Решение по дело №1851/2023 на Административен съд - Бургас

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е С. П. С., [ЕГН], задържан под стража в затвор Бургас. В производството ищецът участва лично и чрез лице, осъществяващо правна помощ – адвокат Р. Ш. от АК Бургас.

Ответник е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието [населено място]. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Т. Ч..

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът твърди, че е подсъдим и е задържан под стража в затвор Бургас от 2021г. За периода от 23.05.2023г. до 23.09.2023г. здравословното състояние на ищеца се влошило. На от началото на посочения период и в продължението му ищецът имал кашлица и запушен нос – симптоми, които според него налагали консултация и преглед при лекар специалист УНГ, но такъв не му бил осигурен от медицинските лица в здравната служба на затвора. При кашлицата С. получавал силни болки в гръбначния стълб, тъй като имал спондилоза. Получавал за кашлицата медикаментозно лечение – таблетки Бромхексин и Ефизол. Отказа за предоставяне на адекватно лечение причинил на С. чувства на обида, безпомощност, невъзможност да спи. Ищецът в рамките на процесния период настоявал да получи медицинска помощ за заболяването си, но не получил такава, с което му били причинени неимуществени вреди. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 150 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от неосигуряването на медицинско обслужване през посочения период, заедно със законната лихва от предявяването на претенцията до изплащането на присъденото обезщетение. Сочат се доказателства.

Ответникът не взема становище по същество. Оказва съдействие на съда за попълване на делото с необходимите доказателства.

Прокурорът излага становище за неоснователност на иска. Не сочи нови доказателства.

Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Предявеният иск е допустим – предявен е от лице, търсещо защита на претендирано свое право на обезщетение, произтичащо от нарушение на правата му по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Следствените арести и затворите в страната са подструктури към Главна дирекция „ИН” към Министерство на правосъдието, имаща качеството на юридическо лице и отговаряща на изискванията на закона за ответник по предявения иск.

Установи се, че ищецът С. е постъпил в затвор Бургас на 29.06.2022г., преместен от ареста към затвора, където е бил задържан от 03.10.2021г. С постъпването в затвора С. е разпределен на 05.07.2022г. във Втора СПС група (постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия), тъй като е с мярка задържане под стража по НОХД № 665/2022г. на БОС, с обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 от НК.

От водената в затвора книга за медицински прегледи на лишените от свобода се установи, че С. има записвания за прегледи на 25.05.2023г., 01.06.2023г., 14.07.2023г. и 31.07.2023г.

Представена е като доказателство по делото медицинска справка, съставена на 10.11.2023г. от медицински фелдшер Р. П., работеща в МЦ на затвор Бургас. От справката се установи, че в рамките на процесния период, С. е получавал медицинско обслужване, както следва :

С амб. лист № 3177/05.06.2023г. е проведен медицински преглед по оплакване за високо кръвно налягане. Т. не е установено, но са му дадени медикаменти във връзка с оплакванията – аналгин, парацетамол и аспирин.

С амб. лист № 3394/20.06.2023г. е проведен медицински преглед по оплакване за висока кръвна захар. Такава не е установена от направеното изследване.

С амб. лист № 3411/21.06.2023г. е проведен медицински преглед за извеждане от затвора и явяване пред съд. Констатацията е клинично здрав.

С амб. лист № 3503/27.06.2023г. е проведен медицински преглед за извеждане от затвора и явяване пред съд. Констатацията е клинично здрав.

С амб. лист № 3512/27.06.2023г. е посетил медицинската служба за получаване на капки за нос Гентазон, изписани от д-р Х. (работещия в службата лекар). С. отказал да ги получи, като заявил, че не знае къде да ги слага.

С амб. лист № 3767/14.07.2023г. е проведен медицински преглед по оплакване за ринит. Издадено е направление за преглед при специалист УНГ, предоставени са медикаменти – ринолекс и ефизол. Издаденото направление не могло да бъде открито от фелдшер П. – обикновено д-р Х. го прикрепял към амбулаторния лист, но в случая П. констатирала, че направлението липсва. З. С. не бил изведен за преглед от специалист УНГ, за което той многократно предявявал претенции. Д. по-късно, т.е. на 03.10.2023г. С. се явил в медицинската служба при м.ф. П. и крещейки започнал да и търси сметка защо не го е извела за преглед при специалист по издаденото направление. Когато П. отговорила, че не е открила такова направление, С. го извадил и и го показал. П. пожелала поне да направи копие от направлението за да си го приложи към документацията, но С. не позволил. Така П. установила, че скривайки амбулаторния лист С. е осуетил посещението си при специалист УНГ, а в същото време обвинявал медицинската служба в непредоставяне на необходими медицински грижи.

С амб. лист № 4043/25.07.2023г., № 4067/26.07.2023г., № 4094/27.07.2023г. и 4141/31.07.2023г. са проведени медицински прегледи във връзка с отказ от хранене на С.. Констатациите са клинично здрав.

С амб. лист № 4480/18.08.2023г., № 4964/18.09.2023г., № 5034/21.09.2023г. и № 5069/25.09.2023г. са проведени медицински прегледи за извеждане от затвора. Констатациите са клинично здрав.

На 12.06.2023г. е проведена рентгенография на С., при която е констатирана липса на паренхимни промени.

В потвърждение на данните от справката са приложените като доказателства копия от книгите за медицински прегледи на лишените от свобода ІІ и ІІІ етаж (където съответно е бил настанен С. през процесния период).

Като доказателства по делото са приложени 25 бр. жалби и др. изходящи от С. документи, подавани в периода от 19.05.2023г. до 26.09.2023г. до началника на затвор Бургас, прокурор в ОП Бургас, медицинския център в затвор Бургас. Исканията по тия документи са за получаване на лекарска помощ (и лишаване от такава), във връзка с процесните оплаквания на ищеца. В жалбите се правят и конкретни оплаквания защо д-р Х. е назначил на С. преглед при психиатър, защо д-р Х. му е предписал капки за очи (което според С. няма връзка със здравословните му проблеми), както и защо не е изваден за преглед при специалист УНГ въз основа на издаденото за това от д-р Х. направление.

Като доказателство по делото е представено удостоверение изх. № 11-00-121/08.02.2024г., издадено от директора на РЗОК, от което се установи, че през процесния период има издадени три направления за С., издадени от д.р М. Х.. Направление от 14.07.2023г.за специалист УНГ, което не е използвано, направление за гастроентеролог, използвано на 23.06.2023г. и направление за психиатър, използвано на 10.06.2023г.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3.

Съгласно чл.3 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Установените по делото факти сочат, че оплакванията на ищеца са неоснователни. Както съдът е указал на страните доказателствената тежест, ищецът е следвало да докаже, че е имал обективна необходимост от определени медицински грижи, които са му били отказани от затворническата администрация. В случая доказателствата по делото установяват наличие на заболяване, чиито симптоми са били ринит и кашлица през различни дни, в рамките на процесния период от 23.05.2023г. до 23.09.2023г. С оглед на тази симптоматика са били предоставяни съответни медикаменти. В резултат на провежданото лечение не е имало влошаване на състоянието на С., а напротив - през процесния период той е бил многократно определян въз основа на медицински прегледи като клинично здрав и обективно не е имало нужда от медицински грижи, които да не са били осигурени от ответната страна. Това е потвърдено от съставената документация за медицински прегледи, посещението на С. в сградата на съда и явяването му в съдебни заседания, както и от справката на медицинския фелдшер. Всички тези доказателства са безпротиворечиви и установяват липсата на твърдените в исковата молба пропуски по предоставяне на необходимо медицинско обслужване.

Множеството жалби и оплаквания, които С. е депозирал пред различни органи, не могат сами по себе си да обосноват основателност на иска, тъй като по същество оплакванията са били неоснователни.

Що се отнася до соченото от С. неизвеждане за преглед от специалист УНГ, то това не може да се разглежда като основание на предявения иск. От една страна поради това, че С. сам противозаконно е скрил при себе си издаденото за такъв преглед направление, като по този начин е осуетил прегледа. От друга страна, дори направлението да беше виновно неизпълнено от затворническата администрация, то това неизпълнение на практика не е довело до влошаване на състоянието на С., което да може да обоснове извод за достигнат праг на същественост, сочещ наличието на предпоставките по чл.3 от ЗИНЗС. Затова съдът прие, че иска е неоснователен и следва да се отхвърли, заедно с обусловената претенция за присъждане на лихви за забава.

Мотивиран от горното Административен съд Бургас

Р Е Ш И:

О. И. на С. П. С., [ЕГН], задържан под стража в затвор Бургас, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието [населено място], за заплащане на 150 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от неосигуряването на необходимо медицинско обслужване през периода от 23.05.2023г. до 23.09.2023г., заедно със законната лихва върху главницата от 30.05.2023г. до окончателното и изплащане.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.