Присъда по дело №3417/2015 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

№ ………

гр.С.,  20.09.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  НО,  7 -ми състав  на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Р.И.

                                                                 Л.С.

на секретаря И.И.

в присъствието на прокурора Станимир Димитров

разгледа докладваното от съдията наказателно дело НОХД № 3417 по описа за 2015 год. и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И :

 

Признава подсъдимия В.П.С. роден на ***г. в гр.С., ЕГН: **********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, жив. с. Б., общ. С., обл. С.-град, ул. „Б.Р.” № **, месторабота - собственик и управител на „С. р.” ЕООД - с. Б., ЗА НЕВИНОВЕН в това, че за периода от 21.03.2011г. до 10.05.2011г. в град С., като лице, което управлява и представлява юридическо лице - едноличен собственик на капитала на „С. р.” ЕООД, с ЕИК : ********* затаил сведения пред Държавен фонд „Земеделие”, като:

Не уведомил ДФЗ за констатирано на 18.03.2011г. от Комисия в състав - В.С., М.Г. и П.К. състояние на подлежащи за подпомагане площи /насаждение от казанлъшка Р. Д.М. на площ от 134,50 декара в землището на село Б., общ. М., отглеждано по биологичен начин/ - че площите от насаждението са нападнати от агрилус - *********, като в различните участъци от насаждението нападението е между 10% и 40%; че следва да се извърши презасаждане на празни места с вкоренени розички; че следва да се извърши резитба на нападнатите от агрилус клонки; че предстои установяване на % /броя/ на пропадналите растения от насаждението и тяхното презасаждане, в периода октомври - декември 2011г. в нарушение на задължение да предостави такива:

по чл. 4.19 от Договор № 23/121/03302 от 05.11.2010г. сключен между ДФЗ и „С. р.” ЕООД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект № 23/121/03302 от 16.09.2009г. на „С. р.” ЕООД за „Създаване на насаждение от казанлъшка Р. Д.М. на площ от 134,50 декара в землището на село Б., общ. М., отглеждано по биологичен начин и закупуване на техника за обработката му” — Ползвателят е длъжен да предостави на Фонда необходимата информация и изискуемите документи, свързани с осъществяване на инвестицията;

 по чл. 4.22 от Договор № 23/121/03302 от 05.11.2010 г. сключен между ДФЗ и „С. р.” ЕООД - ползвателят е длъжен писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор, за да получи юридическото лице - „С. р.” ЕООД средства, от фонд, принадлежащ на Европейския съюз - от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони - по Заявка за плащане от 15.02.2011г. от „С. р.” ЕООД, като разходи за закупуване на 80 700 броя посадъчен материал „Р. Д.М.” и за механизирани услуги за създаване на 134,50 декара насаждение от „Р. Д.М.“, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за по престъпление по чл. 248а, ал.3, пр.1 вр. ал.2, пр.2 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на Държавата.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.                                     

 

       2.

 

МОТИВИ по НОХД 3417/2015г. на СГС, НО, 7-ми състав

 

Софийски градска прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 63/2012г. по описа на ГД “НП“ - МВР, пр. пр. № 2115/2012г. по описа на СГП срещу В.П.С. за престъпление по чл. 248а, ал.3, пр. 1 вр. ал. 2, пр.2 от НК за това, че за периода от 21.03.2011г. до 10.05.2011г. в град С., като лице, което управлява и представлява юридическо лице - едноличен собственик на капитала на „С. р.” ЕООД, с ЕИК : ********* затаил сведения пред Държавен фонд „З.”, като:

Не уведомил ДФЗ за констатирано на 18.03.2011г. от Комисия в състав - В.С., М.Г. и П.К. състояние на подлежащи за подпомагане площи /насаждение от казанлъшка Р. Д.М. на площ от 134,50 декара в землището на село Б., общ. М., отглеждано по биологичен начин/ - че площите от насаждението са нападнати от агрилус - *********, като в различните участъци от насаждението нападението е между 10% и 40%; че следва да се извърши презасаждане на празни места с вкоренени розички; че следва да се извърши резитба на нападнатите от агрилус клонки; че предстои установяване на % /броя/ на пропадналите растения от насаждението и тяхното презасаждане, в периода октомври - декември 2011г. в нарушение на задължение да предостави такива:

-          по чл. 4.19 от Договор № 23/121/03302 от 05.11.2010г. сключен между ДФЗ и „С. р.” ЕООД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект № 23/121/03302 от 16.09.2009г. на „С. р.” ЕООД за „Създаване на насаждение от казанлъшка Р. Д.М. на площ от 134,50 декара в землището на село Б., общ. М., отглеждано по биологичен начин и закупуване на техника за обработката му” — Ползвателят е длъжен да предостави на Фонда необходимата информация и изискуемите документи, свързА.с осъществяване на инвестицията;

-          по чл. 4.22 от Договор № 23/121/03302 от 05.11.2010 г. сключен между ДФЗ и „С. р.” ЕООД - Ползвателят е длъжен писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор,

 

за да получи юридическото лице - „С. р.” ЕООД средства, от фонд, принадлежащ на Европейския съюз - от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони - по Заявка за плащане от 15.02.2011г. от „С. р.” ЕООД, като разходи за закупуване на 80 700 броя посадъчен материал „Р. Д.М.” и за механизирани услуги за създаване на 134,50 декара насаждение от „Р. Д.М.“.

 

С Постановление от 22.07.2015г. СГП е прекратила частично производството по ДП № 63/2012г. по описа на ГД „НП“-МВР, пр. пр. № 2115/2012г. по описа на СГП за извършено от него престъпление по чл. 248а, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 от НК, а именно, че на 15.02.2011г. в гр. С. в ДФЗ, при кандидатстване за подпомагане по ОП „Развитие на селските райони 2007-2013г.“ да е предоставил неверни сведения, за да получи средства, предоставени от ЕС.

 

В хода по същество представителят на прокуратурата поддържа обвинението при фактическите и правни рамки, очертани с обвинителния акт, прави разбор на доказателствата и иска налагане на наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

Прокуратурата излага доводи, че в договора, сключен с ДФЗ са изрично посочени правилата, които водят до отказ от страна на ДФЗ да изплати финансовата субсидия,  като изтъква, че ДФЗ може да откаже такова плащане, ако ползвателят укрие факти и обстоятелства, относно изпълнението на одобрения проект, като се позовава конкретно на текстовете на чл. 4, т. 19 и чл. 4, т. 22 от Договора. Прокуратурата счита, че към момента на плащането следва да е налично цялото количество посадъчен материал, предмет на финансиране, а именно 80 700 броя, което не било така.

 

Прокурорът изтъква, че при първоначалното посещение на място на 18.03.2011г. е констатирано само изпълнението на инвестицията, без да се извършва детайлно броене. Сочи, че експертите са констатирали наличие на рози и на машини, но не са проверили точното количество на растенията. Такава проверка е извършена едва в края на април и началото на месец май 2011г., когато розите са преброени и е констатирано съществено разминаване между първоначално заявените и реално наличните растения.

 

Прокурорът изтъква, че подсъдимият е знаел още към 18.03.2011г., че голяма част от растенията – между 10 и 40 процента са поразени от агрилус и че следва да се направи изкореняване и подрязване на растенията и тяхното презасаждане, като тези обстоятелства били отразени в Протокол от 18.03.2011г., подписан лично от подсъдимия, но не е информирал фонда незабавно, както бил длъжен да направи, а едва на 11 май 2011г.

 

Въз основа на тези аргументи, прокуратурата твърди, че за инкриминирания период 21.03.2011г. до 10.05.2011г. е съществувала реална възможност ДФЗ да плати на подсъдимия направената инвестиция в пълен обем, независимо от погиването на растенията.

 

Ето защо прокуратурата счита, че от обективна страна подсъдимият е извършил деянието в което е обвинен, а формата на изпълнително деяние е бездействие, осъществено чрез затаяване не сведение.

 

Прокурорът се позовава и на наличието на конкретни договори с други бенефициенти на ДФЗ, които сочат, че при форсмажорни обстоятелства или погиване на активи, плащането се извършвало едва след възстановяване на актива, за което следвало да има налице и съответната застраховка.

 

Прокурорът сочи, че именно ДФЗ е органът, който преценява дали и в какъв обем следва да плати направената инвестиция.

 

Прокуратурата сочи аргументи и за друг съществен признак от състава на престъплението, а именно, че ДФЗ е финансирал дружеството на подсъдимия със средства, отпуснати от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

 

От субективна страна прокуратурата счита, че деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал реалното състояние на масива, което се различавало съществено от посоченото в заявката за плащане от 15.02.2011г., но въпреки това не е уведомил фонда, независимо, че бил длъжен да направи това по силата на договора с ДФЗ.

 

Защитникът на подсъдимия  - адв. Х. от САК пледира за оправдателна присъда. Сочи, че договорът е бил за създаване на масив от рози и закупуване на техника, а не за поддържане на розовия масив, тъй като е сключен по мярка 121, която е за първоначално създаване на розовото насаждение, а подпомагането при отглеждането на розите се финансира от други мерки по които подсъдимият също бил одобрен, за което бил представил и съответните доказателства в последното по делото съдебно заседание.

 

Защита сочи, че подсъдимият е изпълнил изцяло договора, като е засадил всичките закупени от него 80 700 бр. рози. Сочи, че и до настоящия момент в този масив се отглеждат рози, като пропадналите растения са възстановени изцяло с лични средства на неговия подзащитен.

 

Защитата посочва, че протоколът от 18.03.2011г. е частен документ и неговото значение следва да се преценява от съда, според това обстоятелство. Сочи, че на тази дата е установено само заболяването от агрилус, но не и степента на заразяване, за което било необходимо доста по-дълъг период от време, тъй като масивът бил голям, поради което протоколът били изготвен само с оглед разпоредбите на фитосанитарния контрол, тъй като ставало въпрос за биоЗ..

 

Защитата оспорва квалификацията на експертите на ДФЗ, като сочи, че те не разполагат с подходящо образование и квалификация, за да извършат качествена проверка на действително засадените растения.

 

Защитата акцентира на обстоятелството, че предмет на изпълнение на договора е създаване на масив от рози и закупуване на техниката. Този масив бил създаден още през 2009 – 2010г., поради което пропадането на растенията в следствие на нападение от агрилус не може да се счита за обстоятелство, което засяга предмета на договора, тъй като същият вече бил  изпълнен.

 

Адв. Х. сочи, че не е налице и нарушение на чл. 4.19 от договора, тъй като всички тези документи са предоставени на фонда. По отношение на чл. 4.22 от Договора, защитата счита, че този текст касае обстоятелства, настъпили преди 15.02.2011г., към който момент договорът бил изпълнен в цялост.

 

Защитата излага и аргументи, свързани със съставомерността на деянието, доколкото се касае за престъпление против финансовите и кредитните институции, а ДФЗ не бил нито финансова, нито кредитна институция.

 

Защитата сочи, че подсъдимият е информирал ДФЗ за заболяването от агрилус на 11.05.2011г., тъй като към този момент бил установил точните поражения от този вредител, като подчертава, че никъде подсъдимият не е уведомил фонда, че е нарушил договора или че не е изпълнил инвестицията, така както е посочено в него.

 

Защитата счита, че самото нападение от агрилус следва да се счита за форсмажорно обстоятелство, тъй като не зависи от волята на страните по договора.

 

В заключение защитата пледира и за евентуалното приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.

 

В реплика, представителят на СГП излага допълнителни аргументи за съставомерността на деянието, като сочи, че ДФЗ е единственият, който оперира и отпуска финансиране са средства от Европейския земеделски фонд, като неговата функция като разплащателна агенция била изрично посочена в ЗПЗП. Счита и че не са налице основания за приложение на чл. 9, ал. 2, тъй като вредите от това престъпление биха били значителни. Прокуратурата не оспорва, че липсващите в следствие на заболяването от агрилус растения са били попълнени към края на 2011г.

 

В дуплика защитата отново се оспорва резултата от проверките, поради липсата на адекватна квалификация на извършилите я експерти.

 

Подсъдимият дава подробни обяснения за извършените от него действия в съдебното заседание, проведено на 24.06.2016г., като дава описание за дейността си като земеделски производител и за конкретните действия по кандидатстване по Мярка 121, като сочи, че е обект на непрекъснати проверки по други мерки, които не са установили нарушения.

 

Сочи, че по процесната програма е закупил посадъчния материал, като е заплатил пълната стойност на инвестицията от **0 000 лева, засадил посадъчния материал на два пъти в землището на с. Б., като през март 2011г. е констатирал нападение от агрилус, като това било станало след посещението на място, извършено от служителите на ДФЗ. Сочи, че заради нападението от този вредител се е наложило изрязване на рози, което подсъдимият считал за рутинно А.техническо мероприятие, за което нямал задължения да уведомява Фонда, нещо което му било казано и от Б.Г.. Сочи, че розите винаги се режат, като разликата при нападение от агрилус била в това, че се реже под засегнатата част. Въпреки това сочи, че като установил точния размер на пораженията, уведомил ДФЗ. Сочи, че винаги след всяка зима има пропаднали рози, които трябва да се възстановят, като винаги ги бил възстановявал. Сочи, че негово задължение е да продължава тази дейност в продължение на 5 години, което и правел и към настоящия момент, като бил възстановил изцяло и всички пропаднали рози в следствие нападението от агрилус.

 

В хода по същество, лично в своя защита сочи, че е изпълнил изцяло договора, закупил е и е засадил 80 700 броя растения, разплатил се е с доставчиците, възстановил е унищожените от агрилус растения и до настоящия момент продължава да отглежда рози на парцела за което получава подпомагане от ДФЗ.

 

Подсъдимият отрича да е нарушил договора и сочи, че не е имал задължения да уведомява фонда за извършени от него А.технически мероприятия, тъй като биоЗ.то е динамичен процес и погиването и възстановяването на определен процент от розовите насаждения е обичайно за този вид дейност.

 

В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

 

От фактическа страна :

 

Подсъдимия В.П.С. е роден на ***г. в гр.С., ЕГН: **********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, жив. с. Б., общ. С., обл. С.-град, ул. „Б.Р.” № **, месторабота - собственик и управител на „С. р.” ЕООД - с. Б..

 

През месец ноември 2008г. подсъдимият С. регистрирал Еднолично дружество с ограничена отговорност „С. р.“ ЕООД с ЕИК ********* и с предмет на дейност „З., животновъдство, производство на селско-стопанска продукция, търговия със селско-стопанска продукция, хотелиерство и ресторантьорство, транспорт на хора и товари в страната и чужбина, както и всяка друга дейност не забранена от българското законодателство“. Същият бил управител на дружеството и едноличен собственик на капитала.

 

На 16.09.2009г. в гр.С., в сградата на Държавен фонд „З.”, подс. В.П.С. - в качеството си на лице, което управлява и представлява търговското дружество „С. р.” ЕООД подал Заявление за подпомагане по Мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г“ на основание чл.30 ал.1 от Наредба №8 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделски стопанства, за да получи финансиране за реализация на проект „Създаване на насаждение от Казанлъшка маслодайна р. - Дамасцена на площ от 134,50 декара в землището на село Б., общ. М., отглеждано по биологичен начин и закупуване на техника за обработката му”.

 

В Таблицата за допустимите инвестиции - неразделна част от Заявлението за подпомагане, подс. С. посочил посадъчен материал от 80 700 броя Rosa damascena Mill, които следвало да бъдат засадени в масив № 07051-209, като били посочени и конкретните парцели в масива. Съгласно технологичния проект, приложен към Заявлението за подпомагане, междуредовото разстояние на маслодайните розички следвало да бъде около 3 метра, а вътрередовото, около 050 см., като общият брой на розови насаждения в един декар следвало да бъде около 600 броя.

 

Заявлението за подпомагане на „С. р.” ЕООД съответствало на критериите за допустимост и подс. С. бил поканен да се яви в ДФЗ за сключване на договор.

 

На 05.11.2010 г. в гр.С., в сградата на Държавен фонд „З.” бил сключен Договор № 23/121/03302 между Изпълнителния директор на ДФЗ и „С. р.” ЕООД - представлявано и управлявано от подс. В.П.С..

 

По силата на договора, ДФЗ предоставял на ползвателя - „С. р.” ЕООД безвъзмездна финансова помощ, представляваща 50% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект №23/121/03302 от 16.09.2009г. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ била в размер на 100 531 лева, съобразно Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Било посочено, че ДФЗ изплаща помощта, при условие, че инвестицията е извършена, съобразно условията и сроковете, определени в договора, приложенията към него, договора за избор на изпълнител и действащите нормативни актове. В договора била посочена и банковата сметка на „С. р.” ЕООД в „Ю. И Е.Д.Б.” АД, по която да бъдат преведени сумите по безвъзмездната финансова помощ.

 

Източник на финансиране по мярка 121, по която кандидатствал за подпомагане „С. р.” ЕООД бил Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Националния бюджет, в съотношение 80% от ЕЗФРЗР и 20 % от НБ.

 

В договора - чл.4.1 било посочено правото на ДФЗ да осъществява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията, като при осъществяването на този контрол, ДФЗ имал право да извършва проверки на място.

 

В договора изрично било предвидено правото на ДФЗ да откаже изплащане на финансовата помощ, когато ползвателя е укрил факти и обстоятелства относно изпълнението на одобрения проект - чл. 4.5 б. „в”.

 

По силата на чл.4.19 от Договора, ползвателят бил длъжен да предостави на Фонда необходимата информация и изискуемите документи, свързани с осъществяване на инвестицията.

 

По силата на чл. 4.22 от Договора, ползвателя бил длъжен писмено да уведоми ДФЗ незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор.

 

Неразделна част от Договора от 05.11.2010г. била и Таблица за одобрени разходи по проекта на „С. р.” ЕООД. В Таблицата изрично било посочено, че подлежи на финансиране посадъчен материал — Rosa damascena Mill /Р. Д.М./ в количество от 80 700 броя, с одобрена субсидия в размер на 28 245 лева и с доставчик - И.Ч.Ч., както и механизирани услуги за създаване на 134,5 декара насаждение от Rosa damascena Mill . Както Договора, така и Таблицата за одобрени разходи по проекта на „С. р.” ЕООД били подпечатани с печата на дружеството и подписани лично от подс.С..

 

В изпълнения на сключения договор, подс. С. в качеството си на управител на „С. р.“ ЕООД, закупил от земеделския производител - св. И.Ч.Ч. с когото бил сключен съответния договор необходимото количество рози. С Приемо - предавател протокол от 16.11.2009г. на „С. р.” ЕООД бил доставен биологичен разсад на маслодайна р. общо 28 571 броя, а с Приемо - предавателен протокол от 19.04.2010г. бил доставен биологичен разсад на маслодайна р. общо 52 129 броя или общо 80 700 броя.

 

Засаждането на розовите насаждения започнало в края на месец ноември 2009г. като А.техническите мероприятия били извършени от ЕТ „В.С.Х - А. - В.С.”, със собственик - св. В.Х.С. за което също бил сключен съответния договор Договор от 24.07.2009г. със „С. р.” ЕООД.

 

В масив № 07051-209 в с. Б. се извършило торене, почистване на терена, маркиране, след което бил засаден посадъчния материал - към края на м. ноември 2009г. били засадени 28 571 броя биологичен разсад на маслодайна р.. През месец април на 2010г. в масив № 07051-209 в с.Б. бил засаден и останалия 52 129 броя биологичен разсад на маслодайна р. или общо 80 700 броя.

 

На 10.11.2010 г. бил подписан Приемо - предавателен протокол между ЕТ „В.С.Х -А. - В.С.”, със собственик - св. В.Х.С. и „С. р.” ЕООД, представлявано от управителя - подс.С., по силата на които страните констатирали изпълнението на подробно посочени А.технически мероприятия, сред които и подготовка и засаждане на посадъчен материал от 80 700 броя на 134,50 декара.

 

На 15.02.2011г. в гр.С., подс.С., в качеството си на лице, което управлява и представлява юридическото лице „С. р.” ЕООД подал в ДФЗ Заявка за плащане по Договор № 23/121/03302, като посочил, че инвестицията е изпълнена, съгласно договора в пълен обем. Представил всички изискуеми документи, съгласно Наредба №8/08г.

 

Неразделна част от Заявката за плащане била и Таблицата за разходите към заявка за плащане по мярка 121. В тази таблица, подписана от подс. С. било посочено, че върху 134,5 дка. са засадени 80 700 броя посадъчен материал, като са извършени механизирани услуги за създаване на 134,5 дка. насаждение от Rosa damascena Mill, като със заявката за плащане подсъдимият претендирал да му бъде заплатена сумата от 100 531 лева, равняваща се на 50 % от направената от него инвестиция.

 

Съгласно чл. 41 ал.1 от Наредба №8/08г., в срок до четири месеца от подаване на заявката за плащане ДФЗ-Разплащателна агенция извършва административни проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявката за плащане. Такава проверка била извършена първоначално по документи като на  21.02.2011г. в ДФЗ-PA бил изготвен Доклад за съответствие №101, във връзка с подадената Заявка за плащане от 15.02.2011г. В Доклада било посочено, че са извършени административни проверки, в резултат на които съществува съответствие на заявката за плащане с критериите за финансиране. При този Доклад за съответствие, масива, на които била реализираната инвестицията от засаждане на 80 700 броя розички не бил посещаван на място.

 

На 09.03.2011 г. служителите в ДФЗ-РА - А.П. и Р.Ж. попълнили Контролен лист ОП1-ПМ, касаещ инвестицията, предмет на финансиране по Договор № 23/121/03302 от 10.05.2010г. Констатациите в контролния лист били единствено по представените от кандидата за финансиране документи, към Заявката за плащане - двете служителки не извършили проверка на място.

 

Св. П. констатирала несъответствия в извършените А.технически мероприятия, както и други нередовности по заявката, което наложило по тази заявка да бъде извършено Посещение на място.

 

На 18.03.2011 г. свидетелите Р.К. и А.П. - главни експерти в ДФЗ, отдел „Оторизация на плащанията” извършили посещение на място на масива в с. Б., общ. М., на които била реализираната инвестицията от засаждане на 80 700 броя розички, като предварително били уведомили и подсъдимия. Посещението на двамата служители било извършено за времето от 10,00 часа до към 12.00 часа. При проверката на място, двамата свидетели са запознали с насажденията на масива, като констатирали, че инвестицията е извършена; местоположението на обекта съответства на проекта и инвестицията функционира по предназначение. Констатациите си, свидетелите обективирали в Контролен лист ОП1-ПМ за посещение на място. При посещението на място, св.К. и св. П. не броили розовите насаждения, а констатирали тяхното наличие, както и наличието на техниката, посочена в проекта.

 

На 23.03.2011г. от ДФЗ изпратили до В.П.С. Уведомително писмо № 2193/121 с изх. № 01-20600/2287 от 23.03.2011г. с което уведомили същия за констатирани непълноти в документите, необходими за обработване на Заявката за плащане. С посоченото писмо от Подсъдимия били изискани Счетоводен баланс, Отчет за приходите и разходите, Справка за дълготрайни активи към счетоводния баланс и Инвентарна книга /т. 1 от Писмото/. Било посочено също така, че следва да представи и Застрахователна полица, която да съответства на изискванията на ДФЗ /т. 2-4 от Писмото/. От подсъдимия С. било изискано и обяснение, заедно със съответните документи за констатирани несъответствия в извършените А.технически мероприятия /т. 5 от писмото/. Изискан бил и дневника за проведени химически обработки /т. 6 от Писмото/, както и документите за закупените машини /т.7 от Писмото/ и съответния Приемо-предавателен протокол /т. 8 от Писмото/.

 

С Писмо от 13.04.2011г. подсъдимият С. представил изисканите с Уведомително писмо № 2193/121 документи. С посочените документи били представени доказателства за извършени А.-технически мероприятия извън допустимия за финансиране период – преди подаване на самото заявление за кандидатстване, поради което било взето решение да бъде извършена проверка на място.

 

Междувременно, на 18.03.2011г., след  като св. Р.К. и А.П. си тръгнали, подс.С. забелязал, че растенията не се развиват добре, поради което се свързал по телефона с А.нома св. П.К. и го информирал, че според него има проблем с насажденията и го помолил да посети обекта в с. Б.. Св.К. дошъл на обекта, където били и подс.С. както и св. Г. след което тримата обходили парцела и констатирали, че в насажденията е налице нападение от „агрилус”. Констатациите били закрепени в Констативен протокол за отглеждане по биологичен начин на 154 дка насаждение от казанлъшка маслодайна р. ***.

 

В протокола било посочено, че на 18.03.2011г. комисията констатирала, че има значително нападение от агрилус /agrilus mokrzeckii Obend/. В различните участъци това нападение било между 10 и 40%.

Комисията взела следните решения за извършване на дейности по отглеждане и възстановяване на насаждението сред които :

1.         Отгърляне на розите с копане, плевене на редовете; период март;

2.         Презасаждане на празните места с вкоренени розички; период март;

3.         Резитба на нападнатите от агрилус клонки; период март;

9. Установяване на % броя на пропадналите растения и заявка на необходимия разсад за презасаждане през есента;

13. Презасаждане на пропадналите растения, период октомври-декември.

 

Подс. С. не уведомил ДФЗ за установеното на масива - както през месец март, така и през месец април 2011г.

 

На 27.04.2011г., Началник отдел „Технически инспекторат” при ДФЗ издал Заповед № 127/1 за извършване на проверка на място на обекта на инвестицията в с.Б., общ. М. на кандидата за подпомагане „С. р.” ЕООД

 

Проверката следвало да се извърши за периода от 27.04.2011г. до 18.05.2011г. от експертите А.А.С. и Б.И.Г..

 

На 29.04.2011г. свидетелите С. и Г., около 09,30 часа се явили пред кметството на с.Б., чакайки подс.С. - когото уведомили за проверката на място предишния ден и същия заявил, че желае да присъства. Двамата отново телефонирали на подс.С., който им казал, че няма да присъства на проверката и ще изпрати упълномощено от него лице - св. М.Г.. Последната се представила пред двамата експерти за служител на „С. р.” ЕООД и им представила документи, удостоверяващи правно основание за ползване на земеделските парцели, попадащи в масив №209 - Договори за аренда на земеделска земя.

 

Двамата експерти и св.Г. същия ден отишли в масив №209 при което установили, че на доста места имало участъци без насаждения, а в други участъци насажденията били малко. Това ги накарало да се усъмнят, че подсъдимия е извършил инвестицията по начин и в обем, съгласно сключения договор и взели решение да извършат проверка, броейки всички розови насаждения.

 

На 30.04.2011 г., двамата експерти уведомили подс.С., че ще се извърши пълно преброяване на всички насаждения. Тогава С. ги уведомил, че в масива е констатирано нападение от „агрилус”. На въпрос дали подс.С. е уведомил ДФЗ, същия отговорил, че не го е сторил.

 

Експертите изискали от подс.С. доказателства за нападението от агрилус, включително и Дневника за появата, развитието плътността или степен на нападение от вредители; проведени химически обработки и употребени торове - които следвало задължително да бъде воден от земеделския производител и в него да се отбелязват съответните действия относно установяването и борбата с вредители. Подс.С. им заявил, че дневника се съхранява от св.Г. в с.Б..

 

В хода на броенето на насажденията, св.С. и св.Г. изготвили Протокол за инвентаризация на дълготрайни материални активи - посадъчен материал - рози. Било установено, че реалния брои рози в 207 реда бил 31 074 броя - на площ от 172,870 декара. Броят на розовите насаждения в масив №209 - обект на инвестицията в размер на 134,50 декара бил ** 303 броя - т.е. по-малко от 30% от твърдените 80 700 броя. За констатациите си, експертите изготвили и фотоснимки - в периода от 03.05.2011г. до 10.05.2011г. Били констатирА. нарушения в счетоводната отчетност.

 

През целия период на проверката, на място присъствала и св.Г.. На експертите не били представени акт за брак на ДМА, касаещи розовите насаждения, както и счетоводни записи за изведени от експлоатация ДМА към 31.03.2011г. - такива били съставени едва на 12.05.2011г.

 

Междувременно, в срока на проверката на масив №209, подс.С. предприел действие по снабдяване с официални документи, в които да бъде отбелязано, че в масива, обект на инвестиция е налице нападение от „агрилус”.

 

За целта, на 04.05.2011г. от Директора на ОДБХ-С. било поискано становище от „С. р.“ ЕООД в което да бъде посочено, че в насаждението от маслодайна р. в землището на с.Б., отглеждано по биологичен начин от земеделския производител „С. р.” ЕООД е констатирано нападение от „агрилус”. Искало се становището да е адресирано до ДФЗ.

 

Към Заявлението пили приложени и съответните документи сред които Дневника за появата, развитието плътността или степен на нападение от вредители; проведени химически обработки и употребени торове. В този дневник, св.М.Г. собственоръчно изписала населеното място - с.Б., землището, местността и датата на сеитба на растенията; културата - маслодайна р.. В графа „Степен а нападение от вредители”, св.Г. изписала „агрилос”, в стадии на ларва. В графа „обработки” изписала името на П.Г.К., посочвайки серийния номер на дипломата му; в графа „поява, развитие, плътност”, посочила датата 18.03.2011г.

 

Св. Г.А.С. - главен инспектор - се запознала с така представените в ОДБХ-С. документи и в графа „Резултати от проверката” в Дневника изписала собственото си име и поставила дата - 04.05.2011г. Проверка на място, св.С. не извършила.

 

След това изготвила - от името на директора на ОДБХ-С. Становище, адресирано до Държавен фонд „З.” относно извеждане на борба срещу агрилус по маслодайната р.. В Становището било посочено, че е констатирано в насаждението на ЗП „С. р.” ЕООД нападение от този неприятел и е отправена препоръка за изрязване и изгаряне на леторастите с повреди. Становището било представено същия ден за подпис от Директора на ОДБХ-С., който го подписал. На 04.05.2011г. Становището, с изх. № 305/04.05.2011г. било предадено на ръка на подс.С., които го получил, срещу заплащане на такса от 15 лева с фактура № **********/04.05.2011г. Копие от това становище не било изпращано в ДФЗ, подс.С. също не го изпратил в ДФЗ, но го заверил нотариално.

 

На 05.05.2011г., подс.С. - в устна форма отправил искане до св. К.П.К. - управител на „Б.Б.” ООД за издаване на Становище, относно констатирано нападение от „агрилус” в размер на 10-40% от цялата обработвана площ на стопанството на „С. р.” ЕООД за биологично отглеждане на насаждения от маслодайна р.. По електронната поща на „Б.Б.” ООД бил изпратен и Констативния протокол от 18.03.2011 г. - неподписан както от подс.С., така и от св.Г. и св.К.. Същият ден - 05.05.2011г. св. К. изготвил Становище, адресирано до „ компетентните власти”, в което било посочено, че описаните дейности по отглеждане и възстановяване на насаждението от точка 1 до 14 отговарят на изискванията на европейски регламент и няма ограничение за тяхното извършване. Становището било изпратено по пощата на подс.С., като по него проверка на място не била извършвана.

 

На 11.05.2011г. подс.С., в качеството си на управител на „С. р.” ЕООД подал в ДФЗ писмо - вх.№ 02-2600/452-1 с което уведомил ДФЗ, че на 18.03.2011г. комисия констатирала поражения върху растенията, нанесени в следствие от „агрилус”. Посочва, че констатираните вреди от нападението били отразени в Дневника за появата, развитието плътността или степен на нападение от вредители и била уведомена ОДБХ-С.. Посочва, че с писмо, изх. № 305/04.05.11г. ОДБХ-С. препоръчвала изрязване на леторастите с повреда, като предвидените мерки за справяне с неприятеля били съгласувА. с „Б.Б.” ООД. Към писмото били приложени и нотариално заверени копия от Констативния протокол от 18.03.2011г. - в подписания вариант; Дневника за появата, развитието плътността или степен на нападение от вредители; Становищата на ОДБХ-С. и на „Б.Б.” ООД.

 

Междувременно приключила проверката на място, извършвана от свидетелите С. и Г., които отразили резултатите от тази проверка в Контролен лист и Докладна записка от 20.05.2011г.

 

На 15.06.2011г. със Заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ била спряна обработката на Заявката за плащане на „С. р.” ЕООД, за което на 17.06.2011г. бил уведомен писмено подс.С.. Бил уведомен отдел „Противодействие на измамите” към ДФЗ, където била разпоредена проверка.

 

На 18.11.2011г. била издадена Заповед от Началник отдел „ТИ” при ДФЗ за извършване на повторна проверка на място на кандидата за подпомагане „С. р.” ЕООД.

 

Експертите, натоварени с извършването на проверката - св. И. И., М.С. и И. Т. в Контролния лист за извършена проверка - за периода 21.11.2011г. до 01.12.2011г. констатирали, че в масива - обект на инвестицията са налице средно по 408 бр. рози на декар - стари и новозасадени.

 

На 05.12.2011г. В.С. уведомил с Писмо ДФЗ за констатирана грешка в счетоводството му и предоставил коригираните счетоводни документи, ведно с обяснителна записка, изготвена от Т. Ш..

 

По доказателствата:

 

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства :

 

Гласни :

Обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното производство, показанията на свидетелите : св. И.Ч.Ч., дадени пред съда, както и тези приобщени по реда на чл. 281 от НПК, св. В.Х.С., дадени пред съда, както и тези приобщени по реда на чл. 281 от НПК, св. П.Г.К. дадени пред съда, както и тези приобщени по реда на чл. 281 от НПК, св. М.А.Г. дадени пред съда, както и тези приобщени по реда на чл. 281 от НПК, св. А.А.С. дадени пред съда, както и тези приобщени по реда на чл. 281 от НПК, св. Б.И.Г. дадени в съдебно заседание,  св. А.Г.П., дадени в хода на съдебното следствие, св. М.И.С. дадени пред съда, както и тези приобщени по реда на чл. 281 от НПК, св. И.Г.Т., дадени пред съда, св. И. П.И. дадени пред съда, както и тези приобщени по реда на чл. 281 от НПК, св. Р.К.К., дадени в хода на съдебното следствие, св. А.Е.П. дадени пред съда, както и тези приобщени по реда на чл. 281 от НПК, св. Г.А.С., дадени пред съда и св. К.П.К. дадени пред съда, както и тези приобщени по реда на чл. 281 от НПК и показанията на свидетеля А.С.А., разпитан по искане на защитата.

Писмени :

 

В ТОМ І : Приемо – предавателен протокол от 10.11.2010г. – Том І, стр. 55, Дневник за появата на Агрилус – Том І стр. 1**, Писмо до ДФЗ от „С. Р.“ ЕООД с което уведомяват фонда за наличието на нападение от Агрилус – Вх. № 02-2600/4521 от 11.05.2011г. – Том І, стр. 128, Становище от БАБХ /безопасност на храните/ по искане на С.. - Том І, стр. 130, Становище от Б.Б. ООД, Регистър за извършените полски работи - Том І, стр. 139, Счетоводни баланси Том І, стр. 196-219,        Отчет за приходите и разходите и инвентарна книга –Том І, 219-222, Обяснителна записка от Т. Ш. - Том І, стр. 222, Коригирани  счетоводни баланси от Ш. : Том І, стр. 223-231,  Коригиран Отчет за приходите и разходите – 232, Договор за отпускане на фи***нсова помощ по мярка 121 ОТ 05.10.2010 - Том І, стр. 567, Уведомително писмо : Том І, стр. 231, Контролен лист за проверка на място стр. 232-296, Констативен протокол от 18.03.2011г. за констатирано нападение от агрилус стр. 297,  Общо заявление за плащания на площ 2009 . Том І, стр. 320, Контролен лист за посещение на място Том І, стр. 340-356,  Заповед за извършване на проверка на място Том І, стр. 370, Таблица за одобрени разходи по проекта на „С. р.” ЕООД Том.І, стр. 568-576/, Характеристика Том І, стр. 600

 

В ТОМ ІІ : Досие „С. Р.“ ЕООД, представено от Фонд З. – в цялост, в това число и Заявление за подпомагане, ведно с приложения - т.2, л. 3 и сл.

 

В ТОМ ІІІ : Договор № 139 между С. Г. ЕООД и В.Т.А. АД – за трактор – стр. 2, Договор за А.технически мероприятия с ЕТ ВСХ А. В.С. – стр.6, Договор с И.Ч.Ч. за покупка на 80 700 бр. маслодайна р., Технологичен проект за създаване и отглеждане по биологичен начин на 134, 50 дка насаждения от казанлъшка маслодайна р. – стр. 52, Договор за изготвяне на бизнесплан – стр. 83, Договор за контрол и сертификация на биологично производство с Б.Б. ООД, Проверка за допустимост – стр. 98, Контролен лист /Проверка на място/ - М.М., В. С. Б., М.Н.-154, Допустими разходи – стр. 313, Технологичен проект – стр. 585

 

В ТОМ ІV : Договор за отпускане на финансова помощ № 23/05.11.2010г., Счетоводни документи, Договор за доставка на трактори и други машини и документи за плащането им      както и Заявление за окончателно плащане от 15.02.2011г. с приложения към него– стр. 12 и следващите.

 

В ТОМ V : Договор за покупка на рози с И.Ч. за 80 700 бр. рози – СТР. 12, Анекс 1 към договора за удължаване срока на плащане. – СТР. 14, Анекс 2 към същия договор – определя се единична цена 0,70 лв. без ДДС. СТР. 15, Декларация за банкова сметка на Ч. -  стр. 16,  Фактура № 10 за 28 571 рози на стойност 19 999, 70 лв., Справка за движението по банковата сметка на С. Р. – платена фактура № 10 – СТР. 18, Фактура № 11 за покупка на 52 129 броя рози на стойност 36 490, 30 лв. – СТР. 19, Платежно нареждане – плащане по фактура № 11 – СТР. 10, Приемо – предавателен протокол от 16.11.2009г. за 28 571 рози – СТР. 22, Приемо – предавателен протокол от 19.04.2010г. за 28 571 рози – СТР. 23, Застрахователна полица за трайни насаждения срок 1 година, от 13.01.2011г. до 12.01.2012г. – стр. 24., Договор за А.технически мероприятия с В.С. с анекси и протоколи – СТР. 39-49, Доклад за съответствие – стр. 84, Договор за изработка на бизнес план – СТР. 49, Контролен лист за посещение на място от 18.03.2011г. – Р.К., А.П. и В.С. /подс/ - стр. 143, Заповед за извършване на проверка на място от 27.04.2011г. – стр. 103, Проверка І – стр. 105- 235, Уведомително писмо № 2193/121, изх. № 01-2600/2287 от 23.032011г. – стр. 154, Отговор от на П.К. до ДФЗ от 13.04.2011г. – стр. 158, Консултантски договор с П.К., Дневник за появата, развитието, плътността или степен на нападение от вредители – стр. 300, Становище от Директора на Дирекция по безопасност на храните до ДФЗ за борба срещу Агрилус. – 305, Становище от Б.Б. ООД – стр. 306, Докладна записка от Г. и С. за несъответствие в счетоводството – стр. 308, ІІ ПРОВЕРКА : стр. 408, Резултат от преброяването – стр. 439, Заповед за спиране на обработване на Заявката за плащане на „С. р.“ ЕООД - стр. 314, Декларация за съгласие от В.С. – стр. 446, Писмо от „С. Р.“ ЕООД за отстраняване на счетоводна грешка с приложения – стр. 331

 

В ТОМ VІ : Справки от Агенция по вписванията.

 

В ТОМ VІІ : Писмо от ДФЗ и Документи за кандидатстване за ПИМ за период 2009-2011г.

 

В ТОМ VІІІ Анкетна карта, Анкетен формуляр и договорите за наем и аренда на С. р. ЕООД с които дружеството е регистрирано като земеделски производител.

 

В ТОМ ІХ : Кореспонденция с мобилни оператори 1-9,  Кореспонденция с ДФЗ в едно с фотоснимки -10-33, Кореспонденция с нотариус А. – 34-41, Кореспонденция със ЗАД “А.” и ДФЗ – 42-46, Кореспонденция с БАБХ с представени копия на документи – 50-105

 

В ТОМ Х : Писмо СГП и отговор от ДФЗ  и Приложение към отговора

 

В ТОМ ХІ : Документи, представени от К.К. – Б.Б. ООД

 

В ТОМ ХІІ : Справки ДФЗ и НИМХ-БАН – стр. 79 - 82

 

Представените в Съдебно заседание от 20.09.2016г. доказателства : справка за получена субсидия от ДФЗ за периода от 2010г. до 2016г., анкетна карта, заявление за подпомагане за следните години - 2014г., 2015г., 2016г., 2013г., 2012г., 2010г., и 2009г., както и удостоверение за регистрация на земеделски производител и Свидетелство за съдимост на подсъдимия.

 

Заключенията на А.ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА : Том І, стр. 148, СЪДЕБНО-А.ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА – Том І, стр. 176., СЪДЕБНО ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА  - Том І, стр. 186., СЪДЕБНО-ПОЧЕРКОВА ЕКСПЕРТИЗА - Том І, стр. 236 и ГРАФОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА - Том ХІІ, стр. 71

 

За да приеме описаната по-горе фактическа обстановка, съдът кредитира писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, освен изрично посочените по-долу, тъй като са изготвени по предвидения процесуален ред, относими към предмета на делото и неоспорени от страните. Същите са ясни, логични, последователни и от тях се установява приетите от съда факти, като следва да се отбележи, че същите не се оспорват от страните. Съдът постави писмените доказателства в основата на своите фактически изводи поради естеството на предмета на доказване към който са относими и посочените по-горе писмени доказателства.

 

От приложената Справка за съдимост са установява, че подсъдимият В.П.С. е неосъждан.

 

Представените от защитата в съдебно заседание доказателства - справка за получена субсидия от ДФЗ за периода от 2010г. до 2016г., анкетна карта, заявление за подпомагане за следните години - 2014г., 2015г., 2016г., 2013г., 2012г., 2010г., и 2009г., както и удостоверение за регистрация на земеделски производител са относими към установяване предмета на дейност на дружеството и трайните му отношения с ДФЗ, поради което съдът ги кредитира в тази насока.

 

От Досието на „С. р.“ ЕООД, находящо се в Том ІІ от ДП, както и от справките от Агенцията по вписванията /Том VІ/ и приложените по делото Договори за аренда и Анкетни карти за регистрация на дружеството като земеделски производител/Том VІІ/, се установява че подсъдимият С. е управител и едноличен собственик на капитала на „С. р.“ ЕООД с ЕИК ********* и арендува 134,50 декара в землището на село Б., община М..

 

Посочените документи са пряко свързани с подаденото Заявление за подпомагане по Мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г, което същият е подал 16.09.2009г. в сградата на Фонд „З.“ и са дали основание на ДФЗ да вземе решение за сключване на Договор със „С. р.“ ЕООД, съобразно параметрите, посочени в Заявлението.

 

Към заявлението е приложена и Таблицата за допустимите инвестиции от която се установява броят на розите, които е следвало да бъдат засадени, а имено 80 700 броя Rosa damascena Mill, масивът, където е следвало да бъде извършено засаждането  № 07051-209, а от приложения технологичен проект  - междуредовото разстояние на маслодайните розички, което следвало да бъде около 3 метра, а вътрередовото, около 050 см., като общият брой на розови насаждения в един декар следвало да бъде около 600 броя.

 

От сключения на 05.11.2010г. Договор № 23/121/03302 между ДФЗ и „С. р.“ ЕООД, представлявано от подс. С. се установява предмета на договора, размера на помощта, срокът на договора, правата и задълженията на всяка от страните, задължителните застраховки, основанията за прекратяване на договора и отговорността при неизпълнение.

 

От находящите се в Том ІІІ, Том ІV и Том V подробно посочени по-горе доказателства се установяват предприетите действия от страна на подсъдимия за изпълнение на сключения с ДФЗ договор, като от посочените доказателства е видно, че С. е закупил техниката, предмет на инвестицията от „В.Т.А.“ АД, закупил е от свидетеля И.Ч.Ч. 80 700 броя рози, извършил е необходимите А.технически мероприятия, посредством подизпълнител ЕТ „ВСХ А. В.С.“. От приложените счетоводни документи е видно, че С. е заплатил машините, посадъчния материал и извършените А.технически мероприятия. От застрахователните полици е видно, че подсъдимият е сключил задължителните застраховки.

 

Видно от Заявление за окончателно плащане от 15.02.2011г., и приложенията към него, находящо се в Том ІV от ДП, С. е отчел направената инвестиция пред ДФЗ, като е представил всички документи, доказващи направените от него разходи за създаване на розовите насаждения. От посоченото заявление е видно, че подс. С. е заявил за плащане сумата от 100 531 лева, равняваща се на 50 % от направената от него инвестиция – създаване на розови насаждения и закупуване на машини.

 

Резултата от извършената административна проверка на подаденото от С. Заявление за плащане се установява от Доклад за съответствие № 101 /Том V от ДП/, от който е видно, че заявката за плащане съответства на критериите за финансиране.

 

Резултатите от извършеното посещение на място от свидетелите Р.К. и А.П. се установяват от попълнения Контролен лист ОП1- ПМ за посещение на място, а именно, че инвестицията, предмет на Договора, сключен с ДФЗ е изпълнена – розите и машините са налични /Том І/.

 

От Уведомително писмо № 2193/121 с изх. № 01-20600/2287 от 23.03.2011г. се установява, че при административната проверка е констатирана непълнота на документите, като били изискани допълнително документи и обяснение за констатираните несъответствия.

 

От Писмо от 13.04.2011г., подписано от С. се установява, че същият е представил изисканите от него с Уведомително писмо № 2193/121 документи.

 

От Протокол от 18.03.2011г., подписан от подс. С., св. Г. и св. К. се установява, че комисия в посочения състав е констатирала на нападение от агрилус в размер между 10% и 40 % от насажденията и е препоръчала вземане на съответните мерки.

 

От Заповед № 127/1 от 27.04.2011г. се установява, че е от „Технически инспекторат“ при ДФЗ е разпоредено да се извърши проверка за времето от 27.04.2011г. до 18.05.2011г. от експертите А.А.С. и Б.И.Г..

 

Резултатите от извършената проверка се установяват от Контролен лист за проверка на място, изготвен от С. и Г. и подписан от подсъдимия, както и от приложената по делото Докладна записка.

 

От Писмо с вх. № 02-2600/452-1 от 11.05.2011г. се установява, че подс. С. е уведомил ДФЗ за нападението от агрилус и е приложил съответните документи, които го удостоверяват.

 

По отношение нападението от агрилус по делото са представени Протокол от 18.03.2011г., Становище от Директора на ОДБХ – С., Становище от „Б.Б.“ ООД, както и Дневник за появата, развитието, плътността или степен на нападение от вредители. При оценката на тези доказателства съдът взе предвид че Становището на Директора на ОБДХ – С. и Становището от „Б.Б.“ ООД са изготвени въз основа на представени от подс. С. писмени документи - Дневник за появата, развитието, плътността или степен на нападение от вредители и Протокол от 18.03.2011г., като проверка на място не са извършвани. В тази връзка тези Становища се явяват производни на посочените документи, поради което съдът счита, че същите не доказват наличието на нападение от агрилус.

 

По отношение Дневник за появата, развитието, плътността или степен на нападение от вредители, съдът взе предвид Заключението на ГРАФОЛОГИЧЕСКАТА ЕКСПЕРТИЗА, изготвено от К. В. И., което беше изслушано и прието от съда и от което се установява, че подписът на П.Г.К., положен в Дневник за появата, развитието, плътността или степен на нападение от вредители не е негов. Ето защо съдът счита, че не може да даде вяра на констатациите, записани в този дневник, тъй като макар ръкописният текст да е написан изцяло от Г., подписът на св. К., който е инженер – А.ном не е негов, поради което и съдът не дава вяра на записаното в дневника.

 

Що се отнася до Протокола от 18.03.2011г., съдът му дава вяра изцяло, тъй като същият е подписан от св. Г. и К., както и от подсъдимия С., удостоверява наличие на нападение от агрилус, като в същото време за такова нападение са събрА. достатъчно свидетелски показания, които ще бъдат анализирани по-долу.

 

От Заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ от 15.06.2011г. се установява, че Заявката за плащане на „С. р.“ ЕООД е спряна.

 

От Заповед от 18.11.2011г. на Началника на отдел „ТИ“ се установява, че е разпоредено да се извърши повторна проверка на място на „С. р.“ ЕООД. Резултатите от тази проверка се установяват от Контролен лист, изготвен от св. И., С. и Т. за периода 21.11.2011г. до 01.12.2011г.

 

От Писмо до ДФЗ и приложени към него документи от 05.12.2011г., подадено от подсъдимия С. се установява, че е допусната грешка в счетоводството на дружеството и тези грешки са поправени. Записаното в писмото кореспондира и със Заключението на Съдебно-икономическата експертиза /Том І, стр. 186/, поради което съдът го кредитира.

 

Кредитираните от съда писмени доказателства очертават хронологично цялостния процес по кандидатстване на „С. р.“ ЕООД за подпомагане по Мярка 121 пред ДФЗ, полученото одобрение, сключения договор, неговото изпълнение и извършените проверки, като в тях липсват вътрешни противоречия, същите кореспондират помежду си, издадени са от съответните оргА. лица и не се оспорват от страните. В тази връзка посочените писмени доказателства са възприети от съда при неговите изводи относно фактическата обстановка, установена по делото.

 

Въпреки наличието на изчерпателни и достоверни писмени доказателства, съдът дава вяра и на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като са относими към предмета на доказване, подробни,  логични и допринасящи за изясняването на правно релевантните факти,  макар и в различна степен. Същите кореспондират със събраните писмени доказателства, като ги допълват.

 

По отношение на свидетелските показания, съдът раздели свидетелите на няколко отделни групи.

 

В първата група са показанията на свидетелите М. А.Г. и П.Г.К.. Основание за съда да обособи тези свидетели в отделна група са на първо място тяхната съпричастност към цялостния процес на създаване на розовите насаждения, а така също и връзката им с подсъдимия – св. Г. е в близки отношения със С., като го е подпомагала в реализацията на проекта и е присъствала на проверката на място, а св. К. е изготвил технологичния проект и е бил съпричастен към установяването на нападението от агрилус и предприетите действия за отстраняване на последиците от това нападение.

 

Въпреки тяхната позиция и отношения с подсъдимия, които биха могли да станат причина за даване на заинтересовани показания, съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, доколкото същите се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

 

Св. К. дава показания от които се установява, че е изготвил технологичния проект, проследил е засаждането на розовите насаждения и е констатирал нападението от агрилус на 18.03.2011г. за което се е подписал и в изготвения Констативен протокол, заедно с подсъдимия и св. Г.. Неговите показания кореспондират с показанията на останалите свидетели, разпитани по делото и то не само с показанията на св. Г. и с обясненията, дадени от С., но и с показанията на експертите на ДФЗ, извършили проверките на място – С. и Г., извършили първата проверка през месец април – май 2011г. и св. С. и Т., извършили втората проверка през месец ноември – декември 2011г. Съдът отчете също така и неговото образование – инженер – А.ном, поради което счита, че същият е достатъчно компетентен, за да определи вида и характера на заболяването и да набележи адекватни мерки за справяне с него, поради което кредитира и показанията му в тази им част. Съдът дава вяра и на показанията на този свидетел, приобщени по реда на чл. 281 от НПК относно това колко пъти е посетил масива. Съдът счита, че спомените на свидетеля са били по-ясни към датата на даване на показанията по Досъдебното производство, поради което ги и кредитира.

 

Съдът кредитира и показанията на св. Г., включително и в частта в която същата твърди, че е констатирала заболяването от агрилус. Същата дава подробни описания на насажденията, засегнати от това заболяване, които описания съответстват на дадените от св. К. и експертите, изготвили А.техническите експертизи, поради което съдът дава вяра на показанията на свидетелката в тази им част. Като достоверни и логични съдът преценява показанията на тази свидетелка и по отношение на това, че същата е уведомила подсъдимия С. за констатираното от нея заболяване, след което подсъдимият се е свързал със св. К. и тримата са направили оглед на насажденията, след което са изготвили Констативния протокол от 18.03.2011г. Същата дава показания и за изрязването на засегнатите рози и изгарянето на тези растения, както и за начина на извършване на проверката от св. С. И Г., тъй като е присъствала при тази проверка. Ето защо съдът дава вяра на показанията на тази свидетелка и в  тази им част. Съдът дава вяра на показанията на Г. и по отношение на това, че розовите насаждения съществуват и до днес и там се отглеждат рози, тъй като това кореспондира и с показанията на св. С., Т. и И., както и и с обясненията на подсъдимия. Съдът кредитира и показанията на свидетелката, приобщени по реда на чл. 281 от НПК за това, че розите са закупени от И.Ч., тъй като същите допринасят за установяване на обективната истина и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

 

Във втората група свидетели съдът включи свидетелите И.Ч.Ч., В.Х.С., чиито показания са относими към изпълнението на Договора с ДФЗ от страна на подсъдимия С..

 

От показанията на св. Ч. е видно, че същият е сертифициран производител на посадъчен материал и същият е продал 80 700 броя розови насаждения на „С. р.“ ЕООД. Показанията му се подкрепят от писмените доказателства – сключения между страните договор, приемо-предавателните протоколи, документите, доказващи плащане на розите, поради което и съдът кредитира показанията на този свидетел. В останалата им част съдът счита неговите показания за неотносими към предмета на доказване, включително и по отношение на частта, прочетена по реда на чл. 281 от НПК, относно това, дали редовете са били изкривени или не.

 

Съдът дава вяра на показанията и на свидетеля В.С., доколкото същият дава подробно описание на извършените от него А.технически мероприятия. Тези му показания се подкрепят от писмените доказателства – договор, приемо-предавателен протокол и документи за плащане, посочени по-горе, като съдът ги кредитира като достоверни, включително и в частта с която същият заявява, че са били засадени всички рози, така, както му е било възложено от подсъдимия С. за което получил и договореното възнаграждение. Съдът счита тези показания за относими към предмета на доказване, доколкото касаят изпълнението на Договора, сключен между „С. р.“ ЕООД и ДФЗ. Съдът кредитира и приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания относно датата на посещение на свидетеля на обекта на „С. р.“ ЕООД, тъй като същите са дадени на датата, по-близка до процесния период.

 

В третата група съдът включи показанията на свидетелите, намиращи се в трудови правоотношения с ДФЗ и извършили проверките по подадената от подсъдимия Заявка за плащане. В тази група съдът включи показанията на свидетелката А.П. – извършила административната проверка, А.С. и Б.Г. – извършили първата проверка на място, свидетелите С., Т. и И. – извършили втората проверка на място, както и свидетелите К. и П. – извършили посещението на място.

 

Съдът дава вяра на показанията на св. П. в частта им в която същата описва процедурата по проверка на заявките за плащане, доколкото същата е била старши експерт към ДФЗ и е отговаряла за точно тази дейност.  Същата дава подробни разяснения за разликите между „Посещение на място“ и „Проверка на място“, като от нейните показания се установява, че при „Посещението на място“ се прави проверка дали инвестицията е налична като цяло, без да се навлиза в детайли, а при „Проверката на място“ се прави пълно изследване на инвестицията, както относно нейното реално изпълнение, като се проверява подробно всеки елемент от инвестицията а така също и цялостната документация.

 

Съдът кредитира показанията на свидетелката и относно причината да се стигне до „Посещение на място“ – нередовност на документите, приложени към Заявката за плащане. Нейните показания кореспондират с Уведомително писмо № 2193/121, изх. № 01-2600/2287 от 23.032011г. от което е видно, че действително такива непълноти са били установени и подсъдимият С. е бил поканен да ги отстрани, както и с Писмо от подсъдимия С. от 13.04.2011г. с което той отстранява посочените нередности.

 

Съдът кредитира и показанията на свидетелката с която тя обяснява причината да бъде извършена „Проверка на място“, а именно несъответствие по време на извършените А.технически мероприятия, тъй като са били заявени извършени мероприятия извън срокът на финансиране, което било недопустимо.

 

Друга причина за проверката било и наличието на документи за закупения трактор от които било видно, че същият е произведен през 2007 г., а е закупен през 2010 г., а изискването по проекта било тракторът да е нов. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката с които същата заявява, че нередности по отношение на закупената техника не са установени. Това съответства и на констатациите от Проверката на място, отразени от св. С. И Г..

 

Съдът кредитира и показанията на свидетелката, относно срокът на плащане – 4 месеца през посочения период, което кореспондира и със съдържанието на Договора, сключен между „С. р.“ ЕООД и ДФЗ, както и че този срок се удължава при изискване на допълнителни документи, какъвто е бил и случаят със „С. р.“ ЕООД.

 

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката и по отношение на това, че преди да приключи „Посещението на място“ и „Проверките на място“ не може да се извърши плащане. Същото е заявено и от свидетеля Б.Г..

 

Съдът дава вяра на показанията на св. П., че в ДФЗ съществува практика за мониторинг на проектите в 5 годишен срок, както и за това, че изискват от бенефициентите да бъдат уведомени за форсмажорни обстоятелства, дори когато плащането по проекта е било извършено.

 

Съдът кредитира и показанията на св. А.С., която е извършила първата проверка на място, съвместно със св. Б.Г. за периода 27.04.2011г. – 18.05.2011г. Същата дава изключително подробни показания за начина на извършване на проверката , лицата, които са присъствали при нейното извършване и направените констатации. Нейните показания съдът преценява като логични, последователни и достоверни, доколкото същите кореспондират с показанията на св. Г., св. Г. и с Контролният лист за проверка на място, находящ се в том V, л. 207 и следващите.

 

Съдът дава вяра на свидетелката и относно заявеното от нея, че й е било съобщено от подсъдимия, че липсващите растения са изкоренени, заради нападение от агрилус, както и че същата е видяла малко количество заболели растения на обекта в с. Б.. Тези нейни показания се подкрепят и от показанията на св. К., Г., Ч., от обясненията на подсъдимия, както и от писмени доказателства – Констативния протокол от 18.03.2011г.

 

Съдът кредитира и показанията на св. Б.Г., който заедно със св. С. е участвал в първата проверка на място. Неговите показания кореспондират изцяло с показанията на св. С. за начина на извършване на проверката, лицата, които са присъствали и направените констатации, както и с контролния лист за проверка на място. Съдът дава вяра на показанията му, че е бил уведомен от подсъдимия на третия ден на проверката, че на обекта е имало нападение от агрилус, тъй като същото се заявява и от св. С., както и от подсъдимия. Доколкото проверката е стартирала на 28 април, съдът приема, че датата на която С. е уведомил Г. за нападението е била 30 април 2011г. Съдът кредитира и показанията на този свидетел относно това, че на място е имало растения по които е имало следи от нападение от агрилус, тъй като същият е възприел това лично.

 

Съдът дава вяра на показанията на този свидетел и относно практиката да бъде информиран ДФЗ при всяко форсмажорно обстоятелство, за което свидетелства и св. П.. Съдът дава вяра и на заявеното от свидетеля, че преди да приключи проверката на място, не може да бъде извършено плащане. Заявеното от него напълно съвпада със заявеното от св. П., поради което съдът кредитира показанията му в тази насока.

 

Съдът кредитира и показанията на св. М.С., дадени пред съда и тези, приобщени по реда на чл. 281 от НПК. Свидетелката е участвала във втората проверка на място, извършена през месец ноември 2011г. заедно със св. Т. при което е видяла работници, които засаждат рози на място. Съдът кредитира и показанията на свидетелката в частта в която същата заявява, че е посетила и обекта през месец юли, когато също е забелязала растения, нападнати от агрилус и е препоръчала мерки за справяне с този вредител. Нейните показания кореспондират с тези на останалите свидетели, относно нападението от агрилус, както и с обясненията на подсъдимия и с показанията на св. Г., че са предприети действия от подсъдимия С. за възстановяване на розовото насаждение.

 

Съдът кредитира и показанията на св. Т., участвал във Втората проверка на място, съвместно със св. С., тъй като показанията му кореспондират с тези на останалите свидетели и с писмените документи – Контролен лист за проверка на място. Свидетелят дава показания за това, че през ноември 2011г. на обекта са се провеждали дейности по засаждане на рози, както и за това, че са констатирали на обекта около 60 000 розови насаждения. Казаното от него кореспондира с обясненията на подсъдимия и казаното от св. Г., че подсъдимият е предприел мерки по възстановяване на розовото насаждение, както и че е констатирал наличието на болни от агрилус растения.

 

В тази насока са и показанията на св. И., също участвал във Втората проверка на място през месец ноември 2011г., като показанията му напълно кореспондират с тези на останалите двама свидетели – С. и Т., поради което съдът ги кредитира изцяло, включително и в частта им, приобщена по реда на чл. 281 от НПК относно лицата, които са присъствали на проверката, тъй като са относими към предмета на доказване а спомените му към датата на депозиране на тези показания пред органа на досъдебното производство са били по-ясни.

 

Съдът кредитира и показанията на св. Р.К.К. и показанията на св. А. Е. П., които са извършили посещението на място през месец март 2011г. Показанията на двамата свидетели кореспондират помежду си, както и с Контролния лист за посещение на място. От заявеното от тези свидетели се установява, че същите са проверили извършването на инвестицията, като са констатирали наличието на розови насаждения, без да броят същите, както и наличието на машини, поради което са приели, че инвестицията е на лице. Съдът кредитира и показанията на св. П., прочетени по реда на чл. 281 от НПК, тъй като свидетелят е заявил пред съда, че не помни съществени обстоятелства. От неговите показания се установява, че са установили наличието на техника и розови насаждения, без да проверяват в детайли извършената инвестиция.

 

В четвъртата група свидетели съдът включи свидетелите К.К., Г.С. и поискания от защитата свидетел А.С.А.. Основание да бъдат разграничени в самостоятелна група е обстоятелството, че свидетелите К. и С. са издали Становища въз основа на подадени документи от подсъдимия С., а св. А. е извършил оценка на активите пак по нареждане на подсъдимия.

 

От показанията на св. К. се установява, че като управител на „Б.Б.“ ООД по искане на В.С. е издал Становище въз основа на Констативния протокол от 18.03.2011 г., подписан от св. Г. и К. и от подсъдимия С. /т. ХІ, л. 9, 79-80 от ДП/ за това, че дейностите, предприети от подсъдимия срещу агрилуса съответстват на изискванията за биологично производство, без да извършва проверка на място. Неговите показания се подкрепят и от представените по делото документи, поради което съдът ги кредитира в цялост.

 

Съдът кредитира и показанията на свидетелката Г.С., която е изготвила становището от БАБХ по искане на подсъдимия/т. І, стр. 130/. Същата потвърждава, че не е извършила проверка на място, а е издала Становището с което е препоръчала мерки за борба с агрилус чрез изрязване и изгаряне на заразените растения. Казаното от нея напълно кореспондира с писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира.

 

Съдът кредитира и показанията на св. А., извършил оценка на розовите насаждения по искане на подсъдимия в частта им в която същият заявява, че е посетил мястото през пролетта на 2011 г., видял е розови насаждения и е извършил преброяване. Доколкото неговите показания кореспондират с тези на св. Г., Ч., К. и С. за броя на розите, към месец март 2011г. съдът им дава вяра. Съдът счита, че показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирА. в частта в която същият заявява, че и през 2013г. е виждал масива на подс. С. и е видял рози, тъй като това също се потвърждава от показанията на другите разпитани по делото свидетели. Съдът не кредитира показанията на свидетеля за наличие на заболяване от агрилус, доколкото същият заявява, че не е специалист и не познава това заболяване.

 

Съдът извърши и внимателен анализ на приложените по делото експертизи, при което кредитира изцяло заключението на Съдебно – почерковата експертиза, изготвена от Л.С., според която В.П.С. е положил подписите под документите, подадени до ДФЗ. Този факт не се отрича от подсъдимия и кореспондира с гласните и писмени доказателства по делото.

 

Съдът кредитира и заключението на графологическата експертиза, изготвена от К. В. И. от която е видно, че ръкописният текст в Дневника за поява на вредители е написан от М.Г., но подписът на П.К. не е положен от него. Експертизата съдът преценява като компетентно изготвена, а заключението кореспондира с показанията на св. К., който също заявява, че не е подписвал този Дневник.

 

Съдът кредитира изцяло и заключението на Съдебно – икономическата експертиза, изготвена от А..Т. от което е видно, че в дружеството са заприходени всички материални активи свързани със създаване на масива от маслодайна р., както и че в счетоводството на „С. р. са допуснати грешки“, отстранени в последствие от Т. Т.. Тази експертиза се подкрепя от показанията на св. Г., К., Ч., С., както и от обясненията на подсъдимия, а така също и от писмените доказателства по делото – Писмо от 05.12.2011г., подписано от В.С. с което той уведомил с Писмо ДФЗ за констатирана грешка в счетоводството му и предоставил коригираните счетоводни документи, ведно с обяснителна записка, изготвена от Т. Ш..

 

Съдът съпостави и наличните две А.технически експертизи с едни и същи задачи – едната А.ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, /Том І, стр. 148/, изготвена от И.Л. и СЪДЕБНО – А.ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, /Том І, стр. 176/, изготвена от Г.П.Л. и Г.К..

 

Анализът на заключенията на посочените експертизи показва, че те са стигнали до различен отговор на поставените им задачи.

 

Първата експертиза приема, че на обекта на „С. р.“ ЕООД не е било възможно да се засадят 80 700 броя рози, като изхожда от приетата от експерта за оптимална гъстота на засаждане, различна от посочената в технологичния проект, както и че агрилусът не може да унищожи 50 000 броя розови насаждения, ако е бил заразен през месец март, тъй като температурите не позволяват. Разпитан в съдебно заседание, експертът посочва, че е възможно такова развитие на болестта, ако растенията са били заразени преди месец март, примерно при самото им засаждане.

 

Втората експертиза приема, че от средата на 2010г. до март 2011г. е напълно възможно да бъдат засадени 80 700 броя рози, както и че агрилуса е напълно възможно да унищожи 50 000 броя рози.

 

Настоящата инстанция дава вяра на втората експертиза, изготвена от двете вещи лица Л. и К., тъй като заключенията на първата се основават на принципни положения и не съответстват на установените по делото факти, нито кореспондира със събраните доказателства. Заключението на втората експертиза от друга страна напълно съответства на установеното от свидетелите и писмените доказателства, че на обекта в с. Б. са били засадени всичките 80 700 рози, факт, който не се оспорва и от страните, както и че около 50 000 от тях са били унищожени от агрилус.

 

Съдът обсъди и обясненията на подсъдимия, като взе предвид, че същите са едновременно доказателствено средство и средство за защита, при което намери, че  същите следва да бъдат кредитирани в частта им в която подсъдимият излага подробно хронологията на действията му свързани с проекта по създаване на розови насаждения в землището на с. Б., кандидатстването пред ДФЗ, сключването на договора, закупуването на посадъчния материал и неговото засаждане, закупуването на машините. В тази им част обясненията на обвиняемия кореспондират със събраните писмени доказателства и с показанията на разпитаните свидетели Г., К., и Ч..

 

Съдът кредитира и неговите обяснения свързани с мерките, които се предприемат при заразяване с агрилус, тъй като те се подкрепят от казаното от вещите лица, изготвили А.техническите експертизи. Съдът кредитира обясненията му и в частта им в която същият обяснява какво зарязване на розите се прави при нападение от агрилус и в случаите, когато такова нападение не е извършвано.

 

Съдът дава вяра и на показанията му относно начина на извършване на проверката от свидетелите Г. и С. и че се е запознал с констатираното от тях, както и относно това, че и до настоящия момент подсъдимият се занимава с розови насаждения на същия парцел и е възстановил всички унищожени от агрилус насаждения. Тези негови обяснения кореспондират с казаното от останалите разпитани свидетели и с писмените доказателства.

 

От анализа на посочените по-горе доказателства безспорно се установява, че подсъдимият С. е научил за нападението от агрилус на 18.03.2011г., когато заедно със свидетелите Г. и К. са извършили проверка на масива и са изготвили съответния Констативен протокол, подписан от тримата, но е уведомил официално ДФЗ за това нападение едва на 11.05.2011г. с писмо с вх.№ 02-2600/452-1. Установява се също така, че на 30.04.2011г. същият е казал на свидетелите С. и Г. за нападението от агрилус, но е уточнил, че не е уведомил за това ДФЗ.

 

Правна страна

 

При така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира, че подсъдимият В.П.С. не е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 248а, ал.3, пр.1 вр. ал.2, пр.2 от НК.

 

От обективна страна :

 

Съгласно текста на чл. 248а, ал.3, пр.1 вр. ал.2, пр.2 от НК  е необходимо да се установи, че подсъдимият С. в качеството си на представляващ и управляващ юридическо лице е затаил сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондове, принадлежащи към Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.

 

От представените по делото доказателства безспорно се установява, че В.П.С. е бил управител и едноличен собственик на капитала на „С. р.“ ЕООД, поради което е и годен субект на престъплението по чл. 248а, ал.3, пр.1 вр. ал.2, пр.2 от НК.

 

Установено е също така, че източник на финансиране по мярка 121, по която кандидатствал за подпомагане „С. р.” ЕООД е Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и Националния бюджет, в съотношение 80% от ЕЗФРЗР и 20 % от НБ, поради което е налице и годен предмет на престъплението чл. 248а, ал.3, пр.1 вр. ал.2, пр.2 от НК.

 

Неоснователни са в тази връзка възраженията на защитата, че ДФЗ не е нито финансова, нито кредитна институция, поради което и деянието било несъставомерно. Както правилно отбеляза и представителят на СГП, единствено ДФЗ е оправомощен да оперира със средства на ЕЗФРЗР и да ги разпределя, поради което правната квалификация на деянието е правилна по отношение на произхода на средствата.

 

Настоящия състав приема за установено, че подсъдимият С. е научил, че розовите насаждения в масив № 07051-209 в землището на с. Б. са нападнати от вредителя „агрилус“ на 18.03.2011г., когато заедно с А.нома св. К. и св. Г. са проверили насаждението и са установили заболяването. Това се установява от подписания и от тримата Констативен протокол от същата дата, като е констатирано, че в различните участъци това нападение е било между 10% и 40 %.

 

Неоснователни са твърденията на защитата, че към 18.03.2011г. не бил установен конкретният размер на засегнатите растения, което според защитата и подсъдимия било причина той да информира Фонда близо 2 месеца по-късно. В текста на самия протокол е записан размерът на пораженията, като разликите в това отношение не са от значение, ако се приеме, че фактът на нападението е информация, която подсъдимият е следвало да предостави на ДФЗ.

 

Настоящият състав приема също така, че подсъдимият С. е уведомил официално Държавен фонд „З.“ за нападението от агрилус на 11.05.2011г. с писмо вх.№ 02-2600/452-1, а св. Г. и св. С. и двамата служители на ДФЗ са били уведомени от подсъдимия на 30.04.2011г., видно от показанията на св. Г..

 

Основният правен въпрос по настоящото дело е да се отговори, дали подсъдимият С. е имал задължение да предостави информация, че розовите насаждения са нападнати от агрилус и следва да се извършат съответните мероприятия за справяне с вредителя в ДФЗ и дали тази информация е правнозначима до степен, че да доведе до правомерен отказ на ДФЗ да изплати сумата по Договор № 23/121/03302, респективно дали чрез затаяването на посочената информация „С. р.“ ЕООД би получила средства, които не й се следват.

 

За да бъде отговорено на тези въпроси е необходимо на първо място да бъде изяснен предметът на договора. Видно от текста на същия, ДФЗ предоставя на „С. р.“ ЕООД безвъзмездна финансова помощ, представляваща 50 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 23/121/03302.

 

Посоченият проект № 23/121/03302, подаден от С. заедно със Заявлението за подпомагане е с наименование „Създаване на насаждение от Казанлъшка маслодайна р. - Дамасцена на площ от 134,50 декара в землището на село Б., общ. М., отглеждано по биологичен начин и закупуване на техника за обработката му”.

 

Съгласно приложената Таблицата за допустимите инвестиции „С. р.“ ЕООД, представлявана от подс. С. следвало да засади 80 700 броя Rosa damascena Mill в масив № 07051-209, като са посочени и конкретните парцели в масива. Съгласно технологичния проект, междуредовото разстояние на маслодайните розички следвало да бъде около 3 метра, а вътрередовото, около 050 см., като общият брой на розови насаждения в един декар следвало да бъде около 600 броя. В проекта е предвидено закупуване и на техника за обработка на розовите насаждения.

 

Съгласно чл. 3.1. от Договор № 23/121/03302, тази инвестиция следвало да бъде извършена в срок от 24 месеца, като ДФЗ бил длъжен в 4 месечен срок от постъпване на Заявката за плащане да изплати реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проекта.

 

Анализът на Договора и Проект № 23/121/03302 сочи, че задълженията на подсъдимия са били да създаде розовото насаждение в посочените в договори срокове и обем като засади 80 700 рози, както и да закупи техника за обработка на създадените от него розови насаждения. Други задължения, извън посочените в проекта, подсъдимият е нямал.

 

От посочените по-горе гласни и писмени доказателства безспорно е установено, че подсъдимият С. е закупил необходимите му 80 700 броя розови насаждения от св. Ч. и ги е заплатил, провел е необходимите А.технически мероприятия по обработване на почвата и засаждане на розите, посредством ЕТ „В.С.Х - А. - В.С.” и е заплатил за това, закупил е необходимата му селскостопанска техника от „В.Т.А.“ АД и е заплатил същата и с това е реализирал цялостно инвестицията по проекта.

 

Аргумент в тази посока е и предвидения срок от 24 месеца за реализиране на инвестицията по чл. 4.18 от Договора след което подсъдимият е следвало да подаде Заявка за плащане. Това негово задължение произтича и от текста на чл. 39, ал. 2 от Наредба № 8 от 3 април 2008 г. за Условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Следователно към 15.02.2011г., датата на подаване на Заявката за плащане, договорът е бил вече изпълнен. В подкрепа на това е и посоченото в чл. 4. 19 от Договора задължение за ползвателят да предостави на Фонда необходимата информация и изискуемите документи, свързани с осъществяване на инвестицията – документи за закупуването и засаждането на розите и закупуването на обработващата техника, което е направено от С. при подаване на Заявлението за плащане.

 

В тази връзка основателни се явяват твърденията на подсъдимия С. и на неговия защитник, че същият е изпълнил изцяло договора, като е реализирал проекта, подаден от него в ДФЗ. Неоснователно е твърдението на прокуратурата, че е налице нарушение на задължението в чл. 4.19 от Договора, тъй като към Заявлението за плащане подсъдимият е приложил всички документи за извършените от него инвестиции, видно от приложенията към същото.

 

Действително текста на чл. 4.5 б. „в” е предвидено право на ДФЗ да откаже изплащане на финансовата помощ, когато ползвателя е укрил факти и обстоятелства относно изпълнението на одобрения проект. Този текст следва да се разгледа във връзка с посочения от прокуратурата текст на чл. 4. 22., съгласно който „Ползвателят е длъжен писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпване на обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор“.

 

И тук отново от ключово значение е въпросът изпълнен ли е договорът и ако е изпълнен, към кой момент е станало това. Според настоящия състав договорът е изпълнен със създаването на розовите насаждения – чрез засаждането на 80 700 броя рози и закупуване на техника и разплащане с доставчиците, т.е. преди датата на подаване на Заявката за плащане 15.02.2011г., поради което и настъпилите след тази дата събития не са свързани с „изпълнението на договора“, тъй като инвестицията е изпълнена в пълен обем към датата на подаване на Заявлението, а подсъдимия е направил разходи 50 % от които подлежат на възстановяване от страна на ДФЗ, съгласно сключения договор. В тази насока са и аргументите на защитата, които съдът намира за основателни.

 

Предвид изложеното съдът приема, че подсъдимият С. не е имал задължение да информира ДФЗ за обстоятелства, които макар и имащи отношение към съдбата на извършената инвестиция, на практика нямат отношение към изпълнението на самия проект, респективно на Договор № 23/121/03302. Такива обстоятелства безспорно са нападението от „агрилус“ и необходимите действия за справяне с това нападение, сред които са обстоятелствата, че площите от насаждението са нападнати от агрилус, като в различните участъци от насаждението нападението е между 10% и 40%; че следва да се извърши презасаждане на празни места с вкоренени розички; че следва да се извърши резитба на нападнатите от агрилус клонки; че предстои установяване на % /броя/ на пропадналите растения от насаждението и тяхното презасаждане, в периода октомври - декември 2011г.

 

Както правилно посочи подсъдимият, а и вещите лица - биологичното З. е динамичен процес при който погиването на определен процент от насажденията е обичайно, дори без нападение от агрилус, както и тяхното възстановяване. Да се приеме, че подсъдимият е бил длъжен да уведоми ДФЗ за всяко пропадане на розовите насаждения и мерките за тяхното възстановяване би довело до ситуация в която С. ще следва да подава Уведомително писмо за всяко погинало, изкоренено и възстановено растение.

 

Предвид изложеното съдът приема, че посочените обстоятелства не са сред информацията, която подсъдимият е имал задължение да представи, поради което и извършеното от него е несъставомерно на обвинението по чл. 248а, ал.3, пр.1 вр. ал.2, пр.2 от НК от обективна страна.

 

За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че тази информация е следвало да бъде предоставена на ДФЗ, съобразно утвърдената практика във Фонда, за която свидетелстват и св. П. и св. Г., то същата не би била правнозначима до степен, че да доведе до правомерен отказ на ДФЗ да изплати сумата по договора.

 

За да достигне до този извод, съдът анализира разпоредбите на чл. 4.5., която регламентира основанията за отказ на изплащане на сумата от страна на ДФЗ при което констатира, че не е налице нито една от посочените хипотези :

 

Установено е, че инвестицията е осъществена в рамките на 24 месечния срок по договора. Установено е, че няма нарушение на чл. 4. 23 от Договора, който възпроизвежда дословно текста на чл. 48 от Наредба № 8, тъй като подсъдимият продължава да използва инвестицията по предназначение. Нещо повече – доказано е, че същият е възстановил със собствени средства всички погинали растения и до настоящия момент отглежда рози на посочения парцел, не е прехвърлял правото на собственост, не е променил местоположението на активите и не е преустановил по никакъв начин подпомогнатата дейност.

 

По посочените по-горе съображения съдът прие, че не е налице и нарушение на чл. 4.5. буква „в“ – т.е., че подсъдимият не е укрил факти и обстоятелства относно изпълнението на одобрения проект и е подал в срок заявката за плащане. Не е налице и нито едно от другите нарушения, посочени в разпоредбата на чл. 4.5.

 

Ето защо съдът счита, че дори и в хипотезата в която би могло да се приеме, че ДФЗ е следвало да бъде уведомен за нападението от агрилус, както считат служителите на фонда, съобразно съществуващата практика на която се позовава и СГП в пледоарията си по същество, то това не би довело до правомерен отказ да се изплати сумата.

 

Съдът намери и още едно самостоятелно основание, поради което прие, че деянието е несъставомерно на престъпление по чл. 248а, ал.3, пр.1 вр. ал.2, пр.2 от НК, а именно, че в посочения от СГП период от 21.03.2011г. до 10.05.2011г. не е имало обективна възможност да бъде извършено плащане по подаденото от подсъдимия Заявление за плащане.

 

Видно от Уведомително писмо № 2193/121 с изх. № 23.03.2011г. ДФЗ уведомил подсъдимия за констатирани непълноти в документите, необходими за обработване на Заявката за плащане, поради което неговият обект бил определен и за извършване на „Посещение на място“. Посочените нарушения са отстранени от подсъдимия едва на 13.04.2011г., когато изпратил отговора на посоченото уведомително писмо, заедно с документите към него.

 

Видно от разпита на св. П., в подадените от подсъдимия документи е имало несъответствия с датите на А.техническите мероприятия, които попадали извън финансирания период, а закупеният трактор от подсъдимия през 2010г. бил произведен през 2007 г., поради което св. П. се усъмнила, че е закупена техника втора употреба, което е недопустимо по проекта, поради което била назначена и „Проверка на място“ за периода 27.04.2011г. до 18.05.2011г. И св. П. и св. Г. са категорични, че до приключване на проверките не е било възможно да бъде извършено плащане по подадената Заявка, тъй като плащането се извършва само след като ДФЗ се увери, че цялата инвестиция е извършена.

 

Доколкото проверката е приключила на 18.05.2011г., а подсъдимият е уведомил служителите на 30.04.2011г. устно, а с Уведомително писмо вх.№ 02-2600/452-1 от 11.05.2011г. уведомил и писмено ДФЗ, то в посочения от прокуратурата период - 21.03.2011г. до 10.05.2011г. не е съществувала реална възможност да бъде извършено плащане по Заявката за плащане, подадена от подсъдимия, поради текущите проверки.

 

Съдът намира, че следва да отговори и на аргументите на прокурора и защитата, изложени в съдебно заседание извън тези на които вече бе отговорено по-горе.

 

Защитата и СГП поставиха въпроса доколко нападението от агрилус представлява форсмажорно обстоятелство. Настоящата инстанция намира, че в случая се касае по-скоро за обичайно заболяване по розите, често срещан при биологичното З., което беше заявено и от изслушаните експерти, а не за извънредно такова, без значение, че това обстоятелство е извън волята на страните по договора. Предприетите в тази връзка А.технически мероприятия за справяне с вредителя – изкореняване на заразените растения и засаждането на нови, не попада сред обстоятелствата за които подсъдимият е бил длъжен да информира ДФЗ.

 

Дори да се приеме, че въпросното нападение представлява форсмажорно обстоятелство, неуедомяването на Фонда отново не би довело до правомерен отказ да се плати, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 55 от Наредба № 8, според който Страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства.

 

Предвид всичко изложено, съдът намери, че извършеното от подсъдимия деяние не е съставомерно на повдигнатото обвинение, тъй като същият е изпълнил стриктно договора – засадил е 80 700 броя рози и е закупил обработващата техника, отчел е проекта и е заплатил на доставчиците си, поради което е следвало да получи плащане за направената от него инвестиция, още повече, че със собствени средства е възстановил и до настоящия момент продължава да поддържа розовите насаждения, а информацията относно нападението от агрилус и А.техническите мероприятия по този повод не е сред тази, която подс. С. е бил длъжен да предостави на ДФЗ, поради което и го оправда по така повдигнатото му обвинение.

 

Следва да се отбележи, че СГП също е констатирала, че подсъдимият е засадил 80 700 броя рози, поради което с Постановление от 22.07.2015г. е прекратила частично производството за извършено от С. престъпление по чл. 248а, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 от НК, а именно, че на 15.02.2011г. в гр. С. в ДФЗ, при кандидатстване за подпомагане по ОП „Развитие на селските райони 2007-2013г.“ да е предоставил неверни сведения, за да получи средства, предоставени от ЕС. Цялото производство е инициирано от ДФЗ – Отдел „Противодействие на измамите“, за да се извърши проверка дали подсъдимия реално е засадил 80 700 броя рози или е подал невярна информация за това обстоятелство. Като е констатирала, че подсъдимия действително е засадил посоченото в проекта количество рози, СГП е прекратила частично производството.

 

Неоснователни са оплакванията на защитата и по отношение на образованието на експертите на ДФЗ, извършили проверките. Действително е установено, че повечето служители нямат специално образование – А.ном, но в същото време следва да се отбележи, че тяхната дейност е била свързана с проверка броя на розовите насаждения, като подсъдимият също не е възразил по направените констатации. Съдът счита, че за вършеното от експертите на ДФЗ не е необходимо А.номично образование, поради което още веднъж счита тези оплаквания за неоснователни.

 

Съдът следва да обсъди и последния от аргументите на защитата, а именно че при съставомерност на деянието са налице основанията за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК. Както правилно отбеляза и представителят на СГП, ако деянието беше съставомерно, то вредите биха били в размер на 100 531 лв., поради което посочената разпоредба би била неприложима.

 

 

От субективна страна :

 

Въпреки, че настоящата инстанция намира, че деянието извършено от подсъдимия е несъставомерно на обвинението от обективна страна, за пълнота съдът счита, че следва да вземе отношение и по субективната страна на посоченото престъпление.

 

За да бъде съставомерно същото е необходимо подсъдимият да е действал с форма на вина пряк умисъл. За да е налице такъв умисъл обаче подсъдимият трябва ясно да е съзнавал, че информацията, която е затаил – относно нападението от агрилус и А.техническите мероприятия по справяне с това заболяване е сред информацията която същият има задължение да предостави и да затаи същата съзнателно с цел да получи финансиране.

 

Доколкото обаче текстът на чл. 4.22 от Договора е изключително общ „Ползвателят е длъжен писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор“, то този текст дава много широка възможност за интерпретация и на практика позволява на ДФЗ да обяви всяка информация за такава, попадаща в разпоредбите на този член и то след датата на събитието. Това е и аргументът на СГП, изложен в пледоарията по съществото на делото, като прокурорът твърди, че именно ДФЗ е този, който определя коя е тази информация. Доколкото обаче в самия договор липсват конкретни указания за това каква е тази информация, настоящата инстанция счита, че подсъдимият би бил в невъзможност да извърши обективна преценка и по тази причина деянието би се явявало несъставомерно и от субективна страна, дори при съставомерност от обективна страна.

 

По разноските :

 

С оглед изхода на делото съдът възложи направените разноски в тежест на държавата.

 

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: