РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20215330119115 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът И. М. К., чрез адв. Е. И., е предявил против „Сити кеш“
ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че клаузата за неустойка, уговорена в чл. 8 от Договор за кредит от ****, е
нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие с
чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното развноправие между страните и в нарушение на
чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД за заплащане на сумата от 402, 09 лв. /след прието с определение от 22.11.2022 г.
изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК чрез намаляване на неговия размер/,
представляваща недължимо платена по клауза за неустойка по договор за кредит от ****,
получена в периода 25.01.2019 г. – 25.01.2020 г., поради нищожност на клаузата за
заплащане на неустойка, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 01.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит от ***, по силата на
който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в размер на 2 000 лв.,
при фиксиран лихвен процент по заема от 30, 00 % и годишен процент на разходите от 35,
43 %. В клаузата на чл.6 от договора било установено задължение за кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение под формата поръчителство, което да отговаря на
изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на уговореното
обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 671, 97
лв., платима на вноски, ведно с главницата и уговорената възнаградителна лихва съгласно
погасителния план. Ищецът твърди, че е усвоил сумата по кредита, но счита, че не дължи
плащания за неустойка, като акцентира върху обстоятелството, че същата излиза извън
1
присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции. Счита, че посоченият в договора
лихвен процент не отговаря на действително приложения, поради това, че уговореното в чл.
8 от договора плащане, макар и установено като неустойка, по правната си същност
представлява скрита добавка към възнаградителната лихва. Твърди, че неправилно размерът
на плащането по чл. 8 от договора, наречено "неустойката", но представляващо скрито
възнаграждение за ползването на финансовия актив, не е включен при определяне на
годишния процент на разходите, поради което и посоченият в договора годишен процент на
разходите също не отговаря на действителния, което представлява нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага съображения за нищожност само на клаузата
на чл. 8 от договора като противоречаща на добрите нрави.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД
е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва твърдението на ищеца за това да е заплатил
сумата от 500 лв. по клаузата за неустойка. Счита, че не следва в годишния лихвен процент
да се включва размера на уговорената в чл.8 неустойка, доколкото същата се дължи при
условие, а не представлява възнаграждение за отпуснатите от кредитора средства. Оспорва и
твърдението, че с уговорката за процесната неустойка се цели заобикаляне на закона, както
и осигуряване на допълнителна печалба. Във връзка с твърдението за нищожност на
неустойката поради противоречието с добрите нрави сочи, че при сключване на договора
за потребителски кредит финансовата институция извършва оценка на финансовия риск,
който поема, а обезпечението на задължението е съществен елемент при преценката на този
риск. Само при това условие кредиторът имал интерес от сключване на процесния договор.
А неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение увеличавало поетия от
кредитора финансов риск и водело до невъзможност за събиране на вземането, което пък
напълно в съответствие с добрите нрави било основание за уговаряне на нестойка, която да
обезпечи това вземане.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е
безспорно, че между страните е сключен Договор за кредит от ****, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2 000 лв. Установен е фиксиран лихвен
процент от 30 % и годишен процент на разходите от 35, 43 %.
В разпоредбата на чл. 6 от договора било установено задължение за
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство, което да
отговаря на изискванията, установени от кредитодателя. В разпоредбата на чл. 8 от
Договора е уговорено, че в случай на непредставяне на уговореното обезпечение
кредитополучателят се задължава да заплати неустойка в общ размер на 671, 97 лв., платима
на вноски, ведно с главницата и уговорената възнаградителна лихва съгласно погасителния
план.
От приетото по делото допълнително заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ищецът е заплатил дължимата сума по кредита от общо 2 494,
75 лв., от които сумата от 2 000 лв. – главница; сумата от 92, 66 лв. – възнаградителна лихва
и сумата от 402, 09 лв. – неустойка.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност.
Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително
определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна
клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът
съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като
2
клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята
в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент.
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане
на главното задължение по установения от заемодателя начин. Следователно задължението
за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в
договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на
кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното
възнаграждение на кредитора.
Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза,
доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на
задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната
обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен
характер. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява
допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято
стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за
установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под
формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя.
Този извод на съда – че с клаузата за неустойка всъщност е предвидено
допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено
това задължение, тъй като в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски,
подобно на главницата и възнаградителната лихва.
По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане
на неустойка, с което задължение разходите по кредита се увеличават, чрез добавяне на
допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради установяването й в
противоречие с добрите нрави.
По така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за установяване
недействителността на клаузата на чл. 8 от Договора, поради установяването й в
противоречие с добрите нрави е основателен, поради което не следва да се пристъпва към
разглеждане на останалите посочени от ищеца основания за недействителност на тази
клауза.
Следователно тази клауза не поражда права и задължения за страните, поради което
сумата, заплатена от кредитополучателя – ищец в изпълнение на задълженията, предвидени
в тази разпоредба, са били недължимо платени от страна на ищеца като престирани при
начална липса на основание. Оттук следва и че кумулативно съединеният иск по чл.55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД е основателен.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
3
следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на 100 лв. за заплатена
държавна такса и 170 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
В производството по делото ищецът е представляван на основание чл. 38, ал. 2, т. 1
ЗАдв. В полза на упълномощения адвокат се следва възнаграждение, което съдът определи в
размер на сумата от 600 лв. – за всеки един от исковете, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на
възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното не е определено
с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, по предявения
от И. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. „****“ № ***, ет. **, ап. **, иск с правно
основание чл. 124 ГПК, че клаузата на чл. 8 от Договор за кредит ****, предвиждаща
заплащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение, е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на И. М. К., ЕГН
**********, на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата от 402, 09 лв., представляваща недължимо
заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за
неустойка по договор за кредит ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 01.12.2021 г. до окончателното изпълнение на
задължението.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на И. М. К., ЕГН **********, сумата от 270 лв. – съдебно-деловодни разноски в
производството по гр.д. № 19115/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адв. Е. И., с адрес гр. ****, ул. “****” № **, сумата от 600
лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. №
19115/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4