№ 954
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100513370 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 12549 от 10.11.2022 г. по гр.д. № 986/2022 г. Софийски
районен съд, 72 състав отхвърлил предявените от Л. Р. М., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да й заплати сумата от 350.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди –
разходи за изследване вследствие на травматични увреждания, получени при
ПТП, настъпило на 05.05.2020 г. по вина на водача на МПС „Фиат Пунто“,
рег. *******, ведно с лихва за забава, считано от 25.01.2021 г. до
окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена
да заплати на ответника сумата 130 лв. - разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Л. Р. М., която
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Неправилно районният съд стигнал до извода, че направеният
разход в размер на 350 лв. за МРТ на главен мозък не е в пряка причинна
връзка със самия деликт. За да стигне до този извод първоинстанционният
1
съд се позовал единствено на заключението на СМЕ, без да го обсъди
съвкупно с останалите събрани доказателства. Съдът не извършил
всестранно, пълно и обективно разследване по случая, в резултат на което не
били изяснени относимите за спора факти. Претендираните по делото
имуществени вреди следвало да бъдат присъдени, тъй като били направени в
резултат на процесното ПТП, при което пострадала ищцата. Ако ПТП не било
реализирано, то тези разноски нямало да бъдат направени. От СМЕ се
установило, че компютърната томография е основно диагностично средство,
доказващо мозъчна увреда при черепно-мозъчна травма, чрез него се
разкривали животозастрашаващи лезии, които изискват незабавна
неврохирургична интервенция или приемане в реанимационно отделение за
мониториране и наблюдение на неврологичния статус. Общоизвестен факт
бил, че за извършване на МРТ изследване било необходимо разрешение,
което се изчаквало в срок от 30 дни, а в някои случаи пациентът не можел да
чака този период и се налагало да заплати изследването със свои средства.
Освен това нормално и логично било човек да проявява загриженост и
активност към своето здраве, и когато има оплаквания да изчерпи всички
възможности за диагностициране и лечение, вкл. не по реда на ДЗО. В чл. 51,
ал. 1 ЗЗД законът определял, че обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая ПТП било
условието, без което ищцата нямало да претърпи констатираните след това
травми, а изследването било необходимо за правилното й диагностициране и
лечение. Съгласно ППВС № 4/1968 г., в случаите на увреждане пострадалият
понасял имуществени вреди, изразяващи се и в извършването на всички
необходими разходи за възстановяване на здравето му. На обезщетение
подлежали всички разходи за лечение, независимо дали се заплащат от
здравното осигуряване или от самия пациент. Поради това моли съда да
отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника й на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „ЗД Б.И.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
2
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение
като правилно. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд
като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира за установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 350
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - разход за
извършено магнитно-резонансно образно-диагностично изследване на
15.01.2021 г. вследствие на травматични увреждания, получени при ПТП,
настъпило на 05.05.2020 г. по вина на водача на МПС „Фиат Пунто“, рег.
*******, ведно с лихва за забава от 25.01.2021 г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявения иск, вкл. с възражение за липса на
причинно-следствена връзка между твърдените вреди и ПТП, като в
условията на евентуалност е релевирал и възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата. Искал е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.
№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен
състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е
правилно по следните съображения:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1
КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен
по силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл.
380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ
следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от
делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са налице
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения – противоправно деяние (действие
или бездействие), вреда, пряка причинна връзка между деянието и вредата,
вина, като последната се предполага до доказване на противното по силата на
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция.
Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът налице ли е пряка
причинно-следствена връзка между направения от ищцата на 15.01.2021 г.
разход за ЯМР диагностика и процесното ПТП.
От приетите в първоинстанционното производство медицинска
документация и заключение на СМЕ се установява, че вследствие на
процесното ПТП ищцата е получила черепно-мозъчна травма, състояща се от:
контузия на мозъка лека степен, линейно счупване на дясна тилна част на
черепа – данни от компютърна томография без контраст от 27.07.2020 г.,
контузно огнище – енцефаломалатична зона в десния челен дял на мозъка –
данни от магнитно-резонансна томография без контраст от 14.01.2021 г.
Ищцата не е проследявана от неврохирург или невролог до месец януари 2021
г., като след трикратни прегледи от невролог почти 9 месеца след инцидента й
е поставена диагноза Хронично посттравматично главоболие. Главоболието е
най-честото оплакване на пациенти с черепно-мозъчна травма. Главоболието
не корелира с тежестта на травмата. Хроничното посттравматично главоболие
4
се определя като оплакване, което започва в първите две седмици след
травматичния инцидент и персистиращо не повече от 8 седмици. Такива
данни в медицинската документация няма. В амбулаторни условия на деветия
месец след черепно-мозъчната травма, при липса на проследяване до момента
тази диагноза е поставена от невролога, за да се отчете прегледа пред
здравната каса. Описаното главоболие и замайване се появявало при
завъртане на главата надясно, което не е характерно за черепно-мозъчна
травма.
По делото е приложена фактура от 15.01.2020 г. и фискален бон за
извършена на ищцата магнитно-резонансна томография на главен мозък без
контраст. При здравноосигурените пациенти това изследване минава по
здравната каса, като в случай че неврологът прецени, че такова изследване е
необходимо, прави предложение до РЗОК и при одобрение се издава
направление за изследването, обичайно в границите на 20 – 30 дни. В
процесния случай то е извършено по желание на пациентката – в делото няма
приложени документи за направление от невролог. Няма и приложена
документация, че се е налагало провеждане по спешност на това изследване.
То е можело да се осъществи с талон за направление в случай че неврологът
прецени, че това изследване е необходимо.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно. Същото
не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК.
С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
за неоснователни доводите на въззивницата за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон.
Експертиза се назначава, когато за изясняване на въпроси по делото са
необходими специални знания от областта на науката, изкуството и др. В
случая СМЕ е била допусната по поставените от страните въпроси, за
отговорите на които са необходими специални знания. Вещото лице е дало
ясни отговори, като на първо място е посочило, че поставената на ищцата
девет месеца след травмата и при липса на проследяване диагноза Хронично
посттравматично главоболие е поставена от невролога, за да се отчете
прегледа пред здравната каса, както и че при черепно-мозъчна травма
главоболието започва в първите две седмици след инцидента и продължава не
повече от 8 седмици, а такива данни в медицинската документация няма;
5
Описаното главоболие и замайване, което се появявало при завъртане на
главата надясно, също не е характерно за черепно-мозъчна травма; МРТ
изследването не е предписано от невролог, направено е по желание на
пациентката и извършването му не се е налагало по спешност.
Поради това правилно районният съд е основал изводите си на
заключението и е приел, че извършването на това изследване не е било
наложено от претърпените при ПТП увреждания и необходимостта от
лечението на пострадалата, т.е. разходите не са в причинно-следствена връзка
с ПТП, тъй като към датата на извършване на изследването не са били налице
оплаквания, които да са резултат от травмата при ПТП.
При преценката дали вредите са преки по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД,
респ. налице ли е пряка причинно-следствена връзка между вредите и
противоправното поведение, освен теорията на равноценността, на която се
позовава въззивницата в жалбата (противоправното поведение да е
необходимо условие за вредите), следва се прилага и адекватната теория, като
се прецени дали вредите са необходима последица от противоправното
поведение. В случая, с оглед кредитираното заключение на СМЕ, което не е
оспорено от ищцата, направеният от нея разход за МРТ не е бил в резултат на
травмите от ПТП (доколкото оплакванията й и поставената й девет месеца
след ПТП диагноза Хронично посттравматично главоболие не кореспондират
с последиците от черепно-мозъчната травма), респ. разходът за изследването
не е бил и необходима последица от травмата при ПТП.
Вещото лице действително е посочило, че компютърната томография е
основно диагностично средство, доказващо мозъчна увреда при черепно-
мозъчна травма и че чрез него се разкриват животозастрашаващи лезии,
които изискват незабавна неврохирургична интервенция или приемане в
реанимационно отделение за мониториране и наблюдение на неврологичния
статус. Посочило е също така обаче, че такова изследване е било уместно да
се направи след отказа на ищцата за хоспитализация на 05.05.2020 г. Такова
изследване е било и направено на ищцата - едва на 27.07.2020 г., но то е
неотносимо за спора, касаещ направения разход за МРТ на 15.01.2021 г.
При недоказване на една от кумулативно изискуемите от закона
предпоставки, предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е
неоснователен и подлежи на отхвърляне. Предвид съвпадението на крайните
6
изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение. По реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП, съобразявайки извършената от
юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът
определя възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12549 от 10.11.2022 г., постановено по
гр.д. № 986/2022 г. на Софийски районен съд, 72 състав.
ОСЪЖДА Л. Р. М., ЕГН **********, гр. София, ул. „*******, да
заплати на „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата 80.00
лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7