Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 22.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на десети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
Членове: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
при секретаря Анелия
Докузова, като разгледа докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 358 по
описа за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на Левченски районен съд
от 28.02.2019 г., постановено по гр.д. № 452/2018 г., съдът е признал за
установено на основание чл. 422 ал.1 от ГПК вземането на „***” ЕАД, гр. С. по отношение на Т.С.К.,***, като потребител на топлинна енергия,
предоставяна й от „***” ЕАД, за имот, находящ се в гр. С. общ. *** ж.к. „***“,
бл. 510, вх. А, апартамент № 2, с абонатен № 163104 за сумата от 2518,56 лв. -
главница представляваща общо дължими и неизплатени суми за доставена топлинна
енергия за периода м.05.2015 г. до м.04.2017 г. включително; ведно със
законната лихва върху главницата от 2518,56 лв., считано от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата, като за разликата над уважената сума
като главница от 2518,56 лв. до първоначално предявената сума за главница от
3438,24 лв. и за лихви в размер на 325,10 лв., както и за сумата в размер на 51,24 лв. - главница за предоставена услуга за
дялово разпределение от м.05.2015 г. до м. 04.2017 г. и сумата 6,43 лв. - лихва за периода от
16.07.2015 г. до 10.10.2017 г., ведно със законна лихва върху главница от 51,24
лв. от датата на подаване на заявлението, искът е отхвърлен като неоснователен.
Пред Плевенски окръжен съд е
постъпила въззивна жалба от „***“ ЕАД, чрез пълномощника юрк. Д.Д., срещу така
постановеното решение в отхвърлителната му част. Въззивникът счита, че
решението на районния съд е неправилно в обжалваната му част поради нарушение
на материалния закон. Поддържа довод, че цялата сума е дължима, доколкото
топлинната енергия реално е доставена до имота на ответницата и сумите са
начислявани съобразно законовите изисквания. Излага подробни съображения в
подкрепа на този довод и претендира отмяната на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и уважаване на исковата претенция в пълния й размер.
Ответникът по въззивната жалба Т.С.К.
е депозирала писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Е.Р., в
който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Ответникът по въззивната жалба „***“
ЕООД гр. С. не ангажира становище.
След съвкупна преценка на
доказателствения материал по делото и като взе предвид доводите на страните,
въззивният съд намира разглеждането на въззивната жалба за процесуално
допустимо, а по същество жалбата за частично основателна, предвид следните
съображения:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на
вземане, присъдено в полза на „***“ ЕАД със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 08.01.2018 г. по ч.гр.д. № 32/2018 г.
на Левченски районен съд, срещу длъжника Т.С.К., от гр. Л.. Присъденото със
заповедта вземане е в размер на сумата
3489,48 лв. – главница, сумата 331,53 лв. – лихва за периода 16.07.2015
г. до 10.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 20.10.2017 г., и произтича от доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. 1359, общ.***, ж.к. „***“,
бл. 510, вх.А, ап.2, аб.№ 163104, за периода м.май 2015 г. до м.април 2017 г.
По делото е безспорно
установено, че ответницата Т.К. има качеството на потребител на топлинна
енергия, с оглед на което при ищцовото дружество същата има разкрита партида на
абонат с аб.№ 163104 за жилище /апартамент/ в топлоснабдена сграда – етажна
собственост, с административен адрес: гр. С., общ.Л., ж.к.“Л.“ бл. 510, вх.А,
ап.2.
Безспорно установено е също така,
че за процесния период в жилището е ползвана топлинна енергия, както и че
отчитането и дяловото разпределение на тази топлинна енергия е осъществявано от
„***“ ЕООД гр. С..
Спорен остава въпросът за размера
на дължимите от ответницата суми – главница и мораторни лихви за потребената в
жилището й топлинна енергия.
За изясняването на този спорен
въпрос, по искане на ищеца в първоинстанционното производство са били назначени
съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи.
От приетото по делото заключение на
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е видно, че за процесния
период ищцовото дружество е издало 5 бр. фактури за потребената от ответницата
топлинна енергия в жилището й в гр. С., като само по едната от тях има частично
плащане на главница. Общо начислената като дължима сума за ползвана топлинна
енергия е в размер на 3489,48 лв., като в т.ч. и сумата от 51,24 лв., дължима
за услугата дялово разпределение. Начислена е също така сума в размер на 325,10
лв. за дължими мораторни лихви върху главницата, без сумата за дялово
разпределение, и сумата 6,34 лв., представляваща мораторни лихви върху
дължимата главница за дялово разпределение.
В първоинстанционното производство
е прието също така и заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. От същото се установява,
че правилно разпределената на ответницата топлинна енергия за процесния период
възлиза на сумата от 2518,56 лв., до какъвто размер е уважен от
първоинстанционния съд предявения установителен иск и в тази му част решението
е влязло в законна сила като необжалвано. Заключението е обективно и
компетентно, и същото не е било оспорено от страните, с оглед на което исковата
претенция се явява доказана до размера на посочената от вещото лице сума за
претендираната главница.
Съществуващото между страните
облигационно правоотношение е по договор за продажба на топлинна енергия при
публично известени Общи условия, в които е предвидено изрично, че при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на потребената топлинна енергия,
купувачите дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно, след като в случая ответницата не е заплатила дължимите суми по
издадените от ищцовото дружество фактури за ползваната в имота й топлинна
енергия, то исковата претенция за мораторни лихви е доказана по своето
основание. Досежно размера на дължимата сума за законна лихва, настоящият
съдебен състав счита, че след като е определен размерът на дължимата сума за
главница като част от общо претендираната главница и е определен също така от
вещото лице размерът на дължимата законна лихва за процесния период върху общо
претендираната главница, то чрез математически изчисления може да се определи и
размерът на дължимата законна лихва само върху дължимата главница от 2518,56
лв., която възлиза на сумата от 238,14 лв., до какъвто размер следва да бъде
уважена исковата претенция за мораторни лихви.
В този смисъл решението на
районния съд в обжалваната му отхвърлителна част следва да бъде отменено за
разликата над сумата от 238,14 лв. до общо претендирата сума за законна лихва
от 325,10 лв., като въззивната инстанция се произнесе по същество в посочения
по-горе смисъл.
Основателна се явява и претенцията
за сумата в размер на 51,24 лв., дължима за предоставената услуга дялово
разпределение, на основание чл. 36 от Общите условия, както и за законна лихва
върху тази сума в размер на 6,43 лв., което предпоставя отмяна на
първоинстанционното решение в тази му част и уважаване на иска за тези суми.
В останалата му отхвърлителна част решението
на районния съд се явява правилно и подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта му за присъдените разноски. В полза на ищеца-въззивник следва да бъдат присъдени сторените от него в исковото
производство разноски за двете съдебни инстанции съразмерно с уважената част от
иска, които са в общ размер на 1380,85 лв., както и разноски за заповедното
производство, съразмерно на признатото за установено вземане, които са в общ
размер на 93,79 лв.
Предвид изложените съображения и на
основание чл. 271,ал.1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 34 от 28.02.2019 г.
на Районен съд – Л., постановено по гр.д. № 452/2018 г., В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявения от „***“ ЕАД гр. С. против Т.С.К., от гр. Л., иск по чл.
422 от ГПК за сумата от 238,14 лв. за законна лихва, за сумата 51,24 лв. за
предоставена услуга дялово разпределение и за сумата от 6,43 лв. – законна
лихва върху главницата от 51,24 лв., както и В ЧАСТТА за присъдените разноски,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 от ГПК, че Т.С.К., от гр. Л., ЕГН **********, дължи на „***“
ЕАД, със седалище гр. С., ЕИК ***, сума в размер на 238,14 лв. – законна лихва
върху главница от 2518,56 лв. за периода 16.07.2015 г. до 10.10.2017 г., сума в
размер на 51,24 лв. за предоставена услуга дялово разпределение в периода м.май
2015 г. до м.април 2017 г. и сума в размер на 6,34 лв., представляваща законна
лихва върху главницата от 51,24 лв. за периода 16.07.2015 г. до 10.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 51,24 лв. от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 28 от 08.01.2018 г. по ч.гр.д. № 32/2018
г. по описа на Левченски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34 от
28.02.2019 г. на Районен съд – Л., постановено по гр.д. № 452/2018 г., в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т.С.К., от гр. Л., ЕГН **********, да заплати в полза на „***“ ЕАД, със
седалище гр. С., ЕИК ***, сумата от 1380,85
лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство съобразно уважената част от
иска, както и сумата от 93,79 лв.,
представляваща направени в заповедното производство разноски, съобразно размера
на признатото за установено вземане.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: