Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
Гр. Пловдив,
23 февруари 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, XXIV
състав, в публично съдебно
заседание на двадесети четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора ВЛАДИМР
ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАД № 3173 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Обжалвано е решение № 150/14.11.2022г., постановено по
АНД № 383/2022г. на Районен съд – Карлово, ІІ наказателен състав, с което е
потвърден Електронен фиш серия К № 4867911, издаден на 02.05.2021г. от ОД на
МВР – Пловдив, за наложена на П.П.К. глоба в размер на 300 лв. на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗДвП и е осъден да заплати на ОДМВР – Пловдив сумата от 80 лв.,
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател П.П.К., чрез адв. П., намира
решението за неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Претендира отмяна на постановеното решение, както и постановяване на решение по същество, с което
да се отмени процесният електронен фиш. Твърди, че районният съд не е отговорил
на нито едно от възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя,
поради което счита, че решението е немотивирано. Намира за неправилна и
необоснована приетатаот районния съд доказаност нарушението за скорост. Твърди
се, че от данните, попълнени в протокола, не можело да се установи на какво
разстояние се е намирало АТСС от пътния знак В26 с въвеждащо ограничение на
скоростта от 60 км/ч. Твърди, че в
протокола било посочено разстояние от 200 м, но това се оборвало от писмо с
изх.№ 11-00654 от 20.07.2022 г. на ОПУ – Пловдив. Твърди, че по делото не било
ясно има ли пътен знак В26 или не, дали е важало общото ограничение за скорост,
което е от значение за квалификацията на нарушението. Счита в тази връзка, че
нарушение не е извършено, съдейки от цитираното писмо на ОПУ. Претендира отмяна
на решението и отмяна на електронния фиш, както и присъждане на направените
разноски съгласно представен списък.
Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, чрез юрк. П., в отговор по касационната жалба намира същата
за неоснователна и моли да се остави в сила решението на районния съд. При
издаване на фиша не са допуснати съществени нарушения. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за
неоснователна, а решението на районния съд за правилно и законосъобразно.
Съдът, като провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел,
че в конкретния случай се установява извършването на описаното в него
административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Констатирал е, че
атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми по закон – чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел, че
изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства, а размерът на наложеното наказание е точно определен в
съответствие с нормативно установения и констатираното превишаване на
скоростта. Съдът е приел за безспорно установено, че мястото на нарушението
попада в обхвата на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта 60 км/ч,
установимо както от изисканите справки от Областно пътно управление Пловдив,
така и от гласните доказателства по делото, съдържими в показанията на
разпитания свидетел на длъжност младши автоконтрольор II-ра степен, преминал
обучение в полицейска школа на МВР за осъществяване на контрол на пътното
движение чрез технически средства, като не са налице доказателства за допуснати
при експлоатацията на техническото средство на грешки или пропуски, които да
дискредитират работата и резултатите от същата на съответния служител.
Настоящата касационна инстанция намира решението за
правилно.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, поради което и е ненужно да се повтаря.
Съдът, постановил оспореното решение, е отговорил на
направените със сезиралата го жалба възражения, като правилно е преценил, че
оспореният пред него електронен фиш е съответен на законовите изисквания
относно съдържанието му, като е счел, че събраните доказателства, сред които и
протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. и снимка на нарушението, в
достатъчна степен обосновават извода за доказаност на административното
нарушение за скорост и автомобила, с който то е осъществено. Въззивният съд е
преценил и че правилно е приложен материалният закон съобразно с установената
правна квалификация на нарушението и съответната му санкционна правна норма.
Тези изводи се възприемат и от касационния съдебен състав като обосновани и
правилни.
Обстоятелството, че съдът не е цитирал представеното
писмо изх.№ 11-00654 от 20.07.2022 г. на ОПУ в случая не представлява
процесуално нарушение, тъй като необсъждането на конкретно доказателство не
представлява процесуално нарушение. Освен това с посоченото писмо се
удостоверява, че: „Километър 1 на път II-64 /Карлово-Пловдив/ попада в обсега
на четириклонно +800 кръстовище. В този участък от републиканския път са
въведени забрани и ограничения за движението с пътни знаци. Сигнализация с
пътен знак въвеждащ ограничение на скоростта В26(60км/час) “Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената“ е монтиран на км 1+650 дясно в
посока от гр. Карлово към гр.Пловдив.“
С други думи посоченото писмо не установява различни
от посочените в протокола по чл.10 от Наредбата доказателства – знакът е
разположен на км 1+650 дясно в посока от гр. Карлово към гр.Пловдив и действа
до кръстовището на км 1+800 на път II-64 в посока Карлово-Пловдив. Видно от
протокола по чл.10 от Наредбата от 10.05.2021 г., камерата е била разположена
именно на този път на км.1+800, а от снимковия материал става ясно, че
автомобилът е заснет от камерата в режим приближаване, т.е. между км 1+650 на
път II-64 в посока Карлово-Пловдив и км.1+800 на път II-64 в посока
Карлово-Пловдив, от където започва и кръстовището. С други думи автомобилът,
извършил нарушението се е намирал в обхвата на знак В26. За място на нарушение
е посочен км.1+800 на
път II-64 в посока Карлово-Пловдив, тъй като там е била позиционирана камерата,
с която е бил заснет автомобилът.
Отстаналите хипотетични разсъждения на касационния
жалбоподател не се подкрепят от
събраните доказателства, поради което и не следва да се обсъждат.
Не се споделят съображенията за допуснати процесуални
нарушения както в хода на административното производство, така и при
разглеждането на делото и постановяването на въззивно решение, което подробно и
изчерпателно е обсъдило всички въпроси, касаещи нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН
страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат на ответника
за тази инстанция, които се установяват в размер на 80 лв.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIV
състав,
Р Е Ш И :
ОТСТАВЯ В СИЛА решение № 150/14.11.2022г., постановено по АНД №
383/2022г. на Районен съд – Карлово, ІІ наказателен състав
ОСЪЖДА П.П.К., ЕГН **********,***, да заплати на Областна
дирекция при Министерството на вътрешните работи – Пловдив, сумата от 80/осемдесет/ лева разноски за
производствата пред двете инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.