Решение по дело №17/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл.215 и сл. ЗУТ .

Образувано е по жалба на Ф. Ф. Ч. от [населено място] против Заповед № 1172/ 26.11.2024 г. на кмета на Община Исперих, с която на основание чл. 190, ал. 6 ЗУТ е разпоредено да се прокара временен път през собствените му поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 32874.502.9044 и 32874.502.9053 за осигуряване на достъп до урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор 32874.502.400, находящ се в гр. Исперих, собственост на Т. Н. Х..

В жалбата и по същество се излагат доводи, че този административен акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел. Твърди, че административният орган не е изследвал други алтернативно варианти, които се явяват технически и икономически по-изгодни. С оглед на това се иска от съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по жалбата е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорената заповед е законосъобразна и моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.

Заинтересованато лице Т. Х. е депозирал писмено становище по спора, в което сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана, поради което иска от съда да я отхвърли.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна поради следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото доказателства сочат, че въз основа на постановления за възлагане на недвижими имот (л. 24 и л. 25) Т. Х. е придобил собствеността на имот с идентификатор 32874.502.400, находящ се в гр. Исперих, до който няма изградена улица. Според действащите КККР, одобрени със Заповед РД-18-20/02.02.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК (л.27 - л.28) този имот има лице само към проектирана улица – ПИ с идентификатор 32874.502.9053 и с адрес: гр. Исперих, ул. „Стефан Караджа“, с начин на трайно предназначение (НТП) за второстепенна улица. Достъп до улица е предвиден в застроителния и регулационен план (ЗРП) на гр. Исперих, приет със Заповед № 105/30.06.1998 г. на кмета на Община Исперих, но той не е приложен, тъй като не са приключили отчуждителните производства.

С оглед на това Т. Х. е подал молба с вх. № К-5346/ 25.10.20224 г. (л.21 – л.22), с която е поискал от кмета на Община Исперих да издаде заповед, с която на основание чл. 190, ал. 6 ЗУТ да разпореди да се прекара временен път през ПИ 32874.502.9044 и 32874.502.9053 или алтернативно на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ да му учреди право на преминаване през тях. В нея и в попълнена декларация (л.17) изрично заявява, че не е постигнато споразумение със собствениците на тези имоти. Във връзка с изясняване на обстоятелствата по спора е извършена проверка от работна група към Община Исперих, която е приела, че следва да се издаде заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ, като трасето на временния път да преминава откъм южната страна на ПИ с идентификатор 32874.502.9053, с НТП за второстепенна улица до северната граница на ПИ с идентификатор 32874.502.400, собственост на молителя. Техните действия и констатации са отразени в Протокол № 1/ 01.11.2024 г.

При тези факти и обстоятелства е издадена Заповед № 1172/26.11.2024 г. на кмета на Община Исперих, с която на основание чл. 190, ал. 6 от ЗУТ е разпоредено да се прокара временен път през поземлени имоти с идентификатори 32874.502.9044 с площ 37,63/263 идеални части и 32874.502.9053 с площ 482,69/1982 идеални части, съобразно приложената към нея скица. Посочено е, че той ще се използва до отваряне на улица по влезлия в сила ПУП-ПРЗ, в който смисъл е и предвиденият срок на действие по смисъла на чл. 190, ал. 4, изр. 2 ЗУТ. Предвидено е и заплащане на обезщетение, което собственикът на имота, който се обслужва от временния път, следва да заплаща на засегнатото лице. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Тя се явява валиден административен акт, който е издаден в надлежна форма от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно отменително основание. Налице са били фактическите и правни предпоставки, обосноваващи приложението на чл. 190, ал. 6 ЗУТ и правомощието на кмета на Община Исперих да разпореди възмездно и срочно (до прилагане на действащата улична регулация) прокарването на временен път.

Според изискванията на чл. 190, ал. 3 ЗУТ временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания и да се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Представените писмени доказателства и заключението на СТЕ установяват, че учреденият временен път следва трасето на предвидената улица и не засяга сгради и постройки, собственост на жалбоподателя. С него се засягат 6 броя декоративни растения „туя“ (снимки 3 и 4 от Приложение № 2); 9 броя млади дървета „орех“ (снимки 5, 6 ,7 и 8 от Приложение № 2) и 1 брой слива (на вид саморасла).

Според дефиницията на § 1, ал. 3, изр. 2 от ДР на Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност „дълготрайна декоративна растителност“ са всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. В разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗУТ законодателят е предвидил ограничение само относно декоративните дървета, но не и храсти. От приложените към заключението веществени доказателства (снимки) се установява, че всички орехови дървета са новоизрасли (фиданки) и могат без особени усилия да се преместят на друго подходящо място и следователно да не се унищожават.

Наред с това, следва да се отбележи, че според СТЕ предложеният от оспорващия друг вариант за прокарване на временен път не се явява технически и икономически по-изгоден. Напротив, чрез него се увеличава дължината и площта, както и броя на засегнатите имоти (общо 7). В обхвата на този вариант попада и изградена сграда, както и общо 26 дървета ( снимки 2, 4, 5, 6, 7 и 8 от Приложение №3).

Въз основа на това съдът намира, че с процесната заповед е утвърден вариант на временен път, който е възможно най-благоприятен и икономичен. Чрез него се постига целта на закона без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за това. С оглед на това оспореният административен акт е издаден и в съответствие с принципите за съразмерност и пропорционалност, регламентирани в чл. 6 АПК.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел. Предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран така Разградският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. Ф. Ч. от [населено място] против Заповед № 1172/ 26.11.2024 г. на кмета на Община Исперих .

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.