№ 3001
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100507505 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20002604 от 05.01.2021 г., постановено по гр. дело № 16279/2020 г. по
описа на СРС, I ГО, частично са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД против В. Н. Ф. и К. Н.
Ф., пасивно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на по
½ от сумата от 79,34 лв., представляваща цена на доставена през периода от м. 05.2015 г. до
м. 04.2017 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 085623, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2020 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 14,91 лв.- лихва за забава върху главното вземане за
периода 15.07.2016 г. - 06.03.2019 г., като исковете са отхвърлени в останалата част.
Със същото решение „Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати на ответниците, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 530,23 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявените искове са били
отхвърлени е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си –
юриск. А.К., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че част от дължими суми са погасени по давност,
1
сочейки че съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ОУ, дължимите суми следва да се
заплащат в 45 дневен срок, след изтичане на периода,за който се отнасят. Ето защо и
вземанията по общите фактури не били погасени по давност. По изложените съображения
моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените искове
като присъди и направените по делото разноски.
Въззиваемите ответници - В. Н. Ф. и К. Н. Ф., чрез пълномощника си – адв. Л.В., в
законоустановения срок са подали отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата.
Решението в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД против В. Н. Ф. и
К. Н. Ф., пасивно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на по ½ от сумата от 79,34 лв., представляваща цена на доставена през периода
от м. 05.2015 г. до м. 04.2017 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 085623, находящ се в
гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2020
г. до изплащане на вземането, както и сумата 14,91 лв.- лихва за забава върху главното
вземане за периода 15.07.2016 г. - 06.03.2019 г., е влязло в законна сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци.
По отношение на единственото оплакване във въззивната жалба, която очертава и
предметния обхват на въззивната проверка, следва да се отбележи следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
2
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат, съответно издадената в
тази връзка фактура, не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а единствено до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане
обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна
дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общата условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, отнасящи се за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и
то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общата
условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното
задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски
стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност
за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в”
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общата
условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода
м.05.2015 г. – 02.2017 г. се явяват погасени по давност, доколкото исковата молба е
3
подадено на 29.04.2020 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение
всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 29.04.2017 г., като това обстоятелство
не може да бъде променено от последващо издаване на нови „общи“ фактури. Издаването на
такива фактури не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните
вноски. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не е доказано възникването на
ново вземане след издаването на изравнителната сметка, т.е. в резултат от изравняването да
е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост би настъпила в по-късен момент
съгласно чл. 33, ал. 2 от Общата условия, приети през 2014 г., а именно в 30-дневен срок от
датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на дружеството.
Така мотивиран, въззивният съд намира, че законосъобразен извода на районния съд,
с който е приел за погасени по давност вземанията на ищеца за главница периода от
м.05.2015 г. до м.02.2017 г. включително.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в
съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за
правилността на решението извън наведените оплаквания, като с оглед неоснователността
на въззивната жалба и поради съвпадане на крайните изводи обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20002604 от 05.01.2021 г., постановено по гр. дело №
16279/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 26-ти състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕ Решение № 20002604 от 05.01.2021 г., постановено по гр. дело №
16279/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 26-ти състав, в необжалваната част, с която са уважени
предявените от „Т.С.” ЕАД против В. Н. Ф. и К. Н. Ф., пасивно субективно и кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на по ½ от сумата от 79,34 лв., представляваща
цена на доставена през периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2017 г. топлинна енергия в имот с
абонатен № 085623, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.04.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 14,91 лв.-
лихва за забава върху главното вземане за периода 15.07.2016 г. - 06.03.2019 г., е влязло в
законна сила.
СЛЕД ВРЪЩАНЕ НА ДЕЛОТО НА СРС първоинстанционният съд следва да
прецени дали не е налице допусната ОФГ в диспозитива на решението, относно периода, за
който е приел, че главният иск е основателен, доколкото в мотивите е приел, че същият е
4
погасен по давност за периода от м.05.2015 г. – м.02.2017 г., а е присъдил сумата от 79,34
лв., за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5