М О Т И В И

към решение № 585 от 05.11.2019 година, по н.о.х.дело № 839/2019 година

по описа на Старозагорския районен съд.

 

                        С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Д.Д.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен /живущ на семейни начала/, неосъждан, ЕГН ********** е предаден на съд за това, че на 31.03.2016 година в село Братя Кунчеви, община Стара Загора, причинил на М.А.М., лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток на главата, травматичен оток и кръвонасядане на челото, травматичен оток и кръвонасядане на лявата гривнена става, кръвонасядане в областта на корема, което е причинило страдание без разстройство на здравето, като телесната повреда е извършена по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение първо, във връзка с чл.130, ал.2 от НК.

                        С оглед на това, че обвинението е внесено в съда с обвинителен акт, бе насрочено разпоредително заседание, в което съдът изслуша страните и констатира, че производството по делото следва да продължи по реда на Глава 28 от НПК. Предвид на това, с нарочно определение бе постановено производството по делото да е по реда на Глава 28 от НК, тъй като са налице условията на закона в тази насока и те са задължителни за съда по начина по който следва да протече това производство.

                        В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Ст.Загора излага съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание, при приложение на разпоредбата на чл.78а от НК, а именно “Глоба” в размер на 1000 лева, както и да се присъдят в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Подробни съображения за това излага в хода на съдебните прения.

                        Подсъдимия Д.Д.П. не се признава за виновен, отрича да е нанасял побой над пострадалия, но не отрича възникналия конфликт. Съжалява за случилото се и моли съда за минимална глоба. Защитника на подсъдимия – адвокат С. ***, пледира, че оспорва фактическата обстановка и моли съда да оправдае подзащитния му. Алтернативно излага съображение, при приложението на чл.78а от НК, съдът да наложи минималното наказание „Глоба”. Подрони съображения за това излага в хода на съдебните прения.

                        Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

                        Подсъдимият Д.Д.П. е роден на *** ***, като към настоящия момент живее в село Братя Кунчеви, община Стара Загора. Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а  от НК.

                        Свидетеля М.А.М., пострадал по делото, живеел също в село Братя Кунчеви и към момента на инцидента – 31.03.2016 година бил председател на Земеделската кооперация „Единство 94”, намираща се на територията на селото в което и двамата живеели.

                        И двамата са се познавали и във времето са имали взаимоотношения, които не са били на добро ниво.

                        На 31.03.2016 година, в късния следобед, малко преди 17.00 часа пострадалия М. се прибирал с автомобила си от работата към къщи. Придвижвал се с лек автомобил „Ауди модел А4” с регистрационен № В 94 93 РМ, собственост на свидетелката, Р.Т.Х., живееща на съпружески начала с внука му.

                        Както шофирал по една от улиците в село Братя Кунчеви, по пътя към неговия дом, който бил в съседство с дома на родителите на подсъдимия, свидетеля М. възприел, че срещу него, в неговата пътна лента се движела друга кола, която в първия момент не разпознал на кого е. Превозните средства бързо се приближавали едно и към друго и това наложило свидетелят М., да използва спирачния педал, за да не възникне пътно - транспортно произшествие. В това време другата кола също спряла, непосредствено срещу тази на свидетеля и тогава М. разпознал на шофьорското място подсъдимия, Д.П., когото познавал с прякора „Шилето”. Колата на подсъдимия се намирала пред дома на неговите родители. Между двамата възникнал конфликт, кой на кого да даде предимство и да се разминат. Към този момент и двамата не са били слезли от колите си. Подсъдимия се намирал с колата си в лентата на пострадалия и в тази насока несъмнено е установено, че пострадалия е бил в правотата си да продължи напред, като подсъдимия му даде предимство. В колата на подсъдимия се намирал и неговия малолетен си. След като подсъдимия не можел да надделее над пострадалия, започнал да крещи и да вика на свидетеля М. да се махне от пътя /в смисъл да се придвижи на заден ход и да отстъпи/. В словесната си атака подсъдимия започнал да обижда пострадалия и да настоява последния да отстъпи. Пострадалия М., не отстъпил назад и останал на място, тъй като бил убеден в правотата на действията си, още повече, че съгласно Закона за движението по пътищата, подсъдимия се намирал в нарушение и бил длъжен да освободи лентата му за движение. Подвластен на гневната си реакция, вместо извършването на освободителна маневра и снижаване на напрежението, подсъдимия с поведението си изострил възникналия конфликт, като се придвижил още напред със своя автомобил „Опел” докато настъпило съприкосновение между двата автомобила, което се чуло от присъстващите в това време наблизо свидетели – К.П., Веселин Стойнов и С.Г.. След като пострадалия М. и този път не предприел действия по освобождаването на пътя, подсъдимия се ядосал още повече и излязъл от автомобила си и пристъпил към саморазправа с пострадалия, който бил доста по възрастен от него. В реализиране на намеренията си подсъдимия доближил колата на пострадалия откъм мястото на водача и започнал с юмруци да удря по лявата предна страна калника. Свидетели на случващото се били майката и бащата на подсъдимия, но те само наблюдавали се. После подсъдимия П. приближил сваления прозорец на шофьорската врата и през отвора нанесъл няколко удара с юмруци по главата на пострадалия М.. Последният се предпазвал доколкото бил в състояние да извършва това, с оглед възрастта си и силата на по младия си нападател, като накрая откопчал предпазния колан, отворил вратата и излязъл навън с цел да се отдалечи от нападателя си. Внезапно и неочаквано обвиняемият напсувал М. с думите „Майка ти да еба!” и му нанесъл ритник в областта на корема. От силата на удара тялото политнало обратно и се приземило върху седалката, а подсъдимия продължил със словесната си агресия, като крещял че не го е страх от никого и други.

                        Действията на подсъдимия не останали незабелязани за голяма група от хора, случилото се било наблюдавано от множество свидетели, между които и свидетелите М.Б., К.П., Веселин Стойнов, С.Г., Д.С. и Д.С..

                        След като агресията на подсъдимия намаляла, пострадалия успял да сигнализира за случилото се на телефона на 112 и на място пристигнали полицейски служители. Това били свидетелите Г.Н.К. и М.Т.Х. - старши полицаи при Първо РУ - Стара Загора. Пред тях пострадалия М. подробно разказал за случилото се, а служителите на реда констатирали побитости и деформации по левия преден калник, предна лява врата и ляво странично огледало на лекия автомобил „Ауди”, а в областта на главата и лявото ухо на М. забелязали пресни охлузвания на кожата, за които М. потвърдил, че получил вследствие нанесените му удари с юмруци от страна на подсъдимия П..

                        По - късно местопроизшествието било посетено от оперативна група, която извършила оглед, отразен в протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум.

                        Същата вечер, след случилото се, около 20.00 часа пострадалия М. посетил съдебен лекар и му било издадено медицинско удостоверение /СМУ № 87/2016 година/, в което са отразени констатираните по тялото на пострадалия травматични увреждания. Впоследствие по делото е изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 375/2017 година, от заключението на която се установява, че при възникналия на 31.03.2016 година инцидент пострадалия М. е получил травматичен оток в окосмената част на главата, травматичен оток и кръвонасядане по челото; травматичен оток и кръвонасядане и ограничение движенията по лявата ръка в областта на гривнената става; кръвонасядане по коремната стена, като описаните травматични увреждания според експерта, добре отговаряли да са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могли да са получени по време и начин отразени в предварителните сведения, а именно - при нанасяне на удари в травмираните области - нанасяне побой с юмруци в областта на главата и лицето, и ритник в областта на корема. Описаните травматични увреждания са причинили страдание, а срокът за възстановяване от травмите, според експерта е в рамките на около 14 дни.

                        Също така по делото е изготвена и комплексна съдебно- психологична експертиза, която е извършила обследване на подсъдимия. Въз основа на заключението и се установява, че подсъдимия е имал пълен, ясен и хронологичен спомен за случилото се . Цялостното поведение на подсъдимия дало основание да се приеме, от експерта, че по време на инцидента уплахата, смущението и емоционалното напрежение са превишили емоционалния (фрустрационния) му праг и са поставили на изпитание неговата стресоустойчивост, а това затруднило способността му да прецени характера и степента на опасността и да подбере необходимото действие. В заключение вещото лице приело, че подсъдимия е могъл правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, при извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не е бил в състояние на физиологичен афект. Следователно подсъдимия е могъл и е следвало да контролира емоциите си по в време на инцидента.

                        От приложеното писмото на Дирекция „Национална система 112”- регионален център 112- град Бургас”, приложено към досъдебното производство е видно, че на дата 31.03.2016 година в 16:45 часа е регистрирано едно повикване от телефон ********** от лице, което се е представило с имената М.А.; на дата 31.03.2016 година в 17:1З часа е регистрирано още едно повикване от телефон ********** от лице, което се е представило с имената Кольо Д.П..

                        По делото е назначена и съдебно-оценителна експертиза от заключението на която е видно, че размера на нанесените щети по лекия автомобил на пострадалия, възлизат на 241, 40 лева. Предвид стойността на щетата производството по делото в тази насока е прекратено и постановлението на районна прокуратура е влязло в законна сила.

                        Хулиганството е определено от наказателно-правната теория и съдебната практика като грубо нарушаване с реализирани непристойни действия на установения обществен ред, свързано с проявление на явно неуважение към обществото. В случая, с поведението си подсъдимият П. е демонстрирал явно незачитане и неуважение на обществото и принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демонстративна, провокираща непристойност на действията на П., характеризира същите като посегателство върху обществения ред, което в случая това се е изразявало в нанасяне на повреда на чужда движима вещ и побой над познато лице, което сторено пред голям кръг от хора..

                        Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на свидетелите М.М., Д.С., Д.С., Р.Х., Г.Н.К., М.Х., М.Б., К.П., Веселин Стойнов и С.Г., дадени в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство, и от другите събрани в наказателното производство доказателства – заключение на съдебно медицинска експертиза, заключение на съдебно психологична експертиза, заключение на съдебно оценъчна експертиза, и доказателствата приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК.  

                        Подсъдимият Д.П. не се признава за виновен по повдигнатото  обвинение, категорично отрича да е удрял пострадалия, да е участвал в нанасянето на побой на мястото на инцидента. Не отрича че между тях е възникнал конфликт, но отрича да е имало побой. Като цяло изразява съжаление за това което се е случило. В тази насока са и доводите на защита в лицето на адвокат П. ***, който намира обвинението за недоказано а и оттам следва подзащитния му да бъде оправдан. Алтернативно се поддържа искане за прилагане на нормата на чл.78а от НК и налагане на минимално наказание „Глоба”. Съдът намира, обаче това за една защитна теза на подсъдимия, която съпоставена на база всички събрани по делото доказателства не кореспондира с тях, напротив установява се точно обратното именно възприетата от съда фактическа обстановка.

                        На първо място несъмнено от заключението на съдебно медицинската експертиза се установя, че на инкриминираната дата пострадалия М. е получил описаните по-горе травматични увреждания, като начина им на получаване отговаря на начина описан във възприетата по-горе фактическа обстановка. Следователно за съда е безспорно установено, че именно на тази дата М. е получил установените травматични увреждания.

                        Свидетелските показания по делото може да се разделят на четири групи – първо това са показанията на пострадалия, на второ място това са показанията на родителите на подсъдимия – свидетелите Д. и Д. Стоянови, и на трето място независимите свидетели, очевидци на случилото – свидетелите М.Б., К.П., Веселин Стойнов и С.Г. и на четвърто място свидетелите пристигнали на мястото непосредствено след инцидента – полицейските служители Г.К. и М.Х..

                        Показанията на пострадалия напълно съвпадат с приетата по делото фактическа обстановка. М. подробно и ясно възпроизвежда случилото се което се потвърждава и от другите събрани по делото доказателства, включително и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.

                        Показанията на втората група свидетели – родителите на подсъдимия, свидетелите Д.С. и Д.С., са в противоречие с възприетата от съда фактическа обстановка, досежно това дали синът им, подсъдимия П. е нанесъл побой над пострадалия по време на конфликта между тях. Като цяло те не отричат че на мястото на инцидента е бил както техния син така и пострадалия, както и други свидетели на случилото се. Те категорично отричат П. да е удрял пострадалия, а изтъкват че само се са карали. Техните показания обаче съпоставено на плоскостта на другите събрани по делото доказателства, не могат да се кредитират с доверие от съда. В тази им част се опровергават от показанията на пострадалия, и показанията на свидетелите П., Стойнов и Г., както и от приетата по делото медицинска документация и експертиза в тази насока. Така че съдът не кредитира показанията на тези свидетели в частта в която се твърди, че П. не е нанесъл побой над пострадалия.

                        На следващо място са показанията на свидетелите очевидци, - М.Б., К.П., Веселин Стойнов и С.Г.. Като цяло показанията на тези свидетели изцяло подкрепят възприетата от съда фактическа обстановка, последователни са и логични и не си противоречат. В тази насока следва да се има предвид, че до въпросния ден и час свидетелите на П., Стойнов и Г. не са познавали пострадалия и подсъдимия и съвсем обективно и безпристрастно са възприели случилото се и са го изложили в показанията си. Нещо повече тези показания се потвърждават и от показанията на последната група свидетели – тези на полицейските служители пристигнали на место след подадения сигнал на телефон 112 от пострадалия.

                        Следователно възприетото от съда се потвърждава от показанията на по голямата част от свидетелите и от медицинската документация по делото, докато показанията на свидетелите С. и С. не се потвърждават от доказателствата по делото. Ето защо съдът прие, че на въпросната дата и час, именно подсъдимия е нанесъл побой над пострадалия, като това е станало пред голяма група от хора, които са били силно възмутени от това. 

                        В случая, извършителят на деянието целял, чрез блъскането на чуждата кола и чрез нанасяне на побой над пострадалия М. да покаже явното си неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на установения правов ред и морал, както и към човешката личност. Подсъдимият и пострадалият са се познавали преди възникналия инцидент, между тях не е имало лични отношения на вражда, неприязън и други подобни, с изключение на отношения свързани с работата на пострадалия, което изключва личния мотив за причиняване на телесната повреда.

                        От друга страна, подсъдимият, според не е бил провокиран по какъвто и да било начин от пострадалия М.. Именно проявената демонстративна, провокираща непристойност на действията на подсъдимия на обществено място, в присъствието на неограничен кръг лица, характеризира мотивите за извършването им като хулигански. Агресивното поведение на подсъдимия П., с което демонстрирал пълно пренебрежение към общоприетите норми за общочовешко общуване, предизвикало възмущение на намиращите се в непосредствена близост хора.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

                        От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът несъмнено достига до извода, че предаденият на съд Д.Д.П. е автор на посоченото по - горе деяние по описания в обвинителния акт начин. С това си деяние подсъдимия П. е осъществил състава на престъплението по престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение първо, във връзка с чл.130, ал.2 от НК.

                        Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност на личността.

                        Съдът приема, че подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл, като обвиняемия е осъзнавал общественоопасните последици на деянието си и е целял настъпването им. Предвиждал е, че с нанасянето на удари по лицето и тялото, ще причини на М. телесни повреди, като пряко е целял настъпването им. Не се събраха доказателства подсъдимия да е бил подразнен от поведението на свидетеля, затова не е налице афектен умисъл. Липсват данни подсъдимия П. да е бил предизвикан от пострадалия с каквито и да било целенасочени думи или действия.

                        Налице са хулигански подбуди за извършване на престъплението от страна на обвиняемия, тъй като избраният от него начин за разрешаване на възникналия проблем - разминаването на двата автомобила на улицата, категорично не отговаря на общоприетите правила за нормално човешко общуване, затова с нанасянето на удари по габаритите на колата и по тялото на пострадалия, псуването на висок глас, твърдението, че не се страхува от нищо и че никой не може да му каже какво да прави, е демонстрирал явното си неуважение към обществото и конкретно - към установените социални норми за поведение, които е игнорирал без обективна причина. Безпричинната агресия на подсъдимия била впечатляваща за разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели и точно по този начин е възприета от тях и от намиращите се в непосредствена близост широк кръг от хора.

Конкретните условия на време, място и обстановка, и предвид мястото на извършване на деянието - с. Братя Кунчеви, пред неограничен кръг от хора, говорят, че с действията си подсъдимият е демонстрирал незачитане на обществения ред и явно неуважение към обществото. Антиобщественият характер на действията на подсъдимия е бил съзнаван, както от самия него, така също и от други лица, за които тези действия са станали достояние. Чрез тези свои действия подсъдимият е изразил открито висока степен на неуважение към личността.

                        Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Д.Д.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на посочената по-горе правна квалификация. Така възприето от съда се потвърждава по несъмнен начин от установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното следствие. Извършените от П. хулигански действия на обществено място се изразяват и са свързани, както с посегателство върху личността и нанасянето на обиди и удари на конкретно лице, но и с посегателство и върху интересите на много хора довели до създаване на възмущение на конкретно място.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

                        При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

                        За гореописаното престъпление, законодателят към момента на разглеждане на делото е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или пробация. Предвид това в случая са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимият Д.Д.П. от наказателна отговорност. Подсъдимият несъмнено не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел VІ на глава VІІІ от НК. От престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди, които следва да се възстановяват или обезпечават. С оглед императивната разпоредба на чл.78а ал.1, от НК действала към процесното деяние, предвиденото наказание е глоба в размер от 1000 до 5000 лева, като предвид наличието на предпоставките на закона, съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия за извършено престъпление и му наложи административно наказание – „глоба”. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият е семеен с деца и има чисто съдебно минало, няма данни за други противообществени прояви. Настоящото инкриминирано деяние е изолиран случай от неговия живот. Отнася се критично към случилото се макар и да отрича че е нанесъл побой над пострадалия. Това съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Отчитайки горното, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция съдът, след като съобрази и обществената опасност на деянието наложи на обвиняемия административно наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства към минималния предвиден в закона размер, а именно „Глоба” в размер на 1000 лева. В тази насока съдът взе предвид че по голям размер на наказанието би утежнило положението на осъденото лице и би противоречало на изискването на закона. Според съда този размер на наказание е достатъчно разумен с оглед възможността подсъдимият да преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си.

                        На основание чл.189 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

                        ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

                        Причините и условията за извършване на конкретното престъпление е незачитане на моралните и законови норми в обществото, явно незачитане на правовия ред в страната и слабите морално – волеви задръжки .

                        Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови решението си.

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: