Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 116                    21.04.2020 г.                град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, на 4 март 2020…………………………… година, в публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

секретар….. Катерина Маджова …………………………..…като разгледа докладвано от… съдията  МИШОВА………………. гр. дело № 137 по описа  за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството по делото е образувано по искова молба от И.И. *** за присъждане на сума за обезщетение за причинени неимуществени вреди.

              Ищецът твърди, че е пострадал от престъпление, извършено от първия ответник, непълнолетен към датата на деянието. Втората ответница била негова майка.  Твърди, че на 09.12.2018 г. в гр. Нова Загора ответникът Д.Т.М., като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на заден ръб на ацетабулума и задна луксация на главата на бедрената кост на десния крак. За извършеното от М. престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК било образувано наказателно производство, което  завършило със споразумение, по силата на което ответникът се признал за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Споразумението било одобрено с протоколно определение от 20.08.2019 г., постановено по НОХД № 294/2019 г. по описа на PC Нова Загора.  Твърди, че по време на инцидента е изпитал силен страх за живота си. Изненадата и уплахата били големи. Нанесените от ответника удари причинили много тежка фрактура, за което се наложило оперативно лечение и продължителен период на възстановяване, като първоначално се е налагало само да е в легнало положение. Около месец след операцията ищецът бил на силни болкоуспокояващи. След това дълго време имал проблеми със съня - трудно заспивал, сънувал кошмари. Често си спомнял за инцидента, който предизвикал у него чувство на непосредствена опасност за живота му, унижение и чувство за малоценност. Не можел да излиза от дома си без помощни средства, като до края на месец август 2019 година се движел с две патерици. Преживял няколко много мъчителни рехабилитации, с незадоволителен резултат. Към настоящия момент, все още бил с нарушена походка; изморявал се много лесно и изпитвал болки при ходене. Най-трудно било да приеме, че няма възможност да се възстанови напълно и ще остане с накуцваща походка. Счита, че майката на ответника Я.И.М. е следвало да упражнява контрол над детето си до навършване на 18-годишна възраст и да му внушава внимателно отношение към действията му. Най-вече е следвадвало родителят да възпитава така детето си, че то да не причинява другиму вреди с неправомерно поведение. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди  солидарно ответниците да му заплатят обезщетение в размер на сумата от 25 100 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 09.12.2019г., до окончателното изплащане на сумата. Искът е предявен като частичен от общо сумата 60 000 лв.

          Ответниците не са подали отговори, не се явяват в с.з. и не вземат становище по иска.

                   Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и приложимия закон, намери за установено следното:

                   На 09.12.2018 г. в гр. Нова Загора ответникът Д.Т.М., като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, причинил на ищеца многофрагментно счупване на заден ръб на ацетабулума и задна луксация на главата на бедрената кост на десния крак. По правната си същност уврежданията представляват средна телесна повреда, а деянието на ответника - престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 НК, за което по НОХД № 294/2019 г. на Районен съд – Нова Загора той е признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, отложено на основание чл.66 НК, с изпитателен срок от две години, при условията на чл. 382, ал.7 НПК – одобряване на споразумение.              Получените от ищеца увреждания са установени на досъдебното производство от заключението на вещото лице и са съставомерни. Освен тези увреждания, от заключението на назначената в това производство съдебномедицинска експертиза, изпълнена от д-р М.С., се установява, че на ищеца е причинено още контузия на гръдния кош, коремната област и гривнената област Тези травматични увреждания са причинени от действието на тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, описани в исковата молба. Било е проведено оперативно лечение – под обща интубационна анестезия е извършено открито наместване на дислокацията на дясната тазобедрена става чрез заден оперативен достъп и след откриване на ацетабулума е направена репозиция на многофрагментната фрактура и е фиксиран с реконструктивна плака с винтове. В следоперативния период е продължена антибиотичната терапия, аналгетична и противоалергична. Ищецът е изписан на 21.12.2018 г. На 11.02.2019 г. той отново е приет в болница „Тракия“ за индивидуална рехабилитационна програма. При приема е бил с болезнени и ограничени движения и хипотрофия на бедрената мускулатура. Рехабилитационната програма е включвала дихателна гимнастика, изометрични упражнения за бедрената мускулатура; активни упражнения за ставите на оперирания крак до възможен обем; контралатерална тренировка, поетапна вертикализация, трениране на ходене с патерици без обременяване на оперирания крак и криотерапия. В резултат на проведената програма ищецът е увеличил амплитудата на движение на дясната тазобедрена става с по 10 градуса.

         На 18.04.2019 г. ищецът отново е хоспитализиран в болница „Тракия“, където е претърпял раздвижваща програма до 25.04.2019 г. След това е продължил лечението си в домашни условия. През м. юни е проведен  курс на рехабилитация в гр. Павел баня. Вещото лице д-р С. дава заключение, че възможностите за подобряване на амплитудата на движение в дясната тазобедрена става са изчерпани и в този смисъл може да се приеме, че лечението е приключило, но с остатъчен дефицит. Към момента ищецът демонстрира невъзможност за клякане. Походната му е дисбалансирана с провлачване на десния крак. Налице е мускулна хипотрофия на бедрената мускулатура. По външната страна на дясното бедро, под големия трохантер има зона с размери 25/15 км, която е с намалена чувствителност.

                   От показанията на разпитаните по делото свидетели И.И.И. и В.С.Д.се установява, че лечението и възстановяването на ищеца е било трудно и продължително. Дълго време е изпитвал болки; раздвижването му е било трудно и болезнено; в началото не е можел да се обслужва сам. Към настояшия момент продължава да изпитва болки в крака и изтръпване; не можел да кляка и да прави движения, които по-рано е можел. Освен това е изпитвал и страх за живота си поради случилото се с него. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като те имат непосредствени впечатления от живота на ищеца след случилото се с него и са полагали грижи за него и за възстановяването му. Показанията напълно кореспондират и със заключението на вещото лице д-р С., който сочи, че счупванията в областта на тазобедрената става са твърде болезнен акт. Съпровождането на травмата с излизане на бедрената глава извън ацетабуларната ямка увеличава болката многократно. Движенията се блокират; мускулите – контрахират-изопват. Дори и по-долните стави на крака са във временно принудително положение. Конкретно ищецът е претърпял силно изявен и дълго траещ болков синдром. След извършването на операцията болката отново се е засилила за още 7-10 дни. След започване на пасивни и активни рехабилитационни движения, болката отново се засилва. 

         При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

                   Нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД установява общото правило за поведение, което забранява да се вреди другиму, респ. задължението да се поправят вредите, които са причинени виновно. Фактическият състав на тази правна норма съдържа пет елемента, чието кумулативно наличие следва да бъде установено във всеки отделен случай, за да може да се ангажира отговорността на причинилия вредите. Необходимо е да е налице деяние, което да е виновно и противоправно; да са налице вреди, които да бъдат в причинно-следствена връзка с това деяние. В конкретния случай следва да се има предвид, че за това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца има одобрено от съда споразумение, което съгласно чл.383, ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, приложима по силата на посочената горе правна норма, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това съдът намира, че не следва да излага съображения относно наличието на първите три предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

                   Другите два елемента от фактическия състав също са налице. Установено е, че ищецът е претърпял травматичните увреждания, описани по-горе. Не може да има спор, че те са настъпили по причина и в следствие на деянието на ответника – арг. заключението на в.л. Налице са вреди – неимуществени, които следва да бъдат обезщетени.

         Съгласно чл.48 ЗЗД родителите и осиновителите на непълнолетен извършител на деликт отговарят за уврежданията от противоправното деяние, което те лично не са причинили, като отговорността им не е гаранционно-обезпечителна - вместо непълнолетното дете – деликвент, нито за вредите, причинени от действията на непълнолетното му дете (отговорност за действията на детето), а е отговорност на родителя за това, че не е упражнявал надзор и не е изпълнил задълженията си за възпитание на детето, които произлизат от чл.125 СК.

     Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие - 18 години. Затова отговорността им по  чл. 48 ЗЗД е лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Доброто възпитание не се презумира и ако непълнолетният извърши противоправно деяние, който е инкриминирано като престъпление, какво е в случая, то това е илюстрация, че усилията на родителите/осиновителите не са дали резултат, а задълженията по чл.125 СК за възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени. В този смисъл е без значение на какви добродетели те са учили детето си, каква ценностна система са се стремили да изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на практика демонстрира незачитане на основни морални норми, неуважение към личността и имуществото на други правни субекти.

                  Предвид на тези съображения съдът намира, че и втората ответница Я.И.М., която е майка и единствен родител на другия ответник Д.Т.М., следва да отговаря за причинените на ищеца неимуществени вреди. Когато искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско-отговорни субекти - срещу прекия непълнолетен причинител на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и срещу родителите му на основание  чл. 48 ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона.

              Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това е основен принцип в правото, който обаче не се прилага абстрактно, а съобразно конкретните обстоятелства, при които са настъпили вредите. В случая определящо за размера на обезщетението са претърпените болки и страдания от многофрагментно счупване на задния ръб на ацетабулума и задна луксация на главата на бедрената кост на десния крак; контузията на гръдния кош, коремната област и гривнената област, което е причинило сериозни болки и страдания и е влошило качеството на живот ищеца. При определяне на справедливия размер на обезщетение следва да се отчете уплахата, която ищецът е изпитал от случилото се с него и негативните емоции в следствие на оперативното лечение и болките, които е претърпял при рехабилитацията. Следва да се отчете и това, че към настоящия момент оздравителният процес, макар и да е преминал, възможностите за подобряване на амплитудата на движение в дясната тазобедрена става са изчерпани и са с остатъчен дефицит - ищецът не може да кляка, походната му е дисбалансирана с провлачване на десния крак. Налице е и мускулна хипотрофия на бедрената мускулатура. Спрямо движенията на огледалната става, дясната ще остане с чувствителен дефицит и ограничени възможности. С други думи съдът намира, че при определяне на размера на обезщетението следва да съобрази не само непосредствените болки и страдания, техния характер и тяхното реално проявление, но и всички посочени обстоятелства, при които вредите са били се търпени и ще продължават да се търпят. Затова съдът като съобрази  характера на тези страдания и тяхното реално проявление, а и като има предвид общите схващания за справедливост, установени в нашето общество, намира, че за претърпените болки и страдания ищецът следва да бъде обезщетен със сумата от 60 000 лева, от които следва да се присъдят частично предявените 25 100 лв. Сумата се дължи с лихва, считано от деня на увреждането – 09.12.2018 г.  - чл. 84, ал.3 ЗЗД.

            На ищеца следва да се присъждат разноски за  възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция в размер на 1 283 лв. Ответниците дължи на държавата по сметка на ОС Стара Загора на основание чл. 78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса в размер на 1 004 лв. и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице в размер на 400 лв.

 

                      Воден от горните мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

               ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 Д.Т.М. ***, ЕГН ********** и на основание чл.48 ЗЗД Я.И.М. ***, ЕГН ********** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на И.И. ***, ЕГН **********, сумата от 25 100 лв. (двадесет и пет хиляди и сто лева) по предявения частичен иск от общо 60 000 лв. за обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и уплаха, получени вследствие на нанесената от Д.Т.М. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на задния ръб на ацетабулума и задна луксация на главата на бедрената кост на десния крак; контузия на гръдния кош, коремната област и гривнената област при нанесен на 09.12.2018 г. в гр. Нова Загора побой, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането – 09.12.2018 г. до окончателното й изплащане.

 

                      ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Т.М. ***, ЕГН ********** и Я.И.М. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ общо на И.И. ***, ЕГН **********, сумата от 1 283 лв. (хиляда двеста осемдесет и три лева) за направените за тази инстанция разноски за възнаграждение за един адвокат.

 

                  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Д.Т.М. ***, ЕГН ********** и Я.И.М. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на съдебната власт по сметка на ОС Стара Загора сумата от на 1 004 лв. за дължимата държавна такса, както и сумата от 400 лв. за заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице.

 

                   Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: