Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.
София, 05.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГРОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Н. Светославова, като разгледа т.д. № 3614 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Х.Х.Б.В. твърди, че с договор за цесия от 19.08.2008 г. придобил вземането на Нидерландска компания за финансиране на развиващите се страни срещу ответника Х.С.ЕООД /н./, възникнало от договор за кредит от 29.07.2003 г. Поддържа, че след уведомяване на длъжника за цесията последният се разпоредил с право на собственост върху недвижим имот чрез договор за продажба, сключен с ответника-приобретател С. ООД с Нотариален акт № 145/22.07.2011 г. Твърди, че посочената сделка го уврежда, тъй като дружеството-длъжник не разполага с достатъчно имущество, с което да погаси дълга, както и че приобретателят е знаел за увреждането. Ето защо моли съда да обяви за относително недействителен договора за продажба на недвижимия имот. Претендира разноски.
Ответниците Х.С.ЕООД /н./ и С. ООД оспорват исковете с идентични възражения: ищецът не е имал качеството кредитор към момента на сключване на процесната сделка, тъй като длъжникът не е бил уведомен за цесията; сделката не е увреждаща, тъй като имотът е продаден на реалната му пазарна цена, а с получената сума е погасено друго задължение към същия кредитор; продажбата е извършена след решение на общото събрание на длъжника, в което ищецът е участвал като съдружник и не е оспорил същото относно неговата законосъобразност; не е налице нито знание за увреждане, нито намерение за това. Претендират разноски.
Синдикът на Х.С.ООД /н./, конституиран на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ, поддържа иска, като твърди, че сделката уврежда кредиторите на несъстоятелността /какъвто според съставения списък по чл. 686, ал. 1 ТЗ, е и ищецът/, както и че плащането на продажната цена е симулативно.
Съдът, като отчете събраните по
делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Предявеният иск е за обявяване на относителната недействителност на договор за продажба, който уврежда кредитора на възникнало преди сключване на сделката вземане. Фактическият състав на правото да се иска обявяването й включва 1/. неотречено със сила на пресъдено нещо /и обосновано с надлежни твърдения/ кредиторово качество у ищеца, 2/. сключване на валидна разпоредителна сделка между ответниците и 3/. знание у страните по сделката относно увреждането на кредитора.
Безспорно между страните е сключването на процесния договор за продажба с Нотариален акт № 145/22.07.2011 г., по силата на който Х.С.ООД прехвърля на С. ООД правото на собственост върху УПИ № Х-1983 с идентификатор № 68134.4355.2216 по кадастралната карта и регистри на СГКК-София, ведно с построения в имота производствено-търговски комплекс, състоящ се от административно-битова сграда, производствен корпус и КПП, за продажна цена в размер на 1 890 790 лв.
Спорни между страните са следните въпроси: 1/. налице ли е кредиторово качество у ищеца и ако да – кога е възникнало то /преди или след сключване на процесната сделка/; 2/. увреждаща ли е сделката и ако да – 3/. налице ли е знание за увреждане у съдоговорителите.
Относно възникване на
кредиторовото качество:
Безспорно е, че ответникът Х.С.ООД /н./ е сключил в качеството си на заемател договор за заем с Нидерландска компания за финансиране на развиващите се страни за сумата от 650 000 евро. С влязло в сила решение на съд в Хага, Кралство Нидерландия, е признато спрямо длъжника Х.С.ООД /н./, че същият дължи връщане на заетата сума, ведно с възнаградителна лихва и неустойка, на цесионера Х.Х.Б.В., легитимирал се с договор за цесия от 19.08.2008 г. Решението е признато и допуснато до изпълнение в Република България с влязло в сила разпореждане от 01.11.2013 г., постановено по т.д. № 5526/2013 г.
Следователно налице е кредиторово качество у ищеца, което не е отречено /а напротив – потвърдено/ със сила на пресъдено нещо. Съобразно константната практика на ВКС /вж. решение 552/15.07.2010 г. по гр.д. № 171/2009 г. на ВКС, ІV Г.О./, това е достатъчно да обоснове материална легитимация на ищеца и спрямо приобретателя, макар той да не е обвързан от силата на пресъдено нещо по постановеното решение - щом е достатъчно кредиторовото качество да се извлече от твърденията, стига да е не е съдебно отречено, то на по-голямо основание е достатъчно то да е установено със сила на пресъдено нещо само спрямо прехвърлителя.
Установяването на кредиторовото качество обаче не е достатъчно – налице е различен правен режим за обявяване на относителната недействителност съобразно различния възможен момент на възникване на вземането /преди или след увреждащата сделка/, който изисква установяване на различна субективна страна /знание или намерение за увреждане/. Ето защо следва да се установи кога е възникнало прехвърленото вземане /въобще или в патримониума на ищеца/. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Относителната недействителност е институт, предназначен да запази възможността за удовлетворяване на едно вземане. Следователно неговата защитна функция е свързана със самото вземане, а не с личността на кредитора. Ето защо според настоящия състав, за да се приложи разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е достатъчно увреждащата сделка да е извършена след първоначалното възникване на вземането без оглед момента на неговото последващо прехвърляне и уведомяване на длъжника за цесията. Да се приеме обратното, означава да се подмени както целта на института на Павловия иск /да брани удовлетворяването, а не кредитора/, така и институтът на цесията, съгласно която вземането се прехвърля с възникналите спрямо него права, вкл. защитни. В този смисъл съдът споделя напълно изложеното в решение № 319/27.04.2010 г., постановено по гр.д. № 4025/2008 г. на ВКС, постановено по допуснатия до касационен контрол въпрос „необходимо ли е договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД“. С решението се дава отрицателен отговор /при фактическа обстановка, при която не само уведомяването, но и самият договор за цесия е сключен след увреждащата сделка/ с аргументи, черпени именно от целта на института на Павловия иск и на цесията. Ето защо в настоящия случай следва да се приеме, че ищецът е материално-правно легитимиран да брани възможността за удовлетворяване на вземането, възникнало за цедента преди увреждащата сделка, ако се установи знание за увреждане, независимо от това, кога цесията е съобщена на длъжника.
Дори да се приеме, че релевантен е моментът на придобиване и съобщаване на придобиването /предвид съществуващата практика и в смисъл, отчитащ момента на придобиването на вече възникнало вземане - вж. напр. решение № 199/13.11.2012 г. по т.д. № 191/2012 г./, то в настоящия случай се установява както придобиване, така и съобщаване преди 22.07.2011 г. В тази насока съдът кредитира свидетелските показания на свидетеля Г./л. 651, т. ІІ/, която потвърждава изпращането на потвърдително цесията писмо, издадено от цедента, чрез куриерска служба до адреса на управление на длъжника. Тези показания кореспондират със представените писмени доказателства /л. 292, л. 300 – 307, т. І/.
Поради изложеното съдът приема, че ищецът има право да иска обявяване на относителната недействителност на процесната сделка при условията на чл. 135, ал. 1 ЗЗД – тъй като придобитото от него вземане е възникнало преди сключването й.
Относно увреждащия характер на
сделката:
Увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал или е увеличил платежната си неспособност, а именно: намалено е имуществото на длъжника, т.е. намален е активът (напр. с договор за дарение) или е увеличен пасивът (напр. поето е чуждо задължение), или е затруднено удовлетворението на кредитора (напр. продажбата на имот на длъжника пазарната цена не намалява имуществото, но паричната сума може да не е налице, за да се удовлетвори кредиторът). Ето защо ирелевантно е възражението относно размера на цената по сделката. Ирелевантно относно увреждащия характер е и обстоятелството, че за продажбата на имота е взето решение на общото събрание на дружеството длъжник, съдружник в което е и кредиторът – увреждащият характер е обективно състояние и то не може да отпадне по волята на страните; нещо повече – дори съдружникът да е гласувал в полза на решението за продажба и към този момент вече да е имал качеството цесионер, то това не означава изразено от негова страна съгласие с получената продажна цена да не бъде удовлетворено вземането му. На по-голямо основание, участието на бъдещия кредитор в общото събрание и гласуването против решение за продажба не може да се отрази впоследствие върху правото му спрямо него тази сделка да се третира като увреждаща.
Възражението за липса на увреждане поради погасяване с получената продажна цена на друго задължение към същия кредитор /за дивидент за 2006 г./ е неоснователно – видно от протокола от общото събрание от 26.11.2007 г. /л. 203, т. І/, размерът на печалбата за 2006 т. е бил 1 100 000 лв. Ето защо, дори именно с тази сума да е погасен дълг към същия ищец, то той не би надхвърлил 50 % от продажната цена на имота, т.е. с продажбата е получена сума, която би могла да удовлетвори и част от неудовлетвореното към настоящия момент вземане.
Относно
знанието:
Елемент от основателността на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е съдоговорителите да са знаели за увреждането.
Длъжникът знае, когато съзнава, че има вземане и че предприетото действие може да затрудни удовлетворяването на кредитора. Както беше отбелязано, трансформирането на недвижимия актив в парични средства винаги е от естество да затрудни удовлетворението /поради различния режим на разпореждане/. Поради това в случая е налице знание за увреждането у длъжника.
По отношение на приобретателя следва да се приложи презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. От събраните доказателства се установява, че управителят и съдружник в дружеството-прехвърлител /В.И./ е роднина по права линия от първа възходяща степен /майка/ на съдружниците /и на управителя/ на дружеството-приобретател /С.П.и Н.П./. Следователно между управителите и съдружниците на съдоговарящите дружества е налице връзка от посочения в чл. 135, ал. 2 ЗЗД тип, а съгласно константната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, тази връзка обосновава приложението на презумпцията и спрямо юридическите лица – решение № 120/02.02.2000 г. по гр.д. № 704/99 г. на ВКС, V г.о., решение № 163/27.07.2011 г. по гр.д. № 672/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 967/08.03.2010 г. по гр.д. № 3336/2008г. на ВКС, І г.о. /извън допуснатия до касационно обжалване въпрос/, решение № 13/19.02.2015 г. по гр.д. № 4606/2014 г. на ВСК, ІV г.о. /юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи, вкл. по правилата на презумптивното знание/. Т.е. приложението на презумпцията е разширено до лица, които представляват или са собственици на юридическите лица – страни по атакуваната сделка и се намират в родствени отношения от кръга на посочените в чл.135, ал.2 ЗЗД.
Презумпцията не е оборена при условията на пълно обратно доказване. С оглед изключително близкия характер на родствената връзка между управителите на двете дружества /майка-син/, съдът приема, че липсата на данни за задължението в ГФО и липсата на предоставена от счетоводителя /свидетеля М./ информация не са достатъчни, за да се приеме липса на знание за дълга въобще /такова знание – именно поради близката родствена връзка – може да бъде придобито не само при справка в Търговския регистър или при запитване до счетоводството/.
Ето защо съдът приема, че е налице и този елемент от основателността на иска и същият следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода от делото ответниците следва да заплатят на ищеца разноски в размер на 75 380 лв. разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от Х.Х.Б.В.,
рег. в ТК в Г., Х., под рег. № 39061646, срещу Х.С.ООД /н./, ЕИК ********, и С.
ООД, ЕИК ********, договор за продажба на правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ УПИ № Х-1983 с идентификатор № 68134.4355.2216 по
кадастралната карта и регистри на СГКК-София, ведно с построения в имота
производствено-търговски комплекс, състоящ се от административно-битова сграда,
производствен корпус и КПП, сключен с Нотариален акт № 145/22.07.2011 г. на
нотариус рег. № 074.
ОСЪЖДА Х.С.ООД /н./, ЕИК ********, и С. ООД, ЕИК ********, да заплатят на Х.Х.Б.В., рег. в ТК в Гронинген, Холандия, под рег. № 39061646, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 380 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: