Решение по дело №360/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 325
Дата: 28 юли 2023 г.
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20231700500360
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Перник, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500360 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 7/31.01.2023 г. по гр.д. № 42/2022 г. на Трънския районен съд е
признато за установено по отношение на Т. Т. М., М. Т. М., А. В. Т., А. В. И., К. Л. Д., Г. М.
Л. и Община Трън, че В. В. Р., Д. В. Р. и В. В. Р. са собственици на недвижим имот, а
именно: реална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 2 522 кв.м., находящ се в ***,
защрихована в зелен цвят на комбинирана скица 1 на стр. 4 от заключението на вещото лице
А. Ц., при граници: Е. Г. от две страни и ливада, ведно с масивна жилищна сграда и
стопанска сграда, построени в гореописания недвижим имот, в която попадат като част от
него имот с идентификатор 44269.35.82 - с 1268 кв.м. записан на община Трън като имот по
чл.19 от ЗСПЗЗ, при граници: ПИ с идентификатор 44269.35.60, ПИ 44269.35.62 и ПИ
44269.35.54 и поземлен имот с идентификатор 44269.35.81 с площ от 1216 кв.м. възстановен
на наследници на М. И. В. с решение № ***г. на ОСЗ-Т. в стари реални граници, при
граници: от две страни ПИ 44269.35.82 и ПИ 44269.35.60, към момента на създаване на
кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, съгласно скица от заключението на
вещото лице, която приподписана от съда да се счита неразделна част от решението.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК Община Трън е обжалвала първоинстанционното
решение като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
1
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че районния
съд е постановил своя акт единствено на базата на свидетелски показания, като е игнорирал
и не е обсъдил останалите налични по делото доказателства, което е довело до неправилни
изводи на съда и постановяване на неправилен съдебен акт. Сочи, че по делото са предявени
два иска, като първата инстанция неправилно е обсъдила предявените претенции от ищците
общо към двата имота, като не е разграничил, че всеки от ответниците пред първата
инстанция твърди, че е собственик на различен имот и всеки от тях твърди, че е собственик
на различно правно основание. Твърди се, че районния съд не е разграничил и не е обсъдил
двата иска по отделно, като се твърди, че общото им обсъждане е довело до процесуално
нарушение. На следващо място се сочи, че процесния имот на община Трън не може да бъде
придобит по давност. Сочи се, че от събраните по делото доказателства било ясно, че
същият бил земеделска земя, собственост на община Трън и винаги е бил такъв. С жалбата
се твърди, че съгласно нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ е предвидено, че изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или
по ЗСПЗЗ /бивши земеделски имоти/, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на
тази разпоредба в сила, което е станало на 21.11.1997г., от което счита, че по безспорен
начин се установява, че е невъзможно ищците и техния наследодател И. С. Р. да са
придобили посочения в Нот.акт № ** том ** рег.№ *** дело № 298/2006 г. на В. М.-съдия
по вписванията към Районен съд - гр.Трън имот с площ от около 3 400 кв.м., находящ се в
***. С жалбата е направено възражение, че липсва идентичност между имота за който
ищците представят нотариален акт и са събирали гласни доказателства и този на община
Трън. Въз основа на подробно изложени доводи се иска отмяна на първоинстанционното
решение в цялост. Прави искане за присъждане на сторените пред двете инстанции
разноски.
По въззивната жалба на община Трън е постъпил отговор от Т. Т. М., А. В. Т., А. В.
И., Г. М. Л., М. Т. М. и К. Л. Д., чрез адв.А. К. Д., с който се изразява становище, че същата е
основателна и допустима.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК В. В. Р., Д. В. Р. и В. В. Р., чрез адв. Б., оспорват
въззивната жалба с твърдение, че е неоснователна и недоказана. Намират решението на РС
за правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие със събрания в
хода на производството доказателствен материал. Сочи се, че ищците са наследници на И.
Р., която е призната за собственик на основание наследство и давностно владение върху
недвижим имот: неурегулиран поземлен имот с площ от около 3 400 кв.м.,находящ се в ***,
при граници: Е. Г. от две страни и ливада, ведно с масивна жилищна сграда и стопанска
сграда, построени имота. Сочи се, че имота - предмет на иска е притежание на
наследодателката на ищците по наследство от нейния прадядо и от нейния дядо, който е
работил имота през целия си живот, а след неговата смърт имота се обработвал от И. С. Р.,
което включвало периода от 1968 г. до нейната смърт, след което същия е обработван и
владян от ищците - наследници на имота. Наведени са твърдения, че наследниците на М. И.
В. никога не са имали имот на това място, нито са владели същия в реални граници. Сочи се,
2
че имота не представлява земеделски имот - ливада, както се води по КККР, а е жилищен
имот-дворно място, който е застроен със жилищна сграда и стопански постройки, поради
което не би могъл да бъде земеделски имот по смисъла на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното
решение.
В срока по чл. 259 от ГПК е постъпила и въззивна жалба от Т. Т. М., А. В. Т.,
А. В. И., Г. М. Л., М. Т. М. и К. Л. Д., чрез адв.А. К. Д., с която се твърди, че постановеното
от РС решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като районния съд не се е
произнесъл по наведените от ответниците доводи и не е обсъдил направените възражения.
Сочи се, че съдът не е обсъдил изцяло събраните по делото доказателства, което е довело до
грешни изводи и постановяване на неправилен съдебен акт. Наведени са твърдения, че
процесното решение е постановено в противоречие със съдебната практика, като се цитира и
конкретна такава. Оспорено е обстоятелството, че „С нот. акт № ** том ** рег. № *** дело
№ 298/2006 г. на В. М. - съдия по вписванията към Районен съд - гр.Трън наследодателката
ни И. Р. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение върху
недвижим имот: „неурегулиран поземлен имот с площ от около 3 400 кв.м., находящ се в
***, граници. Оспорена е верността и твърденията в констативния нот. акт № ** том ** рег.
№ *** дело № 298/2006 г. на В. М.-съдия по вписванията към Районен съд - гр.Трън, като се
твърди, че лицето И. Р. не е собственик на посочените недвижими имоти, защото не е
владяла никога имотите, нито тя, нито нейните наследодатели. С жалбата се възразява, че
посочените от ищците неурегулиран поземлен имот с площ от около 3 400 кв.м., находящ се
в ***, граници: Е. г. от две страни и ливада, ведно с масивна жилищна сграда и стопанска
сграда, построени в гореописания недвижим имот, са абсолютно различни и не са
идентични с имота, собственост на Т. Т. М., съсобственик на 1/10 ид.ч. по наследство от
наследодателя си М. И. В., починал ***г. от следния недвижим имот, а именно: поземлен
имот с идентификатор 44269.35.81, находящ се в ***, с площ от 1 216 кв.м., представляващ
Ливада, 10 /десета/ категория, ***, трайно предназначение на територията: Земеделска,
Преходен ид.: 44269.35.57, номер по предходен план: ***, при съседи: ПИ с ид. 44269.35.60,
44269.35.80, 44269.35.45 и 44269.35.82. Направено е възражение, като се твърди, че е
невъзможно ищците и техния наследодател И. Р. да са придобили процесния недвижим
имот по давност и наследство, тъй като имота, представляващ поземлен имот с ид.
44269.35.81, находящ се в ***, с площ от 1 216 кв.м., представляващ Ливада, 10 /десета/
категория, ***, трайно предназначение на територията: Земеделска, Преходен ид.:
44269.35.57, номер по предходен план: ***, при съседи: ПИ с идентификатор 44269.35.60,
44269.35.80, 44269.35.45 и 44269.35.82 е възстановен на М. И. В., наследодател на Т. Т. М.,
съгласно Решение № *** г. на Общинска служба по земеделие, гр. Т., влязло взаконна сила
на 31.02.2020г. като това е началната възможна дата за упражняване на Фактическа власт
върху съшия недвижим имот, защото е бивша земеделска земя, която е възстановена от
Поземлената комисия. Въз основа на подробно изложени доводи се моли съда да постанови
решение, с което изцяло да бъде уважена въззивната жалба, като основателна и доказана, а
обжалваното Решение бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
3
Прави се искане за присъждане, на основание чл.38, ал.2, т.2 от ЗА на адвокатско
възнаграждение за адвокат А. К. Д. от САК в размер определен от съда, съгласно Наредба
№1 от 09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като адвокат на
всеки един от ответниците. Моли се за присъждане на направените пред двете инстанции
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. В. Р., Д. В. Р. и В. В. Р., чрез
адв. Б., с който се оспорва подадената въззивна жалба, като се твърди, че всички направени с
нея доводи и възражения са неоснователни. Твърди се, че решението на районния съд е
правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие със събрания в хода
на производството доказателствен материал. Намира, че същото е постановено при
задълбочено изследване на представените по делото доказателства, от което правилно е
установена фактическата обстановка. С жалбата се сочи, че ищците са наследници на И. С.
Р., която е призната за собственик на основание наследство и давностно владение върху
недвижим имот: неурегулиран поземлен имот с площ от около 3 400 кв.м.,находящ се в ***,
при граници : Е. Г. от две страни и ливада, ведно с масивна жилищна сграда и стопанска
сграда, построени имота. Сочи се, че имота - предмет на иска е притежание на
наследодателката на ищците по наследство от нейния прадядо и от нейния дядо, който е
работил имота през целия си живот, а след неговата смърт имота се обработвал от И. С. Р.,
което включвало периода от 1968 г. до нейната смърт, след което същия е обработван и
владян от ищците - наследници на имота. С жалбата са наведени твърдения, че
наследниците на М. И. В. никога не са имали имот на това място, нито са владели същия в
реални граници. Сочи се, че имота не представлява земеделски имот - ливада, както се води
по КККР, а е жилищен имот - дворно място, който е застроен със жилищна сграда и
стопански постройки, поради което не би могъл да бъде земеделски имот по смисъла на чл.
19 от ЗСПЗЗ. Въз основа на изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение. Прави се искане
за присъждане на сторените разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Община Трън.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът е длъжен сам да определи правното основание на иска, въз основа на
изложените в исковата молба фактически основания и петитум, като съдът не е ангажиран
да се съобразява с посочената от ищеца правна квалификация. Дали предявеният
положителен установителен иск ще бъде квалифициран по чл. 54 ал. 2 ЗКИР или по чл. 124
ал. 1 ГПК зависи единствено от твърденията, с които е обоснован правният интерес. Ако
същите са свързани с липсата или наличието на неточно отразяване на границите на правото
на собственост в кадастралната карта, искът е с правно основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, а ако
правният интерес се извежда от други твърдения - по чл. 124 ал. 1 ГПК. Спорът за
материално право, като спор за собствеността на реална част от един недвижим имот,
заснета към съседен имот или цял имот, който не е заснет като самостоятелен, а е
4
инкорпориран в съседен имот, има правната квалификация на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, и
цели да установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му
отразяване в кадастралната карта при безспорно установена принадлежност на вещното
право. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, имплицитно включва и положителен установителен иска
за собственост (в този смисъл Решение № 11 от 10.04.2020 г. по гр. д. № 1950/2019 г. на
ВКС, 2 ГО). С оглед разясненията по ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ВКС,
ОСГК спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е налице при съществуването на конкуриращи вещни права
върху една и съща част от земната повърхност. Доколкото в исковата молба са изложени
твърдения за наличието на конкуренция на вещни права с позоваване на факт, пораждащ
правото на ищеца и индивидуализиране неговия пространствен обхват, обосноваващи
наличието на спор относно материалното право на собственост върху описаните реални
части от имоти, които реални части се претендира от ищците, че са част от техния имот,
който не е заснет като самостоятелен и се твърди, че при одобряване на кадастралните карта
и регистър, са били собственици на засегнатия от претендираната грешка недвижим имот,
сочат основанията за придобиването и обема на претендираното право на собственост, то
искът следва да се квалифицира като такъв по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР с предмет установяване
на твърдяната грешка в кадастралната основа и съществуването на спорното материално
право на собственост върху сочените реални части от имотите на ответниците в полза на
ищците - изводим освен от посоченото в исковата молба правно основание на иска по чл.54
ал.2 от ЗКИР във вр. с чл. 124 от ГПК, така и от обоснования в исковата молба правен
интерес за предявяване на иска, произтичащ от допусната в кадастралната карта непълнота
или грешка, а не общия установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, съгласно квалификацията в
решението на РС.
Съгласно ТР № 2/2011 от 29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. на ОСГТК, когато
съдът не се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото и извън обхвата
на търсената от ищеца защита (какъвто е и настоящият случай), дадената от съда правна
квалификация на исковата претенция, с която е сезиран обуславя правилността, а не
недопустимостта на решението. В същия смисъл са и решенията на Върховния касационен
съд по уеднаквяване на съдебната практика - напр. решение № 431/20.12.2011 г. по гр.д. №
455/2011 г. на ВКС, III г.о., в което се приема, че само когато съдът се е произнесъл извън
определения от страните предмет на делото, неправилната правна квалификация на иска е
основание за обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за
ново разглеждане. Когато, обаче, съдът се е произнесъл по заявените от ищеца
обстоятелства и искания, както е в случая, но е дал неправилна правна квалификация на
спорното право, той е допуснал нарушение на материалния закон, което касае правилността
на решението, но не е основание за обезсилване на решението и връщането му за ново
разглеждане.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
5
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства
пред РС факти, че ищците са наследници на И. Р. бивш жител на *** (починала на ***г.). С
нот. акт № ** том ** рег.№ *** дело № 298/2006 г. на съдия по вписванията към РС- гр.Трън
наследодателката И. Р. е призната за собственик на основание наследство и давностно
владение върху следния недвижим имот: неурегулиран поземлен имот с площ от около 3
400 кв.м.,находящ се в ***,при граници: Е. Г. от две страни и ливада, ведно с масивна
жилищна сграда и стопанска сграда, построени в гореописания недвижим имот. Горният
имот е придобит по време на брака на И. Р. и В. Р., поради което представлява семейна
имуществена общност на двамата съпрузи. След смъртта на И. С. Р. по правилата на чл. 5,
ал. 1 и чл. 9 ЗН нейните наследници-ищците са съсобственици на имота при идеални части,
както следва: 4/6 идеални части за В. Р., 1/6 идеална част за В. Р. и 1/6 идеална част за Д. Р..
От показанията на св. С. и св. И. пред РС се установява и общият извод от
показанията им е, че имотът на ищците е в старозастроената ***, която съществува опреди
около 100 години. В началото къщите на селото са били в тази махала, а в последствие
хората са се пренесли да живеят по надолу в сега съществуващото село. Махалата е била
застроена и имотите в нея не са влизали в ТКЗС в това число и имота на ищците. ТКЗС е
оставило по 5 дка на домакинство за изхранване на добитъка и осигуряване на поминъка на
селяните.В имота е имало стара къща към момента на образуване на ТКЗС, която
понастоящем е разрушена. Имота се е владеел от наследодателите на И. С. Р.- нейния
прадядо- И. Г. и дядо й К. И. Г., а след тяхната смърт от самата И. Р. и нейното семейство,
като тя е единствената им наследница. Имотът никога не е влизал в ТКЗС.
Настоящата инстанция кредитира изцяло показанията на тези свидетели, които
подробно излагат непосредствените си впечатления за осъществяваната върху имота
фактическа власт,същите са взаимнонепротиворечиви и изхождат от лица, които са с преки
и непосредствени впечатления за целия период и са възприели лично обитаването на имота
и отношенията във връзка с тях и кореспондират и на останалите доказателства по
делото/свидетелят И. е бил бригадир в ТКЗС и знае и има непосредствени впечатления кои
имоти са били в ТКЗС/.
Съгласно първоначалната и допълнителна съдебно-технически експертизи пред РС
имотът попада в рамките на застроената махала «***» в ***. Имотът е застроен, а в
съседство има други стари къщи или останки на къщи. Има жилищна сграда със ЗП 74 кв.м.
на два етажа и стопанска постройка със ЗП 27 кв.м. Заграден е около жилищната площ с
площ от 589 кв.м., но самият имот е по-голям и има стари реални граници (слогове,
дървета), които го очертават. Общо заградената и останалата част със стари реални граници
е 2522 кв.м. (зелена щриховка). Имотът не е нанесен на кадастрален и регулационен план на
***, тъй като за тази местност община Трън заявяват, че нямат такива планове. В момента за
тази местност има одобрена КККР със заповед на КККР, но процесният имот не е нанесен
на КККР на ***. Имот с идентификатор 44269.35.81 е записан на наследници на М. И. В.,
като на място само частично от запад има стари реални граници. Площта на този имот е
1216 кв.м. Имот с ид. 44269.35.82 е записан на община Трън на основание - земи по чл.19 от
6
ЗСПЗЗ. На него не са нанесени сградата и стопанската постройка на КККР на ***. Този
имот е с площ от 1268 кв.м. Съгласно проекта за поправка на ЯФГ в КККР на *** имота на
ищците попада върху: ПИ с ид. 44269.35.81 припокриване 1216 кв.м., ПИ с ид. 44269.35.82
припокриване 1268 кв.м., ПИ с ид. 44269.35.60 припокриване 521 кв.м. и ПИ с ид.
44269.35.62 припокриване 48 кв.м.- общо 3 053 кв.м. За една от сградите е представено
строително разрешение №***г. за масивна сграда - сграда за сезонно ползване и инвентар с
площ от 23 кв.м. на името на И. С. Р.. За тази сграда има издаден и одобрен архитектурен
проект одобрен от архитекта на община Трън на ***г. При направените проверки в община
Трън, ОСЗ и АГКК не са представени (налични) документи, от които да е видно влизането
на ПИ с идентификатор 44269.35.82, находящ се в ***, с площ от 1268 кв.м., представляващ
ливада 10 кат. Местност «***», трайно предназначение: земеделска, Предходен
идентификатор № 44269.35.57, в ТКЗС или други подобни образувания. ПИ с
идентификатор 44269.35.82 не попада в границите на урбанизираната територия на селото,
тъй като е във високата му част, за която няма ПУП. Имотът не е нанесен на кадастрален или
регулационен план на ***, тъй като за тази местност в общината заявяват, че нямат планове.
Първоначално имотът е бил 44269.35.57 по КВС с площ от 3512 кв.м. Партидата на имота е
закрита на 19.09.2000г. като собственик е записана общ.Трън. Впоследствие има записване
за собственик пак община Трън с решение №14Г от 06.06.2008г. регистрирано на
12.03.2010г. Партидата е закрита на 11.02.2020г. впоследствие имотът е разделен на имот
44269.35.80 с площ от 1028 кв.м. собственост на общ.Трън, имот 44269.35.81 с площ от 1216
кв.м. собственост на наследници на М. И. В., ***, и имот 44269.35.82 с площ от 1268 кв.м.
собственици общ.Трън. По сега действащия КК имотите са: имот с ид. 44269.35.80 с площ
от 1028 кв.м. собственост на общ.Трън; имот с ид. 44269.35.81 с площ от 1216 кв.м.
собственост на наследници на М. И. В. и имот с ид. 44269.35.82 с площ от 1268 кв.м.
собственост на община Трън.
Гореобсъдените доказателства по делото установяват, че прадядото И. Г., а след него
и дядото на И. Р. - К. И. Г. владяли и обработвали процесната част имота дълги години, а
след смъртта им това сторила наследодателката на ищците И. Р., която заедно със съпруга
си ищеца В. В. Р. владеели и ползвали имота до 2021г. След което имота преминал във
владение на ищците като нейни наследници. Процесният имот се намира в ***, като И. Р. го
обработвала и владяла от 1968г. до нейната смърт. Именно от дядо си К. Г. и баба си С., И.
Р. придобила по наследство имота, в който през годините тя и съпругът и изградили
жилищна сграда и стопанска постройка. Процесният имот наследодателката на ищците
владяла и стопанисвала до смъртта си, а след това владеенето на имота от наследодателката
И. Р. продължили ищците - нейни преки наследници. Установено е, че ищците В. Р., Д. Р. и
В. Р. като наследници на И. Р. продължили владението на наследодателите си над следния
недвижим имот: реална част от поземлен имот, с площ от 2 522 кв.м., находящ се в ***,
защрихована в зелен цвят на комбинирана скица към заключението на вещото лице А. Ц.,
при граници: Е. Г. от две страни и ливада, ведно с масивна жилищна сграда и стопанска
сграда, построени в гореописания недвижим имот, в която попадат като част от него имот с
ид. 44269.35.82 - с 1268 кв.м. записан на община Трън като имот по чл.19 от ЗСПЗЗ, при
7
граници: ПИ с ид. 44269.35.60, ПИ 44269.35.62 и ПИ 44269.35.54 и поземлен имот с ид.
44269.35.81 с площ от 1216 кв.м. възстановен на наследници на М. И. В. с решение № ***г.
на ОСЗ-Т. в стари реални граници, при граници: от две страни ПИ 44269.35.82 и ПИ
44269.35.60, към момента на създаване на КККР на ***.
Поради изложеното наследодеталката на ищците е установила своя фактическа власт
върху процесния имот и е упражнявала владение, което е било известно, не е смущавано от
никого в продължение на повече от десет години /от 1968г. г./, поради което към датата на
издаване на нот. акт № ** том ** рег.№ *** дело № 298/2006 г. на съдия по вписванията към
РС- гр.Трън, в полза на наследодеталката на ищците е била изтекла изискуемата се по чл.
79, ал. 1 ЗС давност, тъй като десетгодишният период е изтекъл далеч преди 2006г. В
резултат на това процесният имот е собственост на ищците, придобит на основание
наследяване и давностно владение, продължило през повече от десетгодишен период от
време, включително и до предявяване на исковата молба на 31.03.2022 г. е изтекъл 10-
годишният давностен срок с оглед на чл. 79, ал.1 от ЗС. Моментът на снабдяването с
нотариалния акт има значението на позоваване по см. на чл. 120 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, но
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани
към момента на изтичане на законовия срок – т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, т. е. няма пречка да се признае владелецът за собственик по
давност към миналия момент - този на осъществяване на фактическия състав на чл. 79 ЗС.
Както се посочи фактическият състав на придобивната давност е бил вече осъществен и с
позоваването /снабдяване с констативен нотариален акт/, последиците настъпват към 2006
г., включително и до предявяване на исковата молба на 31.03.2022 г. е изтекъл 10-годишният
давностен срок с оглед на чл. 79, ал.1 от ЗС.
Възражението на жалбоподателите-ответници,че се касае за земеделски имот ,който
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, респ. че имотът не е могъл да
бъде придобит по давностно владение е изцяло неоснователно, тъй като имотът се намира в
чертите на населеното място - в строителните граници на същото и представлява дворно
място, а не земеделски имот. По делото липсват доказателства процесният имот да попада в
хипотезите, изключващи придобиването по давност или незачитащи изтеклия давностен
срок, тъй като не е установено същият да е бил държавна или общинска собственост или да
е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ /следователно не е загубил реалните си
граници, поради което не е престанал да бъде годен обект на гражданския оборот/, както и
да са налице останалите предпоставки на чл. 19 ЗСПЗЗ. Напротив с оглед събраните по
делото доказателства процесният имот не представлява земеделски имот-ливада ,както се
води по КККР, а е жилищен имот-дворно място ,който е застроен със жилищна сграда и
стопански постройки. Съгласно задължителната практика на ВС изразена в Постановление
8/79 г. на Пленума на ВС,което възпроизвежда ТР № 104/64 г. на ВС, и разпоредбите на
чл.11 и 12 от ПУ на ТКЗС от 1958 г. и чл.10 ал.2 от ПУ на ТКЗС от 1968 г. селищните
имоти,намиращи се в регулационния план на населеното място респективно в чертите на
8
селището ,не се включва в кооперативните блокове,респективно във фонда на ТКЗС,а
кооператорите запазват правото си на собственост върху тези земи в реални граници.
Съгласно чл.11 ал.2 от ПУ на ТКЗС от 1950 г./ отм./“ Собствеността върху внесената земя,
включена в регулационния план на селището, се запазва в нейните реални граници“.Същата
разпоредба се запазва и в ПУ на ТКЗС от 1968 г. / отм./Съгласно чл.10 ал.2 от ПУ на ТКЗС /
1968 г. / Собствеността върху земята, включена в регулационния план на селището (чертите
на селището), се запазва в нейните реални граници. С оглед на това имотът има характер на
дворно място, а не на земеделски имот по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗСПЗЗ, респ. по смисъла
на чл.19 от ЗСПЗЗ. Поради това и този имот е придобит на годно правно основание -
наследство и давностно владение и нотариалният акт, с който наследодателката на ищците е
призната за собственик е породил правно действие установяващо правото на собственост
върху него на годно правно основание. По отношение на него не важат ограниченията на
ЗРПВПВННИ и ЗСГ, тъй като имота е по наследство от прадядото и от дядото на
наследодателката на ищците. Имотът е имал характер на единствен селскостопански двор и
е запазил правото на собственост на наследодателите на ищците в съществуващите му
реални граници. Тъй като наследодателят на ищците е имал нотариален акт за имота още
през 2006 г.,то и този имот доколкото не е отнеман от Държавата по реда на чл. 12, ал. 2 ЗСГ
и не е подлежал на възстановяване /реституция/ по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В този
смисъл е и практиката на ВКС /Решение № 455 от 03.06.2020 г. на ВКС по гр.дело №
566/2009 г. на I ГО , Решение № 100 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр.дело № 3426/2008 г. на IV
ГО,Решение № 12 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр.дело № 3594/2008 г. на IV ГО, Решение №
189 от 5.08.2011 г. на ВКС по гр.дело № 1150/2010 г. на II ГО/. В тежест на ответниците е
било да докажат кой е завладял имота. В случая това не може да бъде ответната община или
ответниците-физически лица, само поради обстоятелството, че по плана на
новообразуваните имоти процесните са записани като земя със статут по чл. 19 ЗСПЗЗ, респ.
в полза на ответниците е постановено решение № ***г. на ОСЗ-Т., доколкото това решение
има конститутивно действие, т.е. за в бъдеще. Неоснователно е и възражението на
ответниците, че не е доказано завладяване на спорните части и демонстриране на намерение
за своене от страна на ищците,тъй като предмет на спора е установяването на
действителните граници на имотите, в които те са владени от праводателите на ищците и от
самите тях изначално, то за делото е ирелевантен въпросът за демонстриране намерението за
своене на спорните части, тъй като тези части не са завземани допълнително, нито
владението им произтича от някакво различно основание. С оглед изложеното, съдът
приема, че ищците са собственици на основание наследство и давностно владение на
процесния имот, което следва да бъде признато за установено по отношение на ответниците.
Искът по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР има за предмет, както установяване правото на
собственост на ищеца върху спорния имот, така и установяване на грешното му заснемане в
кадастралната карта, и затова съдът следва да се занимае и с този въпрос.
С оглед приетото от настоящия съдебен състав, че ищците са доказали правото си на
собственост върху процесния имот, за който е издаден нот. акт № ** том ** рег.№ *** дело
9
№ 298/2006 г. на съдия по вписванията към РС- гр.Трън, а именно неурегулиран поземлен
имот с площ от около 3 400 кв.м. – по наследство и давностно владение, и след като от
обсъжданата първоначалната и допълнителна съдебно-технически експертизи се установява,
че процесният имот не е нанесен на КККР на *** и съответно по сега действащата КККР
части от имота на ищците попадат върху: ПИ с ид.44269.35.81 припокриване 1216 кв.м.
собственост на наследници на М. И. В. и ПИ с ид. 44269.35.82 припокриване 1268 кв.м.
собственост на община Трън, то следва че има допусната грешка в КККР и тя се състои в
това, че в КККР посочените реални части от имота на ищците погрешно са заснети като
части от имоти на ответниците. Няма основание, на което ответниците да са придобили
спорните площи от имота на ищците. Включването на спорните части в границите на ПИ с
ид. 44269.35.81 и на ПИ с ид. 44269.35.82 по КККР на ***, одобрена със заповед № ***г. на
изпълнителния директор на АГКК не променя този извод, тъй като одобряването на
кадастралната карта няма за последица промяна в пространствените предели на правото на
собственост когато реална част от ПИ погрешно е включена в съседен поземлен имот. Както
е посочено в мотивите към т. 4 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г.,
одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените
данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до
пораждане, изменение или погасяване на правото. Ответната община оспорва правата на
ищците с твърдението, че не може да придобие по давност правото на собственост върху
процесния имот по причина, че попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, и в тази връзка
носи тежестта да докаже твърдяните правоизключващи правото на ищеца възражения.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ /във всичките й редакции/, тълкувана във вр. с § 26, ал. 1
от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г./ се прилага за заварените земеделски
земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, като очертава две
хипотези, създаващи право на собственост в полза на общината, а именно - след изтичането
на 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта за
съществуващи и възстановими стари реални граници или от предоставянето на имота за
стопанисване и управление на общината. Един имот се счита за предоставен за стопанисване
и управление на общината по смисъла на чл. 19 ЗСПЗЗ след законосъобразното
осъществяване на процедурата по чл. 19, ал. 2 и 3 ЗСПЗЗ, вр. чл. 45в ППЗСПЗЗ. Не се
доказва процесният имот да е бил включен в блокове на ТКЗС или други селскостопански
организации или да е одържавен на друго основание, както и да е предоставян за ползване
по реда на някои от актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Напротив, от св. показания и СТЕ
са налице доказателства, че имотът не е били включван в кооперативни блокове. След като
не е доказано, че имотът подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може
да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. Само това е достатъчно
основание да се приеме възражението на жалбоподателите-ответници за неоснователно. В
такъв смисъл са Решение № 427 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008 г., II г. о., ГК,
Решение № 21 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1327/2009 г., II г. о., ГК. Решението за
10
предаване на имота на община -Трън като земя по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ е нищожно, тъй като
не се касае до земеделски имот,подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а за имот-
частна собственост на физически лица с установена собственост отпреди влизане в сила на
ЗСПЗЗ, поради което и този имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Същият
винаги е бил ограден и се е владял от наследодателката на ищците и от нейните наследници.
За имота е издаден Акт за частна общинска собственост № *** г. за имот в местността „***“
имот № 44269.35.57 с площ от 3 511 кв.м. Този имот е различен от този възстановен на
ответниците с решение от *** г. на ОСЗ-Т.. Решението за предаване на имота на община-
Трън, като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ също е в нарушение на закона административен акт , тъй
като не се касае за земеделски имот, а за дворно място, за което има издаден нотариален акт
за собственост на физическо лице и този имот е застроен със жилищна сграда и стопанска
постройка и не представлява имот по смисъла на чл.19 от ЗСПЗЗ. С оглед на това имотът и
неправилно е актуван като общинска собственост. В нарушение на закона, поради което е
непротивопоставим на ищците е и съставеният акт за общинска собственост , тъй като
същият е съставен за имот,собственост на физически лица,за което същите притежават
документ за собственост-нотариален акт , а не представлява имот по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ
,който подлежи на стопанисване от Община-Перник. Решението на Общински съвет-
гр.Перник за разделяне и възстановяване на имота на ответниците също е в нарушение на
закона административен акт , тъй като предвижда община-Трън да се разпореди с имот-
частна собственост на физически лица, а не с имот общинска собственост.
Същевременно Решението от *** г. за възстановяване на имота на наследниците на
М. И. В. в стари реални граници е в нарушение на закона, поради което е
непротивопоставимо на ищците. Имотът им е бил заявен като нива в местността „**“ с площ
от около 2 дка. При граници: от изток-братя Въ., от запад-коларски път с ливада на Г. К. , от
юг.Б. И.. За имота липсва документ за собственост. Същият не фигурира в препис-
извлечението от емлячния регистър. Представена е декларация от Р. М. В., но същата не е
нотариално заверена и не представлява доказателство по смисъла на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ.Имотът е заявен в местността „***“, а е възстановен в местността „***“ ,като в
решението е записано,че се възстановява в стари реални граници. Липсват доказателства ,че
тази имот е в стари реални граници и тъй като същият е бил нанесен на КККР от 2018 г. и
липсва изготвен помощен план по чл.13 а от ППЗСПЗЗ, то и не може да се установи ,че
имотът е в стари реални граници. С оглед на това решението за възстановяване на имота на
наследници на М. В. е в нарушение на закона административен акт, тъй като няма заявен
имот в мостността „***“, нито има доказателства за правото на собственост върху него. Още
повече както се посочи по-горе е установено, че процесният имот не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не имал характера на земеделски имот по
смисъла на чл.2 ал.1 от ЗСПЗЗ и следователно не е загубил реалните си граници, поради
което не е престанал да бъде годен обект на гражданския оборот.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в КККР имотът на ищците е заснет като
част от имотите на ответниците, т.е. същия не е отразен като самостоятелен недвижим имот,
11
поради което е налице грешка в КККР и следва на основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР
пространствения обхват на правото на собственост на ищците да бъде отразен в
кадастралната карта, като се признае за установено, че ищците са собственици на реална
част с площ 1268 кв.м. от ПИ с ид. 44269.35.82 по КККР на ***, одобрена със заповед №
***г. при граници на частта: ПИ с ид.44269.35.60, ПИ с ид. 44269.35.62, ПИ с ид.
44269.35.54 (означена на комбинирана скица от допълнителната съдебно-техническа
експертиза на л. 183 от делото на РС Трън), неправилно заснет в кадастралната карта като
част от имота на ответника община Трън. Съответно, че ищците са собственици на реална
част с площ 1216 кв.м. от ПИ с ид. 44269.35.81 по КККР на ***, одобрена със заповед №
***г. при граници на частта: ПИ с ид. 44269.35.82 и ПИ с ид. 44 269.35.60 (означена на
комбинирана скица от допълнителната съдебно-техническа експертиза на л. 183 от делото
на РС Трън), неправилно заснет в кадастралната карта като част от имота на ответниците Т.
Т. М., М. Т. М., А. В. Т., А. В. И., К. Л. Д., Г. М. Л..
Изложените по-горе съображения налагат отмяна на обжалваното
първоинстанционно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора в
рамките на приетата от настоящия съд правна квалификация на исковете. Отмяната на
решението налага отмяна на решението и в частта за разноските.
По разноските:
С оглед спецификата на производството и предвид постановения правен резултат,
съдът намира, че на въззивните жалбоподатели разноски във въззивната инстанция не се
дължат, респ. не следва да им се присъждат. Доколкото, обаче, разноски се претендират и от
въззиваемите и с оглед постановения правен резултат, то следва да им бъдат присъдени
направените в двете производства - настоящото и пред първата инстанция, разноски.
Същите претендират и са доказали разноски в размер на 1103,18 лева в първата инстанция и
900 лева - във въззивното производство, които следва да им бъдат присъдени.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7/31.01.2023 г. по гр.д. № 42/2022 г. по описа на Районен съд –
Трън, включително и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР,
предявен от В. В. Р., с ЕГН: ********** от ***, Д. В. Р., с ЕГН: **********, от *** и В. В.
Р., с ЕГН: **********, от *** срещу Община Трън, ***, ЕИК *********, че В. В. Р., с ЕГН:
**********, Д. В. Р., с ЕГН: **********, и В. В. Р., с ЕГН: ********** са собственици на
основание наследство и давностно владение на реална част с площ 1268 кв.м. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44269.35.82 по КККР на ***, одобрена със заповед №
***г. при граници на частта: ПИ с идентификатор 44269.35.60, ПИ с идентификатор
44269.35.62, ПИ с идентификатор 44269.35.54 (означена на комбинирана скица от
допълнителната съдебно-техническа експертиза на л. 183 от делото на РС Трън,
12
приподписана от настоящия състав и представляваща неразделна част от решението), като в
действащата КККР на ***, одобрена със Заповед ***г. на изпълнителен директор на АГКК
тази реална част от 1268 кв.м. от имота на ищците погрешно е заснета като част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44269.35.82 по КККР на ***, одобрена със заповед №
***г. - записан на Община-Трън като имот по чл.19 от ЗСПЗЗ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР,
предявен от В. В. Р., с ЕГН: ********** от ***, Д. В. Р., с ЕГН: **********, от *** и В. В.
Р., с ЕГН: **********, от *** срещу Т. Т. М. от ***, М. Т. М., ЕГН **********, от ***, А. В.
Т., ЕГН **********, от ***, А. В. И., ЕГН **********, ***, К. Л. Д., с ЕГН: **********, с
адрес: *** и Г. М. Л., с ЕГН: **********, от ***, че В. В. Р., с ЕГН: **********, Д. В. Р., с
ЕГН: **********, и В. В. Р., с ЕГН: ********** са собственици на основание наследство и
давностно владение на реална част с площ 1216 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 44269.35.81 по КККР на ***, одобрена със заповед № ***г. при граници на
частта: ПИ с идентификатор 44269.35.82 и ПИ с идентификатор 44 269.35.60 (означена на
комбинирана скица от допълнителната съдебно-техническа експертиза на л. 183 от делото
на РС Трън, приподписана от настоящия състав и представляваща неразделна част от
решението), като в действащата КККР на ***, одобрена със Заповед ***г. на изпълнителен
директор на АГКК тази реална част от 1216 кв.м. от имота на ищците погрешно е заснета
като част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44269.35.81 по КККР на ***, одобрена
със заповед № ***г. - записан възстановен на наследници на М. И. В. с решение № *** г. на
ОСЗ-Т. в стари реални граници.
ОСЪЖДА Т. Т. М. от ***, М. Т. М., ЕГН **********, от ***, А. В. Т., ЕГН
**********, от ***, А. В. И., ЕГН **********, ***, К. Л. Д., с ЕГН: **********, с адрес:
***, Г. М. Л., с ЕГН: **********, Г. М. Л., с ЕГН: **********, от *** и Община Трън, ***,
ЕИК *********, да заплатят на В. В. Р., с ЕГН: ********** от ***, Д. В. Р., с ЕГН:
**********, от *** и В. В. Р., с ЕГН: **********, от ***, сумата от 1103,18 лева,
представляваща разноски, направени в първоинстанционното производство и сумата от 900
лева - разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13