№ 64
гр. Варна, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Уляна К. Савакова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора М. В. Г.
като разгледа докладваното от Уляна К. Савакова Частно наказателно дело
№ 20223100200333 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.30 и следващите от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции /обн. ДВ бр.15/2010г./ / ЗПИИРКОРНФС/.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от Трибунал Букурещ – I
наказателно отделение, Р. Румъния с което се моли за признаване и
изпълнение на Решение за плащане на разноски по решение, издадено от
Трибунал Букурещ – първо наказателно отделение, постановено на
15.10.2021г. и влязло в сила на 15.10.2021г. срещу българския гражданин ИВ.
К. СТ., роден на 03.04.1991г. в гр.Варна, живущ в гр. Варна, ул. „.....
Р.България.
От направената служебно справка в система НБД на данните посочени
от молещата държава отговаря българският гражданин ИВ. К. СТ. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Варна, ул.“..... Р.България.
В съдебно заседание представителят на ВОП излага становище, че са
налице основанията за признаване на решението на румънската страна.
Санкционираното лице, редовно призовано, не се явява и не се
1
представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение за налагане на
обезпечение, постановено на 15.10.2021г. и влязло в сила на 15.10.2021г
Трибунал Букурещ – първо наказателно отделение, съдът е наложил
плащането на направените по делото разноски на българския гражданин ИВ.
К. СТ. роден на 03.04.1991г. в гр. Варна, в размер 750 леи, представляващи
съдебни разходи, дължими на държавата за проведено пред съд производство
за обжалване на взета обезпечителна мярка, съгласно законодателството на
издаващата държава. Решението от 15.10.2021г. на Трибунал Букурещ – I
наказателно отделение е произнесено в административно производство,
поради което липсва фактическа обстановка.
С оглед на доказателствата налични в горецитираното удостоверение
съдът намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение
на посоченото решение за налагане на разноските по делото по отношение на
лицето ИВ. К. СТ.. От изготвената справка се установи, че засегнатото лице
има местоживеене на територията на Република България – гр. Варна, ул. „.....
Р.България., заявено от него като постоянен и настоящ адрес, видно от
справката в система НБД.
Решението на Трибунал Букурещ – първо наказателно отделение
Р.Германия, отговаря на изискванията на чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС,
доколкото е налице влязъл в сила съдебен акт на държава-членка на
Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на разноските по
делото въз основа на влязло в сила решение постановено съгласно чл. 275,
ал.2 Наказателно-процесуалния кодекс на Р. Румъния.
Съгласно разпоредбата на ЗПИИРКОРНФС, е видно, че става въпрос за
решение за налагане на разходи по делото, тъй като се касае за влязъл в сила
акт на съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за плащане на
съдебни разходи, дължими на издаващата държава. От представеното
Решение от 15.10.2021г. на Tрибунал – I наказателно отделение е видно, че
ИВ. К. СТ. е задължен да плати сумата от 750 леи под формата на съдебни
2
разходи, авансирани от държавата.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа
всички реквизити, предвидени, както по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и според
изискванията на Приложение № 2 към ЗПИИРКОРНФС и съответства на
решението за налагане на разноски по делото.
Присъдените от съдебният орган на издаващата държава разноски за
производство, довели до решението представляват съдебни разноски по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и ЗПИИРКОРНФС.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
посочени в чл. 35, т. 1-11 от ЗПИИРКОРНФС , тъй като: представеното
удостоверение е пълно, няма данни срещу същото лице и за същото деяние в
България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да
е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансова санкция;
изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или
отчасти на територията на Р България; наложената финансова санкция е не по
– малко от 70 евро като в издаващата държава не са постъпвали никакви
погасявания.; решението е по отношение на лице, което е административно –
наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че
производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава за правото и сроковете на
обжалване. Следователно не са налице факултативни основания за отказ по
чл. 35, т. 1 – 10 включително.
С оглед горното, ВОС счита, че актът следва да бъде признат и
изпълнен от посочения в чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС орган –
Националната агенция за приходите, като на основание чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС равностойността на наложената сума следва да се определи
в български левове по курса на БНБ за 14.04.2022г. - деня на постановяване на
решението за налагане на разходите по делото който към посочената дата е за
10 леи –3.95781лева. Равностойността на санкцията от 750 леи е равна на
3
296.84 лева / двеста деветдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/.
Предвид посоченото, Варненският окръжен съд приема, че са налице
условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за
финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл.
16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение постановено на 15.10.2021г. за плащане на
финансова санкция издадена от Трибунал – Букурещ – I наказателно
отделение, Р.Румъния, и влязло в сила на 15.10.2021г. срещу българския
гражданин ИВ. К. СТ., роден на 03.04.1991г. в гр. Варна, ЕГН**********, в
общ размер на 750 леи с равностойност в български лева към деня на
постановяване на решението за налагане на разходите по делото в издаващата
държава в размер на 296.84 лева /двеста деветдесет и шест лева и осемдесет и
четири стотинки/.
Решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за
изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно посочения в Удостоверението компетентен
орган отговарящ за изпълнението на Решението в издаващата държава -
Трибунал – Букурещ – I наказателно отделение, за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансова санкция на
компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване на
изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати
и на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок, който тече за
прокурора от днес, а за засегнатото лице от датата на получаване на
уведомлението пред Апелативен съд – гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5