Решение по дело №14591/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260027

гр. Варна, 13.01.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14591 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „М.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Х.Г., чрез пълномощника ѝ адв. Г.Р.В. – АК К. срещу О.Н.С., с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 2785/19.06.2020г. по ч.гр.д. № 4960/2020г. по описа на ВРС:

сума в размер на 336.83 лв. /триста тридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг № ***, дължими за период от *** г.,

сума в размер на 642.23 лв. /шестстотин четиридесет и два лева и двадесет и три стотинки/, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг № ***, дължими за период от ***г.,

сума в размер на 660 лв. /шестстотин и шестдесет лева/, представляваща такси /разходи/ за уведомяване и за възстановяване на лизинговия актив,

сума в размер на 1483.83 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и три лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща неустойка за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на Договора на основание чл. 15.5 от Общите условия,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 21.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На ***г. между страните бил сключен Договор за финансов лизинг № ***, с който ищцовото дружество се задължило да придобие и предостави за ползване на ответника следния лизингов обект: МПС ***, с идентификационен номер ***, а ответникът се задължил да заплаща договорената лизингова цена, представляваща сбор от периодични плащания. Съгласно чл.4 от договора, месечните лизингови вноски са 36 броя в размер съгласно погасителен план към договора.

Лизинговият обект бил предоставен за ползване на лизингополучателя, за което бил съставен приемо-предавателен протокол.

Първоначално ответникът изпълнявал задълженията си по договора, но след това преустановил плащанията и изпаднал в забава. Ответникът дължал заплащане на лизингови вноски за главница с включен ДДС, падежирали в периода от ***г. в общ размер на 336.83 лева, лизингови вноски за възнаградителна лихва с включен ДДС падежирали в същия период в общ размер на 642.23 лева, както и такси в размер на 660 лева и неустойка в размер на 1483.83 лева.

Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 4960/2020г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Ищцовото дружество получило указания за предявяване на иск за установяване на вземанията, за които била издадена заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК – поради връчване заповедта за изпълнение чрез залепване на уведомление.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначеният му особен представител, с който се оспорват исковете по основание и размер.

Поддържа се, че следва да бъде извършена преценка по допустимостта на иска и спазен ли е срокът по чл.415, ал.4 ГПК, както и надлежното представителство на ищеца в производството. В исковата молба като управител на ищцовото дружество била посочена Ирина Харалампиева Георгиева, в договора за лизинг Емил Вълканов, а при справка в Търговски регистър управител било друго лице.

Оспорва се представителната власт на Весела Ангелова и Мирослав Горанов с твърдения, че не са били надлежно упълномощени от управителя за сключване на договора за лизинг и отправяне на уведомлението до ответника за прекратяване на договора за лизинг.

Правят се искания по доказателствата.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието, заявява, че поддържа исковете и моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски по делото. Ответникът се представлява от назначения му особен представител, който оспорва исковете  и моли за отхвърлянето им.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На ***г. между страните е сключен Договор за финансов лизинг № *** със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив – автомобил марка и модел „***”, с идентификационен номер на МПС (VIN) -  *** и доставна цена 17500 лева. Задълженията на ответника по договора са за заплащане на първоначална вноска и 36 месечни лизингови вноски, в размер съгласно погасителния план към договора/. За лизингодателя, процесния договор е подписан от Весела Ангелова, с отбелязване пълномощник на управителя /л.4-6/.

Към доказателствата по делото е приобщено копие от общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „М.Б.“ ЕООД с физически лица – потребители /л.21- 40 по ч.гр.д. № 4960/2020г. по описа на ВРС/.

Във връзка с въведените в отговора на исковата молба възражения за липса на представителна власт при сключвана на договора, ищецът е представил копие от пълномощно с нотариална заверка на подписа от 24.04.2017г. /л.79-80/.

С представеното пълномощно, управителят на ищцовото дружество е упълномощил В.Д.А. да представлява дружеството в отношенията му с клиенти – физически и юридически лица, във връзка с кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договори за лизинг.

На ***г. ищцовото дружество е уведомило ответника за прекратяване на процесния договор за лизинг, поради неизпълнение на задълженията за плащане на дължими суми и на основание чл.13.5 от Общите условия към договорите за финансов лизинг /л.7-8/.

Получаването на уведомлението от страна на ответника е удостоверено с негов подпис върху същото.

Уведомлението за прекратяване на договора е подписано за ищеца от М.Г., с отбелязване „***“.

С допълнителна молба ищецът е представил надлежно заверени за вярност копия от трудов договор от ***г., с който М.П.Г. е назначен на длъжност „***“, както и длъжностна характеристика за тази длъжност /л.81-104/.

Действията на М.П.Г. от името на ищцовото дружество във връзка с изготвяне, подписване и връчване на уведомление до ответника са изрично потвърдени с писмено потвърждение от управителя на ищцовото дружество /л.115/.

На ***г. е сключен договор между ищцовото дружество и „***“ ЕООД с предмет издирване на автомобили, превозни средства, машини, съоръжения, и други вещи – предмет на сключени договори за лизинг и/или съдействие за възстановяване на владението върху лизинговите вещи, изброени по-горе, в случаите, когато лизингополучателят отказва връщането им на Възложителя и на негови дъщерни дружества /л.105-109/.

На ***г. „***“ ЕООД е издало фактура на стойност 1176 лева с включен ДДС с получател ищцовото дружества за предоставена услуга по договора от ***г. /л.110/.

Получената услуга е заплатена от ищеца на ***г., за което е представено копие от преводно нареждане /л.114/.

За изясняване фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че лизинговата цена по процесния договор включва първоначална вноска в размер на 7000 лева и главница по лизинговия договор в размер на 10500 лева, която е разсрочена на 36 месечни вноски. По договора е платена само първоначалната вноска и няма извършени плащания на предвидените месечни вноски. Неплатените падежирали главници по договора са в общ размер на 336.6 лева за периода от 20.07.2017г. до 15.10.2017г.  Размерът на дължимата непогасена възнаградителна лихва за същия период е в размер на 885.14 лева. Дължимата неустойка съгласно чл.15.5 от общите условия към договора е в размер на три месечни вноски и се равнява на 1442.82 лева. Вещото лице е определило дължимата от ответника такса за изземване на лизингов актив в общ размер на 576 лева, съгласно фактура № ***г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като мотивирано, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.126-128/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, за вземанията по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното гр.д. № 4960/2020 г. по описа на ВРС. Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, при действието на актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу ответника. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Разпоредбата на чл.342, ал.2 ТЗ предвижда, че с договора за финансов лизинг /ДФЛ/ лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Разпоредбата в ал.3 предоставя възможност на лизингополучателя да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Предвид посочените правни норми, разпоредбата на чл.344 ТЗ, съгласно която лизингодателят има задълженията на наемодател по чл.230 ЗЗД, и препращащата норма на чл.347, ал.2 ТЗ, основните задължения на лизингодателя по договора за финансов лизинг са следните: 1/ да придобие вещта - предмет на договора за лизинг от трето лице при условия, определени от лизингополучателя; 2/ да предаде лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора; 3/ да прехвърли на лизингополучателя собствеността на лизинговата вещ в уговорения срок. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. Задълженията на лизингополучателя са предвидени в разпоредбата на чл.345 ТЗ: 1/ има задълженията на наемател съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 ЗЗД, а именно да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й, /чл.232 ЗЗД/, да плаща лизинговата цена и разходите, свързани с ползуването на вещта /чл.232, ал.2 ЗЗД/, да съобщава незабавно на лизингодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ /чл.233, ал.2 ЗЗД/.

Съобразно твърденията в исковата молба и въведените с отговора на исковата молба възражения от назначения на ответника особен представител, съдът с доклада по делото е разпределил доказателствената тежест между страните. В тежест на ищеца е възложено да установи при условията на пълно и главно доказване, че е сключен валиден договор за финансов лизинг и изправността си по договора, изпадането на ответника в забава, прекратяването на договора за лизинг, действителното извършване на разходи за уведомяване и за възстановяване на лизинговия актив, както и размерът на претендираните вземания..

Сключването на договора за финансов лизинг и възникването на валидно облигационно правоотношение между страните и съдържанието му се установяват от представените с исковата молба договор за финансов лизинг № *** от ***г. и общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „М.Б.“ ЕООД с физически лица – потребители.

Ответникът не е извършвал плащания на задълженията си по договора след първоначалната вноска, което се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, с която се установява и размера на дължимите от ответника суми по силата на договора за финансов лизинг между страните. Исковите претенции неустойка по чл.15.5 от общите условия и за такса за изземване на лизинговия актив се явяват доказани до по-малък от претендирания от ищеца размер, като следва да бъдат уважени до размерите посочени в заключението на вещото лице.

По изложените съображения исковите претенции се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.

Във връзка с въведените от ответната страна възражения за липса на представителна власт у лицата, които са действали за лизингодателя при сключване и прекратяване на процесния договор за лизинг са представени писмени доказателства, с които по категоричен начин се опровергават тези възражения.

С оглед изхода от спора ищецът има право на поискани и доказано сторени разноски в исковото и в заповедното производства. Направените от ищеца разноски в исковото производство са в размер на 146.73 лева довнесена държавна такса, 540 лева адвокатско възнаграждение, 450 лева депозит за особен представител на ответника и 200 лева депозит за възнаграждение на вещо лице. Разноските на ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 4960/2020г. по описа на ВРС са в общ размер на 470.12 лева, от които 62.62 лева заплатена държавна такса и 407.50 лева адвокатско възнаграждение. Предвид частичната основателност на предявените искове, в полза на ищеца следва да  бъдат присъдени разноски в размер на 1283.22 лева в исковото производство и в размер на 451.30 лева в заповедното производство. Разноски в посочените размери следва да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че О.Н.С., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „М.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение № 2785/19.06.2020г. по ч.гр.д. № 4960/2020г. по описа на ВРС:

сума в размер на 336.83 лв. /триста тридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг № ***, дължими за период от *** г.,

сума в размер на 642.23 лв. /шестстотин четиридесет и два лева и двадесет и три стотинки/, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг № ***, дължими за период от ***г.,

сума в размер на 576 лв. /петстотин седемдесет и шест лева/, представляваща такси /разходи/ за уведомяване и за възстановяване на лизинговия актив,

сума в размер на 1442.82 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и два лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща неустойка за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на Договора на основание чл. 15.5 от Общите условия,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 21.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете от „М.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** срещу О.Н.С., с ЕГН ********** *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение № 2785/19.06.2020г. по ч.гр.д. № 4960/2020г. по описа на ВРС:

горницата над 576 лева до пълния предявен размер от 660 лева, претендирана като такси /разходи/ за уведомяване и за възстановяване на лизинговия актив и

горницата над 1442.82 лева до пълния предявен размер от 1483.83 лева, претендирана като неустойка за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на Договора на основание чл. 15.5 от Общите условия.

 

ОСЪЖДА О.Н.С., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „М.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от  1283.22 лв. /хиляда шестдесет двеста осемдесет и три лева и двадесет и две стотинки/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА О.Н.С., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „М.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 451.30 лв. /четиристотин петдесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4960/2020г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: