Присъда по дело №504/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 24
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия: Павлина Тонева
Дело: 20214120200504
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 24
гр. Горна Оряховица, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
и прокурора Йордан Ангелов
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Наказателно дело от общ
характер № 20214120200504 по описа за 2021 година
въз основа данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. А. М., роден на ********, български
гражданин, с постоянен адрес гр. *************** и настоящ адрес гр.
***************, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.05.2021 г. в гр. Горна
Оряховица, след като бил поставен под карантина за срок от 10 дни с
Предписание за поставяне под карантина № 210523/091146 от 23.05.2021 г. на
РЗИ Русе, нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна
болест по хората – коронавирус COVID-19, въведени със Заповед № РД-01-
354 от 18.05.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България – не изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който
посочил в предписанието, че ще пребивава – гр. Горна Оряховица, ул.
„Тунджа“ № 2 – за посочения в предписанието срок от 10 дни, като напуснал
дома си, като деянието е извършено по време на епидемия на територията на
1
Република България и пандемия в световен мащаб, поради което и на
основание чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и чл.
36 от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ, като съвкупност от мерки за контрол и
въздействие, без лишаване от свобода, чрез едновременно налагане на
следните пробационни мерки:
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с
явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице, два пъти седмично, за срок от ДВЕ
ГОДИНИ;
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител
в пробационната служба, на територията на чиято е настоящия адрес на
осъдения за срок от ДВЕ ГОДИНИ;
3. БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО в размер на по
150 часа годишно за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
като на основание чл. 55, ал. 3 от НК НЕ НАЛАГА наказанието ГЛОБА,
което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския
окръжен съд в 15 - дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по ПРИСЪДА № 24/15.11.2021 г.
по НОХД № 504/2021 г. по описа на РС – Горна Оряховица

Обвинението на Районна прокуратура – велико Търново, ТО – Горна
Оряховица е срещу И. А. М. от гр. *******, за това, че на 26.05.2021 г. в гр.
Горна Оряховица, след като бил поставен под карантина за срок от 10 дни с
Предписание за поставяне под карантина № 210523/091146 от 23.05.2021 г. на
РЗИ Русе, нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна
болест по хората – коронавирус COVID-19, въведени със Заповед № РД-01-
354 от 18.05.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България – не изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който
посочил в предписанието, че ще пребивава – гр. ********* – за посочения в
предписанието срок от 10 дни, като напуснал дома си, като деянието е
извършено по време на епидемия на територията на Република България и
пандемия в световен мащаб – престъпление по чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НК.
ПРОКУРОРЪТ поддържа обвинението и счита, че същото е безспорно
доказано от събраните по делото доказателства. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен и му наложи наказание пробация при условията на чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Предлага на основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът
да не налага наказанието глоба, което законът предвижда наред с наказанието
лишаване от свобода. За вида, продължителността и броя на пробационните
мерки предоставя на преценката на съда.
СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК адв. К. М. от ВТАК също счита, че
обвинението е доказано, както от обективна, така и от субективна страна.
Моли съда да наложи на подзащитния й минимално наказание при условията
на чл. 55 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ И. А. М. не е намерен на посочения от него адрес и е
променил същия без да уведоми съда. По данни от баба му и от съседи се
намира в чужбина на неизвестен адрес. Същевременно е редовно уведомен, че
делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269,
ал. 3 от НПК. Поради това съдебното производство е проведено при
условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК в присъствието на служебен
защитник. В хода на досъдебното производство подсъдимият е дал обяснения,
с които направил самопризнания и изразил критично отношение към
извършеното.
СЪДЪТ, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
И. А. М. е български гражданин, с начално образование, неженен,
1
безработен, осъждан, с постоянен адрес - гр. ***************** и адрес за
призоваване - гр. ****************.
И.М. бил в Германия, като се прибрал в България на 23.05.2021 г. По
това време на територията на Република България имало епидемия от
заболяването коронавирус COVID-19 и страната се намирала в извънредна
епидемична обстановка, обявена с решение на Министерски съвет на
Република България, както и имало пандемия в световен мащаб от същото
заболяване, обявена от Световната здравна организация. По време на
прибирането на подсъдимия в страната действала Заповед № РД-01-354 от
18.05.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, с
която били въведени мерки, издадени против разпространението на тази
заразна болест по хората. Една от мерките била поставянето под карантина за
срок от 10 дни на всички, които се прибират от рискови държави, каквато
била Германия, и които не разполагали с отрицателен PCR тест, извършен в
срок до 72 часа преди пристигането им в страната. Тъй като М. нямал такова
изследване, той бил поставен под карантина за срок от 10 дни с Предписание
за поставяне под карантина № 210523/091146 от 23.05.2021 г. на РЗИ Русе. В
същото било посочено, че карантината следвало да се изпълни от М. на адрес
гр. Горна Оряховица, ул. „Тунджа“ № 2 - постоянния му адрес в страната. При
завръщането си в гр. Г. О. обаче М. не отишъл на адреса, тъй като отдавна
семейството му не живеело там, а се настанил при баба си - свидетелката
А.С., на адрес ул. *********. Въпреки че знаел, че е под карантина и не
следва да напуска дома си, той не спазвал наложената му противоепидемична
мярка и излизал многократно.
На 26.05.2021 г. свидетелите С.С. и Г.Г. – полицейски служители в РУ -
Горна Оряховица, извършили проверка на постоянния адрес на подсъдимия за
това дали същият спазва карантината си. Не го установили там, като
получили сведения от съседи, че М. и семейството му не живеели на адреса.
На свидетеля С. му било служебно известно, че подсъдимият е пребивавал
при баба си и те се насочили към адреса на свидетелката С.. Когато отишли
там, те отново не установили М., като С. им казала, че е излязъл. С. и Г.
докладвали за установеното от тях и когато се върнали в сградата на РУ - Г.
О., те установили М. с родителите му пред управлението. М. казал, че е
излязъл, за да си прави тест, но не представил такъв.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, от
показанията на разпитаните свидетели, както и от останалите приложени по
делото писмени доказателства.
Съдът дава вяра и кредитира като достоверни обясненията на
подсъдимия, с които прави самопризнания, тъй като същите се подкрепят от
показанията на свидетелите и приетите писмени доказателства.
Показанията на свидетелите С. И. С. Г. Я. Г. и А. А. С. са логични,
последователни и взаимно подкрепящи се и се потвърждават от обясненията
на подсъдимия и приетите писмени доказателства, поради което съдът
кредитира същите като достоверни.
2
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери,
че подсъдимият И. А. М. действително е осъществил състава на
престъплението по предявеното обвинение, доколкото този извод
кореспондира не само на направеното от него самопризнание, но и на данните
в писмените и гласни доказателствени материали, събрани при воденото
разследване по досъдебното производство. Действията във връзка с
напускането на конкретния адрес в гр. **************, на който той е
посочил, че ще пребивава през съответния период, вписан в издаденото
Предписание за поставяне под карантина № 210523/091146 от 23.05.2021 г. на
РЗИ Русе, не са предмет на спор, и са категорично установени от
приложените доказателства. С оглед на това следва да се приеме,
че посредством тях той е осъществил състава на престъпление по
чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК от обективна страна, тъй като те са довели
до нарушаване на мерки, издадени против разпространението на заразна
болест по хората – коронавирус COVID-19, въведени със Заповед № РД-01-
354 от 18.05.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, а деянието е било извършено по време на епидемия на територията
на Република България и пандемия в световен мащаб. Предписанието на РЗИ
Русе е връчено на подсъдимия, който е бил запознат не само с
обстоятелството, че е бил поставен под карантина, но и че носи наказателна
отговорност при нарушаване на задълженията, свързани с нея. Поради
изложеното той явно е действал с пряк умисъл, тъй като е
осъзнавал последиците от своите действия и чрез последните е целял тяхното
настъпване.
При описаната фактическа обстановка и изложените по-горе
съображения съдът прие за безспорно от правна страна, че на 26.05.2021 г. в
гр. *********, след като бил поставен под карантина за срок от 10 дни с
Предписание за поставяне под карантина № 210523/091146 от 23.05.2021 г. на
РЗИ Русе, нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна
болест по хората – коронавирус COVID-19, въведени със Заповед № РД-01-
354 от 18.05.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България – не изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който
посочил в предписанието, че ще пребивава – гр. ********* – за посочения в
предписанието срок от 10 дни, като напуснал дома си, като деянието е
извършено по време на епидемия на територията на Република България и
пандемия в световен мащаб, с което е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по смисъла на чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НК, в извършването на което го призна за виновен.
След като призна подсъдимия за виновен съобразно чл. 54 от НК, съдът
обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, подбудите за
извършване.
Обществената опасност на деянието е типичната за този вид
престъпления.
3
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като завишена.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете дадените от
подсъдимия обяснения при разследването по досъдебното производство, с
които е спомогнал за разкриване на обективната истина, направеното
самопризнание, изразено критично отношение към извършеното, незабавно
явяване в РУ – Горна Оряховица след узнаване, че е търсен от полицейски
служители, млада възраст, обстоятелството, че не е проявил симптоми на
заболяване от коронавирус.
Отегчаващи вината обстоятелства се явяват миналите осъждания на
подсъдимия за умишлени престъпления от общ характер.
Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при чието наличие и най-лекото, предвидено от закона
наказание, би се явило несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в
неговия най-нисък размер за съответния вид. Поради това и като съобрази
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът приложи чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от НК, като замени предвиденото в чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
НК наказание лишаване от свобода с наказание ПРОБАЦИЯ, като съвкупност
от мерки за контрол и въздействие, без лишаване от свобода, чрез
едновременно налагане на подсъдимия М. на следните пробационни мерки:
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с
явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице, два пъти седмично, за срок от ДВЕ
ГОДИНИ;
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител
в пробационната служба, на територията на чиято е настоящия адрес на
осъдения за срок от ДВЕ ГОДИНИ;
3. БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО в размер на по
150 часа годишно за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
Като съобрази, че за постигане на специалната и генерална превенция
на наказанието не е наложително налагане на наказанието ГЛОБА, което
законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, съдът приложи
чл. 55, ал. 3 от НК и НЕ ГО НАЛОЖИ.
Настоящата инстанция счита, че така наложеното по вид и размер
наказание ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и ще окаже предупредително въздействие върху останалите
членове на обществото.
По делото не са налице данни за направени разноски, поради което
съдът не се е произнасял по присъждането на такива.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

4
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица:_____________



5
Съобщи за изтекли лични данни