№ 54
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500021 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Г. Г. срещу решение
№ 265060/ 27.07.2021г., постановено по гр.д. № 7298/20г. от СГС, ГО, 1
състав, с което е отхвърлен искът му по чл.42, б. „б“ от ЗН.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът необосновано е приел, че наличието на
втора дата не означава, че завещанието има две дати, защото втората има
удостоверително действие от консулската служба при МВнР в гр. Виена,
Австрия. Поставя се въпросът на коя дата е съставено завещание и
антидатирана ли е заверката на консулската служба. Съдът е цитирал
решение на ВКС № 23/05.06.2019г. по гр.д. № 888/18г. на ВКС, I г.о., но
въпреки това е отхвърлил иска.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решения като уважи
предявения иск. Претендира разноски, сторени за държавна такса.
Ответниците по жалбата А. И. Й., И. Й. Й. и Й. Й. Й. в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорват жалбата. Считат, че
1
оспореното завещание има само една дата и тя е 18.04.1984г. Тя е положена
от завещателя и се намира преди подписа му. Другата датата е заверката на
консулската служба. Претендират разноски.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.42, б. „б“ от ЗН. Ищецът Г. Г., като
правоприемник на първоначалния ищец Г. Г. Н. твърди, наследодателят му С.
Й. Т. е починал на ***г. Той е притежавал недвижими имоти, сред които й
апартамент № 60, находящ се в гр. ***, Зона ***, бл.***, ет.*** състоящ се
от три стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения с площ от 116, 22
кв.м. Със завещание от 18.04.1984г. той го е завещал на Й. И. Й.. Счита, че
завещанието е нищожно на основание чл.42, б. „б“ във вр. с чл.25, ал.1 от
ЗН, тъй като съдържа две различни дати. Затова моли съда да се прогласи на
основание чл.42, б. „б“ от ЗН, че завещанието на С. Й. Т. от 18.04.1984г. е
нищожно.
Първоначалният ответник по иска Й. И. Й. не е депозирал отговор в
срока131 от ГПК.
От удостоверение за наследници от 03.07.2002г. се установява, че
първоначалният ищец Г. Н. и първоначалният ответник Й. И. Й. са законни
наследници на общия наследодател С. Й. Т., починал на ***г. От
удостоверение за наследници на Г. Г. Н.., починал на 22.01.2021г. се
установява, че е оставил като законен наследник Г. Г. Г..
От удостоверение за наследници № 03648/11.05.2020г. се установява, че
Й. И. Й. е починал и е оставил като законни наследници: А. И. Й. – съпруга,
И. Й. Й. и Й. Й. Й.- синове. Те са конституирани в процеса на основание
чл.227 от ГПК.
Не се спори, че С. Й. Т. е бил собственик на описания в исковата молба
недвижим имот.
Не се спори, че със саморъчно завещание от 18.04.1984г. С. Й. Т. е
оставил притежаваният от него ап. № 60, находящ се в гр. София, Зона ***
заедно с намиращите се в него всички предмети на Й. И. Й.. То е обявено от
нотариус с протокол за обявяване на саморъчно завещания от 11.03.2004г. и е
2
вписано на 12.03.2004г.
При тези доказателства първоинсттнационният съд е отхвърлил
предявения иск.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.42, б. „б“ от ЗН.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269,
ал.1 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма и без да е наведено в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
По иска с правно основание чл.42, б. „б“ от ЗН.
По своя характер това е установителен иск, който се предявява с цел да
се признае за нищожно едно завещание. Абсолютна положителна
процесуална предпоставка за предявяваното и съществуването на правото на
иск е наличието на правен интерес. Той обосновава съществуването и
упражняването на правото на иск. Интересът се извежда от твърденията
изложени в исковата молба. От фактите, посочени от Г. Г., чиито
правоприемник е Г. Г. Г., в исковата молба за делба, може да се направи
извод за интерес от негова страна да предяви иска, доколкото със
саморъчното завещание от 18.04.1984г. се накърняват негови права като
наследник по закон на завещателя. Г. Н., респективно неговият
правоприемник, от своя страна предявява права върху завещаното имущество,
които се отричат от ответниците като наследници по закон и завещание. Това
обуславя неговата активна материална и процесуална легитимация.
Ответниците, като правоприемници на заветника Й. И. Й., като
оспорващи правата на ищеца му противопоставят свои, произтичащи от
завещанието на С. Й. Т.. Това ги прави надлежни страни в процеса и пасивно
легитимирани да отговарят по предявения иск.
Завещанието е едностранен акт, с който завещателят се разпорежда с
3
имуществото си към момента на съставянето му и който има действие за
след смъртта му. То е формален акт с определено от закона съдържание-
датата, на която е съставено, завещателни разпореждания и подпис на
завещателя. Саморъчното завещание е уредено с императивни
материалноправни норми, чието нарушаване води до неговата порочност-
нищожност или унищожаемост. Ищецът се позова на нищожност на
саморъчното завещание, оставено от С. Й. Т.. По своя характер то е завет,
защото завещателят се разпорежда с конкретно имущество. Ищецът не е
оспорил неговата автентичност, а именно, че то е написано и подписано от
лицето, посочено като негов автор. Основанието за нищожност, въведено в
процеса е наличието на две дати в завещанието от 18.04.1984г. Това е тежък
порок, обосноваващ нищожност на основание чл.42, б. „б“ от ЗН. Нищожният
акт не поражда правни последици, които законът свързва с него и които целят
да постигнат страните. Завещанието е и едностранна правна сделка, която
има транслативен ефект и цели след смъртта на завещателя имуществото му
да премине в собственост на заветника, наследник по завещание.
Според оспорилия завещанието на С. Т., то съдържа две дати. Първата
е 18.04.1994г., а втората 19.04.1984г. Саморъчното завещание като формален
акт трябва да има определени реквизити, обуславящи неговата
действителност. Според чл.25, ал.1 от ЗН то трябва да е написано изцяло
ръкописно от завещателя, да съдържа означение за дата , когато е съставено и
да е подписано от него. Датата е от значение за преценка дееспособността на
завещателя да се разпореди валидно с имуществото си към момента на
съставяне на завещанието и за поредността на завещанията/заветите, ако са
съставени няколко. Съгласно горната императивна матероалноправна норма
подписът трябва да се поставен след завещателните разпореждания. По
аргумент от това датата на съставяне на завещанието/завета трябва да се
съдържа преди подписа на завещателя. За да се приеме, че то съдържа две
дати, поради което не може да се направи извод за това, кога е съставено, те
трябва да са поставени преди подписа на завещателя. / Р № 343/01.11.2011г.
по гр.д. № 1147/2010г., ВКС, I г.о., Р № 65/21.03.2013г. по гр.д. № 906/12г.,
ВКС, II г.о/ Процесното завещание, което е предмет на изследване, съдържа
само една дата, изписана в края на завета и преди подписа на завещателя. Тя е
18.04.1984г. Поставената заверка на подписа, вписана под № 581/19.04.1984г.
не е втора дата. Заверката е поставена от завеждащият консулската служба ри
4
МВнР на Република България. В исторически аспект законодателството е
предоставило удостоверителни функции, присъщи на нотариусите, за
засвидетелстване на датата/времето/, подписа и съдържанието на частни
документи, представени от български или чуждестранни граждани, на
дипломатическите и консулските представители- чл.1 от Закона за нотариата/
ДВ Бр.245/16.12.1948г./ Към момента на извършената заверка на подписа е в
сила ГПК от 1952г./отм/. Съгласно чл.473а от него в чужбина нотариалната
служба относно удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на
частни документи, удостоверяване верността на преписи и извлечения от
документи, представени от български граждани, както и съставянето на
завещания на български граждани може да се извършва от българските
дипломатически и консулски представители. По силата на закона те имат
ограничена удостоверителна компетентност, подчинена на правилата за
осъществявана на такава от нотариусите, действащи на територията на
РБългария. Сега уредбата на тези правомощия се съдържа в чл.84 от ЗННД.
Нотариалното удостоверяване на датата, подписа или съдържанието на
документа по своята същност представлява официален документ по смисъла
на чл.143 от ГПК/отм/, сега чл.179 от ГПК./ Р № 61/08.07.2020г. по гр.д. №
2746/19г., ВКС, I г.о./ Датата, на която е осъществено удостоверяването на
подписа на завещателя, не може да се свързва и не е елемент от
задължителното съдържание, което трябва да има саморъчното завещание
според чл.25, ал.1 от ЗН. Тя само определя времето, когато е съставен
официалния документ по удостоверяване на подписа на С. Т.. Датата
19.04.1984г. означава, че саморъчното завещание е подписано от соченото
лице като негов автор към този момент. Тази дата би имала значение за
действителността на завещанието, ако беше изписана от завещателя в текста
преди подписа му и е различна от датата в края на частния диспозитивен
документ. В случая това не е така. Затова следва да се приеме, че
завещанието от 18.04.1984г., написано и подписано от С. Т., по което
обстоятелство няма спор, съдържа само една дата, отговаря на изискванията
на чл.25, ал.1 от ЗН и е валидно. То е породило правни последици, които
законът свързва с него.
Предявеният иск с правно основание чл.42, б. „б“ от ЗН е
неоснователен.
5
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди.
По разноските.
При този изход на спора жалбоподателя няма основание да получи
разноски.
Ответниците по жалбата са направили искане за присъждане на
разноски за въззивното производство. Процесуалният представител на Г. Г. е
направил възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на адвокатското
възнаграждение, заплатено на пълномощника им. При преценката за
прекомерност съдът трябва да съобрази фактическата и правна сложност на
делото, наличието на трайно установена практика по разглежданите в спора
въпроси, усилията, вложени от процесуалния представител за защита
интересите на страната. Пред въззивния съд е проведено едно съдебно
заседание без събиране на доказателства, не е депозиран писмен отговор на
жалбата и делото не представлява фактическа и правна сложност. Затова
възражението за прекомерност е основателно до сумата от 2032, 23лв. според
чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265060/ 27.07.2021г., постановено по гр.д.
№ 7298/20г. от СГС, ГО, 1 състав.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, бул.
„***“ № ***, ет.*** чрез адв. Н. М. да заплати на И. Й. Й., ЕГН **********,
Й. Й. Й., ЕГН № ********** и А. И. Й., ЕГН ********** всички със съдебен
адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.*** чрез адв. П. Г. сумата от 2032, 23 лв./
две хиляди и тридесет и два лева и двадесет и три стотинки/ разноски по
делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7