Решение по дело №956/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 469
Дата: 16 април 2019 г. (в сила от 15 май 2019 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20192120200956
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

469

 

гр.***, 16.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 956 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е образувано по повод жалба на Ж.И.Д. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К № 1544978 на ОДМВР-гр.***, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, вр. с чл. 21, ал.1 ЗДВП и на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП на жалбоподателката е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

С жалбата се застъпва, че ЕФ не отговаря на изискванията на закона, доколкото в него не е посочена дата и имена на лицето, което го е издало, респективно това пречи за изчисляване на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. На следващо място се посочва, че установената скорост от 108 км/ч. не се отнася за автомобила на жалбоподателката, както и че при връчване на ЕФ на същата не са били предоставени снимка на нарушението и документи относно изправността и пригодността на техническото средство.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. С писмена молба същата заявява, че поддържа доводите си, които доразвива и уточнява. Пледира за отмяна на ЕФ.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, се прави искане за оставяне на жалбата без последици.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от приложените писмени доказателства на л.20 и 21, фишът е връчен лично на жалбоподателката на 14.02.2019г., а жалбата срещу него е депозирана в ОДМВР-*** на 22.02.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

В ЕФ е посочено, че на 23.10.2016 г. в 08:45 часа в гр. ***, бул. „***”, в посока от пътен възел „Юг” към кръстовище с ул. „***”, до бензиностанция „***, техническо средство - система за контрол на скоростта с № 003059049644 засякла и заснела, движещ се в указаната посока със скорост от 107 км/ч. лек автомобил „***” с рег.№ ***. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и с пътен знак „Е-24” /контрол с автоматизирани технически средства или системи/, видно от приложение по делото протокол /л.9 / и схема на разположените пътни знаци /л.16-17/. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „0030590496442016102308450000010.sly”. На 28.03.2017г. записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР *** (В.П.Н.), която от записания файл, установила, че заснетият автомобил - „***” с рег.№ *** е собственост на жалбоподателката, както и че скоростта следва да се счита на 103 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1544978 на ОДМВР-гр.***, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП на собственика било наложено наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400” с № 003059049644, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.6) и Протокол за проверка (л.7-8).

По делото липсват данни жалбоподателката да е представила писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП (редакция към датата на нарушението) за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай е налице недоказаност на нарушението.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР ***, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 23 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община ***, безспорно се установява, че в участъка на бул. „***” до бензиностанция „Лукойл” има разположен знак В26, като видно от визуализираните на схемата отбелязвания – камерата е позиционирана след знак В 26 и попада в неговия обхват. Съгласно Протокол /л. 9/ изрично е посочено, че има монтиран и знак Е24 (същият е визуализиран и на схемата от Община ***), като датата на монтажа е 29.03.2016г. – т.е. към датата на нарушението, категорично се доказва, че е имало както знак В26, така и знак Е24, поради което и водачите е следвало да съобразяват поведението си с въведеното ограничение.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателката за нарушения свързани с липса на дата на издаване или лице, издало ЕФ, както и с неспазване на чл. 34 ЗАНН. По отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са неприложими. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП. Следва да се посочи, че  производството по издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН намира приложение единствено за неуредените случаи – съгласно  чл. 189, ал.14 от ЗДвП. При издаването на електронния фиш липсват изисквания за съставяне на два отделни акта: АУАН, служещ за слагане началото на производството и имащ характер на предявено административно обвинение, както и на наказателно постановление, имащо характер на правораздавателен акт, с който се налага предвиденото за конкретното нарушение административно наказание. В този смисъл не може да се приложи разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН, тъй като при издаване на електронния фиш установяване на нарушението става с автоматизирано техническо средство - т.е. в производството по издаването на електронен фиш не се издава акт аналогичен на АУАН и не се връчва такъв, поради което и не се изисква да се съобрази сочения срок за предявяване. В този смисъл е константната практика на АдмС-***, постановена след приемането на горепосоченото Тълкувателно решение, например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - *** по к. н. а. х. д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - *** по к. н. а. х. д. № 150/2015 г.

Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай АНО неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателката, доколкото не е ангажирал безспорни доказателства за това, че заснетата от техническото средство скорост е именно на нейния автомобил.

С разпореждането си за насочване на делото съдът е указал на АНО да представи инструкция за работа с техническото средство и/или справка, от която да става ясно как се определя, чия е засечената скорост при наличието на два леки автомобила в кадър, всеки един от който движещ се в различна лента за движение, но в една и съща посока. Това указание на съда не е изпълнено от АНО. Видно от приложената на л. 10 гръб снимка – в кадър са заснети два автомобила – този на жалбоподателката и още един (бял на цвят) движещи се в една и съща посока, но в различни ленти. В горния край на снимката е посочено: „посока: с., Страна: лява“ . Видно от приложената скица от Община *** – на мястото на контрол платното в посока към ул. „***“ е с три ленти за движение (една т.нар. „бус лената“ и още две), като не може да се определи коя точно от трите ленти е обект на заснемане и дали това е точно тази, в която се е движел автомобилът на жалбоподателката. Нещо повече, въпреки неизпълнението на указанието на съда и непредставяне на работната инструкция на техническото средство – на общодостъпната страница на МВР (https://www.mvr.bg) в раздела „Пътен контрол/Стационарни автоматизирани технически средства за контрол на скоростта“ е поместено кратко  техническо описание на всяко едно от използваните технически средства, както и как следва да се процедира в случай, че в обхвата на действие са заснети два автомобила. По отношение на използваната Стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIC ERS 400” изрично е упоменато, че: „Ако две или повече на брой МПС се намират в зоната за обработка на данни на първата снимка, то причисляването на измерената стойност може да се извърши чрез контролно изчисление. При контролното изчисление чрез фотометрична обработка на намалението на регистрационния номер се определя пътят, който превозното средство е изминало за времето между двете снимки при едно измерване. Стойността на скоростта може да се изчисли на базата на този път и времето между двете заснемания. Даден  резултат от измерване се счита за безупречен, когато резултатът от контролното изчисление съвпада със стойността на скоростта, въведена на изображението, с отклонение ±10%. Ако посредством контролното изчисление не е възможно еднозначно определяне, то резултатът от измерването трябва задължително да бъде отхвърлен. В конкретния случай в зоната на обработка на данните безспорно са заснети две МПС – та. Не е приложена втора снимка и въобще не е извършвано контролно изчисление чрез фотометрична обработка, а директно е издаден ЕФ на един от двата заснети автомобила, като АНО е приел, че измерената скорост е именно неговата. По мнение на настоящия състав това се явява в противоречие с указанията за работа, които изискват при дава заснети автомобила да се извърши контролно изчисление и едва ако резултатът от същото съвпада със скоростта, въведена на изображението (±10%), да се приеме, че фиксираната скорост е именно на въпросния автомобил. В противен случай, ако чрез изчислението не е възможно еднозначно определяне на резултата – то последният следва да бъде отхвърлен. Както стана вече дума тази последователност не е била изпълнена, поради което и настоящият състав приема, че в процеса на доказване АНО (който носи доказателствената тежест да докаже административното „обвинение“) не е ангажирал безспорни и недвусмислени доказателства, от които да се установява, че скоростта от 107 км/ч., заснета от техническото средство, се отнася именно до автомобила на жалбоподателката, респективно че именно тя е извършила твърдяното нарушение.

Поради недоказаността на нарушението, съдът счита че жалбата се явява основателна, поради което и атакуваният ЕФ следва да се отмени.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1544978 на ОДМВР-гр.***, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, вр. с чл. 21, ал.1 ЗДВП и на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП на Ж.И.Д. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

                                                                

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.