№ 152
гр. Разград, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500115 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК **********,
гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Р.И., против разпореждане №
336/31.03.2022 г., постановено по ч. гр. дело. № 261/2022 г. по описа на Кубратски РС, с
което съдът е отхвърлил частично заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Е.Ф.М. за главница в размер
на 295.51 лв. и законна лихва над присъдената в размер на 0.09 лв. до претендираната в
размер на 51.87 лв., като дължима от 25.12.2018г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК.
В ч.жалба се сочи, че заповедният съд не е следвало да прави прихващане на платени
суми от остатъчната неизплатена главница, тъй като не разполага с правомощия да се
произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права, а по отношение на
отхвърлената законна лихва също счита разпореждането за неправилно, отново
заявявайки,че дължима е цялата претендирана главница, а от там и законната лихва.Прави се
искане за отмяна на разпореждането в атакуваните части и за уважаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в цялост.
При извършената проверка по реда на чл.278 от ГПК, окръжният съд намери частната
жалба за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна-заявител срещу акт,
подлежащ на разглеждане по реда на настоящото производство.
По същество на същата съобрази следното:
Частният жалбоподател „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК **********, гр. София,
е сезирал РС – Кубрат със заявление вх.№ 927/ 30.03.2022 г. за издаване на заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Е.Ф.М. от с.Брестовене, общ.
Завет, обл. Разград, за плащане в полза на заявителя на парични задължения по договор за
потребителски кредит № **********/ 28.12.2017 г., както следва: 295.51 лева – главница,
ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението –
30.03.2022 г., до изплащане на вземането; 36.53 лева – договорно възнаграждение, дължимо
за периода 25.07.2018 г. до 25.12.2018 г.; 275.69 лева – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги, дължимо до 25.12.2018 г.; 51.87 лева – лихва за забава за
периода 25.12.2018 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 29.03.2022 г.;
претендирал е и деловодни разноски в размер на 25.00 лева – платена държавна такса, и
180.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд е отхвърлил, на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, в частите за заплащане на:
главница в размер на 295.51 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението – 30.03.2022 г., до изплащане на вземането;
275.69 – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, дължимо до
25.12.2018 г.;
за разликата до 51.87 – лихва за забава за периода 25.12.2018 г. – дата на изпадане на
длъжника в забава, до 29.03.2022 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в
размер на разликата до 180.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, като е приел,
че заявяването им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е
основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.
Видно от представения към заявлението договор за потребителски кредит, сключен
на 28.12.2017г., усвоената сума по кредита от длъжника е в размер на 500 лв. срокът на
погасяване е 11 месеца лв., а месечната вноска в размер на – 55.34 , като последната е
дължима на 25.12.2018г.; ГПР 49. 91%, годишен лихвен процент- 41.17 %; лихвен процент
на ден – 0. 11%; общо дължима сума по кредита – 608. 74 лева. Петото е задължение от
страна на заемателя за заплащане на възнаграждение за закупен пакет услуги в общ размер
на 550.44 лева, при месечна вноска за същия от 50.04 лева, като общата месечна вноска
възлиза на 105.38 лева и общ размер на сумата за връщане 1159.18 лева, при предоставен
кредит от 500 лева.
Видно от мотивите на атакуваното разпореждане, за да постанови частичния отказ
заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 19,
чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, както и на чл.26 от ЗЗД.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато „се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това", като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като "уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя".
2
С изменението на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз
основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение
на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането
произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в
договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които
произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението
договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал.
4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на Република България.Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е
категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни.
При постигнатите между страните договорки по договора, при съобразяване на
дадената в заем сума от 500 лева , месечното задължение по изплащане на кредита за
посочената главница, заедно със стойността на закупения пакет допълнителни услуги от
550.44 лева, то общото задължение възлиза на 1159.18 лева, като ГПР реално надхвърля
50%.
Налице е хипотезата , при която търговецът, с цел да извлече за себе си по - голяма
печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за
ДУ, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е
неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до
недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните
параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов
минимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на
закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
специална недействителност – в която заявителят има право само на вземане за връщане на
неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за
заплащане на пакет за допълнителни услуги.
В случая не се спори, че от страна на заемателя са платени общо пет вноски от по
105.38 лв. или обща сума в размер на 526.80 лв., с които вземането за главница по договора
3
е погасено. Заемателят е останал задължен единствено със сумата 81.84 лв., явяваща се
разлика между заплатената вече сума и договорената като дължима по кредита сума от
608.74 лева или договореното възнаграждение по кредита за заемодателя е в размер именно
на сумата 81.84 лева, от която със заявлението се претендира само 36.53 лева и същата е
присъдена от районния съд. В този смисъл разпореждането на районния съд в частите му, с
които е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД се явява правилно и
законосъобразно, а подадената срещу него жалба неоснователна.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Профи кедит България"ЕООД против
разпореждане № 336/31.03.2022 г., постановено по ч. гр. дело. № 261/2022 г. по описа на
РС – Кубрат в производство по чл.410 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4