Определение по дело №2835/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 697
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 22 март 2021 г.)
Съдия: Йордан Василев Димов
Дело: 20207050702835
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………………      2021 година

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН ДИМОВ

 

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело 2835 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на ЕТ „К – В.И.“*** срещу Решение №250/19.11.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на едноличния търговец против постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С200003-022-0061522/11.09.2020 г.

В жалбата се излагат доводи за немотивираност на издаденото Решение, както и за съществено нарушение на процесуалните правила при постановяването на същото. Намира, че връчването по електронен път не може да бъде редовно, тъй като законът има изискване за лично връчване. Твърди освен това, ч според нормата на чл.30, ал.6 от ДОПК електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът е изпратил потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активирана електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Намира, че органът не е представил заверена разписка от електронната система, липсва потвърждение от страна на жалбоподателя, че е получил подобно съобщение, както и не се установява, че електронната препратка е активирана. Ето защо намира, че няма данни лицето да е уведомено на датата приета от административния орган – 26.10.2020 г., намира, че решението е законосъобразно и следва да бъде отменено. Излага и основание по същество на административното производство, подробно описани в жалбата.

В проведено съдебно заседание за жалбоподателката се явяват адв. С. И. и адв. К Д. Последните поддържат жалбата и излагат обстоятелства по същество.

Видно от данните по административната преписка с Решение №250/19.11.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, е оставена без разглеждане жалбата на едноличния търговец против постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С200003-022-0061522/11.09.2020 г. С последното на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК е бил наложен запор върху банкови сметки, собственост на жалбоподателката  в Банка ДСК и в Райфайзенбанк до сумата от 418 784.62 лв. Посоченото постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С200003-022-0061522/11.09.2020 г. е било връчено валидно на жалбоподателката на 26.10.2020 г., по силата на удостоверение за извършено връчване по електронен път. Връчването по електронен път се установява от приложеното по административната преписка удостоверение за връчване по електронен път, което е извършено от А.С.А.– публичен изпълнител, със сериен номер на КЕП: 23С50D47.

Срещу това постановление е подадена жалба с вх. №50865 от 10.11.2020 г. с изложени в нея възражения по същество против постановеното предварително обезпечение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл.88, ал.3 от АПК, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, а така постановеното решение е законосъобразно.

Съгласно нормата на чл.197, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред ТД на НАП. Съдът приема, че е налице редовно връчване по електронен път на 26.10.2020 г. Връчването е удостоверено от активирана електронна препратка на посочен в Удостоверението за извършено връчване по електронен път електронен адрес с IP адрес 149.62.204.175. Връчването е извършено с КЕП от страна на публичен изпълнител. Тази обстоятелства се установяват и не са оборени от жалбоподателката с други доказателства. Последната голословно твърди, че не са спазени изискванията за уведомяване по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК. Както бе посочено установява се уведомяване в една от хипотезите на този законов текст, тъй като е налице активирана електронна препратка за извършено връчване на електронен адрес.

Ето защо следва да се приеме, че срокът за обжалване е започнал да тече на 26.10.2020 г., който е изтекъл с изтичането на 02.11.2020 г. (понеделник - присъствен ден). Т.е. подадената на 10.11.2020 г. жалба против постановлението за налагане на предварително обезпечение действително е просрочена, така както е приел административният – орган в обжалваното свое решение.

Просрочието на жалбата по административен ред има за правна последица нейната процесуална недопустимост, поради което правилно решаващият орган я е оставил без разглеждане, като такава и е прекратил производството по нея. За спазване на срока за обжалване по-горестоящият административен орган следи служебно, тъй като това обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на производството, съгласно чл.88, ал.1, т.2 от АПК. За да бъде разгледана по същество, жалбата следва да бъде подадена от заинтересованата страна в предвидения от закона преклузивен срок за обжалване. Пропускането на срока за обжалване по чл.197, ал.1 от ДОПК погасява правото на обжалване, поради което и на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК, по-горестоящият административен орган е длъжен да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството.

Предвид обстоятелството, че в настоящото производство всъщност се обжалва решение, с което е оставена без разглеждане жалба против постановление за налагане на обезпечителни мерки, изложените съображения във връзка със съществото на административното производство не следва да бъдат разглеждани от съда в това производство.

Следва да бъде

При съобразяване на всичко изложено по-горе следва да се заключи, че обжалваното решение на Директора на ТД на НАП - Варна е правилно и законосъобразно, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1915/ 10.02.2021 г. за насрочване открито заседание.

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от ЕТ „К – В.И.“*** срещу Решение №250/19.11.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на едноличния търговец против постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С200003-022-0061522/11.09.2020 г.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                         СЪДИЯ: