№ 81
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20215300900616 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.134 ЗЗД.
Ищецът „АДИГ АГРО“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Константин Стоилов“ №11, представлявано от И. Х. С., чрез пълномощник
адв.Л. Д.-М., твърди, че е кредитор на „Кей Пи Кей КАНСАЛТИНГ“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пещера. С влязло в сила решение по т.д.№855/2019 г. по описа на ОС Пловдив
посоченото дружество е осъдено да му заплати сумата 40 036,80 лв., ведно с обезщетение за
забава в размер 10 165,71 лв. и деловодни разноски в размер 4 721,30 лв., общо 54 923,81 лв.
Твърди още, че по негова молба е инициирано производство за обявяване на „Кей Пи Кей
КАНСАЛТИНГ“ЕООД в несъстоятелност като е образувано т.д.№149/2018 г. на ОС
Пловдив. Молбата на ищеца е била отхвърлена с влязло в сила решение по същото дело,
като съдът е приел, че ответното дружество не е неплатежоспособно или свръхзадължено.
След приемане на съдебна експертиза по това дело се е установило, че дружеството-
длъжник разполага с парични средства в размер 260 000 лв., предадени за пазене на
ответника К. К. с протокол от 31.12.2016 г., която по това време е била едноличен
собственик на капитала му. Поддържа се, че между дружеството и тогавашния управител К.
К. е породено правоотношение по неформален договор за влог, възникнало с предаване на
паричните средства, като срок за пазене не е уговорен, за това сумата подлежи на връщане
при поискване (покана). С оглед изложените твърдения се поддържа, че съищецът има
вземане спрямо ответника К. К. за връщане на дадената за пазене парична сума, но
бездейства да упражни това си вземане, с което пречи на удовлетворяването на кредитора.
Посочва се още, че за принудително удовлетворяване на вземането си ищецът е образувал
изпълнително дело при ЧСИ Г.Захариев с район на действие ОС Пазарджик, по което с
1
постановление по чл.510 ГПК вземането на длъжника от К. К. му е възложено за събиране.
На последната е връчено запорно съобщение, с което е поискано от нея да погаси
задължението си към „Кей Пи Кей КАНСАЛТИНГ“ЕООД. В отговор на това съобщение К.
е уведомила ЧСИ, че няма задължения към последното дружество. Въз основа на
изложеното в исковата молба е формулиран петитум по реда на чл.134 ЗЗД за осъждане на
К. П. К. да заплати на „Кей Пи Кей КАНСАЛТИНГ“ЕООД сумата 54 923,81 лв.,
представляваща част от цялото задължение в размер 260 000 лв. – парични средства за
пазене по договор за влог, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 11.08.2021
г., до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Като съищец по делото е конституирано „Кей Пи Кей КАНСАЛТИНГ“ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пещера, обл.Пазарджик, представлявано от
В. Н. П.. Съищецът не взима становище по иска.
Ответникът К. П. К., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощници адв.С. Й. и адв.И.
Г., не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.367 ГПК, като молбата на
същото лице за възстановяване на срока за отговор е оставена без уважение с влязло в сила
определение. В постъпилия след срока писмен отговор се релевират следните
непреклудирани възражения: експертизата по т.д.№149/2018 г. на ПОС не съставлява
допустимо доказателство в настоящото производство; не съществува вземане в полза на
съищеца по твърдяното правоотношение; ответницата е прехвърлила дяловете си на В. Н. П.
и е предала на новия собственик на капитала всички търговски, съдебни и счетоводни
документи с протокол и опис от 19.06.2018 г., предаден е и остатъкът от касовата наличност,
а ответницата е освободена от отговорност с решение на общото събрание на съдружниците
от 19.06.2018 г. (Направено е и възражение за погасяване на вземането по давност, което
съдът не разглежда, тъй като възможността за предявяването му е преклудирана с изтичане
на срока за отговор на исковата молба.) По изложените съображения се претендира за
отхвърляне на иска. Претендира се адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че с решение по т.д.№855/2019 г. на ОС Пловдив съищецът „Кей Пи
Кей КАНСАЛТИНГ“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пещера, е осъден да заплати на ищеца
„АДИГ АГРО“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, сумата 40 036,80 лв., представляваща
неплатена цена по договор от 27.10.2016 г. за доставка на посадъчен материал по ф-ра
№10870/12.04.2017 г., сумата 10 165,71 лв., представляваща обезщетение за забава в
плащането на горното парично задължение, считано от 13.04.2017 г. до 15.10.2019 г., както
и сумата 4 721,30 лв. – деловодни разноски. Решението е постановено на 30.06.2020 г. по
реда на чл.238 и чл.239 ГПК и е влязло в сила в деня на постановяването му, като след
служебна справка в деловодната програма на ПОС се установява, че препис от решението е
връчен на представляващия ответното дружество на 13.07.2020 г. и в 1-месечен срок от този
ден защита по реда на чл.240 ГПК не е потърсена.
Установява се, че ищецът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на горното
2
влязло в сила решение и по негова молба е образувано изп.дело №458/2020 г. по описа на
ЧСИ Георги Захариев, рег.№888 КЧСИ, с район на действие ОС Пазарджик. С
разпореждането за образуване на изпълнително производство съдебният изпълнител е
наложил запор върху вземанията на длъжника „Кей Пи Кей КАНСАЛТИНГ“ЕООД от К. П.
К.. Запорно съобщение до ответника К. е връчено на 10.02.2021 г. В отговор на това
съобщение К. К. е подала до ЧСИ Захариев уведомление от 12.02.2021 г., с което е заявила,
че не признава съществуването на задължения спрямо посочения търговец. С постановление
на ЧСИ от 12.04.2021 г. запорираните вземания са възложени на взискателя за събиране.
С влязло в сила решение по т.д.№149/2018 г. на ОС Пловдив е отхвърлена молбата на
„АДИГ АГРО“ЕООД за обявяване на неплатежоспособността, респективно
свръхзадължеността на съищеца „Кей Пи Кей КАНСАЛТИНГ“ЕООД и за откриване на
производство по несъстоятелност за същото дружество с произтичащите от това последици.
В хода на производството по горната молба е прието заключение на тройна съдебно-
счетоводна експертиза от 14.11.2010 г. със задача да изготви пълен финансово-
икономически анализ на дружеството за периода 2015 г. – 2017 г. Видно от част ІІ на
експертизата „Проверени документи и книжа“, на вещите лица не е бил осигурен достъп до
счетоводните архиви на „Кей Пи Кей КАНСАЛТИНГ“ЕООД и заключението е изготвено
въз основа материалите по делото, в т.ч. изискана данъчно-осигурителна информация по
реда на чл.72 ДОПК от НАП. При анализ на краткотрайните активи на дружеството за
четвъртото тримесечие на 2016 г. експертите са констатирали краткосрочно вземане в
размер 260 000 лв. с дебитор (длъжник) К. К., отразено в счетоводна сметка 498/2 „Други
дебитори“. Посочено е в експертизата, че вземането се основава на протокол за предаване на
касова наличност от 31.12.2016 г.
Видно от вписванията в търговския регистър, „Кей Пи Кей КАНСАЛТИНГ“ЕООД е
вписано в регистъра, воден от АВ, на 22.10.2013 г. с едноличен собственик на капитала К. П.
К.. На 28.03.2017 г. е вписана промяна във формата – от ЕООД в ООД, и съдружници К. П.
К. и А. В. К.. От 30.06.2018 г. дружеството отново е еднолично с едноличен собственик на
капитала В. Н. П. (придобил всички дялове чрез продажба от К. К. и А. К.). Промените от
30.06.2018 г. са заявени със заявление №А4 20180625160646, към което е приложен
протокол от 19.06.2018 г. за взети на същата дата решения на общото събрание на
съдружниците на „Кей Пи Кей КАНСАЛТИНГ“ЕООД относно продажба на притежаваните
от тях дружествени дялове на В. П., както и за освобождаване от отговорност на К. П. К.
като управител на дружеството. Понастоящем В. П. управлява и представлява търговеца.
С приемо-предавателен протокол с нотариална заверка на подписите от 19.06.2018 г.
(л.101) К. К. е предала на новия управител В. П. всички счетоводни книги, баланси и касови
наличности съгласно оборотна ведомост към 18.06.2018 г.
По настоящото дело е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според
което в счетоводството на съищеца „Кей Пи Кей КАНСАЛТИНГ“ЕООД е отразено
предаване на касова наличност в размер 260 000 лв. на едноличния собственик на капитала
К. К. с протокол от 31.12.2016 г. Осчетоводено е вземане по сметка 498/2 „Други дебитори“
3
със записване „Други вземания краткосрочни с партида К. К.“. Вземането е отразено и в
оборотната ведомост за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. Протоколът, с който е
предадена сумата, не е наличен. Според счетоводните записвания сумата 260 000 лв. е
върната/възстановена от управителя К. К. в касата на дружеството на 31.01.2017 г. с
основание на счетоводното записване „Възстановяване на касова наличност“. Счетоводната
операция, която е взета, е дебит на сметка 500 „Каса в лева“ и кредит на сметка 498/2 „Други
дебитори“ (увеличена е наличността на паричните средства в касата, съответно е намалено
вземането от едноличния собственик на капитала със сумата 260 000 лв.) Към 31.12.2017 г.
салдото на други краткосрочни вземания е нула лева. Дружеството няма вземания от К. К. и
към 30.04.2018 г. съгласно счетоводните регистри и оборотна ведомост. За периода
01.01.2016 г. – 18.06.2018 г. счетоводството на „Кей Пи Кей КАНСАЛТИНГ“ЕООД е водено
в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и НСС. Заключението е
изготвено въз основа наличните по делото данни, в това число въз основа данните по т.д.
№149/2018 г., по което са приложени протоколи от проверка на органите на ТД НАП
Пловдив, съдържащи справки и счетоводни регистри от архивите на дружеството. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че сред данните по делото няма информация за
първичните документи, послужили за горните счетоводни записвания. Не се установява
издаване на приходен касов ордер при връщане на сумата, както и на разходен касов ордер
при нейното предаване. В последствие сумата е използване за разпределяне на дивиденти и
са платени данъци. Към 30.04.2018 г. касовата наличност е 75 294,44 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.134, ал.1 ЗЗД кредиторът може да упражни имуществените права на
длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако
се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на
длъжника. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически
състав, първата предпоставка по който е наличието на действително вземане в полза на
ищеца, което не е погасено, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо или
установено с влязло в сила съдебно решение.
В аспекта на горепосоченото и предвид събраните по делото доказателства, съдът
намира, че ищецът се легитимира като кредитор на съищцовото дружество „Кей Пи Кей
КАНСАЛТИНГ“ЕООД, като вземането е установено с влязло в сила съдебно решение.
Неприсъствените съдебни решения се ползват със сила на пресъдено нещо, като тази сила
придобиват още в деня на постановяването им. Защитата на страната против такова решение
е не чрез обжалване, а по реда на чл.240 ГПК. В конкретния случай се установява, че
съищецът не е предприел този ред на защита и възможността за това е преклудирана, поради
което решението е окончателно стабилизирано и установява със сила на пресъдено нещо
съществуването на твърдяното от ищеца вземане, както и, че последният е кредитор по това
вземане, а съищецът – длъжник. При наличие на влязло в сила решение не е необходимо в
това производство да се изследва правоотношението, от което вземането произтича, тъй
4
като това вземане е било предмет на исковия процес и е безспорно установено понастоящем.
За това съдът намира, че първата от визираните в чл.134 ЗЗД предпоставки на иска, а
именно качеството на кредитор в лицето на ищеца спрямо съищеца – негов длъжник, е
установена от ищцовата страна. Кредиторът не е удовлетворен, което се установява от
липсата на вписвания на гърба на изпълнителния му лист, така че защитата по реда на
чл.134 ЗЗД е допустима.
Втората предпоставка е да се установи съществуването на имущественото право,
което кредиторът предявява от името на своя длъжник, съответно при осъдителен иск да се
докаже, че това право е изискуемо. Не е необходимо за целите на производството по чл.134
ЗЗД вземането, което ищецът предявява съдебно, да е запорирано, нито да му е възложено
по реда на чл.510 ГПК, не се изисква същото да е предмет на принудително изпълнение. В
производството по чл.134 ГПК ищецът се легитимира с качеството си на кредитор, а не с
нарочно постановление по чл.510 ГПК. Последното постановление, в случай че е издадено
от ЧСИ, служи единствено да отличи случаите, в които вземането е възложено за събиране
от тези, при които е възложено вместо плащане, доколкото във втория случай е налице
своеобразна принудителна цесия, при която кредиторът, на когото вземането е възложено
вместо плащане, може да предяви същото вземане като свое и от свое име. (В този смисъл
Решение №56/10.09.2014 г. по т.д.№3057/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.) Докато при възлагането за
събиране кредиторът действа като процесуален субституент, предявяващ чужди права от
свое име, но за сметка на своя длъжник и последният следва да участва в процеса като
задължителен другар – съищец. Хипотезата на чл.134 ЗЗД е такава и може да бъде
приложена и без да е налице нарочно постановление на съдебен изпълнител. (Посочените
разсъждения съдът излага, тъй като от постановлението на ЧСИ Георги Захариев по изп.д.
№458/2020 г. не става ясно кое точно вземане на съищеца е възложено на взискателя за
събиране – не са визирани нито правоотношението, от което вземането произтича, нито
размера на същото, а в молбата за образуване на изпълнително дело е посочено друго
вземане, различно от това, което ищецът поддържа, че съществува в лицето на неговия
длъжник в настоящото производство – за сумата 138 000 лв., предадена за пазене с протокол
от 31.12.2015 г. Независимо от това, съдът намира, че ищецът разполага с активна
легитимация по предявения иск.)
От събраните по делото доказателства не се установява съществуването на
имущественото право, което кредиторът предявява от името на своя длъжник. В исковата
молба се твърди, че това право произтича от договор за влог, сключен с ответника, по силата
на който съищецът му е предал сумата 260 000 лв., а ответникът се е задължил да я пази и
върне. Твърди се и, че ответникът към датата на предаване на сумата е бил управител на
дружеството-влогодател и средствата са предадени в това й качество, поради което
правоотношението се характеризира и с елементи на договор за мандат. От събраните
доказателства се установява, че ответницата към 31.12.2016 г. е била управител на
съищцовото дружество. Не се установява, обаче, твърдяната сума да й е била предадена.
Договорът за влог е реален договор, като предаването на вложената вещ съставлява елемент
5
от фактическия състав по възникване на правоотношението. Счетоводното отразяване със
съответно заверяване на сметките за парични средства в каса и вземания от други дебитори
според съда не доказва възникването на правоотношение по договор за влог с ответника, тъй
като удостоверява изгодни за ищцовата страна обстоятелства. Ищецът е субституент на своя
длъжник и процесуалното му положение се приравнява на това на последния, ако същият бе
предявил съдебно същото вземане. При липса на първичен документ за предаване на сумата,
било то разходен касов ордер, приемо-предавателен протокол, разписка и пр., съдържащ
подпис на влогоприемателя и противопоставим на последния, не може да се приеме, че
процесната сума е предадена, още по-малко може да се установи основанието, на което
същата е предадена – дали за пазене по договор за влог, дали в заем по договор за заем или е
поверена на управителя в качеството му на материално отговорно лице и пр. Съгласно
чл.55, ал.1 ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат
като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. В конкретния
случай, обаче, ответникът не е търговец, а физическо лице, и сделката не е търговска, тъй
като не попада сред изброените в чл.1 ТЗ и не е свързана с упражняваното от съищеца
занятие – чл.286 ТЗ, поради което посоченото правило не е приложимо. Съгласно чл.182
ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето, което
е водило книгите, но преценката за това се извършва според тяхната редовност. В
конкретния случай, въпреки изводите на вещото лице в обратната насока, съдът намира, че
счетоводството на съищеца не е редовно водено, след като в счетоводните му регистри
съществуват вписвания, за които няма съставен първичен счетоводен документ (доколкото
по делото не се представя първичен документ за предаване на твърдяната сума, съдът
намира, че такъв документ не е съставен). На вещото лице по настоящото дело не е осигурен
достъп до счетоводната документация на съищеца, поради което изводът за редовно водено
счетоводство е необоснован и в тази насока съдът не кредитира заключението на
счетоводната експертиза. В обобщение, според съда, ищцовата страна не е доказала
възникването на правоотношение по договор за влог с ответницата.
На следващо място, дори да се приеме, че такова правоотношение е възникнало, от
данните по делото следва, че предадената сума е възстановена в касата на съищеца, или
вложената сума е върната. За разлика от казаното по-горе относно предаването на парите,
фактът на връщане на същите е неизгоден за ищцовата страна и удостоверяването му в
счетоводните регистри съставлява извънсъдебно признание, което се ползва с
доказателствена сила срещу страната, която го е направила. Признанието на съищеца
обвърза и настоящия ищец, който, както се каза, заема неговата позиция в процеса и се
ползва с неговите процесуални изгоди и тежести. За това признание без значение е
обстоятелството дали счетоводството е редовно водено и дали има съставен първичен
документ или не. В конкретния случай такива документи липсват, както за предаването на
сумата, така и за нейното връщане.
Не на последно място следва да се изтъкне и обстоятелството, че ответницата е била
управител на дружеството-съищец по време на процесните събития, като се твърди, че
6
въпросната сума й е предадена именно в качеството й на управител, а не като обикновен
влогоприемател. За действията и бездействията си в качеството на управител, включително
за опазване имуществото на дружеството, в т.ч. за касовата му наличност, последната
отговаря по реда на чл.145 ТЗ, като тази отговорност е специална спрямо общата, търсена
по твърдения договор за влог. Ако касовата наличност е присвоена от управителя, реда за
защита на дружеството е по чл.145 ТЗ поради съществувалото мандатно правоотношение.
Същевременно, по делото са представени доказателства за това, че ответницата е освободена
от отговорност като управител на „Кей Пи Кей КАНСАЛТИНГ“ЕООД с решение на общото
събрание на съдружниците по реда на чл.137, ал.1, т.5 ТЗ. Последното е пречка такава
отговорност да бъде търсена, като възраженията на ищцовата страна за това, че
представеният по делото протокол от общо събрание е с недостоверна дата и е съставен за
нуждите на настоящия процес се намират за неоснователни, тъй като същият протокол е
представен със заявлението за вписване на промени в обстоятелствата на 26.05.2018 г. пред
длъжностно лице по регистрация при АВ и това се установява от вписванията в търговския
регистър. Или протоколът е съществувал най-късно към посочената дата, поради което
искът се явява неоснователен и по така изложените причини.
В обобщение, липсва имуществено право, защитимо по реда на чл.134 ЗЗД, за това
искът следва да бъде изцяло отхвърлен.
При този изход на спора, на ответника се полагат деловодни разноски на основание
чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер 2 400 лв.
(списък на л.196) Според приложената към списъка фактура е уговорено плащане на
възнаграждението по банкова сметка, доказателства за което не са представени. На
присъждане подлежат само действително сторените разноски, което ще рече, че страната
следва да представи доказателства не само за уговаряне на възнаграждението, но и за това,
че същото реално е било заплатено на упълномощения адвокат. Ето защо и не следва да
бъдат присъдени разноски в полза на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл.134 ЗЗД от „АДИГ АГРО“ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Константин Стоилов“ №11,
представлявано от И. Х. С., като кредитор на „Кей Пи Кей КАНСАЛТИНГ“ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пещера, обл.Пазарджик, представлявано от
В. Н. П., за осъждане на К. П. К., ЕГН **********, от ***, да заплати на „Кей Пи Кей
КАНСАЛТИНГ“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пещера, сумата 54 923,81 лв., част от цялото
вземане в размер 260 000 лв., представляващи парични средства, предадени за пазене с
протокол от 31.12.2016 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 11.08.2021
г., до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
7
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8