Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 21.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 10527 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 13.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 14292/ 2014 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 177 състав, са отхвърлени предявените от Л.Г.К. /ЕГН **********/
срещу Изпълнителна агенция „В.к. и в.-п.д.“- гр. София иск с правно основание
чл.258, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 24 000 лева- възнаграждение за
изработка на поръчаните от ИА „В.к. и в.-п.д.“ дванадесет броя документални
филми, приети и разпространени- по 2 000 лева за всеки филм; евентуален иск с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 24 000 лева-
обезщетение на извъндоговорно основание за стойността
на създадените от Л.Г.К. /ЕГН **********/ и използвани от ИА „В.к. и в.-п.д.“
дванадесет броя документални филми- по 2 000 лева за всеки филм; иск с правно
основание чл.258, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 4 200 лева- възнаграждение
за изработка на музикалното оформление за поръчаните от ИА „В.к. и в.-п.д.“
дванадесет броя документални филми, приети и разпространени- по 350 лева за
всеки филм; евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за присъждане на
сумата 4 200 лева- обезщетение на извъндоговорно
основание за стойността на създаденото от Л.Г.К. /ЕГН **********/ и използвано
от ИА „В.к. и в.-п.д.“ музикално оформление за дванадесет броя документални
филми- по 350 лева за всеки филм. Със същото решение ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР НА М.НА
О. /ЕИК ******/- с адрес в гр. София, е осъден да заплати на Л.Г.К. /ЕГН **********/
сумата 24 000 лева- възнаграждение за изработка на поръчаните от Изпълнителна агенция
„В.к. и в.-п.д.“ дванадесет броя документални филми, приети и разпространени-
по 2 000 лева за всеки филм, и са отхвърлени предявените от Л.Г.К. /ЕГН **********/
срещу Информационен център на М.на О. /ЕИК ******/ иск с правно основание
чл.258, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 4 200 лв.- възнаграждение за изработка
на музикалното оформление за поръчаните от ИА „В.к. и в.-п.д.“ дванадесет броя
документални филми, приети и разпространени- по 350 лева за всеки филм; и евентуален
иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 4 200 лв.-
обезщетение на извъндоговорно основание за стойността
на създаденото от Л.Г.К. /ЕГН **********/ и използвано от ИА „В.к. и в.-п.д.“
музикално оформление за дванадесет броя документални филми- по 350 лева за
всеки филм. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Информационен център на М.на
О. /ИЦ- МО/ е осъден да заплати на ищеца Л.К. сумата 1 855.32 лв.-
разноски по делото, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Л.К. е осъден да
заплати на ответника ИЦ- МО сумата 44.68 лв.- разноски по делото. На основание
чл.78, ал.6 ГПК ищецът Л.К. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 7.15
лв.- държавна такса, съобразно отхвърлената част от исковете, а ответникът ИЦ
на МО сумата 40.85 лв.- държавна такса, съобразно уважената част от исковете.
С
решение, постановено в з.з. на 8.06.2020 г., СРС е
допълнил решението от 13.01.2020 г. по реда на чл.250 ГПК, като е присъдил на Л.Г.К.
и законната лихва върху присъденото обезщетение от 24 000 лв., считано от
18.03.2014 г.- дата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане
на сумата.
Постъпила
е въззивна жалба от ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР НА М.НА О.-
с адрес в гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС на 13.01.2020 г. решение
в осъдителната му част /изключая частта относно
присъдените му на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски/, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените
от Л. К. искове за присъждане на сумата 24 000 лв. общо- договорни
възнаграждения, с присъждане на разноски по делото.
Подадена
е въззивна
жалба от ответника ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР НА М.НА О. и срещу постановеното на
8.06.2020 г. допълнително решение, с искане да бъде постановена отмяната му
като неправилно.
Въззиваемата страна Л.Г.К. /ищец
по делото/ оспорва жалбите на ответника ИЦ на МО и моли постановеното от СРС на
13.01.2020 г. решение- като правилно в обжалваната част, и постановеното на
8.06.2020 г. решение да бъдат потвърдени, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са осъдителни
искове по чл.266, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбите,
с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са
процесуално допустими, а разгледани по същество са частично основателни.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение от 13.01.2020 г. е валидно
и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС на 13.01.2020 г. решение е частично неправилно в
обжалваната част и следва да бъде отменено в частта, в която на ищеца Л.К. са
присъдени договорни възнаграждения над сумата 9 600 лв. общо, съответно
потвърдено в частта за присъждането на тази сума. Настоящата въззивна инстанция споделя изложените в мотивите на обжалваното
решение съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените
от Л.К. срещу Информационен център на М.на О. /като правоприемник на ИА „ВКВПД“/
осъдителни искове по чл.266, ал.1 ЗЗД като доказани по основание, респ.
основателни- чл.272 ГПК. Не се
споделят изводите на първоинстанционния съд за
размера на дължимите договорни възнаграждения, което именно обосновава частична
отмяна на обжалваното решение.
Договорът
за изработка е консенсуален и неформален, поради
което със съвпадане насрещните волеизявления на страните същият като валидно
сключен произвежда съответни правни последици. Тъй като писмената форма е форма
за доказването на този договор, а не форма за валидността му, същият може да
бъде сключен и вербално между страните, като в доказателствената
тежест на ищеца /чл.154, ал.1 ГПК/, който черпи изгодни за себе си правни
последици от твърдяното договорно право-отношение, е да установи наличието
/чрез насрещни съвпадащи воле-изявления на страните/
и съществените елементи на договора /предмет и цена/, каквото доказване в
случая според въззивния съд е проведено по делото.
Според изложените в
исковата молба на Л.К. фактически твърдения за всеки от изработените от него през
2013 г. по възлагане от ИА „ВКВПД“ 12 документални филма му се дължи
възнаграждение от 1 200 лв. или 14 400 лв. общо. В последствие претендираната за всеки от 12- те филма сума за
възнаграждението му като техен режисьор е увеличена на 2 000 лв. или
24 000 лв. общо.
Ответникът Информационен
център на М.на О. /ИЦ- МО/ оспорва исковете, като твърди, че не бил възлагал
работата на ищеца и че между тях не са възниквали облигационни отношения, не
бил продуцент на изработените филми и между страните не са сключвани договори
на основание чл.63, ал.1 ЗАПСП, поради което и не следва да бъдат заплащани претендираните от ищеца възнаграждения.
Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства- писмени и гласни доказателства, обосновава
извод на въззивния съд, че ищецът Л.Г.К. и ответникът
Изпълнителна агенция „В.к. и в.-п.д.“ /ИА „ВКВПД“/ при М.на О. /МО/ са били
обвързани от валидни облигационни право-отношения по сключени през 2013 г.
договори за изработка с предмет: изработка на 12 броя документални филма за
нуждите на МО, за изпълнението на които възложителят ИА „ВКВПД“ при МО следвало
да заплати на ищеца К.- изпълнител /режисьор/, съответни договорни
възнаграждения. В изпълнение на тези договори- въз основа на възлагане от
посочената Изпълнителна агенция /възложител/, чийто правоприемник е ответникът
Информационен център на М.на О. /ИЦ- МО/, ищецът Л.К.- като режисьор /изпълнител/,
изработил дванадесет документални филма, всеки с продължителност от 27 минути,
със следните наименования: 1/ Черно море 2013, 2/ Афганистан- новият диалог, 3/
Ерата на МиГ 21, 4/ Щит 13, 5/ Небе на честта, 6/
Флотско лято- Бриз 2013, 7/ Шабла- солта на моя труд, 8/ Сухопътни войски-
страници от всекидневието, 9/ Кабул- 10 години българска мисия, 10/ Мирен
страж, 11/ Втората мисия, и 12/ Тракийски страж, които били многократно излъчени
първоначално по Българска национална телевизия /БНТ/, а в последствие и по
Военния телевизионен канал /ВТК/, видно от приложените по делото справки,
издадени от ИЦ на МО /л.177- 180 и л.287- 288 от делото на СРС/.
Според
посоченото в представения като доказателство по делото План на М.на О. за
производството на документални и военно- учебни филми от Дирекция
„Информационен център на М.на О.” за нуждите на М.на О. /МО/ и Българската
армия /БА/ през 2013 г. за излъчване по БНТ, БНТ Сат и ВТК, утвърден от министъра на О. /л.129- л.132 от
делото на СРС/, за 2013 г. от страна на М.на О. е предвидено организиране на
производството и финансиране на 31 броя документални и военно- учебни филма,
чието изработване е заявено от отделните видове въоръжени сили, между които и
филми с работни заглавия: „Флотско лято- Бриз 2013” и „Шабла- солта на твоя
труд“, съответни на два от изработените от ищеца документални филма, като за
всеки от филмите е предвидено финансиране в рамките на 1 000 лв. до 2 000 лв., при
преобладаваща в плана сума за финансиране от 2 000 лв. За отговорник по
организацията и производството на филмите в плана за 2013 г. е определен военен
оператор Ч.К.от ИЦ на МО, който е разпитан като свидетел по делото. Според
представените от ответника аналогични Планове на МО за производството на
документални и военно- учебни филми от Дирекция „ИЦ на МО” за нуждите на МО и
БА за периода 2014 г.- 2017 г. /л.133- 146 от делото на СРС/, преобладаващите в
тях суми за финансиране на посочените филми са 2 000 лв. за филм.
Като
писмено доказателство по делото са представени „Вътрешни правила за уреждане на
авторските права при създаването и използването на аудио- визуални произведения
/документални филми/ с предварителен бюджет в Дирекция „Информационен център на
МО“ към ИА „В.к. и в.-п.д.“, утвърдени от Изпълнителния директор на ИА “В.к. и
в.-п.д.” през 2012 г. /л.162- 164 от делото на СРС/, според които в рамките на
възприетите норми за производство на документални филми в ИЦ на МО отделното
възнаграждение на носителите на авторско право се определя от размера на
конкретния бюджет за всеки филм в следната пропорция: 40 %- за режисьор, 35 %- за сценарист, и 25 %- за оператор /чл.5 от
ВП/. В случай на привличане на външни лица /диктор, консултант, специалист
постпродукция и др./ за осъществяването на творческия продукт /документален
филм/, техните възнаграждения се определят предварително въз основа на
индивидуален договор; възнагражденията им се приспадат от конкретния бюджет на
всеки филм, като останалата сума се разпределя между носителите на авторски
права по предложеното в чл.5 процентно съотношение /чл.6 от Вътрешните
правила/.
Прилаганото
с цитираните Вътрешни правила съотношение при разпределянето на бюджета на
изработени за нуждите на МО документални филми в практиката на ИА „ВКВПД“ и ИЦ
на МО се потвърждава и от представените по делото индивидуални договори за
уреждането на авторски права, сключени през 2011 г. между ИА „В.к. и в.-п.д.” и
различни автори /режисьор, оператор и сценарист/, между които и ищецът К.
/режисьор/, касаещи производството на аудио- визуални произведения, различни от
процесните документални филми, от които е видно, че по
сключени през 2011 г. договори възнагражденията на ищеца- като режисьор на
възложени от посочената агенция на МО документални филми, са в размер на 600
лв. и 700 лв.
Представени
са като доказателства по делото и справки от архива на ИЦ на МО, съдържащи
данни за броя на излъчванията на процесните
документални филми в поддържания от ИЦ на МО Военен телевизионен канал /ВТК/,
както и справка от БНТ за броя на излъчванията на същите в ефира на националната
телевизия.
Въз
основа на събраните в процеса гласни доказателства се установява следното:
Свидетелката М. Х.- служител в Информационен център на М.на О., също и колега
на ищеца, познаваща го от много години, свидетелства, че Л.К. бил режисьор на
документалните филми, които се изработвали по плана, предвиден от министъра на О..
Филмите се изработвали в съответствие с този план. Ищецът изработил филмите и
музикалното оформление върху тях. Това били единствените собствени продукции на
Военния телевизионен канал и било задължително да се излъчват по него.
Свидетелят Ч. К.- познат на ищеца, с когото са работили заедно, свидетелства,
че всяка година имало план на МО за създаване на военноучебни документални
филми, като за голяма част от тях режисьор бил Л.К.. Филмите се излъчвали първо
по БНТ, а после и по ВТК. Продуцент на филмите през 2013 г. била Изпълнителна агенция
„В.к. и в.-п.д.“, а заявител- съответната въоръжена сила. Средствата, заплащани
за тези филми, били собственост на съответните въоръжени сили. Готовият продукт
се представял на заявителя, който след одобрение изпращал писмо на Агенцията за
изплащането на възнаграждение. По данни на свидетеля К. договорите, свързани с
тези филми, „в един момент изчезнали“.
В
заключението на изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно- техническа експертиза са дадени два варианта за
определяне средното пазарно възнаграждение за режисьор на документален филм с
дължина 27 минути, според единия от които база за определянето му е прилаган от
Българска национална телевизия /БНТ/ „норматив за допустими възнаграждения за
производството на телевизионни филми“ /Приложение № 2 от Правилник за реда и
условията на продуциране и копродуциране на филми в
БНТ- чл.96, т.2/, а вторият вариант е изведен от данни за бюджети на
произведени с държавна помощ от ИА „Национален филмов център“ филми. В първия
вариант възнаграждението за режисьор е 2 640 лв., а във втория- 5 000 лв.
В
заключението на изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно- счетоводната експертиза е посочено, че: не са налице
документи, от които да е видно какви разходи са направени за производството на процесните филми; не са предоставени данни за назначени и
отчитани средства за производство на тези филми; не са открити данни за заприходяване на процесните филми;
не са констатирани сключени граждански договори с ищеца за възлагане
изработката на горепосочените филми и на същия не бил изплащан хонорар за тези
филми.
Съгласно
разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението
за приетата работа. Приемането на извършената работа при договора за изработка
обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на изработеното от поръчващия,
и 2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното. За установяване
качеството му на изправна страна по договора ищецът дължи пълно доказване на
обстоятелствата, обосноваващи претенцията му, а именно: че е извършил
уговорената работа точно- в количествено, качествено и времево отношение, и че
работата е била приета от възложителя по договора без възражения, а в противен
случай- че работата не е била приета от страна на последния, но отговорността
за това е негова, а не на изпълнителя.
С
разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗЗД е регламентирано задължение за възложителя да
приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща
както фактическото действие- разместване на фактическата власт върху
изработеното чрез реалното му получаване от възложителя, така и правното
действие, съставляващо признание, че изработеното съответства на възложеното с
договора, което всъщност е израз на одобряването му. Релевантни за приемането
на работата по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД са както изричното изявление на
възложителя, че счита работата за съобразена с договора, така и извършените от
него конклудентни действия, придружаващи фактическото
получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице
мълчаливо признание за съответствие между изпълненото и възложеното с договора.
Извършването
и приемането на възложената работа подлежи на доказване с всички допустими от
ГПК доказателствени средства, а преценката дали
работата действително е извършена и приета от възложителя по смисъла на чл.264 ЗЗД се извършва от съда след съвкупна преценка на цялостния доказателствен
материал по делото. В случая въз основа на събраните в процеса доказателства,
преценени съвкупно, се налага приемането на извод, че възложената на ищеца
работа е била изпълнена съобразно договореното между страните и е била приета
от възложителя без възражения. Относно приемане и одобряване на изработеното са
извършени явни и конклудентни действия от
възложителя, като липсва насрещно доказване по делото за наличието на
възражения от негова страна относно даденото от ищеца изпълнение, вкл. относно
неточно изпълнение на договорите от последния. В този смисъл- въз основа на
безспорно установеното многократно излъчване на изработените от Л.К.- като
режисьор, 12 документални филма, посочени по- горе, по БНТ и по ВТК, е
изпълнена тежестта за доказване изпълнението на договорите и приемането на
работата от възложителя без възражения.
При
така установената фактическа и правна обстановка ищецът Л.К., изработил процесните 12 документални филма- в изпълнение на
произтичащите от сключените през 2013 г. с ИА „ВКВПД“ при МО договори
задължения, и явяващ се изправна страна по същите /изпълнил е работата съобразно договореното/ е
материалноправно легитимиран да претендира процесните договорни възнаграждения.
Правилно
е прието в обжалваното решение, че при липсата на писмени договори по чл.63 от
Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, ищецът може да
претендира възнаграждение за изработване на процесните
аудио- визуални произведения /12 филма/ като изпълнител на работата, без да се
ползва от закрилата на цитирания специален закон, тъй като няма пречка да бъде
сключен договор за възлагането на режисура, вкл. в устна форма, който не
представлява част от договор по чл.63, ал.1 ЗАПСП, без
съпътстващо предоставяне на право на използване на аудиовизуалното
произведение, създадено въз основа на договора за изработка. Такъв договор,
представляващ договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД, може да бъде
изготвен по предварително възлагане от продуцента и да съществува
самостоятелно. Сключването на договор, който е в обхвата на ЗАПСП, е обвързано с постигането на цел- създаване на филм и
използването му за извличане на приходи, като правна значимост има интереса на
продуцента.
Видът на
договорите се обуславя от характера на престациите по
тях. Всяка от страните по договора по чл.63, ал.1 ЗАПСП дължи повече от една престация и с различна характеристика в периода до
създаване на аудио-визуалното произведение и след това. Така авторът- режисьор
/или съавторите, вкл. сценарист и оператор/ дължи предоставяне на резултата от
творческия си труд по режисирането /създаване на сценария и заснемане на филма/,
но също, с оглед предоставените на продуцента изключителни права за използване
на произведението, дължи /дължат/ отрицателната престация,
след създаването му да не използва същото по начина, за срока и на територията,
уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица /чл.36, ал.2 ЗАПСП /. Продуцентът дължи организирането и финансирането на филма, както и
отрицателната престация да не използва
аудиовизуалното произведение, след създаването му, в разрив със съдържанието на
отстъпените му имуществени права, доколкото режисьорът /или всеки от съавторите/
би могъл да му отстъпи не целия обхват имуществени права по чл.18, ал.2 ЗАПСП
или да ги отстъпи с различно времетраене или териториална ограниченост, както и
да не използва произведението по начин, накърняващ неимуществените права на автора
/съавторите/. Това поведение продуцентът дължи на автора /съавторите/ именно на
основание сключения с него /с тях/ договор по чл.63, ал.1 ЗАПСП, квалифициран
като първичен, спрямо сключваните впоследствие от него договори с вторични
ползватели. Предвид очертаното съдържание на договора по чл.63, ал.1 ЗАПСП, отделните предмети в
рамките на същия- създаване на аудиовизуалното
произведение и предоставяне на имуществени права за използването му, са
подчинени на едно и също основание- използване на филма с цел извличане на
приходи, вкл. извън договореното възнаграждение по чл.63, ал.1 ЗАПСП, въз
основа на сключените от продуцента с вторични ползватели договори за
предоставяне права за използване на филма /в този смисъл Решение № 92 от
26.03.2021 г. по т.д.№ 231/ 2019 г. на ВКС, ТК, І ТО/.
Извън предмета на договора по чл.63, ал.1 ЗАПСП са отношенията
между страните по повод фактическото създаване на аудиовизуалното произведение,
които могат да са предмет на отделен договор за изработка, с отделно дължимо
възнаграждение, каквото се претендира от ищеца в настоящия случай.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, че ответникът ИЦ
на МО е носител на пасивната материално- правна легитимация да отговаря по
предявените от Л. К. осъдителни искове, тъй като е правоприемник на ИА „ВКВПД“
на МО- съгласно чл.5б, ал.5 от Постановление № 54 от 21.01.2014 г. на МС за
приемането на Устройствен правилник на М.на О. /ПМС № 54/ 2010 г./ и за определяне на
структури на пряко подчинение на министъра на О. /в сила от 1.02.2014 г./, според който дейността,
архивът, правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с
изпълнението на дейностите по ал.2, преминават от реорганизираните
административни структури на Изпълнителна агенция „В.к. и в.-п.д.“ към ИЦ на
МО, който има статут на самостоятелно юридическо лице, второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити, сред чиито функции са включени: производство и
разпространение на телевизионна и друга аудио- визуална продукция, в т.ч. и на
документални и военноучебни филми за нуждите на МО, въоръжените сили и
обществеността /чл.5б, ал.2, т.5 от цитираното ПМС/. Посоченото нормативно правоприемство е настъпило на 1.02.2014 г., а исковата
молба по делото е подадена на 18.03.2014 г., поради което и независимо, че
спорните правоотношения са възникнали още през 2013 г. /според твърденията на
ищеца възлагането и изработката на процесните филми е
станало през 2013 г./, ИА „ВКВПД“ не е материално легитимирана да отговаря по
предявените от ищеца К. искове, а носител на тази материално- правна
легитимация е ответникът ИЦ на МО- в качеството на правоприемник на поетите от
ИА „ВКВПД“ права и задължения /чл.5б, ал.5/ във връзка с посочените в ал.2 на
чл.5б от ПМС № 54/ 2014 г. дейности.
От обсъдения по делото доказателствен материал,
в т.ч. Плана на М.на О. за производство на документални филми от Дирекция
„Информационен център на МО“ през 2013 г., Вътрешните правила за уреждане на
авторските права за филми с предварителен бюджет в Дирекция „Информационен
център на МО“, както и конкретни договори за изработка на аудио- визуални
произведения за нуждите на МО, сключени през периода 2011 г.- 2013 г., се
установява, че трайно наложилата се между страните по такива договори практика
при уреждане на авторските права по отношение на филми от процесния
вид, а именно военни документални филми с продължителност 27 минути, чието
създаване е организирано от съответните структури на М.на О., е за
финансирането им да се предвижда максимален бюджет от 2 000 лв., от който между
600 и 700 лева са предвидени за възнаграждение за уреждане авторските права на
режисьора. Този размер, според настоящия въззивен
съд, следва да бъде приет за релевантен при определяне размера и на дължимите
на ищеца договорни възнаграждения. При спазване на посоченото по- горе
съотношение, регламентирано от цитираните Вътрешни правила, предвиждащо 40 % от
определената за финансиране на един филм сума за възнаграждение на режисьора,
се налага извод, че за всеки от изработените от Л.К.- като режисьор, 12
документални филма на същия следва да бъде заплатено договорно възнаграждение
от 800 лв. /40 % от 2 000 лв./ или 9 600 лв. общо.
Не следва да бъдат възприемани посочените в заключението на съдебно-
техническата експертиза два варианта за определяне на процесното
възнаграждение, тъй като посочените от експерта методи: по „норматив за
допустими възнаграждения за производството на телевизионни филми“ в БНТ и „по данни
за бюджети на произведени с държавна помощ от ИА „Национален филмов център“
филми“, според въззивния
съд са неприложими в настоящия случай. Освен, че в случая се касае за
документални филми, изработени за нуждите на МО и БА /различаващи се от
посочените по- горе/, налице е и установена в отношенията между възложителя МО
и авторите на аудио- визуални произведения обичайна практика, за която са
събрани доказателства, вкл. цитирания по- горе план, установяваща приложимия размер
на процесните възнаграждения, а именно 800 лв.-
договорно възнаграждение за режисьора на филма. Това е възнаграждението, което
обикновено се договаря при сключването на договори с такова предметно
съдържание и съответно-заплаща при тяхното изпълнение. Не се твърди от страна
на ищеца да е извършил всички посочени по- горе дейности, предполагащи
изработването на крайния продукт- аудио- визуално произведение, вкл. дейността
по изготвянето на сценарий и операторска работа, поради което именно да му се
дължи цялото посочено по- горе възнаграждение от 2 000 лв. Същевременно не
се твърди от страна на ответника в изработването на филмите да са участвали и
други лица- между посочените в чл.6 от цитираните Вътрешни правила за
уреждане на авторските права при създаването и използването на аудио- визуални
произведения /документални филми/ в МО,
поради което и дължимото за работата на режисьора възнаграждение да е в намален
размер, т.е. по- малък от 800 лв.
При това положение, предвид установеното по делото изпълнение
на договорите от страна на ищеца и приемане на извършената съобразно
уговореното работа от ответника, исковете
по чл.266, ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени за суми от по 800 лв.- договорно
възнаграждение за изработката на всеки от процесните
12 документални филма, или за сумата 9 600 лв. общо, а за разликата до
пълния предявен размер от 2 000 лв.- договорно възнаграждение за филм, или
за сумата 24 000 лв. общо, исковете като неоснователни и недоказани следва
да бъдат отхвърлени.
При
тези съображения, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции и частична основателност на релевираните от
ответника доводи, постановеното на 13.01.2020 г. решение следва да бъде
отменено в обжалваната част, в която на ищеца Л.К. са присъдени договорни
възнаграждения за изработване на процесните 12
документални филма над сумата 9 600 лв. общо /или за сумата 14 400
лв.- горница над сумата 9 600 лв. до присъдените 24 000 лева/, и вместо
това да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете в частта за тази
сума. В останалата обжалвана от ответника част, в която на Л.К. са присъдени
договорни възнаграждения от 9 600 лв. общо /12 х 800 лв./, решението като
правилно следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски
между страните, като дължимите от ответника на ищеца разноски следва да бъдат
определени на 872 лв., съразмерно на уважената част от исковете /при общ размер
на сторените от ищеца разноски от 2 180 лв.- съобразно списъка по чл.80 ГПК/. Съответно решението следва да бъде отменено в частта, в която на ищеца са
присъдени разноски над тази сума и потвърдено относно присъдените на ищеца К.
разноски от 872 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи да заплати на
ответника допълнително сумата 135.32 лв.- разноски по делото /за юрисконсултско възнаграждение/.
Атакуваното
от ответника ИЦ- МО първоинстанционно решение от
8.06.2020 г. /допълнително/ е валидно и допустимо, а по същество частично
неправилно. Молбата за допълване на постановеното на 13.01.2020 г. решение е
подадена в срока по чл.250 ГПК и като процесуално допустима правилно е
разгледана с обжалваното допълнително решение. Предвид функционалната
обвързаност между двете обжалвани по делото решения, допълнителното решение
следва да бъде отменено в частта, в която на ищеца Л.К. е присъдена законната
лихва върху сумата 14 400 лв. /за която главният иск е отхвърлен/, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, а в
частта, в която на същия е присъдена законната лихва върху сумата 9 600 лв. /за
която главният иск е уважен/, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане, решението по чл.250 ГПК следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати на въззивника сумата 1 252.02 лв.- разноски за въззивното производство /при общ размер на сторените от ИЦ-
МО разноски от 2 086.70 лв., включващи: 586.70 лв.- държавни такси по
двете въззивни жалби, и 1 500 лв.- заплатено адв. възнаграждение/. На основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззиваемият
също има право на разноски, но доказателства такива да са сторени от същия за въззивното производство не са представени по делото, поради
което и не следва да му бъдат присъдени с настоящото въззивно
решение. Според приложения договор за правна защита и съдействие договореното
между Л. К. и адвокат- пълномощника му адв.
възнаграждение от 1 500 лв. е следвало да бъде заплатено по банков път, за
каквото безкасово плащане доказателства по делото не са представени, поради
което и претендираните от същия разноски не са
надлежно документирани, съответно не следва да му бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от
13.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 14292/ 2014 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 177
състав, в обжалваната част, в която
ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР на М.НА О.- с адрес в гр. София /ЕИК ******/, е осъден да
заплати на Л.Г.К. /ЕГН **********/ сумата 14400 лв., представляваща горница над
сумата 9 600 лв. до присъдените 24 000 лева- възнаграждение за изработката
на поръчани от Изпълнителна агенция „В.к. и в.-п.д.“ дванадесет броя
документални филма, изработени през 2013 г., приети и разпространени /по 2 000
лева за всеки филм/, и в частта, в
която Информационен център на М.на О. е осъден да заплати на Л.Г.К. разноски над сумата 872 лв. до присъдените
1 855.32 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Г.К.
/ЕГН **********/ срещу ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР на М.НА О. /ЕИК ******/- с адрес в
гр. София, искове с правно основание
чл.266, ал.1 ЗЗД за присъждане на
сумата 14 400 лева /четиринадесет хиляди и четиристотин лева/ общо,
представляваща горница над сумата 9 600 лева до пълния предявен размер от 24
000 лева, претендирани като договорни възнаграждения
за изработката на поръчани от Изпълнителна агенция „В.к. и в.-п.д.“ дванадесет
броя документални филма, изработени през 2013 г., приети и разпространени /по 2
000 лева за всеки филм/, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
13.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 14292/ 2014 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 177
състав, в останалата обжалвана част,
в която ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР на М.НА О. /ЕИК ******/- с адрес в гр. София, е
осъден да заплати на Л.Г.К. /ЕГН **********/ на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 9 600 лева /девет хиляди и
шестстотин лева/, представляваща сбор от договорни възнаграждения за изработката
на поръчани от Изпълнителна агенция „В.к. и в.-п.д.“ дванадесет броя
документални филма /с наименования: 1/ Черно море 2013, 2/ Афганистан- новият
диалог, 3/ Ерата на МиГ 21, 4/ Щит 13, 5/ Небе на
честта, 6/ Флотско лято- Бриз 2013, 7/ Шабла- солта на моя труд, 8/ Сухопътни
войски- страници от всекидневието, 9/ Кабул- 10 години българска мисия, 10/
Мирен страж, 11/ Втората мисия и 12/ Тракийски страж/, изработени през 2013 г.,
приети и разпространени /по 800 лв. за всеки филм/, и в частта, в която Информационен център на М.на О. е осъден да
заплати на Л.Г.К. сумата 872 лв. /осемстотин
седемдесет и два лева/- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ Решение от 8.06.2020
г. /допълнително/, постановено по гр.д.№ 14292/ 2014 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 177
състав, в частта, в която Информационен
център на М.на О. /ЕИК ******/- с адрес в гр. София, е осъден да заплати на Л.Г.К.
/ЕГН **********/ законната лихва
върху сумата 14 400 лв., считано от 18.03.2014 г.- дата на подаване на
исковата молба, до окончателното й изплащане, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ акцесорната
претенция на Л.Г.К. /ЕГН **********/ за присъждане на законната лихва върху
сумата 14 400 лв., считано от 18.03.2014 г.- дата на подаване на исковата
молба, до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 8.06.2020
г. /допълнително/ по гр.д.№ 14292/ 2014 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 177 състав, в
останалата му част, в която Информационен център на М.на О. /ЕИК ******/- с
адрес в гр. София, е осъден да заплати на Л.Г.К. /ЕГН **********/ законната лихва върху сумата 9 600 лв.,
считано от 18.03.2014 г.- дата на подаване на исковата молба, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Л.Г.К. /ЕГН **********/
да заплати на Информационен център
на М.на О. /ЕИК ******/- с адрес в гр. София, сумата 135.32 лв. /сто
тридесет и пет лева и 32 ст./- разноски
/допълнително/ за първоинстанционното производство,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Г.К. /ЕГН **********/
да заплати на Информационен център
на М.на О. /ЕИК ******/- с адрес в гр. София, сумата 1 252.02 лв. /хиляда
двеста петдесет и два лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
от 13.01.2020 г. по гр.д.№ 14292/ 2014 г. на СРС, ІІ ГО, 177 състав, като
необжалвано е влязло в сила в
останалата му част.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.