Р Е Ш
Е Н И Е № 131
Град Несебър, 24.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на втори декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1371 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Т.Х.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.Д.А., срещу Наказателно постановление № 768/22.08.2019г., издадено от К.П.П.– заместник-директор н.Т.н.Н.Б. с което на основание чл.185, ал.2, изр. последно, във връзка с ал.1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание “Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение по чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Според жалбоподателя административно наказващият орган е следвало да конкретизира нормата, която е нарушена, като посочи съответната точка от чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, а като не е посочил по този начин правната квалификация на нарушението, е нарушил чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и е нарушил правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността да разбере какво конкретно нарушение му е вменено. Наред с това посочената в постановлението като нарушена разпоредба съдържа четири отделни административни нарушения, които не могат да бъдат извършени едновременно. Като друго процесуално нарушение отчита непосочването на ЕГН и адреса на свидетеля по акта. При условията на евентуалност излага съображения за маловажност на извършеното деяние. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и счита, че събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност не доказват извършването на описаното в наказателното постановление административно нарушение.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата, отрича да са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство, включително и тези, посочени в жалбата. Намира нарушението за доказано от събраните доказателства и че то не представлява маловажен случай. Моли постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, включително и относно размера на санкцията.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 27.06.2019г. е била извършена проверка от Ж.С.С. – Главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас и С.И.П.– Старши инспектор по приходите в Т.н.Н.Б. в СПА Център в комплекс „Т.“, находящ се в к.к. Слънчев бряг и стопанисван от „Т.Х.“ ООД, а за резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка серия АА № 0271704/27.06.2019г., в който са описани услугите, които се предлагат в обекта, между които масажите и видовете масаж и тяхната стойност. Посочено е, че заявката за масаж от клиента се прави на рецепцията на хотелската част, откъдето се издава документ-сметка с описание на манипулацията, име на клиента и сума за плащане; към документа се прилага фискален бон от ЕКАФП, след което клиентът посещава СПА Центъра за получаване на исканата от него манипулация. Изброени са номерата на сметките, датите на издаването и посочената в тях стойност за съответната услуга, като е посочено, че към сметките са прикрепени фискални бонове за съответните услуги. Проверката е започнала с отпечатване на дневен фискален Х отчет с регистрирани продажби 0 лева. Констатирано е, че издадените фискални бонове №№ 559/23.06.2019г. – 20 лева, 560/23.06.2019г. – 40 лева, 501/20.06.2019г. – 40 лева, 485/18.06.2019г. – 10 лева, 484/18.06.2019г. – 50 лева и 441/15.06.2019г. – 64 лева, неправилно са отразени в група „Г“ на ЕКАФП и е начислен ДДС в размер на 9%. Наредено било на Г.Т.Д. – единия от управителите на дружеството, да се яви лично, или чрез упълномощено лице, в сградата на ТД на НАП за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).
На 16.07.2019г. е съставен АУАН № F497801 от Ж.С.С., за това, че при извършена проверка на 27.06.2019г. и съставен Протокол № 0271704/27.06.2019г., се установило, че в обект СПА център в к.к. Слънчев бряг, комплекс „Т.“, стопанисван от „Т.Х.“ ООД, ЕИК ********, на 18.06.2019г. е извършен масаж на клиент на стойност 50 лева; издаден е документ – сметка № ********** / 18.06.2019г. и фискален бон от ЕКАФП Тремол ZM-KL-VL № ЗК109171/ФП50149305/ - № 003884/19.06.2019г. Стойността на услугата е отразена в група Г на ФУ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС. Предоставената услуга масаж не е включена в предоставения на гостите на комплекса туристически пакет и се заплаща отделно. Същата следва да се отрази в група Б на ФУ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. Актосъставителят е квалифицирал описаното нарушение, което е вменил като извършено от „Т.Х.“ ООД, по чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от представителя на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на дружеството-жалбоподател е подадено възражение срещу акта, към който е приложен протокол № *********/30.06.2019г., за който е посочено, че е съставен за анулиране на данъчен документ и Дневник за продажбите BG******** от 06/2019г., доначислено е ДДС по продажбите (услугите) от 9% на 20% преди да се състави АУАН. По този начин нарушението се характеризирало с по-ниска степен на обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации в акта и посочва обстоятелствата, при които е установил нарушението още при проверката на документите в обекта.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията, и в което е възпроизвел съдържанието на акта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Непосочването на ЕГН на свидетеля по акта и нарушението не може да се квалифицира като нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН, понеже в акта е посочен служебният му адрес. Целта на разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН е при необходимост свидетелите да могат да бъдат призовани за разпит, като за тази цел е напълно достатъчно посочването на местоработата на свидетелите по акта, както и на този по нарушението.
В случая не е било необходимо и посочване на конкретната нарушена точка от чл.27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като нарушението е описано по ясен и пълен начин, в т.ч. и обстоятелствата при които е извършено, и в какво се изразява конкретното нарушение, по който начин за наказаното лице е било достатъчно ясно какво нарушение му се вменява и не е било нарушено по този начин правото му на защита. Жалбоподателят е наказан за това, че предоставената услуга „масаж“ не е включена в предоставения на гостите на комплекса туристически пакет и се заплаща отделно, поради което е следвало да се включи в група Б, а не в група Г, както е сторено в случая.
Съдът обаче намира, се са допуснати съществени процесуални нарушения. Санкцията на дружеството-жалбоподател е наложена за нарушение по чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно която лицата по чл.3 са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. Група А – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. Група Б – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавена стойност; 3. Група В – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. Група Г – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност. Описанието на нарушението в случая е непълно, като съвсем не е достатъчно, че е посочен вида на предоставената услуга – „масаж“, и че следва да се отрази в Група Б по причина, че не е включена в предоставените на гостите на комплекса туристически пакет, а се заплаща отделно. Необходимо в случая за пълното описание на нарушението е както актосъставителя, така и наказващият орган да пояснят какви стоки и услуги се регистрират в група Б и какви в група Г и защо услугата „масаж“ в случая следва да се облага със ставка 20%, тъй като разпоредбата на чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ предвижда единствено задължения за регистрация по групи на стоки и услуги и съответните ставки, които следва да се начисляват, т.е. тя е бланкетна, но не урежда предметния обхват на групите. Относимата регламентация на отношенията е в чл.66 от ЗДДС, където се предвижда ставка на данъка от 20 на сто за облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка, а за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е определена в размер на 9 на сто. Понятието „облагаема ставка“ е дефинирано с чл.12, ал.1 от ЗДДС – „всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната …“. Затова за да е било пълно описанието на нарушението и посочването на обстоятелствата, при които е извършено, е било необходимо то да включва квалифициране на услугата „масаж“ като облагаема доставка и определяне вида й с оглед разпоредбата на чл.66 от ЗДДС. Като не е сторено това са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно на императивните разпоредби на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което от своя страна е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и до невъзможност да организира защитата си.
Констатираните нарушения са достатъчни да обосноват извода за незаконосъобразност на наказателното постановление и които налагат неговата отмяна като такова.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 768/22.08.2019г., издадено от К.П.П.– заместник-директор н.Т.н.Н.Б. с което на основание чл.185, ал.2, изр. последно, във връзка с ал.1 от ЗДДС, на “Т.Х.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.Д.А., е наложено административно наказание “Имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: