Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 14012 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 152453 от 27.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 17074/2018 г. на СРС, ГО, 125 състав, В.П.Е. е осъден да
заплати на А.Ч.Д., на основание чл.45 ЗЗД, сумата от 2 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 05.01.2018 г. –
11.03.2018 г., вследствие на пост в личния му фейсбук профил от 05.01.2018 г. в
социалната мрежа „Фейсбук“ https/www.facebook.com/profile.php?id=********** със следното съдържание: „ФАКТИ И
ДОКУМЕНТИ ЗА МОРАЛА НА ЕВРОДЕПУТАТА Д.: В БРЮКСЕЛ – ПО-НИСЪК ОТ ТРЕВАТА, В
СОФИЯ – ДУШМАНИН НА ТРЕТИЯ ПОЛ. В ЕВРОПА ГО ИГРАЕ ГЕЙ, В БЪЛГАРИЯ – БЕЙ. Ето
факти и документи за морала на депутата А.Д.: при гласуването за третия пол в
Европарламента /виж сайта Vote watch.еu/,
паркетният революционер гласува „Въздържал се“, в софийските тв студиа е
яростно „Против“. В Брюксел е в една парламентарна група с партията на Ердоган,
в София лае срещу диктатора в Анкара. Години наред плюеше ГЕРБ, но по заповед
от „Пиротска“ отведнъж стана общински съветник от квотата на ГЕРБ. В Столичния общински
съвет гласува „Въздържал се“ за паметника на бомбандиралите София американски
летци, по площадите се пеняви срещу монумента на янките. Д., мъж ли си, жена ли
си, хермафродит ли си?“, заедно със законната лихва от 05.01.2018 г. до
плащането, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от
2 500 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. Ответникът е осъден
да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 600 лв. разноски
по делото, съобразно уважената част от иска. Ищецът е осъден да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 500 лв. разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу така постановеното решение в
частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от
ответника В.П.Е.. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е
неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, в
нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Навежда оплакване,
че неправилно в първоинстанционното решение се сочи, че между страните е
отделено като безспорно авторството на процесната публикация и достигането й до
неограничен кръг лица, които са могли да я възприемат. В тази връзка излага
съображения, че с отговора на исковата молба е оспорил това обстоятелство,
оспорил е представената разпечатка от електронен документ от 05.01.2018 г., а от
страна на ищеца не е представен констативен протокол по чл.593 ГПК,
удостоверяващ съществуването на процесната разпечатка, поради което не може да
се установи, че същата е от личния профил на жалбоподателя. Наред с посоченото,
навежда оплакване, че от представената разпечатка не става ясно, че процесният
статус се отнася до ищеца. Развива доводи, че в заглавието и самата публикация
се съдържат твърдения за факти, а именно: че при гласуването на Истанбулската
конвенция в Европейския парламент ищецът е гласувал „въздържал се“; че в
телевизионните студиа ищецът непрекъснато се изявява като противник на конвенцията; че в Европейския парламент
ищецът е член на парламентарната група на Европейските консерватори и
реформатори, известна като „парламентарната група на Ердоган“; че в
телевизионните си участия ищецът се изявява като яростен противник на турския
президент Ердоган; че ищецът е бил общински съветник в София в групата на
партия „Герб“; че като общински съветник ищецът е гласувал „въздържал се“ за
изграждане на паметник на бомбардиралите София американски летци, избили
стотици беззащитни софиянци; че в публичните си изяви ищецът винаги е защитавал
обратната теза – срещу изграждането и премахването на този паметник.
Поддържа, че обръщението „Д., мъж ли
си, жена ли си, хермафродит ли си?“ представлява препратка /цитат/ към
фейлетона на Христо Ботев „Смешен плач“: „Нека
сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската
– за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика
на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли или хермафродит –
звяр или риба?...“ и се отнася за литературен герой, който няма ясно
изразено мнение и защитава противоречиви възгледи, като счита, че посоченият
израз не съдържа обидни квалификации, накърняващи честта и достойнството на
ищеца и че задаването на въпрос не представлява противоправно поведение.
По отношение на израза „В Европа го играе гей, в България – бей“
развива доводи, че със същия не се твърди, че ищецът е гей, което само по себе
си не е обидно, а че защитава правата на тази общност, след като не се обявява
против Истанбулската конвенция в Европейския парламент, докато в множество
медийни изяви в България се е изявявал като радикален противник както на конвенцията,
така и на гей парадите.
Оспорва изводите на съда, че използваните
изрази сочат на политическо поведение, недостойно по своя характер, тъй като
ищецът при гласуванията не е противник на двете взети решения, а в публичното
пространство бурно изразява позицията си на противник както на конвенцията,
така и на построяване на сочения паметник; че използваните категории съставляват
в съвкупност оценка на поведението на ищеца по повод гласуванията и цялостното
му политическо поведение; че чрез тях се сочи, че ищецът има недопустимо
политическо поведение на човек, който си сменя парламентарната група по
„заповед на Пиротска“, създава се намек /доколкото изразите следва да се
кредитират заедно със заглавието/, че ищецът гласува „въздържал се“ по
„заповед“ на управляващата партия; че цялостното впечатление от използваните
изрази е, че ищецът е човек с нисък политически морал и че с публикацията се
навява отрицателна характеристика на личността на ищеца и алюзия, че
поведението му е безпринципно, защото преместването от партия в партия е без
оглед политическата платформа на съответната партия, в която политикът мигрира
както и без оглед избирателите, изпратили депутата в ЕП и СОС, както и че
изложените оценки представляват и критика на посоченото поведение на ищеца.
Изложени са доводи, че излагането на факти от действителността не представлява
оценка и критика към поведението на ищеца.
Оспорва да е осъществил противоправно
поведение, изразяващо се в разпространение по електронен път на обидни
квалификации по отношение на ищеца.
Излага съображения, че от събраните
по делото гласни доказателства се установява, че за ищеца не са настъпили вреди
от процесната публикация – същият не се е затворил в себе си, не е ограничил
своите контакти и не е посещавал психотерапевт, телевизионните и публичните му изяви
не са били ограничавани, а по отношение изводите на съда, че процесната
публикация е могла да достигне до неограничен кръг лица излага доводи, че в
патриотичните среди никой не е виждал процесната разпечатка, а се е коментирал
единствено фактът на завеждане на делото.
Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника А.Д.. По отношение доводите
на жалбоподателя, че не е доказано авторството на процесната публикация, излага
съображения, че от представената
разпечатка на електронен документ се установява, че същата отразява пост
в профила на въззивника в социалната мрежа „Фейсбук“, като по делото е
установено, че изложеното в него е адресирано до въззиваемия; че посоченото
обстоятелство е отделено като безспорно между страните с доклада по делото,
срещу който ответникът не е възразил; че в първото по делото заседания
процесуалният представител на ответника е заявил, че постът е публикуван от
профила на доверителя му, но без знанието на последния, което само по себе си
представлява признание на източника на процесната публикация и същевременно – твърдение,
по отношение на което не е проведено доказване от страна на ответника. По
отношение възражението на жалбоподателя, че с процесната публикация не се
отправят обиди и клевети, а се отразяват факти, счита за правилни изводите на
първоинстанционния съд, че използваните изрази създават впечатление за нисък
политически морал, безпринципност на ищеца и целят накърняване на честта и
достойнството му, като съдържанието на негативните коментари излиза извън
рамките на допустимия в политическата полемика тон, с оглед на което
поведението на ответника се явява противоправно. По отношение доводите на
жалбоподателя, че ищецът не е претърпял вреди, въззиваемият поддържа, че
процесната публикация е свалена от профил, следван от 9 249 души, което
предполага, че е възприета от голям брой хора, като от ангажираните гласни
доказателства се установява, че е получила широк отзвук в политическите и
обществените среди, тъй като на въззиваемия се е наложило продължителен период
от време да дава обяснения относно политическото си поведение при срещи с
граждани, в професионалните си среди, в т.ч. относно сексуалната му ориентация,
като самата публикация е разисквана не само със самия въззиваем, но и сред
съпартийците му и в професионалните среди. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част. Претендира направените по делото разноски.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е влязло в сила
като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК,
намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът твърди, че към 05.01.2018 г. е бил депутат в
Европейския парламент и член на парламентарната група на Европейските
консерватори и реформатори; че се занимава с обществено-политическа дейност от
1997 г., когато става член на ВМРО, а от 2009 г. е неин заместник председател;
че е бил общински съветник в СОС като част от парламентарната група на ГЕРБ; че
ответникът е бил посланик на Република България в Република Хърватска от 1997
г. до 2002 г., народен представител в 43-тото НС, като от 01.12.2014 г. е бил
независим депутат, журналист с дългогодишен опит и преподавател в дисциплината
„Международно право и международни отношения“. Твърди, че е претърпял
неимуществени вреди в периода 05.01.2018 г. – 11.03.2018 г., изразяващи се в
накърняване на авторитета и доброто му име, в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в разпространение на обидни
и клеветнически твърдения по отношение на ищеца чрез публикуване на пост във
Фейсбук профила на ответника на адрес: https/www.facebook.com/profile.php?id=********** на 05.01.2018 г. в 12:44 часа със следното съдържание: „ФАКТИ И ДОКУМЕНТИ ЗА МОРАЛА НА ЕВРОДЕПУТАТА Д.:
В БРЮКСЕЛ – ПО-НИСЪК ОТ ТРЕВАТА, В СОФИЯ – ДУШМАНИН НА ТРЕТИЯ ПОЛ. В ЕВРОПА ГО
ИГРАЕ ГЕЙ, В БЪЛГАРИЯ – БЕЙ. Ето факти и документи за морала на депутата А.Д.:
при гласуването за третия пол в Европарламента /виж сайта Vote watch.еu/, паркетният революционер
гласува „Въздържал се“, в софийските тв студиа е яростно „Против“. В Брюксел е
в една парламентарна група с партията на Ердоган, в София лае срещу диктатора в
Анкара. Години наред плюеше ГЕРБ, но по заповед от „Пиротска“ отведнъж стана
общински съветник от квотата на ГЕРБ. В Столичния общински съвет гласува
„Въздържал се“ за паметника на бомбандиралите София американски летци, по площадите
се пеняви срещу монумента на янките. Д., мъж ли си, жена ли си, хермафродит ли
си?“. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деликта до изплащане на сумата. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
иск. Оспорва процесният статус да се отнася до ищеца. Развива доводи, че
обръщението „Д., мъж ли си, жена ли си, хермафродит ли си?“ представлява
препратка /цитат/ към фейлетона на Христо Ботев „Смешен плач“: „Нека сега нашата журналистика задържи
сълзите си, както ще ги задържи в европейската – за да оплаче други столици, други
варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що
плачеш? Мъж ли си, жена ли или хермафродит – звяр или риба?...“ и се отнася
за литературен герой, който няма ясно изразено мнение и защитава противоречиви
възгледи, като счита, че посоченият израз не съдържа обидни квалификации,
накърняващи честта и достойнството на ищеца и че задаването на въпрос не
представлява противоправно поведение. По отношение на израза „В Европа го играе гей, в България – бей“
излага съображения, че със същия не се твърди, че ищецът е гей, което само по
себе си не е обидно, а че защитава правата на тази общност, след като не се
обявява против Истанбулската конвенция в Европейския парламент, докато в
множество медийни изяви в България се е изявявал като радикален противник както
на конвенцията, така и на гей парадите. Счита, че в самата публикация се съдържат твърдения за факти,
а именно: че при гласуването на Истанбулската конвенция в Европейския парламент
ищецът е гласувал „въздържал се“; че в телевизионните студиа ищецът
непрекъснато се изявява като противник
на конвенцията; че в Европейския парламент ищецът е член на
парламентарната група на Европейските консерватори и реформатори, известна като
„парламентарната група на Ердоган“; че в телевизионните си участия ищецът се
изявява като яростен противник на турския президент Ердоган; че ищецът е бил
общински съветник в София в групата на партия „Герб“; че като общински съветник
ищецът е гласувал „въздържал се“ за изграждане на паметник на бомбардиралите София
американски летци, избили стотици беззащитни софиянци; че в публичните си изяви
ищецът винаги е защитавал обратната теза – срещу изграждането и премахването на
този паметник. Оспорва да е осъществил противоправно поведение, изразяващо се в
разпространение по електронен път на обидни квалификации по отношение на ищеца.
Оспорена е представената от ответника разпечатка на електронен документ, за
която се твърди да обективира процесната публикация. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Безспорно е между страните, в какъвто смисъл е и докладът на съда по
чл.146, ал.1, т.4 ГПК, че към 05.01.2018 г. ищецът е депутат в Европейския
парламент и член на парламентарната група на Европейските консерватори и
реформатори; че се занимава с обществено-политическа дейност от 1997 г., когато
става член на ВМРО, а от 2009 г. е неин заместник председател; че е бил
общински съветник в СОС като част от парламентарната група на ГЕРБ; че
ответникът е бил посланик на Република България в Република Хърватска от 1997
г. до 2002 г., народен представител в 43-тото НС, като от 01.12.2014 г. е бил
независим депутат, журналист с дългогодишен опит и преподавател в дисциплината
„Международно право и международни отношения“; че на 05.01.2018 г. в социалната
мрежа Фейсбук в профил „В.Е.“ с адрес: https/www.facebook.com/profile.php?id=********** е публикуван статус с посоченото от ищеца съдържание. За общоизвестни са
приети обстоятелствата, че при гласуването на Истанбулската конвенция ищецът е
гласувал „въздържал се“, както и че като общински съветник е гласувал
„въздържал се“ на заседание на СОС по предложение за изграждане на паметник.
По делото е представен възпроизведен на хартиен носител електронен документ
под формата на разпечатка от Фейсбук страница с адрес: https/www.facebook.com/profile.php?id=********** с посочен абонат: В.Е., от която е видно, че на 05.01.2018 г. в 12:44
часа е качена публикация със следното съдържание: „ФАКТИ И ДОКУМЕНТИ ЗА МОРАЛА НА ЕВРОДЕПУТАТА Д.: В БРЮКСЕЛ – ПО-НИСЪК ОТ
ТРЕВАТА, В СОФИЯ – ДУШМАНИН НА ТРЕТИЯ ПОЛ. В ЕВРОПА ГО ИГРАЕ ГЕЙ, В БЪЛГАРИЯ –
БЕЙ. Ето факти и документи за морала на депутата А.Д.: при гласуването за
третия пол в Европарламента /виж сайта Vote watch.еu/, паркетният революционер
гласува „Въздържал се“, в софийските тв студиа е яростно „Против“. В Брюксел е
в една парламентарна група с партията на Ердоган, в София лае срещу диктатора в
Анкара. Години наред плюеше ГЕРБ, но по заповед от „Пиротска“ отведнъж стана
общински съветник от квотата на ГЕРБ. В Столичния общински съвет гласува
„Въздържал се“ за паметника на бомбандиралите София американски летци, по
площадите се пеняви срещу монумента на янките. Д., мъж ли си, жена ли си,
хермафродит ли си?“.
От страна на ответника не е оспорено обстоятелството, че процесното
изявление е публикувано именно на неговия Фейсбук профил.
От страна на ответника е представен констативен протокол от 27.02.2019 г.
на нотариус рег. № 065 на НК, с който е удостоверено, че след влизане в google.bg и изписване на „Н.Б.цепи мрака: Вие господин Д.,
хомосексуалист ли сте или бисексуален?“ се констатира следното, за което е
приложена разпечатка, а именно: наличие на статия с посоченото заглавие в
електронното издание factor.bg.
По делото е прието извлечение от електронен документ, от което е видно,
че на 20.02.2019 г. е била публикувана статия с посоченото заглавие.
Представена е възпроизведена на хартиен носител статия от 18.12.2018 г. с
посочен автор: И.Д.и заглавие „ВМРО сложи кръст на паметника на US летците“.
Пред СРС е разпитан свидетелят М.П., който заявява, че познава ищеца, с
когото са приятели, от 2006 г.; че виждал
процесната публикация на Фейсбук профила на В.Е.; че ищецът е бил афектиран от
нея и два-три месеца същата е била тема на разговор, като се е налагало да дава
обяснения на близки, избиратели и приятели; че ищецът е бил засегнат от
направените внушения за проявена политическа непоследователност, както и
относно неговата сексуалност.
Пред СРС е разпитан и свидетелят В.Х., който заявява, че познава
ответника, с когото са били заедно в „Националния фронт за спасения на
България“, от петнадесет години; че не е виждал процесната публикация, но между
колегите им съпартийци се е коментирало непоследователното политическо
поведение на ищеца, който в България се е борел срещу Истанбулската конвенция,
а в Европейския парламент е гласувал „въздържал се“, без да е била обсъждана
неговата сексуалност.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Основателността на иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на деликта, а именно: 1) поведение
(действие/бездействие) на делинквента; 2) неговата противоправност; 3) вреда;
4) причинна връзка на вредата с поведението на делинквента и 5) вина.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на първите четири предпоставки, а именно: че е претърпял твърдените
от него вреди в причинна връзка с противоправното поведение на делинквента. По
отношение на вината нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за
наличието й, поради което, ако ответникът твърди, че не е действал виновно, в
негова тежест е да обори презумпцията.
От отделеното за безспорно между страните с доклада по делото по реда на
чл.146, ал.1, т.4 ГПК и показанията на свидетеля М.П., възприел непосредствено
процесната публикация, се установява, че в социалната мрежа Фейсбук в профил „В.Е.“
с адрес: https/www.facebook.com/profile.php?id=********** е публикуван статус с посоченото от ищеца съдържание.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с оглед липсата на
представен констативен протокол по чл.593 ГПК по делото не може да се установи,
че представената разпечатка е от личния профил на ответника. Посоченото
обстоятелство не е било оспорено от ответника пред първата инстанция, а
релевирането му едва с въззивната жалба предвид нормата на чл.266, ал.1 ГПК се
явява несвоевременно и е извън предмета на въззивна проверка.
Същевременно, от страна на процесуалния представител на ответника в
първото по делото заседание пред СРС се поддържа, че всеки можел да влезе в
профила му и да направи поправки и допълнения. По делото обаче не се твърди и
установява такъв достъп до профила на ответника в социалната платформа
„Фейсбук“ да е бил осъществен от трето за спора лице, нито се твърди и
установява публикацията да се е появила в резултат на други обстоятелства, стоящи
извън волята на ответника. Този извод не се разколебава от доводите на
жалбоподателя във връзка със заявеното оспорване на представената по делото
разпечатка от социалната платформа „Фейсбук“. В случая се касае за представяне
на електронен документ, възпроизведен на хартиен носител като препис, т.е.
разпечатка. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1, изр.1 ГПК, той се представя
по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител,
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание /в посочения смисъл - решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр.
д. № 2040/2014 г. на ВКС, IV ГО, определение № 838 от 21.11.2016 г. по гр. д. №
2687/2016 г. на ВКС, IV ГО/.
По изложените съображения следва да се приеме, че от отделените за
безспорни между страните обстоятелства и ангажираните по делото доказателства
се установява, че на 05.01.2018 г. в 12:44 часа ответникът е публикувал пост в
профила си в социалната платформа „Фейсбук“ със соченото от ищеца съдържания,
като доводите на жалбоподателя в обратен смисъл се явяват неоснователни.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не се установява
публикацията да се отнася до ищеца. Увреденото лице може да е посочено от
автора на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не
предпоставя никакво съмнение относно неговата личност, като само в такъв случай
при предявена деликтна претенция съдът може да приеме, че са накърнени доброто
име, честта или достойнството именно на дадения ищец и че именно той е противоправно
увреден /в посочения смисъл - решение № 439/20.01.2016 г. по гр.д. №
2 773/2015 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 12/06.02.2013 г. по гр.д. №
449/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО/. Съдът намира, че в случая споменаването на името
на ищеца както в заглавието на публикацията, оформено с главни букви, така и в
самото й съдържание, обуславя извод, че публикацията се отнася именно до него.
В нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на
Република България е прокламирано основното право на гражданите да изразяват
мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин. Тази свобода на изразяване на мнение обаче не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в ал.2 на същата
разпоредба, според която това право не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго. Такава възможност не е установена и с
прокламираната в чл.40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и другите
средства за масова информация, както и свързаното с нея право по чл.41, ал.1 от Конституцията, касаещо гарантираната от законодателя възможност всеки да търси,
получава и да разпространява информация, чието осъществяване, предвид
установеното в изречение второ от тази норма изискване, също не може да бъде
насочено срещу правата и доброто име на другите граждани. Посочената правна
уредба дава общия критерий, въз основа на който въпросът за баланса на
гарантираните основни права и свободи на гражданите се разрешава във всеки
конкретен случай при съобразяване на конкретните обстоятелства, свързани с
него. От изложеното следва, че когато не
се касае за превратно упражняване на правото по чл.39, ал.1 от Конституцията и
свободата на словото не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения
и оценки могат да се разпространяват свободно.
На проверка за истинност подлежат фактическите
твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако
позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за
вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната
действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника само ако
представляват обида /в посочения смисъл – решение № 85 от 23.03.2012 г. по
гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. № 92/2009
г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС,
ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Между страните са отделени като безспорни по реда на чл.146, ал.1, т.4 ГПК обстоятелствата, че към 05.01.2018 г. ищецът е депутат в Европейския
парламент и член на парламентарната група на Европейските консерватори и
реформатори; че се занимава с обществено-политическа дейност от 1997 г., когато
става член на ВМРО, а от 2009 г. е неин заместник председател; че е бил
общински съветник в СОС като част от парламентарната група на ГЕРБ. За
общоизвестни са приети обстоятелствата, че при гласуването на Истанбулската
конвенция ищецът е гласувал „въздържал се“, както и че като общински съветник е
гласувал „въздържал се“ на заседание на СОС по предложение за изграждане на
паметник на бомбардиралите София американски летци.
От анализа на заглавието и цялостното съдържание на публикацията следва,
че въз основа на фактически твърдения и посредством използваните изрази като
„по-нисък от тревата“, „душманин на третия пол“, „в Европа го играе гей, в
България – бей“, „паркетен революционер“, „лае“, „плюеше“, „по заповед от
„Пиротска“, „пеняви се“ и обръщението „Д., мъж ли си, жена ли си, хермафродит
ли си?“ се изгражда представа за крайно противоречиво и непоследователно
политическо поведение, което с оглед заглавието „факти и документи за морала на
евродепутата Д.“ насочва към идеята за нисък политически морал и
безпринципност. В случая не може да се приеме, че публикацията остава в обхвата
на допустимата критика по въпроси от обществен интерес. Независимо от
широките граници, в които се защитава свободата на изразяване и по-ниската
степен на защита на публичните личности, каквато е ищецът, репутацията му
не следва да бъде лишена от защита.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тъй като обръщението „Д.,
мъж ли си, жена ли си, хермафродит ли си?“ представлява препратка /цитат/ към
фейлетона на Христо Ботев „Смешен плач“, то не би могло да се възприеме като
обидно. В случая се касае за конкретно отправено към ищеца обръщение, което в
контекста на цялостното впечатление, създадено от статията, засилва внушението
за недопустима безпринципност в политическото поведение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с израза „В Европа го играе гей, в България – бей“
се твърди не, че ищецът е гей, което само по себе си не е обидно, а че защитава
правата на тази общност, след като не се обявява против Истанбулската конвенция
в Европейския парламент, докато в множество медийни изяви в България се е
изявявал като радикален противник както на конвенцията, така и на гей парадите.
Дори да не се разглежда като фактическо твърдение относно сексуалността на
ищеца, посоченият израз в контекста на цялостното впечатление от публикацията
засилва внушението, че ищецът защитава интересите на дадена общност в разрез
със заявените от него политически позиции.
По изложените съображения неоснователно се
явява оплакването на жалбоподателя, че не е осъществил противоправно поведение,
изразяващо се в разпространение по електронен път на обидни квалификации по
отношение на ищеца.
Установи се от показанията на свидетеля М.П.,
че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и доброто
му име, като не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя в обратен
смисъл.
По изложените съображения съдът приема, че са
налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно:
деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и
вредите. Установи се противоправното деяние на ответника, а презумпцията за
вината му по чл.45, ал.2 ЗЗД не беше оборена, поради което доводите на жалбоподателя
в обратния смисъл се явяват неоснователни. Наличието на кумулативната даденост
на нормативно установените елементи от фактическия състав на института на
непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД в настоящия казус обуславя основателността
на предявения иск на това основание за заплащането на обезщетение за
възстановяването на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
От страна на жалбоподателя не са изложени доводи във връзка с размера на
обезщетението за неимуществени вреди, поради което този въпрос е извън предмета
на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
На въззиваемия следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 405 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция по договор за правна защита от
14.10.2019 г., определено по реда на чл.78, ал.5 ГПК с оглед своевременно
въведеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно предвид фактическата и правна
сложност на делото, броя на проведените о.с.з. и обема на осъществената
процесуална защита.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по
въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. Според
постоянната практика на ВКС употребеният термин „до 5000 лв.“ следва
да се тълкува в смисъл, че обжалването е недопустимо, ако цената на иска е
точно 5000 лв. В посочения смисъл са определение № 171 от 11.04.2013
г. по ч. гр. д. № 2139/2013 г. на ВКС , I ГО; определение № 85 от
01.04.2013 г. по гр. д. № 1606/2013 г. на ВКС, I ГО; определение № 340 от
25.07.2012 г. по ч. гр. д. № 278/2012 г. на ВКС, II ГО; определение №
341 от 18.05.2012 г. по ч. гр. д. № 295/2012 г. на ВКС, III ГО; определение
№ 737 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 544/2012 г. на ВКС, IV ГО; определение
№ 497 от 04.07.2012 г. по ч. гр. д. № 502/2012 г. на ВКС, IV ГО; определение №
487 от 16.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3984/2017 г. на ВКС, IV ГО и др.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
152453 от 27.06.2019 г., постановено по гр.д. № 17074/2018 г. на СРС, ГО, 125
състав, в ЧАСТТА, с която В.П.Е.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на А.Ч.Д., ЕГН **********, на основание
чл.45 ЗЗД, сумата от 2 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 05.01.2018 г. –
11.03.2018 г., вследствие на пост в личния му фейсбук профил от 05.01.2018 г. в
социалната мрежа „Фейсбук“ https/www.facebook.com/profile.php?id=********** със следното съдържание: „ФАКТИ И
ДОКУМЕНТИ ЗА МОРАЛА НА ЕВРОДЕПУТАТА Д.: В БРЮКСЕЛ – ПО-НИСЪК ОТ ТРЕВАТА, В
СОФИЯ – ДУШМАНИН НА ТРЕТИЯ ПОЛ. В ЕВРОПА ГО ИГРАЕ ГЕЙ, В БЪЛГАРИЯ – БЕЙ. Ето
факти и документи за морала на депутата А.Д.: при гласуването за третия пол в
Европарламента /виж сайта Vote watch.еu/,
паркетният революционер гласува „Въздържал се“, в софийските тв студиа е
яростно „Против“. В Брюксел е в една парламентарна група с партията на Ердоган,
в София лае срещу диктатора в Анкара. Години наред плюеше ГЕРБ, но по заповед
от „Пиротска“ отведнъж стана общински съветник от квотата на ГЕРБ. В Столичния
общински съвет гласува „Въздържал се“ за паметника на бомбардиралите София
американски летци, по площадите се пеняви срещу монумента на янките. Д., мъж ли
си, жена ли си, хермафродит ли си?“, заедно със законната лихва от 05.01.2018
г. до плащането.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск за сумата над 2 500 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв., е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА В.П.Е., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на А.Ч.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес:***, първи надпартерен етаж, вдясно – адв. И.Г., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 405 лв.
разноски по делото.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.