МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1413 ПО ОПИСА ЗА 2016 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.11.2016 год. във Варненският
окръжен съд е внесен обвинителен акт № 83 на Варненска окръжна прокуратура
против подсъдимия В.В.Ц., по който е образувано производство пред първа
инстанция, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.199,
ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 НК за това, че на 21.09.2016 г. в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - златен синджир с тегло
4,5 грама 14 карата и златна висулка във форма на кръст с тегло 2 грама 14
карата, на обща стойност 422,50 лв., от владението на В.К.К., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
Производството по делото е
преминало по реда на чл.370, т.2 НПК, тъй като подсъдимият е направил такова
искане и изявлението, че признава всички факти така, както са отразени в
обвинителния акт.
Представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, моли подсъдимият да бъде признат за виновен
и да му се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 НК, към минималния
размер на предвидения минимум, определен в разпоредбата на закона.
На предварителното следствие
и пред съда подсъдимият се признава за виновен и изразява съжаление за
извършеното.
В с.з. защитникът на
подсъдимият моли съда да му бъде наложено наказание в минимален размер, което
да бъде намалено с 1/3 по реда на чл.58а НК.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.В.Ц. ***. Той е осъждан
многократно в това число и за извършени грабежи, за което е изтърпял
наказанията си ефективно.
На 21.09.2016 год., около
13,30 часа В.Ц. бил в центъра на града, където поселил „магазин за 1 лев"
, находящ се в гр. Варна, бул. Сливница № 57. По същото време в магазина работила
св.В.К.. Подсъдимият си закупил слънчеви очила за 2.50 лв., след което започнал
да разглежда изложените на щанда портмонета. Св.К. стояла зад щанда и в този
момент Ц. се пресегнал през щанда и хванал с ръка златния синджир и златното
кръстче на врата на свидетелката. Дръпнал златния накит, който се скъсал и
избягал от магазина. Качил се на червен велосипед, който бил оставил пред
магазина и се отправил по посока към хотел Черно море. До входната врата на
магазина св. К. намерила мобилен телефон „Самсунг", който подсъдимият
изпуснал при бягството си. Свидетелката установила, че част от скъсания синджир
останал на врата й, но по-голямата част и кръстчето останали в подсъдимия.
Впоследствие К. се тъжила в
Първо РУ при ОД на МВР Варна, като след проведени оперативни мероприятия
извършителя на деянието бил установен и задържан. При проведеното процесуално
следствено действие разпознаване той бил категорично разпознат от св. В.К. и
това бил подс.В.Ц..
От заключението на
изготвената по делото СПЕ, която съдът кредитира като обективна и
безпристрастна, се установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване в тесния
смисъл на думата / психоза/. Налице са психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на комбинирана употреба на други психоактиви вещества, синдром на
зависимост към хероин и етанол. Към момента на извършване на деянието той е бил
в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
От заключението на
назначената СОЕ се установява, че общата стойност на инкриминирането вещи е 422.50
лв.
От писмените доказателства по
делото се установява, че този сума е била възстановена на пострадалата от
бащата на подсъдимия.
Горната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от събрания по делото доказателствен материал,
а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите от досъдебното
производство, както и всички доказателства по делото, които са взаимнодопълващи
се и непротиворечиви.
Като съобрази събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от правна страна следното:
С оглед на така установеното
съдът приема от правна страна, че подсъдимият Василев е осъществил от обективна
и субективна страна състав на престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198,
ал.1 от НК за това, че на 21.09.2016 г. в гр. Варна, при условията на опасен
рецидив отнел чужди движими вещи - златен синджир с тегло 4,5 грама 14 карата и
златна висулка във форма на кръст с тегло 2 грама 14 карата, на обща стойност
422,50 лв., от владението на В.К.К., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила.
Грабежът е съставно
престъпление, което се изразява в отнемане на движимата вещ от владението на
другиго, с цел противозаконно присвояване, като за да се запази владението
върху вещите се употреби сила. Употребата на сила трябва да е такава, че да
сломи съпротивата на пострадалия. В настоящият казус по безспорен начин от
показанията на св.К. се установява, че подсъдимият е отнел вещите като е сломил
съпротивата й чрез издърпване на златния синджир от врата на пострадалата, при
което той се скъсал, след което е избягал от мястото на извършеното от него
престъпление.
Субективна страна:
престъплението е извършено умишлено като умисълът винаги е пряк. Законът
изисква наред с умисъла да е налице и намерението за присвояване. Последното
представлява намерението деецът да се разпорежда противозаконно с вещта като
собственик, като за осъществяване на това свое намерение желае употребата на
сила и заплаха, което безспорно се установява от доказателствата по настоящото
дело.
От субективна страна деянието
е осъществено при наличието на пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и ги е желаел.
Субект на престъплението е
пълнолетно, вменяемо, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние е
осъществено и се изразява в отнемане на вещите, което представлява
преустановяване на владението върху тях от страна на собственика им и
установяване на владението на дееца, като за постигане на това е използвана физическа
сила.
Причините за извършване на
инкриминираното деяние са стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин,
корист, незачитане на законите в страната.
Квалификацията „опасен
рецидив” се установява от предходните осъждания на подсъдимия:
По НОХД № 4625/2009 год. на
ВРС е осъден за извършено престъпление по чл.198, ал.1 НК като му е наложена
наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 години и 6 месеца при
строг режим, като е приведено в изпълнение и предходното му наказание по НОХД №
5069/2005 год. за извършено деяние по чл.198, ал.1 от НК, с което му е било
наложено наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода".
По НОХД № 6764/2010 г. на ВРС
е осъден за извършено престъпление по чл.215, ал.1 от НК, като му е наложено
наказание 10 месеца „Лишаване от свобода" с начало на наказанието
28.10.2012 г.
На осн. чл. 25 ал.1 вр. чл.
23 ал.1 от НК по ЧНД № 1506/2011 г. са групирани наказанията наложени по НОХД №
4625/2009 г. и НОХД № 6764/2010 год. и му е определено общо наказание „Лишаване
от свобода" за срок от 3 години и 6 месеца. На основание чл. 68 от НК е
приведено наказание по НОХД № 5069/2005 год. от 1 година и 6 месеца „лишаване
от свобода".
На 20.12.2013 год.
подсъдимият е освободен условно предсрочно с остатък 1 година 5 месеца и 23 дни
и изпитателен срок в размера на остатъка, като му е определена и пробационна
мярка "задължителни срещи с пробационен служител.
Видно от изложеното сроковете
визирани в чл. 30 ал.1 от НК не са изтекли, тъй като те започват да текат след
изтърпяване на изпитателния срок по условното предсрочно освобождаване.
Като съобрази всичко изложено
до момента настоящият състав на съда намира, че от събраните по делото
доказателства може да се направи категоричен извод за това, че подс.Ц. е
извършил вмененото му престъпление.
Причини за извършване на
престъплението са стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин и
трайното незачитане на установения правов ред.
Съдът на осн чл.36 НК и след
като прецени степента на обществена опасност на подс.Ц. и тази на конкретното
деяние и причинения от деянието общ престъпен резултат, подбудите за извършване
на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за определяне на размера на наказанието на подсъдимия
установи следното:
- смекчаващи отговорността
обстоятелства- самопризнания, съжаление за извършеното, възстановяване
стойността на инкриминираните вещи.
- отегчаващи отговорността
обстоятелства - предходни осъждания, невлияещи на квалификацията.
При определяне на наказанието
съдът намира, че следва да бъде отчетен и начинът на извършване на
изпълнителното деяние. В случая то не се отличава с висока обществена опасност,
доколкото не са налице действия, които по драстичен начин да са застрашили
живота или здравето на пострадалия.
Всичко това мотивира съда да
приеме, че следва да наложи наказание на подсъдимия при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и съответно размера следва да е към минималния,
предвиден в закона, а именно 6 години лишаване от свобода.
Като съобрази изложените
обстоятелства и факта, че производството по делото се води по реда на чл.370,
т.2 НПК, при който е задължително приложението на чл.58а, ал.1, т.1 НК съдът
прецени, че следва да намали така определения размер на наказанието с 1/3 част,
като наложи наказание на подсъдимия Василев ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Съдът прецени, че
с оглед личността на подсъдимия и целите на индивидуалната превенция,
изтърпяването на наложеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ предвид обстоятелството, че деянието е извършено при условията на
опасен рецидив.
По този начин и с това
наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на специалната и
генералната превенция.
От страна на защитата в с.з.
се излагат доводи за многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът
намира, че многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по делото не са
налице, като по-горе в мотивите са изброени подробно установените смекчаващи
отговорността обстоятелства и те не са многобройни по смисъла на закона, не са
налице и изключителни такива, поради което и е определил наказанието му към
минималния размер, предвиден в закона.
Съдът намира, че на
осн.чл.59, ал.1 НК следва да бъде зачетено времето, през което подсъдимият е
бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" и полицейското
задържане на лицето от 21-09.2016 год.
Като съобрази всичко изложено
съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат изпълнени целите на
специалната и генералната превенция.
По делото е приложен като
веществено доказателство мобилен телефон Самсунг с имей №
352286053494398, ведно със СИМ карта с №
89359 05010 05232 21001 и батерия. Съдът
намира, че същият следва да се върна на подсъдимия Ц. след слизане на присъдата
в сила, тъй като нето е средство, нито предмет на престъплението.
Съдът възложи на подсъдимия
направените съдебни разноски, съгласно чл.169, ал.2 от НПК, както и дължимите
държавни такси по уважения граждански иск.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ
ВОС: