Решение по дело №468/2023 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Образувано е по жалба на „Съдружие – ПУЦ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : [жк], бл. 34, бх. Б, ап. 4, представлявано от управителя Ю. Д. Д., срещу Заповед № 1171/26.07.2023 г. на кмета на Община Добрич, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е наредено да се изземе от жалбоподателя общински нежилищен имот – частна общинска собственост, урегулиран в УПИ V, кв. 36 по ПУП – ПРЗ на ЦГЧ на град Добрич, върху който е изградена временна постройка със ЗП от 186 кв.м – обект без траен градоустройствен статут, без учредено право на строеж и без издадени строителни книжа. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи се, че административният орган не е изпълнил основното си задължение по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, в резултат на което е стигнал до неправилни и необосновани фактически констатации и правни изводи, които не съответстват на действителното фактическо и правно положение. Твърди се, че намиращата се в имота сграда не е частна общинска собственост, законно изградена е по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) и има траен градоустройствен статут, тъй като е отразена като запазваща се по действащия ПУП – ПРЗ на ЦГЧ на гр. Добрич, одобрен с Решение № 38-3/31.03.2006 г. на ОбС - Добрич, поради което не може да бъде обект на изземване по реда на чл. 65 от ЗОбС. Дори и да се приеме, че сградата няма траен градоустройствен статут, § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ предвижда специален ред за премахване на такива строежи със заповед на кмета на общината по чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ, поради което нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е неприложима в случая. Сочи се, че правното основание за ползването на земята произтича от договора за покупко-продажба на постройката по аргумент от чл. 64, във вр. чл. 63, ал. 2 от ЗС. С него собственикът на земята („Жакард“ ЕООД – 100% общинска собственост) е прехвърлил отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка, поради което дружеството – жалбоподател може да се ползува от земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. В хода на съдебното производство се излагат допълнителни доводи за неяснота на предмета на заповедта. От разпоредителната част на акта не може да се установи какво точно е наредено да се изземе – поземлен имот с идентификатор 72624.623.4557 или намиращата се в него сграда с идентификатор 72624.623.4557.1. Твърди се, че в случая не се касае за техническа грешка при изписването на идентификатора, която може да бъде поправена по реда на чл. 62 от АПК (погрешно в писмената защита е посочен чл. 61 от АПК), а за липса на точна индивидуализация на обекта на изземване, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По тези съображения се иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът по жалбата – кметът на община Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че имотът се ползва без правно основание, тъй като наемните правоотношения между общината и жалбоподателя са прекратени, поради което процесната заповед е издадена при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Сочи, че предмет на заповедта е общинската земя, а не намиращият се върху нея търговски обект, собственост на дружеството. Мотивите към административния акт са ясни и конкретни и не може да има съмнение по отношение на индивидуализацията на имота, подлежащ на изземване. Твърди, че търговският обект е изграден при условията на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) и няма придобит траен градоустройствен статут по реда на § 17 от ПР на ЗУТ, независимо че в графичната част на действащия ПУП – ПРЗ на ЦГЧ на гр. Добрич от 2006 г. е отразен като заварена сграда, поради което правилно е разпоредено изземването на общинския терен, в който той се намира.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото се установява, че по силата на договор за покупко – продажба от 29.12.1997 г., сключен с „Жакард“ ЕООД, гр. Добрич, „Съдружие – ПУЦ“ ЕООД е придобило собствеността върху временна постройка – павилион/барака със ЗП от 189 кв.м, построена по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.).

Постройката е нанесена като сграда с идентификатор 72624.623.4557.1 (бивш идентификатор 72624.623.4549.1) по действащата КК на град Добрич. Разположена е в поземлен имот с идентификатор 72624.623.4557, за който е отреден УПИ V, в кв. 36 по сегашния ПУП - ПРЗ на ЦГЧ на гр. Добрич, одобрен с Решение № 38-3/31.01.2006 г. на ОбС - Добрич. По ПУП - ПРЗ на ЦГЧ на гр. Добрич, действащ към момента на сключване на договора за покупко-продажба от 29.12.1997 г., постройката е попадала в парцел І – „За училище“, от който с плана от 2006 г. са образувани две нови УПИ - УПИ ІV – „За училище“ и УПИ V - „За обществено обслужване“.

Съгласно АЧОС № 5654 от 13.07.2022 г. поземленият имот, в който се намира строежът, съставлява частна общинска собственост. В т. 11.1 от акта изрично е вписано, че в имота попада временна постройка с идентификатор 72624.623.4557.1, собственост на „Сдружение – ПУЦ“ ООД.

С Договор за наем № 729/09.03.1999 г. Община Добрич е предоставила на жалбоподателя общинския терен под временната постройка на площ от 189 кв. м за срок до 31.05.1999 г. С Анекс № 1 от 25.05.1999 г. действието на договора е удължено до 16.01.2001 г., а с Анекс № 3 от 18.04.2002 г. - е удължено „до приключване на договорните задължения на наемателя за обучение на безработни по проект „Красив Добрич“. Не е спорно по делото, че срокът на договора за наем е изтекъл на 27.05.2002 г. Липсват данни между страните да е сключен нов договор за наем. Няма спор, че ползването на имота е продължило и след прекратяването на договора за наем въпреки противопоставянето на наемодателя, който е водил и гражданско дело за заплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за периода 24.05.2018 г. – 31.01.2019 г. – така Решение № 260084 от 18.11.2020 г. по в.гр.д. № 461/2020 г. по описа на Окръжен съд - Добрич. В тази насока са и приложените по преписката откази на кмета на община Добрич за подновяване на договора за наем и искания на общината за заплащане на обезщетение за ползването на имота през отделните години.

С две молби с вх. № 70-00-10/08.01.1999 г. и вх. № 70-00-119/26.02.1999 г. „Съдружие – ПУЦ“ ЕООД е поискало частично изменение на ЗРП с цел създаване на траен градоустройствен статут на постройката. Искането е разгледано на заседание на АГК, която с Решение по т. 6 от Протокол № 32/15.09.1999 г. е приела, че не е целесъобразно създаване на траен градоустройствен статут за обекта, тъй като попада в парцел І – отреден за училище – публична общинска собственост, кв. 36 по тогава действащия ЗРП на ЦГЧ на град Добрич, одобрен със Заповед № РД-02-14-399/1987 г. на МРРБ.

Съгласно Уведомително писмо с рег. № 70-00-924/10.10.2006 г. на кмета на Община Добрич дружеството е подало още една молба с вх. № 70-00-119/03.11.1999 г. за частично изменение на ЗРП, по която му е отказано създаване на траен градоустройствен статут за обекта със същите мотиви. Не е посочено решение на ОбС – Добрич, което да е постановено по това искане. Към писмото е приложено становище с рег. № 70-00-924/04.10.2006 г. на главния архитект на Община Добрич, в което е цитирано решението на АГК от 15.09.1999 г.

На 23.08.2022 г. кметът на Община Добрич е изпратил Уведомително писмо № 63-00-62/23.08.2022 г., с което е определил на жалбоподателя 30 – дневен срок за доброволно премахване на временната постройка и освобождаване на терена във връзка с предстоящо разпореждане с общинския имот.

Уведомителното писмо е обжалвано от дружеството по съдебен ред, но жалбата срещу него е оставена без разглеждане като процесуално недопустима с прекратително определение на Добричкия административен съд по адм. дело № 545/2022 г. Не са налице доказателства за обжалването на това определение на съда.

На 06.12.2022 г. е съставен констативен протокол от служители при община Добрич, съгласно който при извършения оглед на място е установено, че временната постройка по чл. 120 от ППЗТСУ (отм.) не е премахната от дружеството.

На 14.12.2022 г. кметът на Община Добрич е изпратил до жалбоподателя второ уведомително писмо с рег. № 63-00-102/14.12.2022 г. с покана за премахване на временната постройка и за доброволно освобождаване на терена във връзка с предстоящо разпореждане с общинския имот. В уведомителното писмо е определен срок за освобождаване на земята до края на месец февруари 2023 г.

Това писмо също е обжалвано от дружеството пред Добричкия административен съд, който с определение по адм. дело № 62/2023 г. е оставил без разглеждане жалбата срещу него и е прекратил производството по делото. Съдебният акт е обжалван от „Съдружие – ПУЦ“ ЕООД и е оставен в сила с определение на ВАС по адм. дело № 5326/2023 г.

На 14.03.2022 г. е извършена проверка на място от служители на община Добрич, при която е установено, че сградата не е премахната и имотът не е освободен доброволно. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол, в който е посочено, че няма актуален договор за наем, поради което „Сдружение – ПУЦ“ ЕООД няма правно основание, за да продължи да използва имота. Дружеството не заплаща и обезщетение на общината за използването на имота.

На 26.07.2023 г. е издадена оспорената заповед № 1171, с която кметът на общината е наредил да се изземе от жалбоподателя общински нежилищен имот – частна общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 72624.623.4557.1 по КК на град Добрич, целият с площ от 768 кв.м, урегулиран в УПИ V, кв. 36, предвиден „За Обществено и делово обслужване“ по ПУП – ПРЗ на ЦГЧ на гр. Добрич, приет и одобрен с Решение № 38-3/31.01.2006 г. на ОбС – Добрич, върху който е изградена временна постройка със застроена площ от 186 кв.м – обект без траен градоустройствен статут, без учредено право на строеж и без издадени строителни книжа. В мотивите към заповедта е посочено, че срокът на договора за наем между община Добрич и „Съдружие – ПУЦ“ ЕООД е изтекъл на 27.05.2002 г. Въпреки отправената покана за доброволно изпълнение общинският имот не е освободен от дружеството в определения за това срок до 28.02.2023 г., поради което са налице предпоставките за принудителното му изземване на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 31.07.2023 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.

Съгласно изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена, имотът, описан в АЧОС № 5654/2022 г., е идентичен с този, описан в обжалваната заповед, независимо от неправилното посочване на поземления имот с идентификатора на сградата и съществуващите несъответствия в площта – 768 кв. м по заповедта и 761 км. м по акта. Съгласно АЧОС имотът се намира в урбанизирана територия и е с НТП – за друг обществен обект, комплекс. Предназначението на временната постройка е за образователна дейност. За сградата не са налични строителни книжа. В действащия ПУП – ПРЗ на ЦГЧ на град Добрич от 2006 г. тя е изчертана с плътна, дебела черна линия, което е сигнатура за „запазваща се сграда“ съгласно т. П.5.1 от Приложение № 2, Таблица № 3 на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове. По този план отреждането на УПИ V е за обществено и делово обслужване. В имота не са показани ограничителни или задължителни линии на ново застрояване. Планът предвижда запазването на две съществуващи сгради (процесната и още една, която е премахната и не съществува на място). Не е посочено пристрояване или надстрояване към тях.

При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е потвърдило заключението си относно идентичността между имота по АЧОС и този по заповедта. Посочило е, че некоректното изписване на идентификатора и незначителните различия в площта по двата документа не влияят на идентификацията на имота, защото останалите характеристики в АЧОС и заповедта съвпадат. Пояснило е, че по плана от 2006 г. сградата се запазва като елемент на застрояването.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, в кръга на правомощията му по закон, в необходимата писмена форма. Заповедта е фактически и правно мотивирана, като е налице съответствие между фактически и правни основания. В акта са посочени конкретните фактически обстоятелства за издаването му – прекратяване на наемните правоотношения между общината и дружеството, липсата на траен градоустройствен статут на временната постройка и ползването на имота без правно основание след изтичането на срока на действие на договора за наем. Цитирана е материалноправната разпоредба, наложила изземването на общинския нежилищен имот от държателя - чл. 65, ал. 1 от ЗОбС.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за случая съгласно чл. 35 от АПК, като е съставен констативен протокол за продължаващото ползване на имота от бившия наемател. Принудителното изземване е разпоредено, след като дружеството е поканено доброволно да освободи имота и е предупредено за последиците от неизпълнението на задължението.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неяснота на предмета на заповедта. Вярно е, че при изписването на идентификатора на поземления имот (72624.623.4557) погрешно е посочен идентификаторът на сградата (72624.623.4557.1), но тази непрецизност не се отразява на идентификацията на имота, защото всички останали индивидуализиращи белези показват категорично и недвусмислено, че предмет на изземване е общинският терен, актуван с АЧОС, а не разположената върху него временна постройка, собственост на дружеството, видно и от заключението на вещото лице. В диспозитива на заповедта подробно са описани местонахождението и площта на поземления имот, какво е изградено върху него, как е урегулиран по действащия план и с какъв акт е актуван като частна общинска собственост. Фактът, че са налице минимални различия в площта на имота по АЧОС и по заповедта, също не е пречка за точното идентифициране на предмета на изземване, защото площта не е съществен индивидуализиращ белег на един недвижим имот. Кметът на Община Добрич изрично е посочил, че за имота е отреден УПИ V, в кв. 36, предвиден за „Обществено и делово обслужване“ по ПУП – ПРЗ на ЦГЧ на град Добрич от 2006 г., което е достатъчно за индивидуализацията на вещта и изключва всякаква неяснота или неопределеност относно волята на административния орган и подлежащия на изземване терен.

При издаването на заповедта са спазени материалноправните разпоредби.

Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. От анализа на тази разпоредба следва извода, че административното производство по принудително изземване на имоти предполага кумулативното наличие на три предпоставки – имот - общинска собственост, лице, което го владее или държи, и липса на основание за държането или владението.

По делото е безспорно установено, че поземленият имот, чието изземване е наредено, е общинска собственост, както и че договорът за наем с жалбоподателя е прекратен поради изтичане на срока му на действие. Безспорно е и това, че дружеството не е освободило имота и продължава да го ползва, държейки върху него постройката, придобита с договора за покупко-продажба от 29.12.1997 г. Основният спорен въпрос между страните е получил ли е временният строеж траен градоустройствен статут, който да позволява на собственика му да ползва общинския терен, в който той е ситуиран.

Процесната постройка е построена по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), който допуска по изключение, във връзка с възникнали обществени нужди главният архитект (инженер) при окръжния (общинския) народен съвет да разрешава в терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, да се правят необходими временни постройки.

Съгласно § 50а, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗТСУ - ДВ, бр. 124/1998 г. (отм.) с изтичането на срока, за който е разрешено заемането на терена, но не по-късно от три години от влизането в сила на изменението и допълнението на ППЗТСУ (ДВ, бр. 6 от 1998 г.), временните постройки по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) следва да се премахнат поради отпаднало основание за тяхното изграждане и ползване. Изключение от това правило е предвидената в ал. 3 възможност постройките да получат постоянен градоустройствен статут, като се допусне изменение на градоустройствения план по молба на собственика на постройката, подадена в шестмесечен срок от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет на 14.Х.1998 г. Съгласно ал. 5 за общинските имоти решението за постоянен градоустройствен статут се взема от общинския съвет.

От данните по делото е видно, че жалбоподателят е инициирал такава процедура, подавайки няколко поредни молби до кмета на Община Добрич, но не са представени доказателства за положително произнасяне на ОбС – Добрич по тези молби. Представено е единствено решение на помощния орган по чл. 4, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) – АГК при Община Добрич, който е дал предварително становище за недопустимост на предлаганото изменение на плана по две от молбите. С това на практика е формиран мълчалив отказ по чл. 14, ал. 1 от ЗАП (отм.) още по първото искане, който при липсата на доказателства за обжалването му е влязъл в законна сила при условията на чл. 22, ал. 2 от ЗАП (отм.). С оглед на изложеното следва да се приеме, че временният строеж не е придобил траен градоустройствен по реда на § 50а от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ (отм.)

Той не е придобил такъв и по реда на § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, който създава аналогична уредба за запазване на сградите, изградени по реда на чл. 120, ал. 4 от ЗТСУ (отм.). Съгласно тази норма изменението на ПУП с цел временните строежи да получат траен устройствен статут става по решение на общинския съвет, взето в шестмесечен срок от влизането на закона в сила, т.е. до 02.07.2001 г. Въпреки дадената му от съда възможност жалбоподателят не е представил доказателства, а и не е твърдял да е подавал искане по реда на § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, което да е удовлетворено с влязло в сила решение на ОбС – Добрич за допускане на процедура за изменение на ПУП, прието в рамките на регламентирания преклузивен срок. Действително от данните по делото се установява, че с ПУП – ПРЗ на ЦГЧ на гр. Добрич, одобрен с Решение № 38-3/31.01.2006 г. на ОбС – Добрич, процесната постройка се запазва като елемент на застрояването в съществуващия ѝ вид, но този план не е одобрен в процедура по § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ (по делото не са налице данни в обратната посока) и не може да замести липсващото решение на административния орган за даване на траен градоустройствен статут на сградата по предвидения в закона специален ред. В този смисъл е и Решение № 297 от 11.01.2010 г. по адм. дело № 9312/2009 г. на ВАС, II отделение, което касае сходен казус, свързан със същото решение на ОбС – Добрич от 2006 г.

И двата законови режима предвиждат възможност след влизане в сила на изменението на плана на собствениците на постройките по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) да се учреди право на строеж, с което те придобиват правото да държат собствена сграда върху чужд (общински или държавен) терен. Тогава собственикът на терена следва да търпи създаденото положение, тъй като правото на строеж включва и правото на ползване на застроената площ и частта от незастроената площ на терена, които имат обслужващо сградата предназначение. Собственикът на временната постройка, който не е провел успешна процедура по § 50а от ПЗР на ЗИДЗТСУ, респективно § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, и съответно не притежава правото на строеж върху постройката, няма противопоставими права на собственика на терена.

При положение че процесната временна постройка по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) не е получила траен устройствен статут нито по старата, нито по новата уредба и между страните няма сключен нов договор за наем на общинския терен, то следва да се приеме, че жалбоподателят държи неправомерно имота, поради което правилно и обосновано административният орган е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, издавайки процесната заповед. Обстоятелството, че временната постройка е графично отразена като запазваща се сграда по действащия план не променя този извод, защото това не е валидно и противопоставимо на общината правно основание, по силата на което да се държи имотът. Съществуващата собственост върху постройката също не е валидно правно основание за ползването на терена, в който тя се намира. Неправилно жалбоподателят се позовава на нормата на чл. 64 от ЗС, защото тя важи само за суперфициарните собственици, какъвто безспорно той не е.

Неоснователни са доводите за неприложимост на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС и заобикаляне на специалния ред по § 17 от ПР на ЗУТ, защото предмет на заповедта е изземване на общински имот, който се владее без правно основание, а не премахване на временен строеж, изграден по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.). Ирелевантни за спора са въпросите какво е предназначението на сградата и какви са предвижданията на плана за имота, в който тя попада, защото тези обстоятелства нямат отношение към производството по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Единствените правнорелевантни факти за това производство са държането или владението на общински имот без правно основание от трето лице. Всички тези предпоставки на закона са налице, поради което правилно е разпоредено изземването по административен ред на процесния недвижим имот. В тази насока е и трайната практика на ВАС по адм. дела №№ 6770/2009 г.; 9947/2010 г.; 349/2013 г.; 7327/2013 г.; 6727/2015 г.; 6770/2009 г.; 7825/2019 г.; 10727/2021 г. и др.

Оспорваната заповед е съответна и на целта на закона. Процедурата за принудително изземване по чл. 65 от ЗОбС осигурява специален, бърз и ефикасен способ за защита на общинските имоти от лица, които ги държат или владеят без правно основание, какъвто несъмнено е и настоящият случай.

По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед на изхода от спора на жалбоподателя не се дължат разноски по делото. Ответникът не е претендирал такива, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Съдружие – ПУЦ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : [жк], бл. 34, бх. Б, ап. 4, представлявано от управителя Ю. Д. Д., срещу Заповед № 1171/26.07.2023 г. на кмета на Община Добрич.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.