът за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по
ЗМДТ е също този по чл. 4, ал. 1 - 5, предвид нормата на чл. 9б ЗМДТ.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с ДНИ се облагат
разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план (ПУП) имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и
след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон, а съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са
собствениците на облагаемите с ДНИ имоти.
Нормата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по
чл. 11. А както се посочи, установяването на задълженията за този вид местен
данък и местна такса следва да се извършва по реда на ДОПК от служители на
общинската администрация.
В случая установяването на задълженията за ДНИ и ТБО е по реда на чл. 107,
ал. 3, във вр. с чл. 166, ал. 1 ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ с издаването на
АУЗД, въз основа на подадени от задълженото лице декларации.
По отношение компетентността на органа, издал оспорения акт:
Компетентността на органа по приходите е регламентирана в закона – чл. 107,
ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. В съответствие с чл. 4, ал. 4 и чл. 9б ЗМДТ, длъжностното лице от общинската администрация - М.Ц., младши експерт
ОПБС, издало оспорения АУЗД, надлежно е определено като орган по приходите със
Заповед № 108/11.03.2013 г. на Кмета на Община Бяла за определяне на
длъжностните лица от общинската администрация, които са с правата и
задълженията на органи по приходите. Имотите, за които с оспорения АУЗД е
установена дължимостта и размера на ДНИ и ТБО, са на територията на Община
Бяла. Предвид така установеното, оспореният акт е издаден от териториално и
материално компетентен орган.
По отношение спазване на изискването за форма на акта:
Съдът намира, че от посочените в оспорения АУЗД фактически основания могат
да се установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно
упражненото от него субективно право. Сочи се в акта, че задълженията на лицето
произтичат от подадени декларации за притежавани от него недвижими имоти по чл.
14 ЗМДТ, съгласно които оспорващият притежава процесните по делото недвижими
имоти, като при извършена проверка е установено, че дължимите за тези имоти
задължения по вид, период, размер, лихви за просрочие и правно основание за ДНИ
и ТБО не са платени. Посочено е и правното основание за издаването на акта, а
именно: чл. 9б ЗМДТ и чл. 107, ал. 3 ДОПК. От приложената към административната
преписка справка за начина на изчисляването на дължимите ДНИ и ТБО за процесните
3 имота за 2017 г. става ясен подходът на издателя на оспорения АУЗД, поради
което е неоснователно възражението на оспорващия, че липсват мотиви за начина
на изчисляване на начислените задължения за ТБО и ДНИ. В този смисъл, не е
налице съществено нарушение на изискванията във връзка с формата на акта, което
да представлява самостоятелно основание за отмяната му.
По отношение спазването на административнопроизводствени правила:
Съдът не установява и съществено нарушение на административно
производствените правила. Органът се е произнесъл след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая и при спазване на процесуалните правила.
Съгласно чл. 107, ал. 3 ДОПК органът по приходите (в случая общински служител)
издава акт за установяване на задължението служебно, в случаите, когато
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
По отношение съответствието на акта с материалноправните норми:
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ( в редакция преди, изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.) за
новопостроените или придобити по друг начин имоти собственикът, съответно
носителят на ограничен вещно право уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината
по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти. Според чл. 3 ЗМДТ декларацията се подава
от данъчно-задължените лица по образец, одобрен от министъра на финансите, като
задължените лица декларират обстоятелства, релевантни за възникването и
определянето на задълженията им за ДНИ.
С декларацията по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ данъчно задълженото лице не определя
дължимия данък за имота, а единствено декларира релевантните за определянето му
факти и обстоятелства, въз основа на които компетентният орган по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ изчислява облагаемата данъчна основа и размера на данъка. Като изискуем от
закона частен удостоверителен документ данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ обвързва подателя си с декларираните от него и скрепени с подписа му факти
и обстоятелства.
С обжалвания АУЗД, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, е установено, че
оспорващият като собственик на процесните три недвижими имоти, не е платил ДНИ
и ТБО за 2017 г., като е установена дължимостта и размера на ДНИ и ТБО, вкл. са
начислени и съответните лихви за неизпълнение в срок на тези задължения. В
разпоредителната част на акта са посочени задълженията по вид, период (по
години), правно основание и размер, както и задълженията за лихви за просрочие,
както и общият размер на вземането.
Съдът намира, че правилно с оспорения АУЗД са установени основанието и
размерът на задълженията на жалбоподателя за ДНИ и ТБО за 2017 г.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, основаващ се на твърдението, че
притежаваните от него имоти представляват земеделска земя, респ. за тях не се
дължи ДНИ и ТБО.
За установените задължения с оспорения АУЗД, приложимата, действаща за 2017
г. редакция на нормата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, както се посочи, гласи следното:
С ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени
имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както
и поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат предназначението по чл. 8,
т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква
по реда на специален закон, като съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени
лица са собствениците на облагаемите с ДНИ имоти.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ законодателят определя като
необлагаеми с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените
земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.
Данъкът върху недвижимите имоти представлява пряк имуществен данък, наложен
върху активи в качеството им на икономически ресурс на лицата, представляващ
потенциален източник на доходи. Обект на облагане е стойността на активите,
определена в съответствие с количествените и качествените характеристики на
имотите, отразени по-конкретно в системата за определяне на данъчната оценка на
недвижимите имоти. Изключението от облагане, въведено с чл. 10, ал. 3 ЗМДТ за
земеделските земи, отразява техния особен статут на основно национално
богатство и свързаната с него цел да бъдат използвани само за земеделски цели.
За тази цел е въведен специален режим за промяна на тяхното предназначение,
като е изключено изземването на стойност посредством данъка върху недвижимите
имоти, за да бъде стимулирано използването им за земеделско производство.
През процесния период – 2017 г., до 31 май, за който е определен за
заплащане ДНИ, поземлените имоти, собственост на жалбоподателя безспорно се
намират извън строителните граници на гр. Бяла, но според одобрения ПУП имат
предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Съдът съобрази и посочените решения на
Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ, както и обстоятелството, че за да се промени
предназначението на земеделската земя, ЗОЗЗ изисква влязъл в сила ПУП. Освен
това от представеното от ответника Удостоверение с изх. № РД1100-357/03.12.2019 г., издадено от главния
архитект на Община Бяла, се установява, че за трите поземлени имота на
оспорващия е одобрен ПУП с Решение № 42-640/30.06.2006 г. на Общински съвет –
Бяла. Не е налице изключението по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, доколкото не става въпрос
в случая за земеделска земя, а за такава с променено предназначение и с
отреждане за застрояване.
За периода, за който са установени процесните задължения на оспорващия – 2017
г., до 31 май, предназначението на земеделската земя е променено за
неземеделски нужди. Според Удостоверението от 12.09.2018 г., издадено от
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна (л. 76 от делото), решенията
на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението и на
трите имота на оспорващия са влезли в сила, като по аргумент от § 27, ал. 3, т.
2 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ, решенията за промяна предназначението на земеделските
земи за неземеделски нужди запазват действието си до изтичане на 6-годишния
срок от влизане в сила на закона, а именно до 25.05.2017 г.
Действително съгласно разпоредбата на § 27, ал. 3, т. 2 от ПРЗ на ЗИД на
ЗОЗЗ - когато към влизането в сила на този закон решението за промяна
предназначението на земеделска земя не е отменено по чл. 35 с влязъл в сила
административен акт или с акт на съда, то запазва действието си до изтичане на
6-годишен срок от влизането в сила на този закон - когато изграждането на
обекта не е започнало. По силата на посочената разпоредба (в сила от 24.05.2011
г.) въпросните решения са загубили своето действие на 25.05.2017 г., а
задълженията за ДНИ и ТБО на оспорващия, установени с обжалвания АУЗД са именно
до 31.05.2017 г.
Изложеното обосновава извод, че правилно и законосъобразно е прието, че оспорващият
дължи ДНИ за 2017 г., от 01.01.2017 г. до 31.05.2017 г. в размер на 1,4 промила
върху данъчната оценка на процесните три недвижими имота, който размер е
определен в съответствие с чл. 15 от Наредбата за определяне размера на
местните данъци през 2008 г. на територията на Община Бяла (л. 89 от делото), приета от Общински съвет – Бяла с Решение № 46-262 по
Протокол № 46/19.12.2013 г.
С оглед заключението на вещото лице по отношение на данъчните оценки на
трите имота, следва да се приеме, че правилно с оспорвания АУЗД са установени
задълженията на жалбоподателя за 2017 г. по основание и размер за ДНИ за трите
имота.
При извършената от съда проверка на изчисленията не се установява различни
от посочените в АУЗД размери на задълженията за ДНИ.
Оспореният АУЗД в частта на установените задължения на жалбоподателя за ДНИ
за трите имота за 2017 г. е правилен и законосъобразен, поради което следва да
се отхвърли оспорването в тази му част.
По отношение дължимостта на ТБО за 2017 г.:
Правилно е начислена и ТБО с оспорения акт, доколкото се установява, че услугата
поддържане на местата за обществено ползване е предоставяна от Община Бяла.
В
закона липсва легално определение на понятието "територии за обществено
ползване" за целите на ЗМДТ. Съдебната практика приемаше, че това са територии – публична собственост, на които са изградени
обекти на социалната и техническата инфраструктура или на зелената система. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ услугата се състои в поддържане
на чистотата/почистване на уличните
платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и
селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
е необходима, тъй като съвместното съжителство в рамките на едно населено
място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на
общността стандарти, не може да се осъществява без територии за обществено,
т.е. достъпно за всички ползване. Устройственото планиране и изграждане на
населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и
благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението – чл. 1 ЗУТ.
Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането на определен
стандарт на чистота на тези територии, за което ползващите имоти в населеното
място следва да заплащат съответната такса. Почистването на териториите за
обществено ползване не е необходимо да бъде в близост около имота на задълженото
лице, за да се дължи такса за него. Достатъчно е услугата да е предоставяна в
границите на района, определен в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в който се намира имотът.
С Решение № 6-20 по Протокол № 6/28.12.2015 г. на Общински съвет – Бяла (л.
87 от делото) е определен размерът на ТБО, считано от 01.01.2016 г., като за
жилищни и вилни имоти на граждани, декларирани като „основно“ за поддържане
чистотата на територии за обществено ползване размерът на таксата е 1,60 ‰.
От представената от ответника справка за начина на изчисление на ДНИ и ТБО
за трите процесни имота, при съпоставката й с посоченото в оспорения АУЗД, се
установява, че с АУЗД е начислена ТБО само за един от трите компонента/услуги
по чл. 62 ЗМДТ, а именно поддържане чистотата на територии за обществено
ползване.
Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗМДТ в редакция, действаща към 2017 г., ((Доп.
- ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), не се събира
такса за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване само когато услугата не се предоставя от общината.
В тежест на административния орган е да установи факта на предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, а както се посочи, от представените от ответника доказателства се установява предоставянето на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване само когато услугата. От една страна, безспорно се установява, че със Заповед № РД0700-500/28.10.2016 г. на Кмета на Община Бяла (л. 90 от делото) са определени за 2017 г. границите на районите, в които е организирано поддържането чистотата в районите за обществено ползване в гр. Бяла, към която територията спадат и имотите на оспорващия. Безспорно се установява и наличието на назначени лица, в чиито задължения е фактическото извършване на въпросната услуга, а и реално е осъществявано и поддържането на териториите за обществено ползване и през зимата.
При тези данни и тъй като по делото Община Бяла се установява извършването
на услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ и дейностите по чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ по
предоставяне на процесната услуги, следва да се приеме, че е доказана
дължимостта на начислената с оспорения АУЗД ТБО, респ. законосъобразно с АУЗД
са установени задължения за ТБО за 2017 г., както и за лихви върху тези
задължения.
При извършените от съда изчисления, съобразявайки определените ставки за
ДНИ и ТБО за поддържане на местата за обществено ползване и данъчната оценка на
имотите се установява неоснователност на твърдението на оспорващия за
неправилно определен размер на тези задължения.
Оспореният АУЗД като
постановен при правилно приложение на материалноправните разпоредби, следва да
бъде потвърден като законосъобразен.
При този изход на
правния спор, предвид направеното своевременно искане от ответника и
възражението за прекомерност от оспорващия, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и
чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че на ответника следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът съобрази материалният
интерес - в размер на 718,84 лв., както и фактическата и правна сложност на
спора и обема на конкретно извършените от процесуалния представител на
ответника процесуални действия.
Съгласно чл. 160, ал. 7 ДОПК, предвид размера на установените публични вземания – до 750 лв., решението
на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване.
На основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Х.В.Д., ЕГН: **********, срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 26 от 12.12.2019 г., издаден от мл. експерт в Дирекция „Общински приходи,
бюджет и счетоводство“ при Община Бяла, мълчаливо потвърден от Директора на
Дирекция „Общински приходи, бюджет и счетоводство“ при Община Бяла (сега Директора
на Дирекция „Канцелария, административно-правно и информационно обслужване“ при
Община Бяла), с който е установена дължимостта и размера на задължения на
оспорващия за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за имоти
с партидни номера -------, ------- и ------- за периода 2017 г., в общ размер
718,84 лв., от които ДНИ - 498,44 лв. главница и лихви за просрочие - 126,64
лв. и ТБО - 74,76 лв. и лихви - 19 лв.
ОСЪЖДА Х.В.Д., ЕГН: ********** ***, сумата от 300 (триста)
лева, за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ :