№ 94
гр. Средец, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20232170100364 по описа за 2023 година
Производството е по чл.50 от СК във вр. с чл.330 от ГПК.
Производството е образувано по молба, подадена от В. Н. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: село Момина Църква, община Средец, област Бургас и Н. Д. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Бургас, ж.к.***, с която се отправя искане за прекратяване
на брака им по взаимно съгласие и утвърждаване на споразумение за прекратяване на
барака им по взаимно съгласие, като представят Споразумение относно въпросите по чл.51,
ал.1 от СК от 21.08.2023г. и документи към молбата.
Съпрузите се явяват лично в открито съдебно заседание, като релевират, че
желанието им да се разведат е сериозно и нопоколебимо, като решението им да се разведат
по взаимно съгласие било по собствено желание и никой не е повлиял по някакъв начин да
вземат това решение. Поддържат представеното споразумение и молбата. Отправят искане
да бъде постановено решение, с което молбата за развод по взаимно съгласие да бъде
уважена.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и доводите на
страните по реда на чл.12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Установи се, че съпрузите, молители в производството, са сключили граждански брак
на 14.05.1989г. в гр.Бургас,за което обстоятелство е съставен Акт за сключен граждански
брак № 0105/14.05.1989г., като съпругата е променила предбрачното си фамилно име А. и е
приела фамилното име на съпруга Д..
Представено е споразумение на основание чл.49, ал.4 от СК относно последиците на
развода по чл.51, ал.1 от СК от дата 21.08.2023г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По молбата с правна квалификация чл.50 от СК:
Молбата за развод по взаимно съгласие е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Предвид заявеното от съпрузите в съдебно заседание, е налице сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод между тях. Ето защо мотивите за развода са без
значение, съобразно нормата на чл.50 от СК, поради което съдът не следва да ги издирва. В
1
настоящото производство молителите са представили и споразумение по чл.51, ал.1 от СК
от дата 21.08.2023г., което не противоречи на закона, нито на добрите нрави. Съпрузите
нямат непълнолетни деца, родени по време на брака, поради което представеното
споразумение не третира въпросът за родителските права, личните отношения на дете с
родител, неговата издръжка и местоживеене.
С оглед гореизложеното и на основание чл.330, ал.3 от ГПК, бракът между
молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение утвърдено на
основание чл.51, ал.2 от СК.
По разноските:
На основание чл.6, т.3 от Тарифата за ДТ, които се събират по ГПК и съгласно
постигнатото споразумение, молителите следва да заплатят в полза на Съдебната власт по
сметка на Районен съд – Средец окончателна държавна такса за развода в размер на 40,00
лева, т.е. по 20,00 лева всеки от тях, както и сумата от 5,00 лева, представляваща държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 14.05.1989г. в гр.Бургас, за което обстоятелство е
съставен Акт за сключен граждански брак № 0105/14.05.1989г., между В. Н. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: село Момина Църква, община Средец, област Бургас и Н. Д.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Бургас, ж.к.***, по взаимно съгласие на
основание чл.50, ал.1 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между В. Н. Д., ЕГН ********** и Н. Д. Д., ЕГН
**********, Споразумение по чл.51, ал.1 от СК от дата 21.08.2023г., както следва:
ФАМИЛНОТО ИМЕ на съпругата Н. Д. Д., след прекратяване на брака ще бъде
запазено.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.Бургас, ж.к.***, собственост на
родителите на съпругата Н. Д. Д., се ПРЕДОСТАВЯ за ползване на съпругата Н. Д. Д., ЕГН
**********.
Съпрузите заявяват, че не са придобили вещи на значителна стойност, за които да
желаят да бъде извършено разпределение и че нямат претенции за издръжка един спрямо
друг и нито един от съпрузите няма да дължи суми за издръжка на другия след прекратяване
на брака.
ОСЪЖДА В. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: село Момина Църква,
община Средец, област Бургас, да заплати в полза на Съдебната власт по сметка на
Районен съд – Средец, сумата от 20,00 лева /двадесет лева/ - окончателна държавна такса за
развода по взаимно съгласие, както и 5,00 лева /пет лева/ – държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Бургас, ж.к.***, да
заплати в полза на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец, следните суми:
20,00 лева /двадесет лева/ - окончателна държавна такса за развода по взаимно съгласие,
както и 5,00 лева /пет лева/ – държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.330, ал.5 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
2