Р Е Ш Е Н И Е
град София, 30.11.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В
състав в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№41 по описа за 2020г. и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №239998 от
10.10.2019г.,
постановено по гр.дело №43947/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 26-ти състав, е осъден
А.Х.Ф., с ЕГН **********, да заплати на З.”Б.И.” АД, с ЕИК ******, на правно
основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ сумата от 262.60 лв., представляваща
изплатено от застрахователя обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност”, въз основа на
застрахователна полица №02115000212853 от 06.01.2015г. за причинено по вина на ответника ПТП на
09.01.2015г. в гр.София, при отказ да се подложи на проверка за
употреба на алкохол, ведно със законната лихва от 03.07.2018г. до окончателното
изплащане на сумата;
както на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1310 лв., представляваща
направени в исковото производство съдебни разноски.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника - А.Х.Ф.,
с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.П.Л., с която се
обжалва изцяло решение №239998 от 10.10.2019г., постановено по гр.дело №43947/2018г. по описа на СРС,
І Г.О., 26-ти състав. Изложени са съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на
материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.
Твърди се, че
неправилен и в противоречие на събраните доказателства е изводът на СРС за
доказаност на предпоставките, обуславящи отговорността на ответника като водач на лек автомобил, марка „БМВ
318”, с рег.№******, при реализиране на процесното ПТП, станало на 09.01.2015г.
в град София, на ул.“******Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е
приложил нормата на чл.208, ал.3 от КЗ /отм./ като е приел, че дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи по средни пазарни цени, без да
се отчете факта, че оценка на причинените щети следва да се изчисли съобразно
методика, утвърдена във Вътрешни правила за дейността по уреждане на претенции
по застраховане. Излага се още, че ищецът – застраховател не е доказал релевантния
по делото факт, че от страна на контролните органи са били предприети действия
за извършване по отношение на ответника на проверка за алкохол, на която деликвента е отказал да
се подложи. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
Въззиваемата страна - З.”Б.И.” АД, с ЕИК ******,
чрез юрисконсулт Г.И., депозира писмен отговор, в който взема становище относно
неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че правилни и
законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства се установяват всички елементи от
фактически състав на нормата на чл.274,
ал.1, т.1 от КЗ /отм./ и е налице основание за ангажиране на отговорността на
причинителя на вредата. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на разноски, направени пред въззивната инстанция. В депозирано писмено
становище от 13.04.2022г. е обективиран списък по чл.80 от ГПК.
Предявен
е от З.”Б.И.” АД, с ЕИК ******, срещу А.Х.Ф., с ЕГН **********, иск с правно
основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от З.”Б.И.” АД, с ЕИК ******, срещу А.Х.Ф., с
ЕГН **********, иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон, поради
което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за основателност на предявения иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите във въззивната
жалба досежно
материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт са изцяло
неоснователни и във връзка с тях следва да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.274,
ал.1, т.1 от КЗ, "застрахователят има право да получи платеното
обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието
на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или
негов аналог”. Следователно за да възникне в полза на ищеца регресното право по чл.274,
ал.1, т.1, пр.3 от КЗ /отм./, следва да бъдат установени следните кумулативно
изискуеми материалноправни предпоставки: 1/. Наличие на валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност"; 2/. Настъпване на
застрахователното събитие, причинено от застрахования въз основа на правилата
на деликтната отговорност в срока на покритие на застраховката; 3/. Наличие на обстоятелството, визирано в нормата на чл.274,
ал.1, т.1, пр.3 от КЗ /отм./; 4./ Реално субсумиране на застрахователя в
правата на увреденото лице.
В конкретната хипотеза и от съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства се устаноява по безспорен начин, че на 09.01.2015г. около 16.30ч. в гр.София,
на ул.“*********, е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил, марка „БМВ 318”, с
рег.№******, управляван от ответника, който при маневра удря
паркирано на улицата МПС, като
механизмът и причината за настъпването му са изяснени по несъмнен начин от
заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, което е
неоспорено от страните и което съдът изцяло възприема като компетентно,
обосновано и безпристрастно, както и от останалите събрани по делото
доказателства - протокол за ПТП №1569243 от 09.01.2015г., съставен от
младши автоконтрольор при ПП – СДВР, 01 група. Безспорно е установен фактът,
че при процесното ПТП водачът на лек автомобил, марка „БМВ 318”, с рег.№******, е бил от ответника - А.Х.Ф., който е управлявал лекият автомобил с несъобразена скорост при състояние на пътя
– заледена настилка, при което се завъртва и се удря в паркиралия от ляво лек автомобил,
марка „Шкода Фабия”, с рег.№******. Следователно се налага извода, че процесното ПТП, при
което са причинени имуществени вреди на лек
автомобил, марка „Шкода Фабия”, с рег.№******, е настъпило в резултат
от виновното противоправно поведение на ответника - А.Х.Ф., водач на лек автомобил, марка „БМВ 318”, с
рег.№******,
т.е. налице е фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45
от ЗЗД.
На следващо място по
делото е доказано относно
лек автомобил, марка
„БМВ 318”, с рег.№******, че към момента на настъпване на процесното ПТП –
09.01.2015г., е било налице валидно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ищеца
- З.”Б.И.” АД, както
и че последният е заплати на собственика на увредения лек автомобил,
марка „Шкода Фабия”,
с рег.№******, застрахователно
обезщетение в размер на стойността на причинените вреди. С факта на плащането на
застрахователното обезщетение в полза на увреденото лице за ищеца - З.”Б.И.” АД, е възникнало право на регрес срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. В случая регресната претенция на ищеца е
обоснована от отказа на ответника да се подложи на проверка за употреба на
алкохол. Този факт съдът намира за установен, с
оглед отразеното в протокола за ПТП, който в
тази част е официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила не е оборена в
хода на съдебното производство.
В тази връзка изцяло
неоснователно е релевираното във въззивната жалба оплакване за недоказаност на
релевантния по делото факт, че ответникът е отказал да се подложи на проверка
за съдържание на алкохол в кръвта.
По горните
аргументи въззивният съд приема, че по делото са доказани всички предпоставки,
визирани в нормата на чл.274,
ал.1, т.1, пр.3 от КЗ, обуславящи ангажирането на отговорността на деликвента – ответника в производството.
Досежно размера на
следващото се обезщетение за вредите върху увредения лек автомобил,
марка „Шкода Фабия”, с рег.№******, в резултат на настъпило
ПТП на 09.01.2015г. в гр.София, в град София, на ул.“*********,
настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд
кредитирал приетото заключение на САТЕ, в което експертът е изчислил стойността
на причинените вреди по средни пазарни цени към датата на настъпилото
застрахователно събитие. При съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие по средни пазарни цени, предвид на което
неоснователен се явява доводът на въззивника, че оценка на причинените щети
следва да се изчисли съобразно методика, утвърдена във Вътрешни правила за
дейността по уреждане на претенции по застраховане. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес предявеният иск се явява доказан и основателен за
пълния предявен размер и като такъв правилно е бил уважен.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение, в т.ч. и в частта за разноските, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна - ищец
на основание чл.78,
ал.1 вр. с ал.8 ГПК. Искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна - ищец за настоящата инстанция съдът намира за основателно. Досежно
размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция съдът
намира, че следва да се съобрази с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.2017г./ Според редакцията на текста, която настоящата
въззивна инстанция следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което
следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт,
се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело определен по реда на чл.37 от ЗПП, която норма препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.25,
ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззивника - ответник в полза на въззиваемата страна - ищец юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция следва
да се определи от съда в размер на 100 лв., който размер е съобразен с фактическата и
правна сложност на спора, така и с извършените от процесуалния представител на
въззивника процесуални действия и при съобразяване с нормата на чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и
доп., бр.8 от 24.01.2017г.) и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ. В полза на
въззиваемата страна – ищец следва да се присъди и сумата от 300 лв., сторени
разноски за платено адвокатско възнаграждение на назначения особения
представител на ответника.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №239998 от 10.10.2019г., постановено по гр.дело №43947/2018г. по описа на СРС,
І Г.О., 26-ти състав.
ОСЪЖДА А.Х.Ф.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на З.”Б.И.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***; на
правно основание чл.81 и чл.273 във
връзка с чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./