Р Е Ш Е Н И Е № 260099
гр. Пловдив 27.10.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на 27.10.2020 г. в състав
СЪДИЯ : МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
като разгледа т.д.
№ 677 / 2020 г. по описа на ОС -
Пловдив, докладвано от съдия Площакова, намира за установено следното:
Производство по
чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба
от
ЕТ
„Барбизон – Х.Г.“, ЕИК ********* против отказ рег. № 20200924110415-2/25.09.2020
г. на длъжностно лице към Агенция по вписвания – ТР за вписване в регистъра на
прехвърлянето на част от търговското предприятие на ЕТ „Барбизон – Х.Г.“
на приобретателя „Ем Ер Же“ ЕООД. Изложени
са съображения за незаконосъобразност на атакувания отказ, като се иска същият да
бъдат отменен. Към жалбата е приложена преписката
по постановяване на обжалвания отказ.
Съдът, след като
прецени приложените доказателства, както и изразените доводи в жалбата, намира
за установено следното:
По
допустимостта:
Жалбата е редовна. Видно от входящия й
номер, същата е постъпила в АВп. на 19.10.2020 год. От справка в ТР
се установява, че при подаването на заявление В1 заявителят е изразил несъгласие да
получи отказа по електронен път, поради което същият подлежи на връчване. От
уведомителното писмо на АВп е видно, че обжалваният отказ е изпратен на
30.09.2020 год. с писмо с обратна разписка, но липсват доказателства да е връчен. Поради това следва
да се приеме, че жалбата е подадена преди да е започнал да тече срока за
обжалване на отказа. Тя изхожда от надлежна страна, с право на жалба, доколкото
отказът е постановен по нейно заявление и с правен интерес от обжалване, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписвания. Внесена е дължимата
за производството държавна такса. С оглед на всичко това процесната жалба се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Подадено е било заявление
вх. № 20200924110415/24.09.2020 г. от адвокат П.Н. с искане да бъде вписано в
ТР по партидата на прехвърлителя и на приобретателя частичното прехвърляне на
част от търговското предприятие на ЕТ „Барбизон – Х.Г.“ на „Ем Ер Же“ ЕООД.
След като са дадени указания на заявителя от 25.09.2020 год., на същата дата е
постановен и атакувания отказ. Той е основан на няколко групи съображения: не е
надлежно индивидуализиран предмета на обособената част от предприятието и не са
представени доказателства за това, че тази част може да бъде счетоводно
отделена; липсва декларация по образец по чл. 16, ал. 2 ТЗ; липсва уведомление
по чл. 77, ал. 1 ДОПК.
Жалбоподателят
представя с жалбата декларация по чл. 16 ТЗ и развива съображения, че
уведомление по чл. 77 ДОПК не е необходимо при прехвърляне на част от
предприятието, както и доводи за неоснователност на първия основния мотив на
отказа.
По въпроса за
наличието на основания за извършване на исканото вписване, съдът намира
следното:
Според чл. 15 от ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения
може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено, с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно . Според чл.
16, ал. 1 прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър
едновременно по делото на отчуждителя и на правоприемника.
Представен е
сключеният на 18.09.2020 год. договор за продажба на обособена част от
търговско предприятие. Страни по него са ЕТ „Барбизон – Х.Г.“ от една страна,
като продавач и „Ем Ер Же“ ЕООД, от друга страна като купувач. Предметът на
договора е описан по следния начин: продавачът продава на купувача обособена
част от търговското предприятие с фирма „Барбизон – Х.Г.“, която обособена част
съдържа следните елементи: право на собственост върху недвижим имот,
а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.905.803.1.10 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, както и всички
права, задължения и фактически отношения, възникнали при или по повод
упражняване на правото на собственост върху подробно описания недвижим имот,
в т.ч. сключени договори за наем, договори за предоставяне на услуги и др.
Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписи и
съдържание. Представен е нотариалният акт, по силата на който едноличният
търговец е придобил самостоятелния обект в сграда през 2009 год., схема на
имота, удостоверение за въвеждане в експлоатация и данъчна оценка. Представен е
и счетоводен баланс на ЕТ „Барбизон“ – обособена част от предприятие към
01.09.2020 год.
Както обосновано
се е позовало длъжностното лице по регистрацията на формирана
съдебна практика на ВКС по правило предмет на договора по
чл. 15, ал. 1 от ТЗ
е цялото предприятие на търговеца-отчуждител, включващо съществуващите към
датата на прехвърлянето права, задължения и фактически отношения, възникнали
във връзка с осъществяваната търговска дейност и отразени по установения за
това ред в търговските и счетоводни книги на търговеца. Независимо от липсата
на изрична законова регламентация, по аргумент от по-силното основание обект на
прехвърлителна сделка по чл. 15, ал. 1 от ТЗ
може да бъде и част - идеална или реална, от търговско предприятие. Особеното изискване, което следва да
бъде изпълнено при прехвърляне на част от
търговско предприятие, е прехвърляната част да бъде обособена счетоводно или по друг начин, позволяващ индивидуализация на
предмета на сделката, т.е. на правата, задълженията и фактическите отношения, за
които е постигнато съгласие да преминат от патримониума на отчуждителя в
патримониума на приобретателя. Поради отсъствие на изрична правна уредба
обособяването зависи от волята на договарящите страни, но трябва да бъде
осъществено така, че да не съществува съмнение относно съдържанието на
съвкупността, прехвърлена чрез договора по чл. 15, ал. 1 от ТЗ.
Спазването на изискването за обособяване на реалната част от предприятие е
предпоставка за валидността на прехвърлителната сделка и за пораждане на
правните й последици.
Съдът споделя изцяло съжденията
на длъжностното лице, че в случая не е спазено изискването за надлежно
обособяване на реалната част от предприятието по начин, че да не съществува
съмнение относно съдържанието на съвкупността.
В пар. 1а от ДР на ТЗ обособената
част е дефинирана като организационна структура, която може самостоятелно да
осъществява стопанска дейност – магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и
др. подобни.
Посоченият в договора жилищен
имот /апартамент/ не може да се възприеме като обособена част от търговско
предприятие. Той няма функциите на магазин, ателие, хотел, цех, ресторант, в
който по правило да се извършва търговска дейност. До промяната на
предназначението му апартаментът има единствено и само предназначение да
задоволява жилищни нужди. Поради това не попада в примерното изброяване на
посочената разпоредба и не може да бъде включен в разширението „други“, тъй
като не е подобен на изброените.
Липсва каквато и да е
индивидуализация на задълженията и фактическите отношения, свързани с описаното
вещно право. Липсва счетоводно отразяване на договори за наем. Липсват данни за
установени фактически отношение по повод обекта на правото на собственост. Съществува
съмнение относно съдържанието на съвкупността, доколкото примерно се сочат
договори за услуги, за които не е ясно по какъв начин следва да се свържат с
апартамента. Представеният счетоводен баланс съдържа единствено балансова
стойност на правото на собственост, но не отразява задълженията и фактическите
отношения, свързани с него.
Ето защо според цитираното
тълкуване, възприето в решение на ВКС № 213 / 30.10.2010 год. не е спазено
изискването за обособяване на реалната част от търговското предприятие и не е
налице основната предпоставка за валидността на прехвърлителната сделка и за
пораждане на правните й последици
Според чл. 77 ДОПК в случаите на прехвърляне
на предприятие по чл. 15 от Търговския закон търговецът или заявителят
уведомява териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
седалището на търговеца преди подаване на съответното заявление за вписване на
подлежащото на вписване обстоятелство. Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите издава на търговеца или на заявителя удостоверение за
уведомяването в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението. Удостоверението за
уведомяване на териториалната дирекция се прилага към внесеното в Агенцията по
вписванията заявление за вписване и е условие за разглеждането му.
Уведомление по
чл. 77 ДОПК не е представено.
Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя, че тази разпоредба е приложима само при прехвърляне
на цялото предприятие, но не и при прехвърляне на обособена част от него.
Законът не дава основание за подобно стеснително тълкуване. Нормата е
императивна и следва да се тълкува стриктно. След като е предвидено, че се
изисква уведомление в случаите на прехвърляне на предприятие и това изискване
не е ограничено до прехвърляне на цялото предприятие, то е приложимо при всяко
прехвърляне на предприятие, в т.ч. на обособена част от него. Липсата на
уведомление е пречка за разглеждането и уважаването на заявлението за вписване
според нормата на чл. 77, ал. 2 ДОПК.
Ето защо, съдът приема, че
отказът е обоснован и законосъобразен. Поради това следва да бъде потвърден изцяло.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА отказ
рег. № 20200924110415-2/25.09.2020 г. на
длъжностно лице към Агенция по вписвания – Търговски регистър за
вписване на частично прехвърляне на търговско предприятие от прехвърлителя ЕТ „Барбизон
– Х.Г.“, ЕИК ********* на приобретателя „Ем Ер Же“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
връчването му на жалбоподателя пред Апелативен съд - Пловдив.
Копие от
решението да се изпрати на жалбоподателя.
СЪДИЯ: