№ 1388
гр. Велико Търново, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря М.А ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110100433 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. И. П. срещу „С.К.”
АД, с която се моли за осъждането на ответника за сумата от 763.00 лева,
платена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба.
Ищцата твърди, че на 18.8.2023 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 984029, съгласно който е
получила сумата от 650.00 лева срещу задължение за връщане на същата и на
уговорената лихва, както и че в изпълнение на договорните си задължения е
извършила плащания в общ размер от 1 413.00 лева. Счита, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради
което и съгласно чл. 23 от ЗПК дължи само чистата стойност на кредита,
възлизаща на 650.00 лева, като разликата от 763.00 лева е платена без
основание.
Ответникът оспорва предявения иск. Заявява, че неустойка за
непредставяне на обезпечение не е начислявана и събирана, макар да счита, че
клаузата, която я урежда, е валидна, развивайки подробни съображения в тази
насока.
В проведените открити заседания ищцата не се явява и не изпраща
1
представител, като с писмени молби процесуалният й представител поддържа
предявения иск.
Ответникът не изпраща представител, като с писмени молби
процесуалният му представител поддържа заявеното оспорване на иска.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на 18.8.2023 г. между С. И. П. срещу „С.К.” АД е сключен
договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, по силата на
който на ищцата е отпусната сумата от 650.00 лева, която последната се е
задължила да върне на три месечни вноски в срок до 18.11.2023 г. при
фиксирана лихва в размер от 36.00 % и годишен процент на разходите в
размер от 42.58 %. Съгласно чл. 17 от договора, в случай че страните са
договорили обезпечение, кредитополучателят следва в 3-дневен срок да
предостави на кредитора банкова гаранция или да осигури поръчител. В
случай, че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение на кредита, същият дължи на кредитора неустойка в размер от 0.9
% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено
обезпечение, платима заедно с всяка отделна погасителна вноска /чл. 27/.
Съгласно чл. 28 от договора при неизпълнение на което и да е свое
задължения по договора кредитополучателят дължи и неустойка в размер на 1
% от размера на просрочената сума на ден.
Според представения по делото погасителен план по договора е начислена
неустойка в размер на 205.71 лева, платима с всяка отделна погасителна
вноска.
Според заключението по изготвената счетоводна експертиза в изпълнение
на задължението си по договора ответникът е превел по сметка на ищцата
сумата от 213.00 лева, като с разликата до пълния размер от 650.00 лева е
погасен предходен кредит на С. И. П.. Сочи се, че в периода от 18.8.2023 г. до
23.12.2023 г. ищцата е извършила погашения в общ размер от 1 363.00 лева,
като със същите е погасена сумата от 650.00 лева за дължимата главница,
сумата от 41.14 лева за дължимата договорна лихва и сумата от 671.86 лева за
2
начислени неустойки, наказателни лихви и такси. Заключва се, че всички
задължения на ищцата по договора за кредит са погасени.
Предвид събраните писмени доказателства, съдът приема, че между
страните е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по
силата на който ответникът „С.К.” АД е предоставил на ищцата С. И. П.
сумата от 650.00 лева. Сключеният между С. И. П. и „С.К.” АД договор е
потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация
в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно
действителността на договора следва да се извърши както в съответствие с
общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието
на който е сключен договорът.
В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не
може да се приеме, че процесният договор отговаря изцяло на изискванията,
съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая в договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
42.58 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Въпросният
размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно начислената неустойка по договора, която се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
3
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В случая начислената неустойка е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото същата касае
хипотеза на непредставяне на обезпечение на вземанията по този договор.
Това е така, доколкото така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира кредито-получателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
задълженията по договора за кредит. В тази връзка, съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, същото изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение обаче не води до претърпяването на вреди
за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
кредитополучателя да представи обезпечение и риска по предоставянето на
кредита към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
на практика води до оскъпяване на кредита и по своето представлява скрита
възнаградителната лихва.
Така, въз основа на ангажираните доказателства, съдът приема, че
уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение представлява разход
по договора за кредит, който е следвало да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на
договора за кредит – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Съобразно
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и
4
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни – аргумент
от чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В настоящия случай сумата по договора за кредит е в
размер на 650.00 лева, като само неустойката за непредставяне на
обезпечение, която е в размер на 205.71 лева, представлява повече от 30 % от
сумата по кредита, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР. Ето
защо, следва да се направи извод, че след като се прибави неустойката за
непредставяне на обезпечение, ГПР по договора за кредит далеч надхвърля 50
%. Както вече беше посочено, така уговорената неустойка има характер на
скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това, от своя страна, обуславя нищожност на
уговорката за плащане на това възнаграждение /аргумент от чл. 19, ал. 5 от
ЗПК/ и липса на основание за дължимост на това вземане.
С оглед гореизложеното, макар формално договорът за кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, вписаните в него параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителния размер на ГПР в договора за кредит, кредиторът е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от сключена сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит, на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.
Поради установената недействителност на договора, на основание чл. 23
от ЗПК ищцата дължи само чистата стойност на предоставения финансов
ресурс.
5
В случая по делото са представени доказателства, че за погасяване на
задълженията си по договора ищцата е платила сума в размер от 1 363.00 лева,
каквото е и заключението по изготвената счетоводна експертиза, което прави
частично основателен предявения иск, тъй като разликата от 713.00 лева е
платена без основание.
С оглед на горното, искът е основателен и следва да се уважи за сумата от
713.00 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
763.00 лева.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят
сторените разноски за държавна такса и депозит за вещо лице, които след
компенсация с разноските, дължими на ответника за отхвърлената част от
иска, възлизат на 268.15 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ответникът следва да заплати на адв. А.
Д. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
първоначално предявения иск, което съдът определя в размер на 480.00 лева с
включен ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „С. К.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ №
13 Б, представлявано от Стефан Николаев Топузаков – изпълнителен
директор, да заплати на С. И. П., ЕГН ********** сумата от 713.00 лева като
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 984029 от 18.8.2023 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 1.2.2024 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния
предявен размер от 763.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С. К.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б,
представлявано от Стефан Николаев Топузаков – изпълнителен директор, да
6
заплати на С. И. П., ЕГН ********** сумата от 268.15 лева, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, „С. К.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б,
представлявано от Стефан Николаев Топузаков – изпълнителен директор, да
заплати на адв. А. Д., член на САК, личен № **********, сумата от 480.00
лева с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7