Р Е Ш
Е Н И Е № 236
Гр. Сливен, 06.06.2023 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на девети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 419 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от С.З.К. с ЕГН ********** и адрес ***, с УРН 364306 в ИСАК срещу
Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 и за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/95#10, издаден на
20.10.2022 г. от Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който
по отношение на жалбоподателя е прекратен ангажимент по мярка 11 за кампания
2020 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по
направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и
2019 г. във връзка с подадените за съответните кампании заявления за
подпомагане в размер на 11 392,93 лв., ведно с лихви върху сумата, като на
адресата е определен 50-дневен срок за доброволно плащане на посочената сума.
В жалбата се твърди нищожност,
алтернативно – материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания
административен акт. Последният не съдържал задължителни реквизити,
материалният закон не бил коректно приложен, като следвало да се приложи чл. 15
от Наредба № 4/24.02.2015 г. в редакцията му, действаща към 2020 г. В случая
срокът за произнасяне на административния орган изтичал най – късно до месец
октомври на следващата стопанска година – 2021. Липсата на произнасяне в
посочения срок водела до формирано мълчаливо съгласие за плащане на сумата,
т.е. влязъл в сила административен акт, поради което процесният се явявал
нищожен. В хода на административното производство оспорващият не могъл да изчертае референтните парцели, тъй като в ОСЗ не му бил
предоставен достъп до очертаните такива през 2017 и 2018 г., а до тези,
очертани през 2019 г. Непредоставянето на данни за предходните години било в
противоречие с изискването на чл. 69 от Регламент 1306/2013 г. С оглед посоченото
в оспорения акт, следвало да се приеме, че му е наложена административна
санкция по чл. 77 § 4 б. „в“ от регламента, но приложима била разпоредбата на
чл. 77 § 2 б. „г“, предвид липсата на вина. В случая незаявяването на
съответните земеделски площи не било по вина на К., поради което и наложената
санкция се явявала незаконосъобразна. Заявява още, че в оспорения акт липсват мотиви.
Моли съда да прогласи нищожността на оспорения акт, алтернативно - да отмени
същия като незаконосъобразен и върне преписката на компетентния орган за ново
произнасяне. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание оспорващият,
редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен адв. Д.
О., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за разноски. В
писмени бележки заявява, че е била налице обективна невъзможност жалбоподателят
К. да изпълни поетия ангажимент – криза с ковид 19, поради която не могъл да
сключи договор за последната текуща година. Поради това била налице
непреодолима сила, уредена в чл. 306 от Търговския закон ТЗ), освобождаваща
длъжника от отговорност. Неподписването на договор било именно такова
форсмажорно обстоятелство, независещо от волята на з. с., без възможност то да
бъде предвидено при поемане на агроекологичния ангажимент. Несъобразяването на
административния орган с неговото наличие съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че спорният
по делото въпрос е по каква причина К. не е могъл да заяви площи, за да
достигне процента на припокриване на референтната площ. За парцел 30990.13.21 разминаването
настъпвало, тъй като ИСАК не позволявал да се очертае целия имот. Намалението
при всички останали се дължало на факта, че системата не позволявала да се
очертаят границите, заложени в договора, но същите се обработвали в цялост и
при проверка на място това щяло да се установи. В оспореният акт не били
обсъдени възраженията на жалбоподателя, съставляващо съществено процесуално
нарушение. Твърди още, че не ставало ясно какъв е толерансът на измервателните
уреди. Моли съда за отмяна на обжалвания акт, с претенция за присъждане на сторените
в производството разноски.
В открито съдебно заседание административният
орган – Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован,
не се представлява. В писмено становище моли съда да отхвърли жалбата, с
претенция за разноски и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият С.З.К. бил р. с Уникален
регистрационен номер (УРН) 364306 в Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК). На 10.05.2020 г. подал Общо Заявление за подпомагане вх. №
19288083 с УИН 20/020620/30384 по СЕПП, СПП, ЗДП, СП, СПК, ПНДП, Мярка 10,
Мярка 11, НР1 и НР2, с приложена към същото таблица за използваните 27 парцела
през 2020 г., от които 22 парцела заявени за подпомагане по мярка 11 –
направление „Биологично растениевъдство“. При подаване на заявлението били
извършени автоматични проверки на въведените данни, обективирани в Резултати от
автоматични проверки в заявление за подпомагане по директни плащания за
кампания 2020 (л. 53). Съгласно същите, по мярка 11 „Биологично земеделие“ по
направление „Биологично растениевъдство“ площта с ангажимент възлиза на 23.95
ха, декларираната площ за кампания 2019 е 23.58 ха, а декларираната за кампания
2020 възлиза на 20.98 ха. Резултатите от извършените проверки са подписани от
земеделския производител. В Приложение за кандидатстване по Марка 11
„Биологично земеделие“ К. декларирал, че през текущата година намалява площта,
за която има поет биологичен ангажимент по направление „Биологично
растениевъдство“ и спазва разпоредбите на чл. 17 ал. 2 от Наредба №
4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 г., като към заявлението прилага и обяснение, в което посочва
причините за намаляване на площите (л. 61). В Обяснение (л. 51), подписано от С.К.
е вписано: „Намаление на площите, поради географското местоположение на
правното основание, за които имам поет агроекологичен ангажимент по следните
мерки: Мярка 10 и Мярка 11“.
С писмо изх. № 01-6500/95/11.01.2022
г. Заместник -изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомил на основание
чл. 26 от АПК К. за откриване на производство по издаване на административен
акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. Съгласно съдържанието на
това писмо, при извършване на административни проверки на подаденото заявление
за подпомагане с УИН 20/020620/30384 е установено, че при извършените
административни мерки по заявлението, включващи автоматично географско
сравнение на одобрените/референтни парцели по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично растениевъдство“ и заявените по направлението през
текущата кампания в ИСАК е установено, че процентът на припокриване на площта е
87.56 %. С писмото била дадена възможност на адресата К. да възрази по
констатациите в същото.
С позоваване на горното писмо, с
повторно такова с изх. № 01-6500/95#7/26.07.2022 г.
Заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомил С.К., че следва
да възстанови 10 % от полученото финансово подпомагане в размер на
(113 929,27 лв.), т.е. сума в размер на 11 392,93 лв. Със същото К.
бил приканен да възстанови сумата без лихви, както и за възможността да
депозира възражения и допълнителни доказателства, относими към констатациите.
На 11.08.2022 г. С.К. депозирал
възражение, постъпило с вх. № 01-6500/95#8,
в което заявил, че писмото е издадено при допуснато съществено процесуално
нарушение и не може да бъде годно основание за започване на административно
производство. Заявените/незаявени площи не били по вина на з. с., а в резултат
на промяна в номерата на блоковете, поради което се получило раздробяване на
площите на няколко парцела и К. не е заявил част от използваните площи, тъй
като липсва правно основание за тях.
На 20.10.2022 г. Заместник –
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Акт за прекратяване на
ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания
2020 г. и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/95#10, с което прекратил по отношение на С.З.К.
ангажимента по посочената мярка и определил подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015,
2016, 2017, 2018 и 2019 г. във връзка с подадените заявления за подпомагане в
размер на 11 392,93 лв., определил 50-дневен срок за доброволно заплащане
на сумата и олихвяване на същата. Актът бил връчен лично на К. на 31.10.2022 г.
Жалбата срещу същия е подадена до настоящия съд на 14.11.2022 г.
По преписката са представени
приложения към договора за контрол и сертификация на биологични продукти, както
и извлечения от СЕБРА за извършени парични преводи през 2016, 2017, 2018, 2019
и 2020 г. по Мярка 11 с наредител Разплащателна агенция – директни плащания и
получател С.З.К. (л. 26 – 40). От същите се установява, че з. п. – бенефициент К.
е получил финансово подпомагане от ДФ „Земеделие“ по години, както следва: през
2016 г. – сума в общ размер на 8371,11 лв., през 2017 г. – сума в общ размер на
34 316,94 лв., през 2018 г. – сума в общ размер на 31 120,03 лв.,
през 2019 г. – сума в общ размер на 30 741,62 лв. и през 2020 г. – сума в
общ размер на 9 379,57 лв., или общо – 113 929,27 лева.
Към доказателствата е приобщена
извадка от протокол № 197 от заседание на УС на ДФ „Земеделие“, проведено на
19.08.2022 г., съгласно чиято т. 2, с ресор „Директни плащания на площ“ е и. Заместник
– изпълнителният директор В. И. К. (издател на процесния
акт). Със Заповед №
03-РД/3088/22.08.2022 г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал
на посочения Заместник – изпълнителен директор правомощията да издава и
подписва административни актове по мерки 214 „Агроекологични плащания“, мярка
10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“, с което
едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по
възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление.
По делото са извършени и приети като
неоспорени съдебно – техническа експертиза и допълнителна такава, изготвени от
вещо лице със с. „Г. и к.“, която съдът кредитира като компетентна,
безпристрастна и съответна на останалия, събран по делото доказателствен
материал. Съгласно заключението на вещото лице, в първата година от ангажимента
– 2016 г. К. е заявил за подпомагане по Марка 11 „Биологично земеделие“ и са
одобрени за участие 23.95 ха, а за кампания 2020 г. по същата мярка са заявени
20.97 ха. Сечението на референтните парцели (2016 г.) и заявените за
подпомагане парцели през 2020 г. по мярката са, както следва: парцел
15944-930-27-1 с референтна площ 0.48 ха, заявен през 2020 г. с № 80474-478-1-1
с площ от 0.48 ха и сечение от 0.48 ха; парцел 15944-930-28-1 с референтна площ
от 3.70 ха, заявен през 2020 г. с № 80474-478-2-2 с площ от 1.70 ха и сечение
от 1.70 ха; парцел 15944-930-29-2 с референтна площ от 1.83 ха, заявен през
2020 г. като парцели с № № 80474-478-3-1 с площ от 0.46 ха, 80474-478-3-2 с
площ от 0.67 ха и 80474-478-3-3 с площ от 0.70 ха и сечение от 0.46, 0.67 и
0.70 ха; парцел 30990-461-5-1 с референтна площ 0.77 ха, заявен за 2020 г. с № 30990-462-5-2
с площ от 0.74 ха и сечение от 0.74 ха; парцел 30990-462-2-1 с референтна площ
от 3.38 ха, заявен за 2020 г. с № 30990-462-4-1 с площ от 3.33 ха и сечение от
3.33 ха; парцел 47980-31-1-1 с референтна площ 0.43 ха, заявен за 2020 г. с
площ от 0.43 ха и сечение от 0.43 ха; парцел 47980-443-1-1 с референтна площ от
1.14 ха, заявен за 2020 г. с № 47980-443-2-1 с площ от 1.13 ха и сечение от
1.13 ха; парцел 47980-449-1-1 с референтна площ от 0.92 ха, заявен за 2020 г. с
площ от 0.92 ха и сечение от 0.92 ха; парцел 80474-5-25-1 с референтна площ от
0.50 ха, заявен за 2020 г. с № 80474-5-6-1 и площ от 0.50 ха, сечение от 0.50
ха; парцел 80474-43-9-1 с референтна площ от 0.14 ха, заявен за 2020 г. с №
80474-478-4-1 с площ от 0.14 ха и сечение от 0.14 ха; парцел 80474-412-36-1 с
референтна площ от 1.75 ха, заявен за 2020 г. с № 80474-451-13-1 с площ от 1.75
ха и сечение 1.75 ха; парцел 80474-412-37-1 с референтна площ от 1.23 ха,
заявен за 2020 г. с № 80474-451-9-4 с площ от 0.93 ха и сечение от 0.93 ха; парцел
80474-412-38-1 с референтна площ от 0.44 ха, заявен за 2020 г. с №
80474-451-12-2 с площ 0.43 ха и сечение от 0.43 ха; парцел 80474-412-39-3 с
референтна площ от 4.30 ха, заявен за 2020 г. с № 80474-451-10-3 с площ 4.00 ха
и сечение 4.00 ха; парцел 80474-412-40-1 с референтна площ от 0.71 ха, заявен
за 2020 г. с № 80474-451-14-1 с площ 0.43 ха и сечение от 0.43 ха; парцел
80474-412-41-1 с референтна площ от 0.61 ха, заявен за 2020 г. с №
80474-451-15-1 с площ от 0.61 ха и сечение от 0.61 ха; парцел 80474-412-42-3 с
референтна площ от 0.27 ха, заявен за 2020 г. с № 80474-451-11-1 с площ от 0.27
ха и сечение от 0.27 ха; парцел 80474-415-3-1 с референтна площ от 0.40 ха,
заявен за 2020 г. с № 80474-455-2-1 с площ от 0.40 ха, сечение 0.40 ха; парцел
80474-429-2-1 с референтна площ от 0.38 ха, заявен за 2020 г. с № 80474-423-2-2
с площ от 0.38 ха и сечение от 0.38 ха; парцел 80474-429-3-1 с референтна площ
от 0.57 ха, заявен за 2020 г. с площ от 0.57 ха и сечение от 0.57 ха. При така
описаните площи и сечение експертът обобщава, че референтните площи възлизат на
23.95 ха, заявените за подпомагане за 2020 г. – на 20.97 ха, при които
сечението (площта на пресичане на референтните от 2016 г. със заявените за 2020
г. площи) възлиза на 20.97 ха и съответно процентът на припокриване, изчислен
по формулата СРЗП/РПх100% (20.97/23.95х100%) е 87.56%. Експертът сочи най-често
прилаганите способи за изчертаване на заявените за подпомагане площи:
автоматично изчертаване по границите на правното основание, автоматично изчертаване
на заявения парцел по данните от предходната година, очертаване на заявения
парцел по границите на поддържаната площ. Съгласно заключението, при
изчертаването на заявените парцели, служителите на ОСЗ оказват помощ и
съдействие на бенефициентите при заявяването, но не са отговорни за грешки в
изчертаването и въвеждането на данни. С въвеждането на т.нар. слой „Правно
основание“ всеки от бенефициентите може да заявява (чертае) само в границите на
правното си основание. Експертът е категоричен, че в процесния случай границите
на заявените парцели не са изчертани автоматично, а
всички парцели биха могли да се заредят автоматично, ако границите на площта,
заета от трайните насаждения отговарят на границите на правното основание. Според
експертното заключение, въпреки извършената проверка и посочените нередности в
заявяването, бенефициентът се е подписал и не е извършил корекции на границите
на заявените парцели. Единствената причина, поради която на бенефициента не е
разрешено да чертае, е липсата на правно основание, а именно в ОСЗ се подават и
съхраняват документите за правно основание.
Съгласно допълнителното заключение, за
кампания 2020 г. по мярка 11 С.К. е заявил за подпомагане 22 парцела с обща
площ от 20.97 ха. Сечение на заявените за подпомагане БЗС с поземлените имоти
по кадастралната карта, за които има представени документи за правно основание
е изведено в таблица, според която поземлените имоти, за които е представено
правно основание са с площ от 39.23 ха, като вещото лице формира извод, че
разликата между площите на поземлените имоти с правно основание и референтните
площи се дължи на обстоятелството, че голяма част от площите с правно основание
не са част от референтните площи. Вещото лице заключава, че определянето на
границите на физическите блокове, разделянето им на БЗС и парцели се извършва
всяка година от служители на МЗХ, извършващи дешифрирането на обновената ЦОФК
или от служителите на ОСЗ и ОДЗ, извършващи специализирани теренни проверки за
определяне границите на слоя „ПДП“ за годината. В случая за 2020 г. заповедта
на министъра на земеделието за даване на указания за извършване на проверките е
издадена на 17.08.2020 г. със срок за приключване на проверките 02.10.2020 г.,
т.е. 4-5 месеца след подаване на заявленията за подпомагане. Заключението на
вещото лице е, че разделянето или неразделянето на парцелите с нищо не е
повлияло на факта, че за 2020 г. са заявени за подпомагане по мярка 11 площи в
размер на 20.97 ха при референтни по мярката 23.95 ха и процентът на
припокриване е 87.56 ха. С допуснатата грешка бенефициентът се е запознал от
извършените автоматични проверки на 10.05.2020 г., подписал се е и не е
предприел никакви мерки за отстраняване на проблема.
Съгласно представена по делото
писмена информация, обективирана в писмо от Заместник – изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ изх. № 01-6500/95#15/21.04.2023 г., в
кампания 2014 г. не е съществувало ограничение бенефициентите да заявяват за
подпомагане площи на базата на регистрирано правно основание; през кампания
2015 г. бенефициентите са заявявали площи, като се извършвала проверка на ниво
землище; в ИСАК съществува функционалност, с която бенефициентът се
предупреждава ако при чертането завиши регистрираното правно основание за
ползване на земеделските земи в землището, която функционалност е разработена
под формата на фатална грешка; и за двете кампании – 2014 и 2015 г. по
заявленията на С.К. не е извеждана такава грешка. Според информацията, към
настоящия момент в ИСАК и СЕУ се визуализират както правното основание, така и
кадастралните имоти, заложени са контроли и предупреждения при превишаване на
правното основание и други предупреждения, касаещи поети многогодишни
ангажименти, като бенефициентът може да заявява площи, които обработва, стига
да не превишава регистрираното правно основание. Предупрежденията за грешка се
предоставят за подпис на з. с.. Към писмото са приложени сертификати за
валидация на инструментите за измерване.
В писмо изх. №
РД-12-02-354-1/03.04.2023 г. на Началник ОСЗ – С. е изразено становище, че служителите
на ОСЗ не са оторизирани и нямат достъп до данните в системата за регистрация
на кандидатите, на заявленията за подпомагане и за плащане; Разплащателната
агенция създава и поддържа тази система и извършва нейното хардуерно и
софтуерно осигуряване.
Въз основа на горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в предвидения в чл. 149 ал. 1 от АПК преклузивен срок, от легитимирана страна - при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата се
преценява като неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – Заместник - изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, действащ при наличие на материална и персонална
компетентност. Съгласно чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП), Изпълнителният директор на ДФЗ е и
изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) и като такъв организира,
ръководи нейната дейност и я представлява. Според чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор може да делегира със заповед на
заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В
разглеждания случай Изпълнителният директор на фонда, в съответствие с чл. 20а
ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП и чл. 11 ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ,
със Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. (т. 5) е делегирал на свой заместник - изпълнителен
директор правомощието да издава и подписва административни актове по мерки 214
„Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11
„Биологично земеделие“, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се
предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по
съответното направление. Следователно, административният акт е издаден както в
изискуемата от закона писмена и предметна форма и съдържание, така и от
компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с надлежен акт правомощия,
при наличието на законова делегация за това. При неговото постановяване съдът
не установява допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, предпоставка за неговата отмяна. Административното производство е
инициирано от компетентния овластен орган по повод установени при
административни проверки несъответствия, като при спазване изискванията на чл.
26 ал. 1 от АПК земеделският стопанин е уведомен с две писма, в които са
изложени подробни съображения относно констатациите и предмета на образуваното
административно производство, предоставена му е възможност да възрази и
представи доказателства, от която последният се е възползвал. Освен валиден и
процесуално законосъобразен, оспореният акт се преценява от настоящата съдебна
инстанция и като издаден в съответствие с относимите материалноправни
норми, при следните съображения:
Видно от съдържанието на оспорения
акт за прекратяване на ангажимент и установяване на публично държавно вземане, същият
е издаден при изрично нормативно овластяване по чл. 27 ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от
ЗПЗП, чл. 162 ал. 2 т. 8 и т. 9 от ДОПК, въз основа на извършени
административни проверки по чл. 46 ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. и с
правно основание чл. 15 ал. 3 т. 1 и ал. 4 т. 2 б. „г“ от Наредба №
4/24.02.2015 г. Съгласно чл. 27 ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз; Вземанията, които възникват
въз основа на административен договор или административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс; Дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите
за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Упоменатите и в акта разпоредби на чл. 162
ал. 2 т. 8 и т. 9 от ДОПК определят като публични държавни вземания недължимо
платени и надплатени суми, както и неправомерно получени или неправомерно
усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз,
включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз
основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано
финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз, както и лихвите
за тези вземания. Видно от административната преписка и предмета на настоящия
правен спор, относими и приложими към процесния случай са разпоредбите на Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Видно от
доказателствата, оспорващият К., като з. с. е р. в ИСАК и бенефициент на
държавна финансова помощ по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020
г. с направление „Биологично растениевъдство“, като в периода от поемане на
ангажимента 2015 г. до 2019 г. е получател на средства в размер на
113 929,27 лв., наредени РА за съответните кампании. Противно на
твърдяното от оспорващата страна, доказателства за изплащане на сумите са
приложени по преписката (л. 26 – 40) и надлежно удостоверяват извършените
плащания. Спорният период в настоящото производство е кампания 2020, за
финансиране в която жалбоподателят е подал заявление за подпомагане с УИН
20/020620/30384 с приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично
земеделие“. До 2019 г. бенефициентът е финансиран с горепосочената сума на
основание чл. 6 от Наредба № 4/24.02.2015 г. (Наредбата) за петгодишен период
на ангажимента, като съобразно ал. 3, след приключване на периода на
ангажимента по съответното направление същият може да бъде удължаван ежегодно,
но не по-късно от кампания 2022 г. Видно от посоченото заявление, за
подпомагане през кампания 2020 г. са заявени 22 парцела, като при извършените
автоматични проверки на въведените данни заявената площ за подпомагане възлиза
на 20.97 ха. Пак от преписката се установява, не се и спори, че референтната
площ – одобрената за подпомагане площ на парцели е 23.95 ха. Резултатите от
автоматичните проверки на въведените данни са обективирани писмено и подписани
без възражение от К., като саморъчно е попълнил и Обяснение (л. 51), в което е
заявил намаление на площите, поради географското местоположение на правното
основание, за които има поет агроекологичен ангажимент по мярка 10 и мярка 11.
Съгласно разпоредбата на чл. 17 ал. 1 от Наредбата, дейностите по направление
"биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за
едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на многогодишния
ангажимент. Следователно, бенефициентът на държавна финансова помощ е
нормативно задължен да извършва съответните агротехнически дейности върху едни
и същи парцели за целия период на поетия ангажимент. В случая при извършените
автоматични проверки е установено, че заявените на правно основание площи за
кампания 2020 са в размер, по – малък от заявяваните през предходните кампании,
в т.ч. и от референтните такива (одобрени за подпомагане през 2016 г.). Както
се установява от представената от ответния орган писмена информация, в ИСАК и
СЕУ се визуализират правното основание и кадастралните имоти, като са заложени
контроли и предупреждения при превишаване на правното основание, а
доказателства за валидността на хардуерните и софтуерните инструменти, с които
се обслужват данните в ИСАК са представени и не подлежат на съмнение. Съгласно
чл. 41 ал. 5 от ЗПЗП, министерството на земеделието степенува, обобщава и
предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за
регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи, а съобразно ал.
6, при подаване на заявление за подпомагане чрез Интегрираната система за
администриране и контрол Разплащателната агенция извършва проверка на данните
от заявлението, които се съпоставят с данните по ал. 5. Когато земеделският
стопанин е включил в заявлението си земеделски земи извън площите с правно
основание или в размер, надвишаващ регистрираното правно основание за ползване,
системата генерира предупреждение за грешка. Предупреждението за грешка се
предоставя за подпис на з. с.. В настоящия случай тази процедура е реализирана,
а изискването за запознаване срещу подпис на бенефициента е спазено. В хода на
настоящото съдебно производство от оспорващата страна не са ангажирани
доказателства, оборващи констатациите на административния орган, мотивирани с
установеното при автоматичните проверки. Твърдението в писмените бележки за
невъзможност жалбоподателят да сключи договор, поради пандемичната
обстановка и свързаните със същата ограничения, не намира никаква опора в
доказателствата. Неясно е във връзка с това твърдение за какъв договор се
отнася същото, а нормата, на която се прави позоваване – чл. 306 от Търговския
закон е неприложима, доколкото в случая се касае не за търговски отношения, а
за административно правоотношение, възникващо по силата на нормативни актове,
регламентиращи държавното финансово подпомагане в сферата на земеделието. Кои обстоятелства следва да се считат за
непреодолима сила, какви са предпоставките са тяхната квалификация като такива
и редът за съобразяването им в аспекта на коментираното правоотношение са
регламентирани в съответните подзаконови нормативни актове, уреждащи процесната
материя и съответните им методики. Търговският закон регламентира друг вид
отношения, свързани с търговския оборот, практики и субекти и са неотносими към изрично нормираната сфера на държавно
подпомагане на земеделските стопани. Следователно, твърдението за наличие на
правно основание, опровергаващо резултатите от извършените автоматични проверки
и изводите на ответния административен орган в тази насока, се явява
необосновано.
На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл. 17 ал. 2 от Наредбата, одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично
растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка
година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта,
за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба
или в случаите по ал. 4 и 5. При определяне на процентното съотношение по
изречение първо ДФЗ – РА, закръгля получения резултат до втория знак след
десетичната запетая. В случая при извършените автоматични проверки, чиито
резултати не са оборени от настоящия жалбоподател, е установено, че при осем от
общо заявените за подпомагане 22 парцела площта, изчислена при географското
пресичане между референтните площи и заявените за кампания 2020 г. е по – малка
по размер. Според съдебно – техническата експертиза, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основание да се съмнява и кредитира изцяло като
неоспорена от страните, това са следните парцели: парцел 15944-930-28-1 с
референтна площ от 3.70 ха, заявен през 2020 г. с № 80474-478-2-2 с площ от
1.70 ха и сечение от 1.70 ха; парцел 30990-461-5-1 с референтна площ 0.77 ха,
заявен за 2020 г. с № 30990-462-5-2 с площ от 0.74 ха и сечение от 0.74 ха;
парцел 30990-462-2-1 с референтна площ от 3.38 ха, заявен за 2020 г. с №
30990-462-4-1 с площ от 3.33 ха и сечение от 3.33 ха; парцел 47980-443-1-1 с
референтна площ от 1.14 ха, заявен за 2020 г. с № 47980-443-2-1 с площ от 1.13
ха и сечение от 1.13 ха; парцел 80474-412-37-1 с референтна площ от 1.23 ха,
заявен за 2020 г. с № 80474-451-9-4 с площ от 0.93 ха и сечение от 0.93 ха; парцел
80474-412-38-1 с референтна площ от 0.44 ха, заявен за 2020 г. с №
80474-451-12-2 с площ 0.43 ха и сечение от 0.43 ха; парцел 80474-412-39-3 с
референтна площ от 4.30 ха, заявен за 2020 г. с № 80474-451-10-3 с площ 4.00 ха
и сечение 4.00 ха; парцел 80474-412-40-1 с референтна площ от 0.71 ха, заявен
за 2020 г. с № 80474-451-14-1 с площ 0.43 ха и сечение от 0.43 ха. Съгласно
заключението на вещото лице, общата площ на заявените за кампания 2020 г.
парцели възлиза на 20.97 ха, при която стойност площта на географско пресичане
на така заявените с референтните (одобрени през 2016 г.) площи възлиза като
процент на припокриване на 87.56 %. Нормативното изискване на чл. 17 ал. 2 от
Наредбата, цитирано по – горе за извършване на дейности по процесното
направление "биологично растениевъдство" дава възможност площта да бъде намалена с не повече от 10 %, но
едновременно с това указва императивно всяка година поне 90 % от площта по
направлението да се припокрива географски с площта, за която има поет
ангажимент. Това условие в разглеждания случай е нарушено от жалбоподателя, в
качеството му на бенефициент на държавна финансова помощ, предвид установеното,
че площта по направлението, припокриваща се географски и референтната такава,
т.е. тази, за която е поет ангажимент е 87.56 % - по – малко от нормативно
изискуемите 90 %. Възприетите фактически установявания и формирани от ответния
административен орган изводи се потвърждават от неоспореното експертно
заключение в пълнота, не са оборени и в хода на съдебното дирене с годни
доказателствени средства, което мотивира съда да приеме, че атакуваният акт е
постановен в съответствие с всички относими материалноправни
норми.
Неизпълнението на цитираното
нормативно изискване задължава фонда да предприеме процесуалните действия,
регламентирани в чл. 15 от Наредбата. Съгласно чл. 15 ал. 3 т. 1 от посочения
подзаконов нормативен акт, Държавен фонд "Земеделие" едновременно
прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената
финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато
подпомаганите лица не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. Според чл. 15
ал. 4 т. 2 б. „г“, подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до
момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви,
когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент; от кампанията на
първоначално одобрение по мярката до кампанията, за която са установени
неспазванията по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5, възстановяват 10 %, ако е след петата
година. В случая получената до момента финансова помощ възлиза на 113929,27
лв., при която стойност правилно в процесния акт е определен размерът на сумата
за възстановяване от 11 392,93 лв., съставляващи 10 % от полученото от К.
финансово подпомагане за периода на петгодишния ангажимент – от 2015 до 2019 г.
Съответно на нормативните изисквания е и разпореденото
в акта задължение за лихви върху така определената сума.
Настоящата съдебна инстанция не
споделя доводите, изложени в жалбата за немотивираност на акта, доколкото
същият съдържа подробни фактически и правни основания за неговото издаване,
подкрепящи се и от събраните по делото доказателства. Необосновано е и
твърдението на оспорващата страна, че непроизнасянето на административния орган
по подаденото заявление за подпомагане следва да се счита за мълчаливо съгласие
за изплащане на сумата и водещо до нищожност на оспорения акт. Според
процесуалната норма на чл. 58 ал. 4 от АПК, в предвидените в закон случаи
непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със
съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт,
изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения и да се
засягат права и законни интереси за граждани и организации, различни от
заявителя. В случай, че административният орган е дал указания за отстраняване
на нередовности в искането на заявителя, срокът за
произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.
Съдържанието на мълчаливо съгласие се установява като идентично със
съдържанието на подаденото искане и това съдържание се посочва в декларация до
органа. Условията и редът за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие
се уреждат в специални закони. Съществено изискване на разпоредбата досежно
нейното прилагане е непроизнасянето в срок да се счита за мълчаливо съгласие
само в предвидените в съответния закон случаи. В настоящия случай приложимият Закон
за подпомагане на земеделските производители не предвижда възможността за
мълчаливо съгласие, поради което и така наведеният отменителен
довод не намира нормативна опора и обосновка. От доказателствата се опровергава
и твърдението, че заявените/незаявените парцели са в резултат на промяна в
номерата на физическите блокове, довело до раздробяване на площите на няколко
парцела. Видно е от експертното заключение, че промяната на номерата на
парцелите по никакъв начин не е повлияло на декларираната за подпомагане площ
на същите, а разделяне е налице само при един парцел – 15944-930-29-2, при
който обаче референтната площ съвпада със заявената за кампания 2020 г.
Предвид изложеното, настоящата
съдебна инстанция намира, че атакуваният административен акт – Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно
вземане № 01-6500/95#10, издаден на 20.10.2022 г. от Заместник – изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на жалбоподателя е прекратен
ангажимент по мярка 11 за кампания 2020 и е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично
растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г. във връзка с
подадените за съответните кампании заявления за подпомагане в размер на 11
392,93 лв., като на адресата е определен 50-дневен срок за доброволно плащане
на посочената сума е валиден акт, постановен в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същия
жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията
на оспорващата страна за присъждане на разноски се явява неоснователна. Основателно
е и следва да се уважи на основание чл. 143 ал. 3 от АПК искането на административния
орган за присъждане на сторените по делото разноски, възлизащи общо на 285,00 (двеста
осемдесет и пет) лева, от които 135,00 (сто тридесет и пет) лева заплатен
депозит за съдебна експертиза и 150,00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37
ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за правната
помощ. Така определените разноски следва да се възложат в тежест на оспорващата
страна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172 ал. 2 предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.З.К. с ЕГН ********** и адрес ***, с УРН 364306 в ИСАК срещу
Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно
вземане № 01-6500/95#10, издаден на 20.10.2022 г. от Заместник – изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на жалбоподателя е прекратен
ангажимент по мярка 11 за кампания 2020 и е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично
растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г. във връзка с
подадените за съответните кампании заявления за подпомагане в размер на 11
392,93 лв., ведно с лихви върху сумата, като на адресата е определен 50-дневен
срок за доброволно плащане на посочената сума.
ОСЪЖДА С.З.К. с ЕГН ********** и
адрес *** да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата от 285,00 (двеста осемдесет и пет)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен съдия: