гр. София, 30.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 8210 по описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 249246 от 24.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 65572/2018 г. на Софийски районен съд, 32-ри състав, е осъдена
М.Н.Т. да плати на Н.В.Т. сумата 1500 лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждането - 12.5.2018г., до плащането — обезщетение за неимуществени вреди
от преживени от ищеца срам, обида, унижение, вследствие от обиди, отправени от
ответника срещу ищеца на 12.5.2018г., около 12,30ч. в жилищен блок, находящ се
в гр. София, ул. ******, като е отхвърлен иска за сумата над 1500 лева до
предявения размер от 5000 лева, предявен като частичен от общо 20 000 лева. С
посочено съдебно решение също е осъдена Н.В.Т. да плати на М.Н.Т. сумата 1500
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.5.2018 г. до
плащането - обезщетение за неимуществени вреди от преживени от ищеца по
насрещния иск срам, обида, унижение, вследствие от обиди, отправени от
ответника срещу ищеца на 12.5.2018г., около 12,30ч. в жилищен блок, находящ се
в гр. София, ул. ******, като е отхвърлен иска за сумата над 1500 лева до
предявения размер от 4 000 лева, предявен като частичен от общо 16 000
лева. С това решение е отхвърлен изцяло предявения от М.Н.Т. насрещен иск срещу
В.П.Т. за сумата от 2 000 лева, предявен като частичен от общо от 8000
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.5.2018 г. до
плащането обезщетение за неимуществени вреди от преживени от ищеца по насрещния
иск срам, обида, унижение, вследствие от обиди, отправени от ответника срещу
ищеца на 12.5.2018 г., около 12,30 ч. в жилищен блок, находящ се в гр. София,
ул. ******. С определение №114306 от 05.06.2020 г. районният съд е оставил без
уважение искането на Н.В.Т.В.П.Т. за изменение на постановеното решение в
частта за разноските.
Решението
е обжалвано в неизгодната част от ищцата по първоначалния иск в
първоинстанционното производство - Н.В.Т.. Изложените доводи от този въззивник са за неправилност
на решението. Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка на събраните
доказателства, районният съд е отхвърлил като недоказана исковата й претенция
за обезщетението за неимуществени вреди над сумата от 1 500 лева. Твърди
се, че от събраните в производството пред районния съд доказателства се
установява по категоричен начин претъпени неимуществени вреди в значително по –
висок размер. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на
предявения иск в пълен размер. Претендира се присъждане на сторените в
производството разноски.
Ответникът
по въззивната жалба на Н.В.Т. - М.Н.Т., е
депозирала в законовоустановения срок отговор, а в последствие и няколко
допълнения към него. В тях се излагат съображения за правилност и
законосъобразност на тази отхвърлителна част на решението на районния съд.
Решението
е обжалвано в неизгодната част и от ищцата по насрещните искове в
първоинстанционното производство - М.Н.Т.. Изложените доводи от този въззивник са за
неправилност на решението в отхвърлителната част срещу Н.В.Т. за сумата над 1 500 лева
до пълния претендиран размер от 4 000 лева, както и в напълно отхвърлената
част срещу В.П.Т. за сумата от 2000 лева. Поддържа се, че въз основа на
неправилна преценка на събраните доказателства, районният съд е отхвърлил като
недоказани исковите й претенции за обезщетението за неимуществени вреди над
сумата от 1 500 лева по отношение на Н.В.Т. и изцяло по отношение на В.П.Т.. Твърди се, че от
събраните в производството пред районния съд доказателства се установява по
категоричен начин претъпени неимуществени вреди в значително по – висок размер
от М.Н.Т.. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на
предявените насрещни искове в пълен размер. Претендира се присъждане на
сторените в производството разноски.
Ответниците
по въззивната жалба на М.Н.Т. - Н.В.Т. и В.П.Т., са депозирали в
законовоустановения срок отговор. В него се излагат съображения за правилност и
законосъобразност в отхвърлителните части на решението на районния съд спрямо
двамата. Иска се присъждане на разноски в полза на въззиваемите от въззивната
инстанция.
Предмет
на настоящото въззивно производство е и частна жалба на Н.В.Т. и В.П.Т. срещу
определение №114306 от
05.06.2020 г., постановено от районния съд по реда на чл. 248 ГПК, с което е
оставено без уважение искането на Н.В.Т.В.П.Т. за изменение на постановеното
решение в частта за разноските
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В
случая с въззивните жалби са направени оплаквания относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се
установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни
норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя
и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
намира наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.
Безспорно е между страните, а и от
събраните доказателства се установява, че страните в съдебното
производство - М.Н.Т., Н.В.Т. и В.П.Т., живеят в жилищен блок, находящ се в гр. София, ул. ******.
Също така, че в периода 10.4.2018 г. -14.5.2018 г. Н.В.Т. наела работници да извършат
ремонт в собствения й aп. 1, като по повод на ремонта на 12.5.2018 г., около
12,30 ч., между Н.В.Т., М.Н.Т. и съпрузите им избухнал скандал. За да постанови
обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че при разразилия
се скандал Н.В.Т. и М.Н.Т. са се обиждали взаимно - първата казала на втората
„Къш, бе, куцият дявол“, а втората казала на първата „дебела свиня“,
„отвратителна жена“, „помиярка“, „нещастница“. Така посочените епитети са
обективно обидни, поради което и двете страни с изричането им и възприемането
им от другата страна са реализирали противоправни деяния. Установява се също
така, че във връзка с обидите и двете са претърпели неимуществени вреди -
негативни емоционални преживявания, довели до влошаване на здравословното им
състояние. Следователно и двете страни Н.В.Т. и М.Н.Т. са осъществили
фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 45 ЗЗД. Обосновано
районният съд е заключил, че по
делото не са събрани доказателства за изричане от страна на Н.В.Т. на думите :“Ти
не познаваш жена си! Не знаеш колко похождения има!“, както и че В.Т. е хванал съпруга
на Т. за реверите на сакото, блъснал го и го заплашил. Ето защо основателно
предявеният иск по чл. 45 ЗЗД срещу В.П.Т. е отхвърлен като недоказан.
Въззивният съд е приел за процесуална
икономия представени от въззивника М.Н.Т. – постановление за отказ докладни
записки, обяснения, жалби на Т. до директора на 05 РУ на СДВР и до директора на
05 РУ на СДВР, доклад от директора на 05 РУ на СДВР и служебно е изискал жалба
на Т. до Министъра на вътрешните работи, както и доклад относно извършената
проверка по случая. От тези писмени доказателства не се установяват релевантни
обстоятелства от предмета на доказване в настоящото производство. В тази връзка
съдът не намира за необходимо да ги обсъжда детайлно. Приетите във въззивното
производство писмени доказателства, макар и неотносими, са показателни са
изключително влошените отношения между М.Н.Т.
и нейните съседи Н.В.Т. и В.П.Т. след станалия на 12.5.2018 г. скандал между
тях.
Във въззивното производство са
разпитани трима свидетели – Г.Б., А.М.и П.С., които са съседи на страните по
делото. От свидетелските показания на Б.
се установява, че същата по време на скандала е била на пейка пред блока, чула
е да се вдига врява вътре във входа, но не и конкретни думи или реплики. От
свидетелските показания на М.се установява, че същата не е пряк очевидец на
скандала разбрала е за него от друга съседка. Вечерта след инцидента е провела
телефонен разговор с Н.Т., а след няколко дни са се срещнали лично. Споделила е
на свидетелката М., че е обидена, разстроена и ядосана от инцидента и избягва
срещи с Т.. От свидетелските показания на С.се установява, че същият е бил
запознат с осъществявания ремонт през м. май 2018 г. в апартамента на семейство
Т., като председател на контролния съвет на етажната собственост, не му е
изветсно да са подавани жалби от съседи за ремонта. Този свидетел не е бил пряк
очевидец на процесното спречкване, разбрал е впоследствие за него, като
заявява, че избягва контакти с Т., която след смяната й като председател на
управителния съвет на етажната собственост е станала изнервена. От събраните
свидетелските показания във въззвиното производство не се установяват нови
релевантни обстоятелства за предмета на доказване. Същите не опровергават, а подкрепят
установената от районния съд фактическа обстановка.
Правната
квалификация на предявените в първоинстанционното производство искове за
заплащане на неимуществени вреди е чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Подлежащите на
установяване факти по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД са: виновно поведение
от страна на ответника; настъпило увреждане - съответно наличие на вреди и
техния размер; причинно- следствена връзка между виновното поведение и
настъпилите вреди. Отговорността за непозволено увреждане по принцип предполага
наличието на причинени вреди от деяние, което е неправомерно.
В
съдебното производство е безспорно установено, че по време на разразилия се
междусъседски скандал на 12.5.2018 г. Н.В.Т. и М.Н.Т. са отправили една към
друга обидни епитети, като с изричането им и възприемането им от другата страна
са реализирали противоправни деяния. От
съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният
съд достига до извода, че се е стигнало до неправомерно засягане на личната
сфера на Н.В.Т. и на М.Н.Т., което им е причинило известни неимуществени вреди.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява противоправно поведение на съпрузите на двете, поради което
предявеният иск по чл. 45 ЗЗД срещу единия от тях - В.П.Т., е недоказан.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и изхождайки от указанията, дадени в ППВС № 4/1964
г., че обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост,
въззивният съд счита, че сумата в размер на по 1500 лв. за двете взаимно
отправили си обидни изрази съседки е съобразена с общия принцип за обезщетяване
на причинените неимуществени вреди по справедливост. Този размер ще възмезди в
достатъчна степен Н.В.Т. и М.Н.Т. за претърпените от всяка от тях тревожност,
депресия и емоционална потиснатост в резултат на възприетите обидни епитети по
свой адрес.
За
да стигне до тези изводи, съдът отчита и обстоятелството, че за съжаление
междусъседските скандали в жилищните блокове са често срещи. Основни причини за
това са липсата на толерантност и неправилното разбиране на начина, по който
следва да упражняват правата си етажните съсобственици. Действително, всеки би
искали да му е тихо и спокойно, но в
блок, обитаван от десетки семейства това не винаги е възможно. Общоизвестен
факт е, че в жилищните блоков звуците от съседните апартаменти са неизбежни и
всечи трябва да ги понася със съзнанието, че и самият той създава такива. Също
така неизбежни са и ремонтите на апартаментите, които са свързани обективно с
неприятни шумове, прах и строителни отпадъци. С оглед на изложеното процесният
междусъседски скандал се преекспонира от участниците в него. Последните силно
преувеличат неимуществените вреди, които твърдят че са претъпели от него. Процесуалното
поведение на двете насрещни страни пред районния и настоящия съд е продиктувано
от стремеж към личен реваншизъм и отмъщение. Тяхното поведние граничи със
злоупотреба с процесуални права и няма как да бъде толерирано. Следва ясно да
се укаже на страните в настоящото производство, че разглеждането и
разрешаването на съдебни спорове за нарушени граждански права не следва да бъде
употребявано за превратни цели.
С
оглед всичко гореизложено двете въззивни жалби следва да бъдат оставени без
уважение. Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК
следва да се потвърди изцяло.
По частната жалба на Н.В.Т. и В.П.Т.
срещу определението на районния съд по чл. 248 ГПК:
Напълно
правилно и законосъобразно съгласно правилата на чл. 78 ГПК районният съд е
разпределил между страните сторените от тях разноски в първоинстанционното
производство. Основните оплаквания в частната жалба срещу отказа да бъде
изменено решението на районния съд по реда на чл. 248 ГПК е за липсата на
доказано плащане от страна на М.Н.Т. в полза на адв. С.П. на адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева за процесуално представителство. От начина,
по които е попълнен, представеният договор за защита и правно съдействие по гр.
д. № 65572/2018 г. на Софийски районен съд, сключен между адв. С.П. и М.Н.Т.,
може да се заключи, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 800
лева е платено в брой. Ето защо основателно районният съд е присъдил в полза на
М.Н.Т. и сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от насрещните искове. Също така липсата на подробни мотиви в
определението на районния съд в определението си по чл. 248 ГПК не може да
обуслови неговата незаконосъобразност. Въззивният съд следва да го провери дали
е постановено правилно, когато е обжалвано с частна жалба, независимо от
наличието или липсата на мотиви. Общите и принципни съображения, изложени от
частните жалбоподатели за необходимостта от мотивиране на съдебните актове,
следва да се отнасят за крайните съдебни актове, с които съдебното производство
приключва – съдебните решение или определения. Определението по чл. 248 ГПК не
е такъв акт, доколкото касае единствено сторените разноски в съдебното
производство. С това определение съдът не се произнася по съдебния спор, с
който е сезиран.
Поради
изложените доводи частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение от
05.06.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, следва да бъде потвърдено.
По разноските във въззивното
производство:
Предвид
неоснователността на двете въззивни жалби, сторените разноски във въззивното
производство от техните податели - Н.В.Т., съответно М.Н.Т., следва да останат
за тяхна сметка. В тази насока претенциите на тези въззивници за присъждане на
разноски са неоснователни.
На
въззиваемия в настоящото производство по въззивната жалба на М.Н.Т. - В.П.Т. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се присъдят сторените
разноски в размер на 260 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
изготвяне на отговор на въззивна жалба. Това адвокатско възнаграждение не е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, неговото заплащане
е доказано по делото и същото е включено в списък по чл. 80 ГПК, представен на
съда.
Воден
от изложеното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 249246 от 24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 65572/2018 г. на Софийски
районен съд, 32-ри състав.
ПОТВЪРЖДАВА
определение №114306 от
05.06.2020 г. по реда на чл. 248 ГПК, постановено по гр. д. № 65572/2018 г. на
Софийски районен съд, 32-ри състав.
ОСЪЖДА М.Н.Т.
с ЕГН:********** да заплати на В.П.Т. със съдебен адрес ***, оф.9, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с
чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 260 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.