Р Е Ш Е Н И Е
№ 260109
01.02.2022г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в
открито съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Соня Букова като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 8982 по
описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
делото са искове по чл. 232, ал.2 ЗЗД и по чл. 233, ал.1, изр. второ ЗЗД;
Ищец „Омникар
Рент“ ООД с ЕИК ********* чрез адв. А.Д. твърди, че на *** в качеството му на
наемодател е предоставил под наем в полза на ответник А.К.Х. в качеството му на
наемател лек автомобил марка „*****“ с рег. № **** като било уговорено връщане
на автомобила на **** Уговорена била дневна наемна цена от 79 лева с ДДС като
ответника поискал удължаване на договора за наем като последния бил продължен с
още 20 дни. На **** автомобилът бил върнат като след извършен оглед на
приемащия служител са установени щети описани в приемо-предавателен протокол, а
именно: драскотина на заден ляв панел, застъргване на преден десен калник,
застъргване на предна лява врата и побитости на задна дясна врата. Автомобилът
бил върнат незареден с гориво, което било в нарушение на договора за наем.
Иска се осъждането на ответника да заплати в полза на
ищеца сумата от 1 232,40 лева, която представлява неизплатен наем за
периода от **** до **** ведно със законната лихва за забава върху главницата
считано от датата на подаването на исковата молба – *** до окончателното й
изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 205 лева от
които 60 лева – такса завеждане на щети, 121 лева – такса дозареждане на
автомобила съгласно чл. 2.3, предл. 1 от договора за наем от ****, 24 лева –
такса измиване ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от
датата на подаването на исковата молба – **** до окончателното й изплащане;
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник А.Д.Х. чрез адв. С.В. оспорва изцяло по
основание и размер предявените искове.
Поддържа, че процесния автомобил действително бил нает на
**** и бил върнат на **** в офиса на дружеството – ищец в гр. П., бул. **** № ***.
При наемането на автомобила в съставения приемо-предавателен протокол според
ответника било отразено, че автомобила е с леки драскотини заден ляв панел.
Твърди се, че връщането на автомобила не е с удостоверена
дата, респ. не е оформен в присъствието на наемателя, не е отразен и отказ на
наемателя да подпише протокола.
Поддържа се че наемната цена за периода от *** до ****
била предплатена, но ищеца не издал документ за плащането, респ. с договора за
наем било уговорено, че автомобила се предоставя след заплащането на тази сума.
Заявява се възражение за погасяване по давност на
претендираните суми за неплатен наем и обезщетение за имуществени вреди.
Иска се отхвърлянето на исковете като неоснователни и
недоказани. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12
вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното.
С договор за отдаване на автомобил под наем от *** ищецът
е предоставил на ответника за възмездно ползване процесния автомобил „*****“ с
рег. № **** за 2 дни считано от датата на сключването на договора – *** до ****
с наемна цена от 79 лева с ДДС на ден с отбелязване – „платени при наемане“ с
пълен резервоар като за ответника е възникнало задължение да върне автомобила с
пълен резервоар, а при неизпълнение наемателят е длъжен да заплати стойността
на горивото до пълен размер плюс 20 лева без ДДС допълнителен разход – чл. 2,
т.3. Съгласно чл. 4.2 при връщане на автомобила в лош и замърсен вид наемателя
заплаща допълнително сумата от 20 лева без ДДС за измиване и почистване.
Съгласно чл.3.15 при неспазване срока за връщане на наетия автомобил наемателя
е длъжен да уведоми наемодателя най-късно 2 часа преди изтичането на договора
като в този случаи наемателя може да продължи използването му като за всеки
допълнителен ден наемателя заплаща предварително съответния наем съгласно
договора сключен при наемането на автомобила.
Към сключения договор за наем на процесния автомобил е
оформен приемо-предавателен протокол в който е отбелязано в частта „забележки
при наемане“: Предплатен наем и леки драскотини заден ляв панел.
По делото е приобщена и фактура № **** на стойност
2385,40 лева която включва наем за периода от *** до **** , разходи за
завеждане на щети, такса дозареждане, такса измиване.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза с в.л. Д.К.,
която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна се установява, че
процесната фактура **** е осчетоводена при ищцовото дружество, отразена е в
дневника за продажби по ЗДДС за м.юни 2017г. като според вещото лице не е
установена фактура, която съдържа данни за предплатен наем от страна на
ответника за три дни, няма данни да е извършено приспадане на авансово платена
сума, сумата от 79 лева – дневен наем е осчетоводена като задължение по фактура
4015 без ДДС, няма счетоводни документи, които да удостоверяват заплащане на
наемната цена за автомобила за периода от 3 дни от *** до ****
По делото е разпитан свидетел М.П.Н., която към процесния
период е работила на длъжност „организатор автопарк“ към ищеца като си спомня,
че ответника бил познат на у. П.Л., който бил шеф на свидетелката. Управителят
предоставил автомобила на ответника като впоследствие последния поискал
удължаване наема на автомобила. Колата била върната след многократно звънене и
предупреждение, че ще бъде пуснат за издирване като свидетелката помолила
ответника да изчака, за да се провери дали всичко е наред, но Х. си тръгнал.
Свидетелката посочва и че втори договор не се бил направил за удължения срок на
наемане тъй като ответника не се явил затова.
При така установената фактология съдът намира от правна
страна следното.
Процесният лек автомобил „****“ с рег. № ****е отдаден
под наем от ищеца на ответника за срок от **** до **** като фактът дали сумата
за този период е предплатена или не няма отношение към валидността на
възникналото правоотношение, а към изпълнението на възникналите от договора за
наем задължения, тъй като този договор не е реален, респ. периодът на договора
за наем е бил продължен по взаимно съгласие на страните на основание чл. 3.15
от договора до **** – датата на фактическото връщане на МПС.
Следователно за периода от **** до *** наемната цена е
била дължима като съдът приема, че наемът за този период е погасен чрез
изплащането му поради обстоятелството, че от една страна, в самия договор
изрично е посочено, че сумата от 79 лева с ДДС е платена при наемане, а от
друга страна, в приемо-предавателния протокол това обстоятелство в частта
забележки при наемане също е отразено че е осъществено предплащане на наем. И
двата документа удостоверяват неизгодни за ищцовата страната обстоятелства тъй
като материализират факта, че наемната цена е била предплатена, а в хода на
производството не се събраха доказателства опровергаващи това удостоверяване,
респ. затова че такова предплащане не е било осъществено. Обстоятелството, че
ищецът осчетоводява задължението с фактура 4015 на **** няма отношение към
момента на възникването на това задължение, тъй като същото се е породило със
сключването на договора за наем, а това дали автомобилът е следвало да бъде
предаден на ответника, без да е платил наема за срока му има отношение отново
към изпълнението на договора. Обстоятелството и че за периода на ползване от ****
до **** няма издадена и осчетоводена фактура също няма отношение към
възникването на задължението, а е индикация за нередовно водено счетоводство,
тъй като сделката не е била коректно отразена и фактурирана.
Предвид на гореизложеното и претенцията до размера на
сумата от 237 с включен ДДС за ползването на процесния автомобил отдаден под
наем за периода от *** до **** следва да се отхвърли като неоснователна поради
изплащането й още преди подаването на исковата молба. Съдът приема, че наемната
цена от 79 лева уговорена в договора за наем е с ДДС тъй като това изрично е
записано в договора в частта му: „Описание“ независимо че ищецът с фактурата от
**** а в последствие с исковата молба претендира неплатения наем в размер на 79
лева дневно без ДДС като отделно начислява и претендира ДДС. От прочита на
договора се установява, че всички останали суми извън наемната са уговорени без
ДДС /чл.2.3, чл.3.10, чл.4.2/ поради което и волята на страните е ясна и
недвусмислена относно цената за наема на МПС. Въпросът за ДДС е засегнат и в
съдебно-счетоводната експертиза, която установява, две стойности – една която е
осчетоводена с включване на ДДС върху сумата от 79 лева т.е 94,80 лева и друга
която е 79 лева с ДДС съгласно сключения договор за наем. Като съдът приема за
доказана втората стойност, тъй като по делото не е доказано на какво основание
е извършено начисляване на ДДС върху
сумата от 79 лева след като изрично в договора за наем е уточнено, че цената е
с ДДС.
За периода от *** до **** настоящата инстанция приема, че
договорът е продължил действието си със същото съдържание по изрично съгласие
на страните в която връзка и не е необходимо сключването на Анекс в писмена
форма, защото законът не изисква форма за действителност на наемното
правоотношение, още повече и по делото се установи, че ответника не се е явил,
а устно по телефона е заявил желанието си да продължи да ползва автомобила,
което предложение е било прието от ищеца /показанията на св. М.Н./. Автомобилът
е бил върнат на 25.05.2017г. като се отхвърлят възраженията на ответника затова
че автомобила е върнат на 15.05.2017г. В приемо-предавателния протокол в частта
„забележки при връщане“ л.7 от делото не е положен подпис на ответника като
съдът кредитира показанията на св. Н. затова че ответникът е напуснал обекта на
ищеца преди приключването на процедурата за оглед на автомобила след връщането му.
В тази част от документа не е посочена изрично датата на връщането на
автомобила, но това е факт, който е следвало да бъде отразен от страните и при
положение че ответникът напуска обекта на ищеца не може да черпи изгодни правни
последици за себе си като противопоставя, че връщането на автомобила е била
осъществено на по-ранна дата – 15.05.2017г., и то при положение, че приемането
на автмобила е било извършено от св. Н., а не от у. П.Л. като датата на връщане
15.05.2017г. отразена в частта „Описание на автомобила“ от договора за съдът
възприема като първоначално уговорената дата на връщане, а не като фактическата
дата на действителното предаване на колата на ищеца.
Следователно, ищецът установява при условията на главно и
пълно доказване макар и с косвени доказателства, че за периода *** до **** ответникът
е ползвал процесния автомобил поради което и последния му дължи наем за 10 дни
в размер на сумата от 790 лева с ДДС / по 79 лева на ден с ДДС/ като до този
размер предявения иск следва да бъде уважен.
Относно претенцията за обезщетяване на имуществените щети
по автомобила съдът намира за недоказана претендираната сумата от 60 лева –
такса завеждане на щети, тъй като такава такса не се установява да е била
уговорена в договора за наем и не е доказано основанието за дължимост на тази
сума независимо че административно за ищеца вероятно същестуват разходи при
описанието на щетите по автомобила констатирани от св. Н. и отразени в
приемо-предавателния протокол. Тези разходи обаче трябва отнапред да са
уговорени с наемателя и отразени в договора, което по делото не се установи.
Претендираната сума от 121 лева – такса дозареждане на
автомобила съгласно чл. 2.3, предл. 1 от договора за наем се явява основателна
и доказана тъй като от показанията на св. Н. е установено, че автомобилът е
върнат, без да е зареден с пълен резервоар гориво;
Претендираната сума 24 лева – такса измиване се явява
недоказана, тъй като нито св. Н. посочва, че колата е върната в лош и замърсен
вид, нито пък това обстоятелство е надлежно отразено в частта „забележки при
връщане“. В тази част са отразени застъргване на преден десен калник и предна
лява врата и побитост на задна дясна врата, които са щети по каросерията на
автомобила и касаят бояджийското му покритие, а нямат отношение към замърсен
вид, респ. за тези щети не се заявява претенция.
Предвид на гореизложеното предявения иск по чл. 232, ал.2 ЗЗД за сумата от 1 232,40 лева, която представлява неизплатен наем за
периода от **** до *** се уважава до размера на сумата от 790 лева като над
този размер до пълния заявен се отхвърля като неоснователен или за разликата от
442,40 лева.
Предявения иск по чл. 233, ал.1, изр. второ ЗЗД за обезщетение
за имуществени вреди в общ размер от 205 лева от които 60 лева – такса
завеждане на щети, 121 лева – такса дозареждане на автомобила съгласно чл. 2.3,
предл. 1 от договора за наем от 12.05.2017г., 24 лева – такса измиване се
уважава за сумата от 121 лева.
Отхвърля се възражението за погасяването на сумите по
давност тъй като съгласно чл. 3, т.2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение за срок от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. /отмяната на извънредното положение/
давностните срокове спират да текат, като давността за вземанията на ищеца е
започнала да тече от настъпването на изискуемостта на задължението т.е от
26.05.2017г. и не е изтекла към датата на предявяването на исковата молба.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски по съразмерност в размер на 501.32 лева с
оглед уважената част на исковете;
В полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на сумата от 288,36 лева съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.К.Х.
с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Омникар Рент“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с. Труд, Община Марица, ул.
Карловско шосе № 42 с у. В.С. сумата от 790 лева, която представлява неизплатен
наем за периода от периода от **** до **** по договор за отдаване на автомобил
„****“ с рег. № ***** под наем от **** ведно със законната лихва за забава
върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – *** до
окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за сумата над 790 лева до пълния претендиран размер от 1232,40
лева като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА А.К.Х.
с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Омникар Рент“ ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: с. Труд, Община Марица, ул. Карловско шосе
№ 42 с у.В.С. сумата от 121 лева такса дозареждане на автомобила съгласно чл.
2.3, предл. 1 от договора за наем от *****, със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на исковата молба – **** КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
заплащане на сумата от 60 лева такса завеждане на щети и 24 лева такса измиване
като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА А.К.Х.
с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Омникар Рент“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с. Труд, Община Марица, ул.
Карловско шосе № 42 с у.В.С. сумата от 501,32 лева разноски по съразмерност на
уважената част на исковете;
ОСЪЖДА Омникар
Рент“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Труд, Община
Марица, ул. Карловско шосе № 42 с у. В.С. ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.К.Х. с ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 288.36 лева разноски за настоящата инстанция съобразно
отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
С.Б.