ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1866
Добрич, 04.10.2024 г.
Административният съд - Добрич - I тричленен състав, в закрито заседание в състав:
Председател: | ЛЮБОМИР ГЕНОВ |
Членове: | СИЛВИЯ САНДЕВА-ИВАНОВА НЕЛИ КАМЕНСКА |
Като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ САНДЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20247100700462 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 32, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС).
Образувано е по жалба на областен управител на област Добрич срещу Решение № 203 по Протокол № 15/04.09.2024 г. на Добрички общински съвет, с което е одобрено предложение на кмета на О. Д. за произвеждане на местен референдум на територията на О. Д. за отговор с „да“ или „не“ на въпроса : „Против ли сте определяне на територии за изграждане на ветроенергийни източници на енергия в О. Д. чрез разрешение за изменение и одобряване на устройствени планове от общинския съвет и кмета на общината?“. С жалбата се претендира обявяване на нищожността, а в условията на евентуалност - отмяна на оспореното решение.
Ответникът по жалбата – Добрички общински съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на жалбата по съображения, че е подадена извън преклузивния 7-дневен срок по чл. 32, ал. 1 от ЗПУГДВМС и срещу неподлежащ на оспорване акт. В условията на евентуалност оспорва жалбата като неоснователна и иска тя да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на разноски по делото.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и представените с жалбата и с административната преписка доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е решение на Добрички общински съвет за произвеждане на местен референдум, постановено на основание чл. 30 и чл. 33 от ЗПУГДВМС.
Този род актове подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по силата на чл. 32, ал. 1 от ЗПУГДВМС, който допуска възможността за оспорване на решенията на общинския съвет, с които се произнася по искания за произвеждане на местен референдум, независимо дали те са позитивни или негативни. Правото на областния управител да оспори решението на Добрички общински съвет произтича и от разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, която му възлага общо правомощие да упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети (така определения на ВАС по адм. дело № 2949/2017 г.; адм. дело № 10959/2018 г.; адм. дело № 12842/2019 г.).
Правната регламентация относно приемане и обжалване на решения на общинския съвет, взети по реда на ЗПУГДВМС, е специална по отношение на правилата за оспорване на административните актове по АПК и по ЗМСМА.
В случая съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПУГДВМС решението на общинския съвет, с което се произнася по искането за произвеждане на местен референдум, може да се обжалва пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяването му.
По аргумент от чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в седмодневен срок от приемането им чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината или по друг подходящ начин, определен от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет.
При подаване на жалбата е представено уведомление от кмета на О. Д. (л.7), удостоверяващо съобщаването на акта на областен управител на област Добрич на 05.09.2024 г., поради което съдът е приел, че жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 32, ал. 1 от ЗПУГДВМС, и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
С отговора на ответника по жалбата обаче е представено друго уведомление от председателя на Добрички общински съвет (л.23), от което е видно, че процесното решение е редовно връчено на областния управител на област Добрич един ден по-рано - на 04.09.2024 г., поради което последващото съобщаване на акта на 05.09.2024 г. е правноирелевантно и не поставя началото на нов срок за съдебно обжалване. При това положение 7-дневният срок за оспорване на решението е изтекъл на 11.09.2024 г. (работен ден), а жалбата е подадена на 12.09.2024 г., т.е. един ден след изтичане на преклузивния срок по чл. 32, ал. 1 от ЗПУГДВМС, с оглед на което се явява процесуално недопустима поради просрочие.
Вярно е, че с жалбата се иска и обявяване нищожността на решението, която според чл. 149, ал. 5, във вр. чл. 184 от АПК може да се претендира без ограничение във времето, но тази разпоредба е обща и нейното приложение се изключва от специалната норма на чл. 32, ал. 1 от ЗПУГДВМС. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗПУГДВМС, съгласно която за всички неуредени в закона въпроси относно произвеждането на национален и местен референдум се прилагат съответните разпоредби на Изборния кодекс (ИК). Следователно законодателят е придал характер на изборни правоотношения на отношенията, уредени в ЗПУГДВМС, като с по-кратките срокове на оспорване и едноинстанционността на съдебния контрол е целял бързина и процесуална икономия за приключването на производствата, свързани с искания за произвеждане на местен референдум (така определения по адм. дело № 6700/2017 г. по описа на ВАС; адм. дело № 6962/2017 г. по описа на ВАС; адм. дело № 9716/2017 г. по описа на ВАС, 5-членен състав). Това означава, че при прилагането на ЗПУГДВМС не са относими сроковете по чл. 149 от АПК и предвиденият в чл. 32, ал. 1 от специалния закон 7-дневен срок за обжалване обхваща всички пороци на акта, включително за нищожност. Тоест, ако в жалбата се претендира нищожност на акта, тя трябва да е подадена в този седмодневен срок. В случая срокът по чл. 32, ал. 1 от ЗПУГДВМС е пропуснат, поради което жалбата е изцяло недопустима както в частта относно искането за отмяна на процесното решение, така и в частта относно искането за обявяването му за нищожно.
Просрочието на жалбата е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на спора по същество, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. Ето защо жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – да бъде прекратено.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски по делото в размер на 800 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на областен управител на област Добрич срещу Решение № 203 по Протокол № 15/04.09.2024 г. на Добрички общински съвет, с което е одобрено предложение на кмета на О. Д. за произвеждане на местен референдум на територията на О. Д. за отговор с „да“ или „не“ на въпроса : „Против ли сте определяне на територии за изграждане на ветроенергийни източници на енергия в О. Д. чрез разрешение за изменение и одобряване на устройствени планове от общинския съвет и кмета на общината?“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 462/2024 г. по описа на Административен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Областна администрация – Добрич да заплати на Общински съвет - О. Д. сумата от 800 (осемстотин) лева, съставляваща разноски за първата инстанция.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: | |
Членове: |