РЕШЕНИЕ
№ 04.11.2019 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
Пазарджик, ХІІ-ти граждански състав
На четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №3608 по описа
за 2018 година.
Предявен е иск е с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ГПК от
ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.
Д. Д. - изпълнителен директор, срещу В.А.Т.,
ЕГН-********** ***.
В подадената искова молба се твърди,
че на 01.11.2016г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2462141/30.12.2015 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД/понастоящем „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК *********.
Сочи се, че в изпълнение на
изискванията на закона ответникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането с Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2462141
от 06.08.2018 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД. Видно от известието за доставяне, ответникът е
получил писмото на 09.08.2017 г.
Твърди се, че на 30.12.2015 г.
между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и В.А.Т. /Заемател/ е сключен
Договор за паричен заем с № 2462141, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 1200 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия
към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
е договорена в размер на 1322,60 лв. Така, договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 122,60 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 31.05.2016
г. на 5 равни месечни погасителни вноски, в размер на 264,52 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 1.02.2016 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 31.05.2016 г..
Твърди се, че с подписването на
Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае
договорът да бъде сключен.
Твърди се, че на основание
сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на
падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с
повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за
всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. Сочи се, че на основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45 лв.
Твърди се, че съгласно клаузите
на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора
за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват договор за поръчителство
ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 728 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 5 равни вноски, всяка в размер на 145,60 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 410,12
лева.
Сочи се, че на основание Закона
за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор
на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 2.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 218,64 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер
на 205,10 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение:
145,60 лв., такса разходи: 18,00 лв., договорна лихва: 40,00 лв., главница:
1,50 лв.
Твърди се, че срокът на договора
е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 31.05.2016 г. и
не е обявяван за предсрочно изискуем.
Ищцовото дружество претендира от
длъжника В.А.Т., като Заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен на
30.12.2015 г. с № 2462141, да заплати на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД главница 1198,50 лв., договорна лихва 82,60 лв., ведно със законната лихва
за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 582,40 лв., обезщетение за
забава в размер на 218,64 лв. и такса разходи в размер на 27,00 лв. или обща
сума в размер на 2109,14 лв.
В тази връзка за "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът
е уважил претенцията ни и по образуваното ч. гр. д. 535/2018 г. по описа на
Районен съд - Пазарджик е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е
намерен на установените в заповедното Пазарджик адреси, заповедта за изпълнение
е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя
правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли се съдът да постанови
съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на
длъжника В.А.Т., ЕГН **********,*** И Ч. , № * , че същият дължи на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД сумите както следва: 1198,50 лв., представляващи
главница по Договор за паричен заем № 2462141/30.12.2015 г.; 82,60 лв., представляващи договорна
лихва: от 01.02.2016 г. до 31.05.2016 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 27,00 лв.,
представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 582,40 лв., представляващи неустойка
за неизпълнение на договорно задължение:за периода от 02.03.2016 г. до
31.05.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); 218,64 лв., представляващи обезщетение
за забава: за периода от 02.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените разноски
в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и тези
сторени в хода на настоящото производство - заплатената от ищцовото дружество
държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който
се твърди, че подадената искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр.София е неоснователна.
Оспорват се предявените искове по основание и размер. Твърди
се неоснователност, поради цялостна недействителност на договора за паричен
заем № 2462141/30.12.2015 г. Договорът е изцяло недействителен предвид
специалните основания, визирани в чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/.
Тъй като договорът е недействителен, а исковата сума се претендира на договорно
основание, каквото е заявено и в заповедното производство, то претенцията е
неоснователна. Съгласно чл. 10, ал.1 и чл. 5, ал.4 от ЗПК, шрифтът на
текстовата част на договора за потребителски кредит, както и на общите условия,
които са част от него (чл. 11, ал.2 от ЗПК) не може да е по-малък от 12. Ако е
по-малък, договорът е недействителен на специалното основание, визирано в чл.22
от ЗПК. В случая твърдя, че шрифтът на текста на договора за паричен заем е 11,
а общите условия към него не са приложени. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК,
кредитополучателят следва да подпише всяка една страница от общите условия към
договора за потребителски кредит. Ако това не е налице, договорът е
недействителен на специалното основание по чл.22 от ЗПК. Към исковата молба не
са представени, подписани от ответника общи условия към договора, за да се
прецени дали е спазена императивната разпоредба на чл.11, ал.2 от ЗПК и
договорът е недействителен.
Сочи се, че ответникът се е
задължил да изплати сумата от 1200,00 лв., което се установява от договора, а и
така се твърди в исковата молба. Твърди се също, че ответникът е извършил
плащания в общ размер на 205,10 лв., с която са погасени неустойка за
неизпълнение 145.60лв.,такса разходи 18.00лв., договорна лихва 40.00лв. и
главница 1.50лв. Не е спазена разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД относно
погасяване на разноски, лихви и главница, тъй като е налице частично плащане по
договора за паричен кредит.
Твърди се неоснователност на
претенцията за неустойка по смисъла на чл.4, ал.2 от договора, която неустойка
е нищожна. В чл.4, ал.2 от договора е уговорена неустойка от 728.00лева, ако в тридневен срок от
подписване на договора, кредитополучателят не представи обезпечение - двама
поръчители или банкова гаранция. Неустойката е нищожна, тъй като е уговорена в
нарушение на добрите нрави, излиза извън присъщите й наказателна, обезщетителна
и обезпечителна функции. Нищожността се извлича от следните обстоятелства:
неустойката санкционира непредставяне на свръхобезпечение - двама поръчители за
кредит от 1200 лева. Ако кредитополучателят може да намери лице, което да
учреди банкова гаранция в полза на кредитното дружество е безсмислено да се
сключва договор за потребителски кредит, а просто кредитополучателят ще сключи
договор с друго лице; обезпечението (поръчителството) следва да се предостави в
тридневен срок от сключване на договора, което е практически неизпълнимо
условие, от житейска гледна точка, като се има предвид документите, които
следва да набавят поръчителите; неустойката е колкото
половината сума по кредита. В извод: неустоечната клауза по чл.4 от договора за
потребителски кредит е нищожна, тъй като е уговорена извън присъщата й
наказателна, обезщетителна и гаранционна функции. Ако приемете, че неустоечната
клауза не е нищожна, то твърдя, че е неравноправна.
Сочи се, че искът е предявен на
договорно основание, а след като договорът е недействителен (чл.22 от ЗПК),
претендираните суми не могат да се присъдят на договорно основание.
Твърди се, че нищожни са също
така клаузите, съдържащи годишен процент на разходите - 47,07% и годишен лихвен
процент 40,00%. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.4 от ЗЗП
и Директива 93/13 на ЕИО и е налице нелоялна търговска практика от търговеца
към потребителя, поради което са нищожни. Съгласно практиката на Европейския
съд единствено в исково производство пред компетентен съд може да бъде
повдигнато възражение за неравноправния характер на клауза по договор за
кредит.
Оспорва се Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 год. сключен между
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД. Няма как да
бъде цедирано вземане, което към онзи момент не е съществувало. Договора за
паричен кредит е от 30.12.2015г.
Оспорва се и Приложение 1 от
01.11.2016год., като особения представител на ответника счита, че с това
Приложение не може да бъде цедирано вземане.
Оспорва се и Пълномощно от
09.09.2015год., по силата на което Агенция за събиране на вземания АД има право
да уведомява длъжници по чл.99, ал.З от ЗЗД. В т.2 на Пълномощното е записано
„Горните права се предоставят на упълномощения във връзка с изпълнение на
законово задължение на упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД във връзка със
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.“ Към
датата и на пълномощното, договора за паричен кредит не е бил сключен. Същият е
от 30.12.2015год. От тук следва, че и уведомяването до длъжника във връзка с
чл.99, ал.З от ЗЗД е незаконосъобразно.
Възразява се срещу адвокатския
хонорар на процесуалния представител, който следва да е в размер на 100 лв. по
Наредбата за правната помощ а не 350.00 лв. какъвто се претендира. Правят се
доказателствени искания.
Районният съд, като се запозна с твърденията и
исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2
от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 535 по
описа за 2018 г. на РС - Пазарджик, се установява, че ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
следните суми: 1198,50 лева, представляваща дължима главница по договор за
паричен заем №2462141 от 30.12.2015 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД,
вземанията по който са прехвърлени на 01.11.2016г. с Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на
„Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът;
договорна лихва в размер на 82,60 лева за периода 01.02.2016 г. – 31.05.2016
г.; такса разходи в размер на 27,00 лева; неустойка в размер на 582.40 лв. за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 02.03.2016г. до
31.05.2016г.; обезщетение за забава в размер на 218,64лв. за периода
02.02.2016 г. – 06.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.02.2018
г. до окончателното погасяване. Заповедта за изпълнение е била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора
да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото се установява от събраните
доказателства, че на 30.12.2015 г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт”
АД е сключен договор за предоставяне на
паричен заем №2462141 от 30.12.2015 г.
Съгласно чл. 3 от договора,
същият има силата на разписка. Договорът е надлежно подписан от ответника и в
този смисъл удостоверява предаването на заемната сума в размер на 1200.00 лева
от заемодателя на заемателя.
От чл.2 от договора се установява, че падежът на
последната вноска за връщане на главницата по заема е изтекъл на 31.05.2016 г.,
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Общият размер на всички плащания
е 1322,60 лева- чл. 2, т. 7 от договора.
Договорът за паричен заем е сключен
в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват
нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска.
„Изи Асет Мениджмънт” АД представлява финансова институции по смисъла
на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Вземанията по процесния договор
са цедирани от „Изи Асет Мениджмънт” АД
на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, съгласно рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. и приложение № 1 от 01.11.2016 г. към него. Съдът намира представените
документи за достатъчни доказателства за установяването на това обстоятелство.
Досежно възражението на
ответника, че цесията не му е била съобщена, съдът го намира за неоснователно.
Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС,
ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и
решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Действително, назначеният от съда
особен представител на ответника притежава особено процесуално качество да
защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до
конституирането му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до
ответника е редовно връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК
фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази
хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на
уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него
производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и
неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и
по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата
молба с приложенията към нея, в частност изявлението, обективирано в
уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира да са получени от
ответника, а не от назначения му особен представител. Уведомлението,
представено с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с
извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване исковата молба
и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е
съобщено на длъжника. Следва да се
посочи само за пълнота, че актуалната съдебна практика стига по-далеч, като
намира, че уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост /уведомяването за
прехвърляне на вземането/ може да се съобщи редовно и на назначения по делото
особен представител /виж решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г.
на I т. о. на ВКС/.
Ето защо, съдът приема, че ищецът
е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
паричен заем.
Въз основа на изложеното, по
делото са доказани в кумулативност - наличието на сключен договор за паричен
заем, по който на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за
цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е
придобил изискуемите процесни вземания за главница, възнаградителна лихва,
обезщетение за забава, неустойка, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
От ответната страна, върху която
лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение
на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите,
такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен
падеж, а именно 31.05.2016 г., до когато е следвало да бъдат погасени.
Досежно възражението на ответника
за размера на шрифта на текста в договора, съдът е допуснал извършването на
съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на която, в текста на
договора е използван сериен шрифт от типа „Таймс Ню Роман“, като размерът на
шрифта на текста е 12 рt. Съдът кредитира екпертното заключение като обосновано и компетентно
изготвено, поради което възражението е неоснователно.
От приетото по делото заключение
по извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява общият размер на задълженията на ответника, който
възлиза на 1890.50 лв., в т.ч. главница – 1198.50 лв., договорна лихва за
периода 02.03.2016г. – 31.05.2016г. –
82.60 лв.; такса разходи – 27.00лв., неустойка – 582.40 лв. Размерът на лихвата
за забава е 242.76лв.
Десежно претенцията за заплащане
на такса разходи в размер на 27.00лв. лв., съдът намира, че страните в клаузата на чл. 8 от договора са
уговорили в случай на забава отговорност на заемателя за разходи за събиране на
вземанията на кредитора, която започва от 9 лв. за всеки 30 дневен период, но
не повече от 45 лв.
Съдът намира тази клауза за нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна. Визираната клауза на чл. 8, ал. 1 от договора има за цел да
заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като тази лихва за забава не може да надвишава законната лихва. Това
правило е уредено от норми от императивен порядък, които са установени в
публичен /обществен/ интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставянето на потребителски кредит /чл. 2 ЗПК/. С
клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора се въвежда допълнително плащане, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотези на забава на длъжника т.е. представлява
прикрита неустойка за забава. Очевидно тези плащания нямат за цел да покрият
разходи по събирането на закъснели погасителни вноски, тъй като те са уговорени
предварително, като абсолютни суми и в отнапред определени граници. Разноските,
необходими за събиране на всяко конкретно вземане, при настъпила забава, не
могат да бъдат определени предварително. В договора е посочено, че разноските
са за телефонни разговори, ел. съобщения, изпращане на писма и ангажиране на
служител, от която следва, че те ще варират според конкретните обстоятелства.
Ето защо, от начина по който те са определени, се налага извода, че са
установени с цел да се избегне ограничението на закона свързано с размера на
дължимото обезщетение при забава. Отделно от това според чл. 10а ЗПК кредиторът
не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Разходите за телефонни разговори,
напомнителни писма и другите действия по чл. 8, ал. 1 от договора,
представляват разходи за управление на кредита. С оглед на изложеното
начислената от кредитора сума за такса разходи от 27.00 лв. се явява недължима,
като произтичаща от недействителна договорна клауза. Но дори и да беше валидна
тази клауза, по делото не се ангажираха доказателства за извършването на такива
разходи. Изцяло във волята на кредитора е да стори същите, но уговорения
отнапред техен размер не го освобождава от задължението да докаже
действителното им извършване.
По изложените съображения
исковата претенция следва да се отхвърли в тази й част.
Ищецът наред с неплатената
главница, договорна лихва и мораторна лихва, претендира в настоящото производство
и неустойка в размер на 582, 40 лева на основание чл. 4 от договора за паричен заем,
а именно поради това че в 3-дневен срок от подписването му заемателят не е
представил на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на посочени в договора изисквания или 2.
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя. Тази клауза е нищожна, тъй като с
нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да
бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава,
компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При
това следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има
предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът
(заемът), той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави
обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това
задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи
права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната
неустойка. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели
само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия
случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие
с добрите нрави –чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г. о.; Р-88-2010 г., І т. о.; Р-702-2008 г.
ІІ т. о.). Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е
уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива
2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят
"Изи Асет Мениджмънт" АД е финансова институция. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
напри, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо
да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът,
която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на
кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от
Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа
към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва
недължимост на претендираното вземане за неустойка поради нищожност на
клаузата, с която е уговорена.
Предвид гореизложеното, следва,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1198,50 лева, представляваща дължима
главница по договор за паричен заем №2462141 от 30.12.2015 г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на 01.11.2016г. с
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник
е кредиторът; договорна лихва в размер на 82,60 лева за периода 01.02.2016 г. –
31.05.2016 г.; както и обезщетение за забава в размер на 218,64лв. за периода
02.02.2016 г. – 06.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.02.2018
г. до окончателното погасяване.
Следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни претенциите на
ищеца, свързани със заплащането на такса разходи в размер на 27,00 лева; както
и претендираната неустойка в размер на 582.40 лв. за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 02.03.2016г. до 31.05.2016г.;
По отношение на разноските: С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
в исковото производство съразмерно уважената
част от исковете. Видно от материалите по делото, ищецът претендира разноски във връзка с
образуването и воденото на гр.дело №3608/2018г. в общ размер на 1057.82лв. /207.82лв.
– държавна такса, 350.00лв. – юрисконсултско възнаграждение , 200.00лв.
възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза и 300.00лв. – за
особен представител на ответника./
Ищецът е направил разноски в заповедното производство / по ч.гр.дело №535/2018г.
по описа на РС-Пазарджик/ в размер на 92.18лв /42.18лв. – държавна такса и
50.00лв. – възнаграждение за процесуално представителство/, които също следва
да му бъдат присъдени съразмерно на уважената част от исковете му.
Ответникът е направил възражение
за прекомерност на размера на претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство по гр. дело №3608/2018г. по
описа на РС- Пазарджик, което съдът намира за основателно, като на основание
чл.25 от НЗЗПП определя в размер от 200.00 лв. В конкретният случай, ищецът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350.00лв. Съгласно
разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25, т.1, предвижда възнаграждение за
исковото производство– от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа. Съдът като съобрази посочените обстоятелства, намира, че в
полза на ищеца следва да се определи и
присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200.00 лева.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от
645.46 лв. за сторените от него разноски
по гр.дело №3608/2018г. , както и сумата от 65.53лв. по ч.гр.дело №535/2018г.
по описа на РС-Пазарджик.
С
оглед изхода
по спора, в тежест на страните следва да
се възложат и разноските за допусната по делото съдебно-техническа експертиза в
размер на 168.00 лева /платени от бюджета на съда/. Съразмерно уважената част
от исковете, ответникът следва да заплати сумата от 119.45лв., а ищецът -48.55лв.
Воден от горното, Районен съд-
Пазарджик,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, бул. „Петър Дертлиев“№25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, срещу В.А.Т.,
ЕГН-********** ***, положителни установителни искове, че В.А.Т., ЕГН-**********
дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор
за паричен заем №2462141 от 30.12.2015г., сключен между длъжника-ответник и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД: сумата от 1198.50 лева
/хиляда сто деветдесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща
незаплатена главница от договор за Договор за паричен заем №2462141 от
30.12.2015г.; сумата от 82.60 лева /осемдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
01.02.2016г. до 31.05.2016 г.; сумата от 218.64 лева /двеста и осемнадесет лева
и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.02.2016г. до 06.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумите , за
които суми е била издадена Заповед №272 от 12.02.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 535/2018г. по описа на РС-Пазарджик
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление -
гр.София, бул. „Петър Дертлиев“№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, оф.4, срещу В.А.Т., ЕГН-********** ***, положителни
установителни искове, за признаването на установено, че В.А.Т., ЕГН-********** дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор за паричен заем №2462141 от 30.12.2015г.,
сключен между длъжника-ответник и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД: сумата от 582.40 лв. /петстотин осемдесет и
два лева и четиридесет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договора за периода
02.03.2016 г. – 31.05.2016 г.,както и сумата от 27.00 лева /двадесет и седем
лева/, представляваща такса разходи по чл. 8, ал. 1 от процесния договор, за
които суми е била издадена Заповед №272 от 12.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. 535/2018г. по описа
на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА В.А.Т., ЕГН-********** ***, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.София, бул.
„Петър Дертлиев“№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, оф.4, сумата от 645.46 лв. /шестотин четиридесет
и пет лева и четиридесет и шест стотинки/
за сторените от него разноски по гр.дело №3608/2018г. , както и сумата
от 65.53лв. /шестдесет и пет лева и петдесет и три стотинки/ по ч.гр.дело
№535/2018г. по описа на РС-Пазарджик, на осн. чл.78,ал.1 ГПК
ОСЪЖДА В.А.Т., ЕГН-********** ***, да
заплати на РС- Пазарджик сумата в размер на 119.45лв. /сто и деветнадесет лева
и четиридесет и пет стотинки|/, представляваща заплатени по делото разноски
за съдебно-техническа експертиза от бюджета на съда, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
бул. „Петър Дертлиев“№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, оф.4, да заплати на РС- Пазарджик сумата в
размер на 48.55 лева /четиридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
заплатени по делото разноски за
съдебно-техническа експертиза от
бюджета на съда, съразмерно с отхвърлената част от исковете
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: