Решение по дело №2109/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 736
Дата: 10 октомври 2023 г.
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20232230102109
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 736
гр. Сливен, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М. Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от М. Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230102109 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника Макроадванс АД е бил
сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора й е предоставена сумата
от 1500 лв. Твърди се, че в договора е посочено, че следва да се предостави обезпечение на
кредита. Сочи се, че ищцата е заявила кредит без обезпечение и съответно в договора е
предвидено заплащане на неустойка за това в размер на 700лв. Твърди се, че в резултат на
това ищцата е следвало да заплати по договора общо сумата от 1831.58лв, включваща
главница, лихви и неустойка.Сочи се, че договора за потребителски кредит е сключен в
нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК поради липса на изискуема форма, не отговаря на
изискванията на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи се, че
същите нарушения са налице и по отношение на неустойката. Твърди се, че договора за
предоставяне на кредит е недействителен, тъй като липсва посочване на лихвения процент,
разписана методика за формиране на ГПР и начина на формиране на ГПР и кои компоненти
са включени в него. Твърди се, че не е включена неустойката при изчисляване на ГПР по
договора за потребителски кредит. Твърди се, че договора за потребителски кредит е
нищожен,тъй като накърнява добрите нрави. Твърди се, че договора за потребителски
кредит е с неравноправна клауза и нарушава правата на потребителя..
Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на договора за потребителски
кредит, като противоречащ на чл.26,ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност да се
приеме, че неустойката е нищожна, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на
ищцата сумата от 331.58лв, представляваща недължимо платена сума във връзка със
1
сключения ДПК, а при условията на евентуалност да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на ищцата неустойка в размер па 150лв и да бъдат присъдени на ищцата
направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявения главен иск, като такъв с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД, а именно иск за прогласяване на нищожност на договора за
предоставяне на потребителски кредит.
Съдът е квалифицирал така предявения евентуален иск, като такъв с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД, а именно иск за прогласяване на нищожността на
клаузата за неустойка на договора за предоставяне на потребителски кредит
Съдът е квалифицирал така предявения главен осъдителен иск, като такъв с правно
основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявения евентуален осъдителен иск, като такъв с
правно основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД.
Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й за
сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за
потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 1500лв, уговорката за неустойка по
ДПК, заплатената сума по ДПК, клаузите по договора за потребителски кредит,
заплащането на сумите по ДПК от ищцата, е нейна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Макроадванс АД, е постъпил.
В отговора са признати обстоятелствата, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, размера на отпуснатата сума, размера на предоставената на ищцата
сума 1500лв и факт, че задълженията по ДПК са изплатени по посочения в исковата молба
начин.Сочи се, че ответното дружество преди сключването на ДПК е предоставило всичката
необходима информация на ищцата.Твърди се, че между страните е имало сключено
валидно облигационно отношение, в ДПК е имало посочена фиксирана лихва, посочен е
ГПР.Твърди се, че договорената между страните неустойка е с обезщетителен характер
В отговора е заявено, че предявените искове за нищожност и осъдителни искове са
неоснователни и недоказани и е поискано да им бъдат присъдени направените разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище,
подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъдат уважени предявените искове и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество Креди Йес ООД, редовно призовано,
представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъдат
отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.05.2021г. е попълнен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити от Кредитор Макроадванс АД за сумата от 1500лв,
със срок за плащане по договора за кредит 24 месеца, при представяне на обезпечение е
2
предвидено връщане на сумата от 2106.10лв, а при непредставяне на обезпечение, посочено
на т..8 е предвидено връщане на сумата от 4222.90лв.Посочен е фиксиран лихвен процент в
размер на 41%, ГПР в размер на 49.65%.Формуляра е подписан от С. И. Ж. на 25.05.2021г.,
както и от представител на Креди Йес ООД.
С договор за потребителски кредит №130621 от 25.05.2021г., сключен между
Макроадванс АД , като кредитор, и С. И. Ж., като кредитополучател е уговорено
отпускането на кредит в размер на 1500лв, двадесет и четири месечни погасителни
вноски.Като срок на договора е посочено 25.05.2023г., обща сума за плащане 4222.80лв, дата
на последно плащане 25.05.2023г., ГПР 49.65%.В договора е посочено, че ГПР е изчислен
съгласно Закона за потребителския кредит. В чл.20 от договора е предвидено, че страните
се съгласяват ДПК да бъде обезпечен с с поръчителство за пълния размер на кредита , като
кредитополучателя се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на ДПК, да
обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице.В чл.10, ал.1 от договора за заем
е посочено, че кредитополучателя дължи неустойка с обезщетелен характер, в случай, че не
представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20 от договора и
неустойката е в размер на 10.35лв плюс 0.230% от усвоения размер на кредита за първия ден
на забава и 0.230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредита не
е обезпечен.
Към договора за потребителски кредит е представен погасителен план, в който е
посочена погасителна вноска без неустойка по чл.10 от договора в размер на 87.75лв, и общ
размер на погасителната вноска с включена неустойка по чл.10 от договора в размер на
175.95 лв.
В раздел V от Общите условия към договорът за потребителски кредит е
предвидено, че за обезпечаване на вземанията на кредитора кредитополучателя учредява в
полза на кредитора обезпечения, конкретизирани в ДПК.
На 25.05.2021г. Макроадванс АД е превело на С. И. Ж. сумата от 1500лв.
На 10.08.2021г. е изпратено писмо от Кинти БГ до С. И. Ж., в което е посочено, че е
погасила задължението си по ДПК №130621.
С платежно нареждане от 23.06.2021г. С. И. Ж. е изплатила по сметка на
Макроадванс АД сумата от 150лв.
С платежно нареждане от 25.06.2021г. С. И. Ж. е изплатила по сметка на
Макроадванс АД сумата от 26лв.
С платежно нареждане от 31.07.2021г. С. И. Ж. е изплатила по сметка на
Макроадванс АД сумата от 200лв.
С платежно нареждане от 10.08.2021г. С. И. Ж. е изплатила по сметка на
Макроадванс АД сумата от 1455.58лв.
От справка за платени суми, издадена от Макроадванс АД се установява, че по
извършените плащания са отнесени за главница в размер на 1500лв, договорна лихва в
3
размер на 108.06лв, погасена неустойка в размер на 223.44лв., погасена законна лихва в
размер на 0.08лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в
процеса, че ищецът е сключил договор за кредит от разстояние с ответното дружество на
14.02.2021 г., по силата на който ответното дружество Макроадванс АД му е предоставило
сумата от 1500 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от
разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен
годишен процент на разходите в размер на 49.65%.. Този годишен процент на разходите е
неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури
поръчител, който да отговаря на следните условия да има нетен размер на осигурителния
доход над 1400лв;да работи по трудов договор, с най малко 6 месеца трудов стаж, да няма
активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие 30дни, да не е страна по
договор за кредит, сключен с Макроадванс АД По този начин ответното дружество е
извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 160%
.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че
ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на
законната лихва.Договора за потребителски кредит е недействителен и кредитополучателя
дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви,
неустойки и други разходи по кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил
по сметка на ответното дружество Макроадванс АД сумата от 1831.58лв. С оглед
изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за
потребителски кредит от 25.05.2021 г. е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр.
чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил
договор за потребителски кредит с ответното дружество на 25.05.2021 г., по силата, на който
ответното дружество му е предоставило сумата от 1500 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от
разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен
годишен процент на разходите в размер на 48.155%.Този годишен процент на разходите е
неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора за обезпечаване на
договора за заем и предвидената в чл.8 от договора за заем неустойка. Реалния ГПР при
съобразяване на неустойката възлиза на 160%. Факта, че не е отчетена неустойката в
договора за заем, както и размера на ГПР, води до това, че реално в настоящото
производство има драстична разлика между посочения в договора ГПР и реално
приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР.Това е в нарушение
на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски
4
кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на
чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по
кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на ответното
дружество сумата 1831.58лв. Главницата по договора за кредит е в размер на 1500 лв., т.е.,
ще следва да бъде уважен изцяло предявеният иск за сумата от 331.58лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА, ще следва да бъдат
присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
1346.40лв, както и държавна такса в размер на 218.92лв и да бъде осъдено Макроадванс АД
да му заплати сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:




ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на Макроадванс АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Г.С.Раковски №147,ет.4 и С. И. Ж., ЕГН
**********, от гр........., че сключеният договор за потребителски кредит №130621 от
25.05.2021г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА Макроадванс АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Г.С.Раковски №147,ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж., ЕГН **********, от
гр......... на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22
от ЗПК сумата от 331.58 лв., представляваща, получена, без основание от Макроадванс АД,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 23.05.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата,
ОСЪЖДА Макроадванс АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Г.С.Раковски №147,ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
1346.40лв, както и държавна такса в размер на 218.92лв.
УКАЗВА на Макроадванс АД, че могат да заплатят сумите за държавни такси и
адвокатско възнаграждение по следната банкова сметка:, IBAN BG 87 UNCR 7000 1521 5143
14, ТИТУЛЯР адвокат Д. В. М. -клиентска сметка на основание, а дължимите суми на
ищцата с пощенски запис .
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
5
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6