Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 132 04.12.2020 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и трети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 193 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.
Образувано е по
жалба на Д. Й. А. от гр. Р., бул. „********” № ** вх. **, ап. **, чрез адв. Н. М.
от АК Разград, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1075-000605 от 31.08.2020 год.
на началник Група към Сектор „Пътна полиция” на
ОДМВР Разград, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „в” от ЗДвП му е
наложена принудителна административна мярка
„Временно спиране от движение на
МПС до сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” Оспорващият
твърди, че заповедта е нищожна и унищожаема, като издадена в противоречие с
изискванията за форма, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
целта на закона и при превратно упражняване на власт. Посочен е само един
конкретен довод, а именно, че административният орган не е изложил мотиви, с
които да обоснове срока на наложената ПАМ, което от своя страна осуетявало
възможността да се прецени съответствието на заповедта с целта на закона. От
съда се иска да отмени оспорената заповед с всички законови последици.
Ответната по жалбата страна - началник група към сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР Разград не се явява, не изпраща
представител и не заявява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното:
На 28.08.2020 год. младши автоконтрольор при ОДМВР
Разград, Сектор „Пътна полиция”, съставил срещу оспорващия акт за установяване
на административно нарушение с бл. № сер. GA № 243791 за това, че на същата дата в 14 10 часа, в гр. Разград, по ул. „Дунав” на кръстовището с ул. „Иван
Вазов” по посока ул. „Бели лом”, управлява собствения си лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег. № ********, за който не е сключил договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Описаното в АУАН деяние е квалифицирано
като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, съгласно
който договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение.
Въз основа на така съставения акт за установяване на
административно нарушение началникът на група към ОДМВР Разград сектор „Пътна
полиция”, е издал заповед за прилагане на ПАМ с № 20-1075-000605, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „в” от ЗДвП наложил на оспорващия принудителна административна мярка „Временно
спиране от движение на МПС до сключване
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Като фактическо основание
за налагане на ПАМ административният орган е описал фактическите обстоятелства
описани в АУАН. Заповедта е връчена на 29.09.2020 год., а жалбата срещу нея е подадена
по пощата, чрез лицензиран пощенски оператор на 12.10.2020 год., съгласно
пощенското клеймо положено на плика.
С оглед на така установените по делото факти и
извършена проверка по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, в
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, е
процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган –
Началник група при ОДМВР Разград, Сектор
„Пътна полиция”, съобразно правомощията
му, произтичащи от разпоредбата на чл. 172 ал. 1 във вр. с чл. 165 от ЗДвП и заповед № 3303-2544 от
18.09.2018 год. на Директора на ОДМВР –
Разград /л.19/.
Същата е в
писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа реквизитите, посочени в
алинея 2 на същата разпоредба. Заповедта е мотивирана, съгласно изискването на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея са изложени конкретни фактическите основания, въз основа на които е
наложена принудителната административна мярка.
Действително в оспорената заповед не са изложени
мотиви относно срока за налагане на мярката, но такива не са необходими с оглед
на това, че посочените в правната норма фактически основания за налагане на
мярката – липса на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” са и мотив за определяне на срока на
мярката по чл. 171, т. 2, б. „в” от ЗДвП – до сключване на
договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Срокът за прилагане на тази
мярка не е определен като изтичане на някакъв времеви интервал, а
продължителността му се определя от извършването на конкретно действие – в
случая сключване на застраховка гражданска отговорност за посочения в заповедта
автомобил, което е посочено в самата правна норма. Позоваването на оспорващия на цитираната
практика на ВАС е некоректно, тъй като тя касае други хипотези - налагане на
ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП в редакцията му по ДВ бр. 101/2016 год., където
срокът на мярката е определен във времеви интервал от 6 месеца до 1 година.
Ето защо твърдението на оспорващия, че
административният акт е немотивиран относно времето, за което е наложена ПАМ е
неоснователно.
При издаването ѝ не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, а и такива не се твърдят
от оспорващия.
Заповедта съответства и на материалния закон. Според
чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Съгласно разпоредбата на чл. 171,
т. 2, б. „в” Принудителната административна мярка „временно спиране от движение
на пътно превозно средство се налага на собственик, който няма задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, до
сключването ѝ.
Следователно фактическото основание за налагане на
принудителната административна мярка по чл. 171,т. 2, б. „в” от ЗДвП на
собственика на МПС е да е не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, когато е бил длъжен да стори
това.
В настоящия случай това фактическо основание е
доказано по безспорен начин. От събраните по делото доказателства се
установява несъмнено, че оспорващият като собственик на лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег. № ********, регистриран
на територията на Република България и неспрян от движение, не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. А. не е оспорил тези обстоятелства. Съдържащият се в
административната преписка акт за установяване на административно нарушение
като официален удостоверителен документ, съставен от надлежен орган при
изпълнение на служебните му задължения, в предвидената от закона форма има
формална доказателствена сила по отношение на изложените в него факти, до
опровергаването им. Това изрично е
посочено и в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Оспорващият не е представил доказателства, с които да обори отразените в
АУАН факти, а и те не са оспорени както
в жалбата, така и в съдебно заседание. Ето защо съдът приема, че изложените в
оспорената заповед фактически основания за нейното издаване са доказани.
След като описаните в чл. 171, т. 2, б. „в” фактически обстоятелство са били налице към 31.08.2020
год., когато е издадена оспорената заповед, то материално правните предпоставки
за налагане на предвидената в тази норма
ПАМ са били налице, поради което издадената заповед за налагането ѝ се явява
законосъобразна.
Оспорената заповед е и в съответствие с целта на
закона. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване,
се уреждат в съответния закон или указ. Разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „в”
от ЗДвП е императивна. При наличието на предвидените в нея предпоставки
административният орган е длъжен да наложи посочената в нея ПАМ. Той действа в
условията на обвързана компетентност. Нормата не предвижда различни мерки, от които органът да
избира най-благоприятната, с която се постига целта на закона. След като
административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил
единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния
закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност,
провъзгласен в чл. 6 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в
чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което оспорването, като
неоснователно, следва да се отхвърли.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на Д.
Й. А. от гр. Р., бул. „********” № **, вх. **, ап. **, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1075-000605 от 31.08.2020 год. на
началник Група към Сектор „Пътна полиция” на
ОДМВР Разград
Решението не подлежи
на обжалване.
Съдия:/п/